Определение по дело №173/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.396, ал.1 от ГПК във връзка с чл.274 и сл. от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от "А." Е. със седалище и адрес на управление: С., бул."Д. Б." № 25, представлявано от управителя Н. Б. В. срещу определение № 4044/20.07.2009 г., постановено по ч.гр.д.№ 1703/2009 г. по описа на РС-гр.Б., с което е допуснато обезпечение в полза на "А." Е. чрез запор върху вземанията на дружеството-жалбоподател. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалавния съдебен акт. Твърди се, че между двете дружества съществуват търговски възаимоотношения, по силата на които "А." Е. е доставяло бетон на "А." Е., но е съществувало разменаване между реално доставеното количество и фактурираното такова, поради което с процесната фактура е следвало да се изчистят тези разлики и поради това е забавено плащането по нея. Сочи се, че между двете дружества има уговорка за частично погасяване на фактурата, като дружеството-молител не е изпращало покана за доброволно изпълнение, както и не е предприемало действия, с които да покаже, че тази уговрка е променена. В тази насока се излага, че "А." Е. е приемало плащанията по фактурата без възражения и протести. Към жалбата са представени доказатества - вносни бележки за изплащане на цялата сума по фактурата и в този смисъл се твърди, че вече е отпаднала обезпечителната нужда. От въззивния съд се иска да отмени наложената обезпечителна мярка, като бъде вдигнат запора, наложен от РС върху банковите смитки на дружеството-жалбоподател.

В срока за отговор, такъв е депозиран от представителя по пълномощие на "А." Е.. С него се навеждат доводи за недопустимост на подадената частна жалба поради депозирането извън предвидения в ГПК едноседмичен срок. Развиват се съображения и за неоснователност на жалбата, като се твърди, че към момента на подаване на молбата за обезпечение пред РС-гр.Б. - 20.07.2009 г., дължимата сума е била 3 992.00 лв., а към момента на предявяване на иска пред С. районен съд - дължимата главница е 2 623.00 лв. В този смисъл се сочи, че главницата, предявена с исковата молба е заплатена след подаването на последната и след налагането на обезпечителната мярка. От въззивиня със се иска да отхвърли частната жалба като недопустима. С отговора са представени като доказателства покана за доброволно изпълнение, нотариална покана, удостоверение и 3 бр. извлечения от сметка.

Като обсъди доводите на страните и данните по делото, въззивния съд в настоящия състав намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и насочена срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол. Направеното в отговора възражение за просроченост на жалбата настоящият състав намира за неоснователно. Съобщението на съдебния изпълнител е получено от дружеството жалбоподател на 01.09.2009 г.Нормата на чл.396, ал.1 от ГПК определя този момент като начален, от който започва да тече едноседмичния срок за обжалване. Последния по правилата на чл.60, ал.4 от ГПК изтича в съответния ден на последната седмица или това е 08.09.2009 г. Действително частната жалба е входирана в деловодството на РС-гр.Б. на 09.09.2009 г., но е подадена по пощата на 08.09.2009 г. (видно от приложената към делото разписка), т.е. в последния ден, в който е могло да стане това.

Разгледана по същество, настоящият състав намира частната жалба за частично основателна по следните съображения:

За да постанови атакуваното определение РС е приел, че молителят не е представил убедителни писмени доказателства, даващи основание да се приеме, че бъдещият иск е вероятно основателен, поради което е допуснал обезпечението при парична гаранция в размер на 1 000.00 лв. Настоящият състав напълно споделя изводите на РС в тази насока, които се подкрепят с представените с частната жалба доказателства. Действително, както и в отговора към частната жалба се сочи, след подаване на исковата молба е платена изцяло сумата по процесната фактура, но с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, искът по чл.327, ал.1 от ТЗ не може да се приеме за вероятно основателен. В този смисъл не е налице и особената цел на обезпечението да гарантира осъществяването на правата на ищеца по бъдещо позитивно за него решение по спора.

По отношение на възприетото от РС досежно втория иск - за мораторна лихва, настоящият състав напълно споделя изложените в обжалваното определение мотиви, като намира, че наведените от жалбоподателя доводи в тази насока не дават основание да бъдат ревизирани. С оглед на това, въззивния съд препраща към мотивите на РС в тази част.

По изложените по-горе съображения, въззивния съд намира, че бъдщият иск (предявен към настоящия момент) е вероятно неоснователен, както и че за ищецът по него не е налице обезпечителна нужда, а тези предпоставки са налице само по отношение на искът за мораторна лихва. С оглед на това, атакуваното определение следва да бъде отменено в частта, в която е допуснато обезпечение чрез налагане на запор върху вземанията на "А." Е. за сумата над 368.21 лв.

Така мотивиран, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № 4044/20.07.2009 г., постановено по ч.гр.д.№ 1703/2009 г. по описа на РС-гр.Б., с което е наложен запор на вземанията на "А." Е. за сумата над 368.21 лв.(триста шестдесет и осем лева и двадесет и една ст.) И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв.М., подадена в качеството му на представител по пълномощие на "А." Е. със седалище и адрес на управление гр.Б., бул."В. Л." № 3 за обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на запор върху вземанията на "А." Е. за сумата над 368.21 лв.(триста шестдесет и осем лева и двадесет и една ст.) И ОБЕЗСИЛВА издадената обезпечителна заповед в тази част.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба, подадена в едноседмичен срок, считано от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: