№ 6942
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20241110108641 по описа за 2024 година
Предмет на делото е иск на по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79 вр. ЗЗД и по чл. 422 ГПК вр. чл. 86
ЗЗД от *** с ЕИК *** срещу Т. П. Н. с ЕГН **********, иск за установяване дължимостта на
вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение по гр.д. 18677/2023г. на СРС, 70 състав.
Ответната страна в законния срок представя отговор, с който оспорва иска като навежда
конкретни аргументи, че не дължи сумата, също че има неравноправни клаузи в договора, че
прехвърлянето на задължението не му било известено от кредитора и други подробно
изложени в отговора.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Представен е договор за потребителски кредит № *** от ***., сключен между *** и Т. П. Н.,
по силата на който, последният, в качеството си на кредитополучател, получил сума в
размер на 35 000 лева със срок на договора – от сключването му до изтичане на 84 месеца от
датата на първото усвояване на кредита. Бил уговорен променлив годишен лихвен процент
по редовен дълг в размер на 5.5 %, формиран от сбора на референтен лихвен процент – 0.7
% към датата на сключване на договора и надбавка – 4.8 %.
Представено е приложение към договора за потребителски кредит – методика за изчисляване
на референтен лихвен процент на *** за кредити на физически лица.
Представен е договор за учредяване на залог върху вземания от ***., между *** и Т. П. Н. за
обезпечаване вземанията на банката по процесния договор.
Приложен е погасителен план за договор за кредит за сумата от 35 000 лева, с дата на
1
усвояване - *** г. и дата на издължаване – ***
Представени са извлечения от счетоводни книги, видно от които, на *** г., по сметката на Т.
П. Н. е преведена сумата от 35 000 лева с посочено основание „*** усвояване на“;
приложена е и справка за задълженията на ищеца.
Представени са договор за прехвърляне на парични вземания, сключен на *** между *** и
***, както и потвърждение от *** за извършената цесия.
Приложен е анекс № *** към договора за цесия от ***, по силата на който *** /цедент/ и ***
/цесионер/ са се договорили, че вземанията, посочени в Приложение № 1Б следва да бъдат
прехвърлени от цедента на цесионера. Посоченото приложение е представено, като от
същото се установява, че и процесното вземане е прехвърлено.
Представено е пълномощно, по силата на което цесионерът е упълномощен да уведоми
длъжниците за извършената цесия.
Представена е служебна бележка, издадена от ***, удостоверяваща, че след датата на
извършената цесия, не са постъпили плащания по процесния договор.
Като доказателство е приложено уведомление до Т. П. Н. относно извършеното прехвърляне
на вземания.
По делото е прието заключение на Съдебно счетоводна експертиза, съгласно което на *** г.,
банковата сметка на Т. П. Н., е била заверена със сумата от 35 000 лева. Погасена е сумата от
2 529,88 лева (1 749,20 лева главница и договорна лихва – 780,68 лева). За периода
20.11.2018 г. – 20.10.2019 г., дължимите главници са в общ размер на 4 390,99 лева, а
възнаградителните лихви за периода от 20.04.2020 г. до 20.01.2021 г., са в размер на 1 097,17
лева.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи.
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК вр. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и
чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД. За да бъдат уважени исковете, ищецът
трябва да се докаже: наличието на валидно облигационно отношение по договор за
предоставяне на потребителски кредит; предоставяне на сумата; неизпълнение на
задълженията по кредита от страна на длъжника, изискуемостта на вземането; наличие на
уговорка за възнаградителна лихва; размера на вземанията; сключване и действителност на
договор за прехвърляне на вземания; уведомяване на длъжника за осъществената цесия.
Ответникът следва да докаже възраженията си, че е платил сумата.
От събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че е възникнало валидно
облигационно правоотношение между ответника Т. П. Н. и ***. В тази насока са всички
събрани по делото доказателства, вкл. приложения по делото Договор за потребителски
кредит № *** от *** От приетите по делото доказателства /вкл. съдебно-счетоводната
експертиза/ се установява по несъмнен начин, че *** е предоставило на ответника сумата в
2
общ размер на 35 000 лева. С оглед на това, кредиторът е изпълнил договореното и се явява
изправна страна по договора.
В случая е налице надлежно прехвърляне на процесното вземане, като съгласно Решение №
40 от 13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г. на ВКС, ТК, договорът за цесия се дефинира като
такъв, при който ce осъществява промяна в облигационната връзка, чрез промяна на
активната страна в нея или това е договорът за отстъпване на едно вземане от досегашния
му носител, на едно трето, чуждо на тази връзка лице. Със сключване на договора, т. е. с
постигане на съгласие, вземането преминава от цедента върху цесионера. По отношение на
длъжника, обаче, цесионният договор няма действие, докато цесията не му бъде съобщена от
цедента чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Този извод произтича не само от посочената норма, но и от това,
че длъжникът не участва в цесионния договор и съответно не е обвързан от него, поради
което преди уведомяването, той може да изпълни на цедента напълно валидно и да се
освободи от задължението, като сделките на длъжника с цедента могат да бъдат успешно
противопоставени на цесионера. Съобщението, обаче, не е елемент от фактическия състав,
който поражда действие между страните по договора за цесия. Цедираното право преминава
върху цесионера със сключването му. Значението на съобщаването е регламентирано
единствено с оглед обвързването на длъжника от договора за цесия и поради действието му
спрямо третите лица - чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
В изпълнение на изискванията на закона, на ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от
ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на *** /правоприемник на ***/, в което е
посочено, че длъжникът следва да върне подписан екземпляр за сметка на цесионера. По
делото липсва такъв екземпляр. В случая, следва да се съобрази, че е налице пълномощно,
съгласно което, *** е упълномощено да извършва действия по уведомяване на длъжниците
за извършената цесия.
Към настоящата искова молба е представено заверено копие от уведомлението за
извършената цесия, което е връчено на ответната страна ведно с исковата молба и
приложенията към нея. Съгласно практиката на ВКС /Решение № 3/16.04.14 г. по т, д, №
1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 г. на II т. о. /, ако към
исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление до длъжника за извършената
цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата
молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията и прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, като същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение
за спорното право.
С оглед горепосоченото, между *** и ответника е възникнало облигационно отношение от
сключен договор за потребителски кредит. Кредиторът е изпълнил задължението си да
предостави съответната сума - предмет на договора, с което за ответника е възникнало
задължение за плащане на месечни погасителни вноски по уговорен погасителен план. Не е
налице плащане по всички месечни вноски, срокът на договора е изтекъл изцяло, т. е.
ответникът дължи и уговорената лихва по целия договор - възнаградителната лихва, в
посочения в експертизата размер. Ответникът, комуто е възложена доказателствената
3
тежест, не доказва погасяване на задължението по договора. По тези съображения и
съгласно представените доказателства, съдът намира така предявените искове за доказани по
основание, както и по размер.
Възраженията в отговора на исковата молба във връзка с липса на уведомление за настъпила
предсрочна изискуемост са неоснователни, тъй като ищецът не основава вземанията си на
настъпила предсрочна изискуемост. Не са налице и твърдените неравноправни клаузи,
доколкото посочените такива от ответника, съдържат параметри на договора, които са в
съответствие с изискванията на закона. Възражението за настъпила погасителна давност на
вземанията също е неоснователно, тъй като заявлението е подадено на 06.04.2023 г., т.е.
погасени биха били суми за главница с падеж, настъпил до 06.04.2018 г., а за лихвите – до
06.04.2020 г., предвид обстоятелството, че за вземанията за лихви се прилага кратката
тригодишна давност, а за вземанията за главница – общата петгодишна давност. В случая се
претендират суми, чиито падеж е настъпил след посочените дати, поради което следва
извод, че не е настъпила погасителна давност за процесните вземания.
По разноските
С оглед изхода от делото право за присъждане на разноски възниква за ищцовата страна. В
полза на ищцовото дружество следва да бъдат присъдени разноски, в общ размер от 448,80
лева, от които: 108,80 лева държавна такса, 300 лева възнаграждение за изготвяне на
експертно заключение и 40 лева за адвокатско възнаграждение, тъй като видно от
приложената фактура, плащането от 400 лева се отнася за предявяване на искове срещу
десет лица, а не само срещу ответника по настоящото дело. Относно разноските в
заповедното производство, се следват още 102,68 лева платена държавна такса.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по 422 ГПК
вр. с чл. 86 от ЗЗД, че Т. П. Н. с ЕГН **********, с адрес гр. ***, ДЪЛЖИ на *** с ЕИК ***
следните суми: 4037,01 /четири хиляди и тридесет и седем лв. и 1 стотинка/ лева главница
ведно със законната лихва върху главницата считано от 06.04.2023г. до окончателното
изплащане; 1097,17 /хиляда деветдесет и седем лв. и 17 стотинки/ лева договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 20.04.2020 г. до 20.01.2021 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. 18677/2023 г. по описа на СРС, 70-и
състав.
4
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Т. П. Н. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ***
с ЕИК *** разноски в размер на 448,00 /четиристотин четиридесет и осем/ лева в исковото и
сумата 102,68 /сто и два лв. и 68 стотинки/ лева в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му в препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5