Решение по дело №2814/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 504
Дата: 18 април 2019 г.
Съдия: Деспина Георгиева Георгиева
Дело: 20183100502814
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 декември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./………….2019г

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, V състав

в закрито съдебно заседание дванадесети март 2019г

в състав:                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА

         ЧЛЕНОВЕ:      ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

                                                  ИВАНКА ДРИНГОВА

като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА

при участието на секретаря Димитричка Георгиева

в.гр.д. № 2814 по описа за 2018г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по въззивната жалба вх.№ 79316/30.11.2018 на „БЪЛГЕРИЪН ПРОПЪРТИ ДЕВЕЛОПМЪНТС 4“ ЕООД, срещу решението на ВРС-ХХХVс-в № 4131/17.10.2018 по гр.д.№ 15654/2017, с което са отхвърлени предявените от дружеството „БПД 4“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ****срещу „ЕНЕРГО ПРО –ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ” ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: ****и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД /със старо наименование „Енерго-Про Мрежи“ АД/ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: ****, искове за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 10 984,52лв, представляваща имуществени вреди, осъществени в периода м.май 2014г–м.юни 2015г, поради противоправното поведение на ответниците, съставляващи разликата между заплатените суми и стойността на ел. енергия, които ищецът би бил задължен да заплаща, при смяна на доставчика на ел.енергия, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на предявяване на иска–12.06.2016г до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.49 ал.1 ЗЗД, като е осъдено дружеството да заплати на първия ответник „Енерго-Про Енергийни услуги” ЕООД сумата 1032лв - разноски за адв.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.3 ГПК, както и на „Електроразпределение Север“ АД /със старо наименование „Енерго-Про Мрежи“ АД/ сумата 1032лв-разноски за адв.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.

Счита решението за неправилно и незаконосъобразно поради съществено нарушение на процесуалните правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост.

Излага, че ВРС правилно е установил фактическата обстановка и затова няма доказателствени искания. Намира спора за изцяло правен.

Моли за отмяната решението на ВРС и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени изцяло претенциите на дружеството, ведно със законната лихва.

         Претендират се и сторените за двете инстанции разноски

 

В писмен отговор вх.№ 85268/27.12.2018, подаден по реда на чл.263 ал.1 ГПК от двете енергийни дружества „ЕНЕРГО ПРО-ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ“ЕООД и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД /предходно наименование “Енерго Про Мрежи“АД/, се оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Молят за потвърждаване на обжалваното решение, като и за присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.

 

Въззивният съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявена е исковата си молба от „Бългериън пропърти девелъпмънтс 4“ ЕООД /“БПД-4“ЕООД/ срещу „Енерго Про-Енергийни услуги”ЕООД /“ЕПРЕУ“ЕООД/, и „Електроразпределение Север“АД /с предишно наименование „Енерго Про-Мрежи“АД или „ЕПМ“АД/ с искане да бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 10 984,52лв, представляваща имуществени вреди, осъществени в периода м.май 2014г–м.юни 2015г поради противоправното поведение на ответниците, изразяващи се в претърпени загуби във вида на разликата между заплатените суми и стойността на ел. енергия, които ищецът би заплащал при смяна на доставчика на ел. енергия, заедно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на предявяване на ИМ – 12.06.2016г до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски.

В исковата молба се излага, че е собственик на Логистичен парк-***. Включващ индустриални, логистични и офис площи.

На 14.11.2013 ищецът „БПД-4“ЕООД променил наименованието си на „Логистичен парк-***“ЕООД, а впоследствие, от 7.05.2015г отново върнал старото си наименование „БПД-4“ЕООД

Излага още, че след либерализацията на енергийния пазар в България от 2007г насам, нормативно бе създадена възможност /чл.91-96а и сл.Закона за енергетиката и Правилата за търговия на ел.енергия, приети от КЕВР/ е предоставена възможност на крайните потребители да закупуват ел.енергия не само от т.нар. крайни снабдители по регулирани цени /чл.92 т.2 и чл.30 ал.1 т.9 ЗЕ/, но и от търговци на ел.енергия /чл.92 т.7 ЗЕ/ по свободно договорени цени

В тази връзка ищцовото дружество като краен клиент–купувач по см.на чл.92 т.4 ЗЕ имал сключен Договор за покупко-продажба на ел.енергия и участие в стандартна балансираща група ПКС-253 от 20.08.2013. Договорът бил сключен за срок до 30.06.2014г. По силата на този договор ищецът закупувал количество ел.енергия по цени, определени съгласно Прил.2а от Договора.

През 2014г ищцовото дружество поискало да смени доставчика на ел.енергия и координатор на балансираща група и да закупува ел.енергия вместо от „ЕПРЕУ“ЕООД от неговия конкурент „Енерджи съплай“ ЕООД, което също било регистрирано като координатор на балансираща група. Смяната съвпадала с изтичане срока на действие на Договора ПКС-253 от 20.08.2013, т.е. към 30.06.2014, към който момент ищцовото дружество било с наименование „ЛПР“ЕООД, считано от 13.11.2013.

По този повод отправеното до първия ответник искане, му било издадено нередовно удостоверение за липса на задължения, тъй като в същото липсва отразяване на актуалното наименование на ищцовото дружество. На 9.06.2014г служители на втория ответник поради различието на наименованието на заявителя отказали да приемат заявление за смяна на координатор в балансираща група. По този повод ищецът депозирал пояснително писмо, но, независимо от направените уточнения, вторият ответник, не се произнесъл по регистрацията на желаната смяна на оператора в сроковете, определени по Инструкция № 2. Излага още, че установеният срок от 4 работни дни за проверка на данните по заявлението от страна на втория отв.“ЕП Мрежи“АД изтекъл на 14.06.2014. Поради липса на отрицателно становище от страна на втория ответник, ищецът приел че, предоставените от него данни са коректни и пълни и затова в рамките на 3 работни дни след посочената дата 14.06.2014 „ЕП Мрежи“АД ще направи уведомление  за предстоящата промяна от стария към новия координатор на балансираща група. След изтичането на 3-дневния срок, на 17.06.2014 такова уведомление не било постъпило при новия координатор и затова представители на ищцовото дружество посетили отново клиентския център на отв.“ЕП Мрежи“АД на 18.09.2014, където им казали да изчакат, тъй като нямало информация за тях. Такава информация за статуса на преписката липсвала и към дата 23.06.2014 и затова дружеството-ищец подало искане с вх.№ 16/23.06.2014 за предоставяне на такава информация.

На 25.06.2014 ищецът получил информация от новия доставчик „Енерджи Съплай“ЕООД, с когото вече имал сключен договор за доставка на ел.енергия и участие в балансираща група, че в списъка с фирми, участващи в тяхната балансираща група, изпратен от отв.“ЕП Мрежи“АД, липсвало името на ищцовото дружество и затова новият доставчик не може да доставя ел.енергия. 

На 26.06.2014 ищецът получил електронно писмо от „ЕПРЕУ“АД, с което го известява, че ищцовото дружество „БПД-4“ЕООД остава да се балансира от „ЕПРЕУ“АД и за периода, в който дружеството-ищец е пряк член в балансиращата група на „ЕПРЕУ“АД следва да заплаща фиксираната по договор цена за участие в размер на 250лв без ДДС.

На 30.06.2014 ищецът входирал ново искане, адресирано до „ЕП Мрежи“АД, „ЕП Енергийни услуги“АД и „ЕП Продажби“АД за предоставяне на нова информация и за смяна координатора на балансиращата група.

В обобщение оплакванията са, че поради действията/ бездействията от страна на служители на двете ответни дружества за ищеца са настъпили вреди във вид на претърпени загуби поради невъзможността за процесния период от м.юни 2014 до м.юли 2015 вкл. да закупува ел.енергия от избрания от него търговец и координатор на балансираща група, а е бил трябвало да стори това от „Енерго Про Продажби“АД, явяващо се свързано лице с двамата ответници, извършващо доставките на потребителите, когато няма сключени отделни договори с търговци на ел.енергия. Определената от посоченото дружество цена е била по-висока от тази, на която би закупувал същото количество ел.енергия при действието на договора с избрания от него доставчик „Енерджи съплай“ЕООД.

Твърдяната вреда се изразява в процесната парична сума, явяваща се разликата между по-високата цена, по която ищецът е закупувал ел.енергия през процесния период и цената, която би заплащал към „Енерджи съплай“ЕООД, ако своевременно би било уважено искането му за смяна на координатор на балансиращата група.

Претендира се солидарна отговорност от двете дружества. 

 

Ответниците „Енерго-Про Енергийни услуги”ЕООД и „Електроразпределение Север“ АД /преди Енерго-Про Мрежи“АД/ са депозирали писмен отговор, в срока по чл.131 ГПК, в който излагат подробни доводи за недопустимост и неоснователност на предявения иск.

Възразяват срещу твърденията за противоправност на действията на първия, както и за бездействието на втория ответник.

Възразяват още, че ищецът не изпълнил задължението при промяна на подлежащи на вписване в ТР обстоятелства да уведоми доставчика и затова в удостоверението за липса на задължения е посочено старото наименование на ищеца.

Твърди се още, че на 10.06.2014г било подадено заявление от ищеца, същото било обработено, като, съгласно уговореното между страните, на ищеца били представени допълнителни споразумения за промяна на наименованието на търговеца. Поради това налице била невъзможност за разглеждане на искането за промяна на координатора на балансираща група.

Оспорват настъпването на вредоносния резултат, а също и причинно – следствената връзка между действията/бездействията на ответниците и евентуално претърпените вреди.

Молят за отхвърлянето на иска. Претендират присъждане на сторените по делото разноски.

 

СЪДЪТ, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, ценен поотделно и в неговата съвкупност, приема за установено от фактическа страна :

На 14.11.2013 ищецът „БПД-4“ЕООД променил наименованието си на „Логистичен парк-Русе“ЕООД, а впоследствие, от 7.05.2015г отново е върнал старото си наименование „БПД-4“ЕООД, което е отразено в Търговския регистър. Тези обстоятелства се установяват от представените писмени доказателства /л.12 и л.13 от гр.д.№ 45542/2016 на СРС/

На 8.08.2013г между ищцовото дружество „БПД-4“ЕООД и „ЕП-Мрежи“ АД бил сключен Договор за достъп на електрическа енергия /ЕЕ/ през електроразпределителната мрежа, собственост на „ЕП-Мрежи“ АД. Срокът на действие на договора бил до 31.12.2013г, като е предвидена възможността за неговото автоматично подновяване в случай, че никоя от страните не е поискала писмено неговото прекратяване, най–късно до 30-ти ноември на съответната текуща година. Уговорената е цена за достъп е действащата такава, утвърдена от ДКЕВР. В чл.31 от договора  е предвидено задължение за страните за уведомяване за всички настъпили промени по тяхната фирмена или данъчна регистрация.

         На същата дата, 8.08.2013г между същите дружества е бил сключен и Договор за пренос на ЕЕ през електроразпределителната мрежа, собственост на „ЕП-Мрежи“ АД. Срокът на договора е определен до 31.12.2013г, като била предвидена възможност за неговото автоматично подновяване в случай, че никоя от страните не е поиска писмено неговото прекратяване, най–късно до 30 ноември на съответната текуща година. Уговорено е, че цената за достъп е действащата такава, утвърдена от ДКЕВР.

Отново на същата дата 8.08.2013г между ищеца „БПД-4“ЕООД и „ЕП-Продажби“АД е бил сключен Договор за покупко–продажба на ЕЕ на потребител, сменил доставчика на всеобща услуга. Уговорено е, продажбата на ЕЕ за стопански нужди ще се осъществява по регулирани цени, утвърдени от ДКЕВР. Срокът на договора е определен до 31.12.2013 г, като е предвидена възможността за неговото автоматично подновяване в случай, че никоя от страните не е поискала, с писмено предизвестие, неговото прекратяване, най–късно в срок от един месец преди датата на изтичането му. В чл.2 ал.4 изчерпателно са посочени условията за прилагане на договора.

Приобщен към доказателствения материал по делото е Договор № ПКСП–253/20.08.2013г /л.144-л.153 от гр.д.№ 45542/2016 на СРС/, сключен между „Енерго–Про Енергийни услуги“ЕООД /“ЕПРЕУ“ЕООД/ като продавач/координатор и „БПД-4“ЕООД като купувач за покупко–продажба и доставка на ЕЕ и участие в балансираща група със срок на действие до 30.06.2014г - чл.3.

         На 27.05.2015г ищцовото дружество е депозирало искане пред „ЕПРЕУ“ЕООД с вх.№ 30199/27.05.2014г за издаване на документ за липсата на задължения към координатора на балансиращата група по Договора ПКС-253. В искането се е обозначил с актуалното си към него момент наименование „ЛПР“ЕООД и същевременно е било посочено и старото такова -„БПД-4“ЕООД, и двете с един и същи ЕИК ********* /л.23-пак там/.

На 28.05.2014г било издадено у-е № ЕPRES 229/28.05.2014г на името на дружеството със старото му към него момент наименование „БПД-4“ЕООД и с правилно посочен ЕИК, и със съдържание, че към 28.05.2014г същото няма просрочени задължения към на „ЕПРЕУ“ЕООД /л.24-пак там/.

На 9.06.2014г между ищеца с актуалното наименование към него момент „ЛПР“ЕООД като купувач/участник и „Енерджи съплай“ ЕООД като Продавач/координатор бил сключен договор за покупко – продажба на ЕЕ и участие в балансираща група. Срокът на действие на договора бил определен от 1.07.2014 до 30.06.2015г. Уговорена била  цена за в размер на 75,80лв/MWh, в която била включени доставката на активна ЕЕ, поемане на небаланса към ЕСО и включване на балансираща група, без да са включени такса за задължение към обществото, ДДС и акциз /л.79-85-пак там/

Видно от приложените доказателства по делото, на същата дата 9.06.2014 ищцовото дружество „ЛПР“ЕООД изготвило заявление с искане за смяна на координатора на балансиращата група с нов в лицето на „Енерджи съплай“ЕООД с приложено у-е от „Енерджи съплай“ ЕООД за това, че „ЛПР“ЕООД има сключен договор за балансиране от 7.06.2014г /л.25, 26, 27, 53, 79-85 - пак там/. Видно е от посочените документи, че същите не са били входирани от служители на отв.“ЕПМ“АД, което обяснява предприетите от ищеца действия на следващия ден, 10.06.2014, когато е било входирано вх.№ 3075796/10.06.2014 същото искане, придружено с всички изискуеми документи, вкл.и договор с новия координатор на балансираща група „Енерджи Съплай“ ЕООД, а също и обяснително писмо /л.27-36-пак там/. От изложението в него е видно, че служители на „ЕП Мрежи“АД уведомили устно представителя на ищеца, че „БПД-4“ и „ЛПР“ЕООД са различни юридически лица и затова има смяна на абоната, поради което не била извършени съответните промени в тяхната система.

Междувременно, докато страните по делото са разменяли електронна кореспонденция, ищецът получил информация от новия доставчик и координатор „Енерджи Съплай“ЕООД, че в списъка, изпратен от отв.“ЕПМ“АД с фирмите, участващи в балансиращата група на посоченото дружество, липсвало името на ищеца и затова новият доставчик не можел да му доставя ел.енергия. 

На 23.06.2014г от „ЛПР“ ЕООД отправил искане до „ЕПМ“ АД за предоставяне на информация относно движението на преписка по документ с вх.№ 3075796 /л.39-пак там/. В отговор, на 26.06.2014г, получил електронно писмо от „ЕП Енергийни услуги“АД /ЕПРЕУ/, с което го известява, че ищцовото дружество „БПД-4“ЕООД остава да се балансира от „ЕПРЕУ“АД и за периода, в който дружеството-ищец като пряк член в балансиращата група на „ЕПРЕУ“АД следва да заплаща фиксираната по договор цена за участие в размер на 250лв без ДДС /л.40-пак там/. По този повод ищцовото дружество отправил отново искане, адресирано до двамата ответници и „ЕП Продажби“АД на 30.06.2014 /л.41-пак там/, за предоставяне на нова информация и за смяна координатора на балансиращата група. На 1.07.2014г на електронната поща на ищеца постъпило писмо от „ЕП Мрежи“АД, в което се излага, че считат издаденото от „ЕПРЕУ“АД удостоверение за коректно изготвено на името на „БПД-4“ЕООД и че писмено искане за промяна на титуляра по договорите от „БПД-4“ЕООД на „ЛПР“ЕООД от страна на ищеца било постъпило на 9.06.2014. Посочено било и че можело да бъде подадено ново искане за смяна на координатор на балансираща група след подписването на анекси. На 10.07.2014г ищцовото дружество получило 2бр анекси към договорите за присъединяване и достъп с „ЕП Мрежи“АД и 1бр анекс /допълнително споразумение/ към договора с „ЕП Продажби“АД ЕPRS490/24.09.2013 /л.45-78-пак там/. От същите е видно, че освен промяна в наименованието на ищцовото дружество-клиент, се съдържат и промени в съдържанието, касаещо съществените елементи на сделката, които са по-неизгодни. Така напр. е променена подведомствеността при разрешаване на споровете – вместо от държавен съд на Арбитражния съд-Варна при сдружение ППМ. А на 22.07.2014г ищецът бил уведомен, че преди подписването на допълнителното споразумение, процедурата за смяната на координатора и на баланс.група не можело да продължи /л.157-пак там/. На 1.09.2014 „ЕПРЕУ“АД уведомил ищеца с писмо от същата дата/л.158-пак там/, че срокът на договора за покупко-продажба на ел.енергия и участие в балансираща група него е изтекъл на 30.06.2014 и че ищцовото дружество вече не е член на балансиращата група с координатор „ЕПРЕУ“АД. Затова в срок до 10.09.2014 следвало да подадат до мрежовия оператор искане за прекратяване принадлежността към балансиращата група с посоченото дружество-координатор съгл.чл.103 ал.3 ПТЕЕ и т.2.2 от Инструкция за на ЕСО за регистриране на обект като краен клиент на пазара. С писмо от 8.09.2014г , адресирано до двамата ответници и „ЕП Продажби“ АД, отново посочил, че искане за смяна координатора на балансиращата група е подал още на 10.06.2014. Отново е обяснил, че се касае за промяна в наименованието на едно и също юридическо лице /от “БПД-4“ на „ЛПР“ЕООД/ с един и същ ЕИК, което е клиент на ответниците, а не се касае за смяна на клиента, т.е. нов титуляр. Затова е възразил и срещу представените допълнителни анекси, обективиращи клаузи с променено съдържание, освен в имената на страните по договора. В отговор, на 16.10.2014г „ЕПРЕУ“АД уведомило ищеца, че е изпратил уведомление и до „ЕП Мрежи“АД, че ищцовото дружество не следва да бъде включено в балансиращата група, считано от м.окт.2014г. За м.септ.2014 твърди, че следвало да остане в балансиращата група, тъй като не било подало документи за прекратяване на участието му в съответствие с указанията от 1.09.2014г/л.166-пак там/. Междувременно, с писмо от 22.10.2014г /л.168-пак там/ ищцовото дружество уведомило първия ответник, че оспорва издадените фактури за заплащане на месечна цена на ел.енергия по тарифи за стандартна балансираща група, на което „ЕПРЕУ“ЕООД е изпратило отговор /л.172-пак там/.

Възникналите пречки за ищцовото дружество поради непроменената позиция на двамата ответници няма относно наименованието на ищеца, наложило последният отново да върне старото си наименование - „БПД-4“ ЕООД, което е вписано в Търговския регистър на 7.05.2015.

След връщане предходното име на дружеството-ищец „БПД-4“ЕООД същото отново подало заявление до „ЕП Мрежи“АД, което приело заявлението и въз основа на това ищцовото дружество било включено в балансиращата група на „Енерджи съплай“ЕООД.

По делото пред РС са събрани гласни доказателства чрез разпита на свид. Димчо И. Балабанов, сочен от ищцовата страна, установяващ обстоятелствата, изложени по-горе и констатирани въз основа на приложената по делото писмена кореспонденция.

По делото е прието като обективно и компетентно дадено заключение на в.л.Пл.Илиев по допуснатата СИЕ /л.63-156 от Іинст.д./ към което са приложени копията от фактурите, съдържащи се и по гр.д.№ 45542/2016 на СРС /л.86-121/, и въз основа на които в.лице е изготвило заключението си, се установява следното:

За периода от м. 07.2014г до 06.2015г за консумирана ел.енергия от  ПД-4“ЕООД са били издадени 26бр фактури от доставчиците „ЕП Мрежи" АД, „ЕПРЕУ" АД и „ЕП Продажби"АД на обща стойност 31 062,38лв, като по месеци е, както следва:

м.07.2014-2069,28лв,

м.08.2014-1805,10лв,

м.09.2014-1559,89лв,

м.10.2014-2438,93лв,

м.11.2014-2571,18лв,

м.12.2014-3443,70лв,

м.01.2015-3607,88лв,

м.02.2015-2863,80лв,

м.03.2015-2640,25лв,

м.04.2015-2479,23лв,
м.05.2015-2856,91лв и

м.06.2015-2726,23лв;

За периода от м.07.2014 до м.06.2015 "БПД-4" ЕООД, при условие, че би била член на стандартна балансираща група на „Енерджи Съплай" ЕООД за консумиране на същите количества ел.енергия, би заплатило сумата от 20 042,95лв по месеци, както следва:

м.07.2014-1699,01лв,

м.08.2014-1770,22лв,

м.09.2014-1530,28лв,

м.10.2014-1438,69лв,

м.11.2014-1567,09лв,

м.12.2014-1999,69лв,

м.01.2015-2133,30лв,

м.02.2015-1736,94лв,

м.03.2015-1597,19лв,

м.04.2015-1442,56лв,

м.05.2015-1579,28лв

м.06.2015-1548,71лв.

Разликата за периода от м.07.2014 до 06.2015 между заплатената ел. енергия от "БПД-4" ЕООД на доставчиците „ЕП Мрежи"АД, „ЕПРЕУ "АД и „ЕП Продажби"АД в размер на 31 062,38лв и сумата от 20 042,95лв, възлиза на 11 019,43лв,а по месеци е, както следва:

м.07.2014-  370,27лв,

м.08.2014-    34,88в,

м.09.2014-    29,62лв,

м.10.2014-1000,25лв,

м.11.2014-1004,09лв,

м.12.2014-1444,01лв,

м.01.2015-1474,58лв,

м.02.2015-1126,86лв,

м.03.2015-1043,06лв,

м.04.2015-1036,67лв,

м.05.2015-1277,63лв

м.06.2015-1177,53лв

 

Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи

Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.49 ал.1 вр.чл.45 ЗЗД.

Нормата урежда отговорността на лицето, което възлага извършване на определена работа, за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за обективна, безвиновна отговорност за чужди виновни противоправни действия или бездействия, която има обезпечително-гаранционна функция.

В конкретната хипотеза ищецът твърди наличие на действие и бездействие от страна на служители на ответните дружества, с които се намира в договорни отношения, които отговарят за издаването и приемането на документи.

Съобразно правилата на чл.154 ал.1 ГПК в тежест на ищеца е да установи чрез пълно и главно доказване положителните факти, на които се позовава : наличие на неправомерно действие/бездействие от страна на ответниците, в резултат на което е настъпил увредата за ищеца във вида и обема, в който я заявява. В тежест на ответника е установяване на възраженията, които навежда – правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи.

Между страните няма спор по фактите, които са :

Действително между ищцовото дружество и ответните дружества е съществувала облигационна връзка по силата на сключените през м.08.2013 договор за доставка и пренос на ел.енергия, както и за участие в балансираща група с координатор „ЕПРЕУ“ ЕООД. Последният договор е бил уговорен със срок на действие до 30.06.2014г.

Установи се, че по време на действието на посочените договори ищцовото дружество е сменило наименованието си от „Бългериън Пропърти Дивелопмънтс-4“ЕООД на „Логистичен парк Русе“ЕООД, която промяна е била вписана в ТР на 13.11.2013, а впоследствие, на 7.05.2015г отново е върнал старото си наименование „БПД-4“ЕООД, също отразено в Търговския регистър. Тези обстоятелства се установяват от представените писмени доказателства, а и за същите може да бъде извършена справка в ТР, който има публичен характер. Следва да се отбележи, че се касае за едно и също юридическо лице, което променя само наименованието си. В подкрепа на това е и фактът, че дружеството се е идентифицирало с един и същи ЕИК и затова не става реч за нов правен субект, респ. за нов клиент/титуляр на сметка при ответниците. В допълнение може да се посочи и това, че вписването на промени в обстоятелствата по партидата на ЮЛ в ТР има оповестително действие и не се налага изрично уведомяване.  

Макар законът да не налага задължение за изричното уведомяване на трети лица, съгласно уговореното в чл.11 ал.4 от договора ПКСП-253 ищцовото дружество-купувач е изпълнило задължението си да уведоми продавача при промяна в данните по регистрацията му в ТР.

Няма спор, че преди изтичане срока на Договора ПКСП-253/ 20.08.2013 - 30.06.2014, към който момент ищцовото дружество било с наименованието „ЛПР“ЕООД, същото е предприело необходимите действия на 27.05.2014г за смяна на доставчика на ел.енергия и координатор на балансиращата група, за което е депозирало искане пред „ЕПРЕУ“ЕООД с вх.№ 30199/27.05.2014г за издаване на документ за липсата на задължения към координатора на балансиращата група по Договора ПКСП-253, като се е обозначило както с актуалното си към него момент наименование „ЛПР“ЕООД, така и с със старото такова -„БПД-4“ЕООД, и двете с един и същи ЕИК *********. Аналогични са действията му, изразяващи се в отправеното искане и до „ЕПМ“АД за издаване на конкретни документи на 9.06.2018г.

Последвалата кореспонденция налага извода, че поради действия на служителите на „ЕПРЕУ“ЕООД и на „ЕП Мрежи“АД, които са приели, че се касае за различни правни субекти /„БПД-4“ и „ЛПР“/, т.е. различни юридически лица и затова било налице смяна на абоната, поради което не били извършени съответните промени в тяхната система, са довели до препятстване ищцовото дружество своевременно да извърши смяната на координатора на балансиращата група, респ. оставането в групата на „ЕПРЕУ“ЕООД, но вече като пряк участник поради изтичане срока на действие на договора, а това от своя страна е станало основание за калкулиране на по-високи цени за заплащане на консумираната ел.енергия.

При това положение спорът се концентрира само до такъв по правотодоколко претендираната от ищцовото дружество отговор ност се явява деликтна или има договорен характер.

Основанието на иска се определя от фактите и обстоятелствата, при осъществяването на които правния субект е претърпял вреда. Ако увреждането е в пряка причинна връзка с пълното неизпълнение, лошото или неточно изпълнение на задължения по договор, то само тогова отговорността, вкл. и обезщетението за изправната страна, са пряко следствие на договорно правоотношение. Наличието на договор не изключва деликтната отговорност, ако вредата е настъпила не от неизпълнение на задължения по договора, а от факти и обстоятелства, осъществяващи фактическия състав на деликт - нарушаване на общото задължение да не се вреди другиму /в този см.Решение № 739/6.11.2009г по гр.д.№ 1307/2008 на ВКС, III ГО; Решение № 188/15.06.2012г по гр.д.№ 1122/2011 на ВКС, III ГО/. В такава насока са и дадените задължителни указания още с TP № 54/ 1986г ОСГК на ВС. С него е прието, че договорната отговорност не отменя общото законно задължение, установено в чл.45 ЗЗД, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Правилото да не се вреди другиму е установено в общата част на облигационното право и не се дерогира от наличността на договорна връзка. Прието е, че след като увреденият е носител на повече от едно субективно право, той трябва да може по пътя на което и да е от тях да постигне удовлетворение. Недопустимо би било наличието на едно право да прави невъзможно осъществяването на друго. Пострадалият ще избере този иск, чрез който най-лесно ще осъществи желания резултат.

Предметните предели на съдебната защита се определят от ищеца с ИМ съобразно наведените в обстоятелствената част фактически основания, от които произтича накърненото право и формулираният петитум. В случая, с оглед изричните твърдения на ищеца, посочени в уточняващата молба вх.№ 73827/18.12.2017г, волята на страната е за предоставяне на съдебна защита  за реализиране на деликтна отговорност на ответниците.

Действително, доставчикът би отговарял пред клиента за вредите, настъпили при изпълнение на договорите за доставка и пренос на ел.енергия по реда на чл.79 и сл ЗЗД.

В конкретния случай, обаче, отговорността не произтича от неизпълнение на преки задължения, поети от двете страни по посочените договори с „ЕП Мрежи“АД, нито от неизпълнението на преките задължения, поети от страните по договора с „ЕПРЕУ“ЕООД № ПКСП–253/20.08.2013г за покупко–продажба и доставка на ЕЕ и участие в балансираща група със срок на действие до 30.06.2014г. Предметът на същия, съгласно р-л ІІ, чл.2 е за доставка и продажба на нетна активна ел.енергия срещу цена  в размери и при условията, уговорени в договора. Затова уговореното в чл.9 ал.5 задължение на продавача да предоставя на купувача поискани от него и уговорени в договора информация, данни или документи, както и посоченият в разпоредбата на чл.31 ал.2 кратък срок от 3 дни от получаване на искането, коментирани от ВРС, са неприложими за процесния случай. Хипотезата на чл.31 визира случаи на непреодолима сила. А разпоредбата на чл.9 ал.5 не следва да се тълкува изолирано от останалите разпоредби на чл.5 – чл.12, попадащи в р-л V „Планиране на количествата“, което има отношение към изпълнение на поетите от координатора на балансиращата група задължения да организира и информира участниците в нея какво количество ел.енергия се планира да бъде произведено, доставено, потребено и как следва да бъде изчислена потребената ел.енергия, съответно небалансите в рамките на балансиращата група. За пълнота на изложението може да се отбележи, че стандартна балансираща група представлява съвкупност от участници на свободния пазар, както потребители, така и производители, които оптимизират своите разходи за ел.енергия чрез нетиране на своите насрещни почасови отклонения /небаланси/ и по този начин заедно намаляват общото отклонение между прогнозираното потребление и отчетеното със СТИ потребление на ел.енергия. В случая няма да намери приложение и разпоредбата на чл.18 от Договора ПКСП-253, попадаща в раздела „Цени, фактуриране и плащане на потребена ел.енергия“, тъй като има отношение коя от страните по договора следва да заплати потребената ел.енергия в отклонение от заявените количества в случай на смяна на доставчика или при прекратяване на договора по реда на чл.35 и чл.36.

Затова спорният въпрос е дали са били спазени процедурите за смяна на координатор на балансиращи групи на крайните клиенти.

Съгл.чл.96а ЗЕ координатор на балансираща група е лице, на което е издадена лицензия за някоя от дейностите по чл.39 ал.1 т.1- 3,5-7, 10 или 13, отговарящо на условията за финансово гарантиране на сключваните от него сделки, на изискванията, определени в ПТЕЕ, и което е регистрирано от оператора на електропреносната мрежа. (2) Лицензиантите за дейностите пренос и разпределение на ел.енергия могат да се обединят в специална балансираща група при условията и по реда, определени с ПТЕЕ.

Няма спор, че първият ответник „ЕПРЕУ“ЕООД се явява координатор на балансираща група, регистрирано от оператора на електроразпре делителната мрежа, какъвто е вторият ответник „ЕП Мрежи“АД. Посоченото дружество е титуляр на Лицензия за разпределение на ел.енергия № Л-138-07/13.08.2004г и в качеството си на оператор на ел.разпределителна мрежа има монополно положение за определена територия. Със същото ищецът е  имал сключени два договора от 8.08.2013-за достъп до ел.разпредели телната мрежа и за пренос на ел.енергия през същата мрежа.

Не е спорно, че двете ответни дружества са свързани лица по смисъла на §1 ТЗ и в процесния период, както и че са оперирали чрез едни и същи центрове за работа с клиенти.

От данните по делото се установи и че „Енерджи съплай“ЕООД също се явява лицензиран координатор на балансираща група.

Процедурата по промяна на балансираща група и отделните действия и задължения на различните участници в тази процедура са уредени нормативно : в гл.ІХ, р-л V от Закона за енергетиката и в гл.VІІІ от Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/, приети на осн. чл.21 ал.9 от ЗЕ, издадени от Комисия за енергийно и водно регулиране /ДВ бр.66/26.07.2013г в сила от 26.07.2013г, изм.и доп.бр.39/9.05.2014г, бр.90/20.11.2015г, в сила от 20.11.2015г, бр.100/15.12.2017г, в сила от 15.12.2017г, бр.72/31.08.2018г, в сила от 31.08.2018г/, както и Инструкция № 2 за регистриране на обект на краен клиент в пазара по свободно-договорени цени и смяна на координатор на балансираща група, изд.на осн.чл.103 ал.2 ПТЕЕ.

Съгласно Чл.95 ал.1 и ал.2 от ЗЕ всеки клиент има право да избира доставчик на ел.енергия независимо от това в коя държава - членка на Европейския съюз е регистриран доставчикът, доколкото доставчикът спазва правилата по чл.91 ал.2. Операторът на мрежата извършва смяната на доставчика съгласно правилата по чл.91 ал.2 до три седмици от получаване на писменото искане на клиента. В ал.3 на чл.95 ЗЕ изрично е посочено, че смяната на доставчик при спазване на договорните условия не е съпроводено с допълнителни задължения за клиента.

Когато се касае за крайни клиенти, процесът по смяна на доставчик и координатор на балансираща група се админстрира от съответния оператор на електроразпределителната мрежа, съгл.чл.99 ал.3 ПТЕЕ. В настоящия случай това се явява „ЕП Мрежи“АД. Затова, съгласно чл.102 ПТЕЕ, до втория ответник “ЕП Мрежи“АД е следвало да бъде адресирано искането и същият да регистрира смяната на координатора на балансиращата група след представено от ищеца удостоверение за липсата на задължения към последния доставчик/координатор на балансираща група /в случая „ЕПРЕУ“ЕООД/, респ. мотивирано възражение от последния.

В чл. 103 ал.9 от ПТЕЕ е посочено, че смяната на координатор на балансираща група се регистрира служебно от оператора на електроразпределителната мрежа, в срок 3 работни дни от постъпване на информацията.

Въз основа на ПТЕЕ е приета Инструкция № 2 за регистриране на обект на краен клиент в пазара по свободно-договорени цени и смяна на координатор на балансираща група, влязла в сила от 1.07.2013г. Според чл.1.3. от нея смяната на координатор на балансираща група влиза в сила винаги към първо число на месеца. В т.2. са посочени етапите на процедурата, като според т.2.3. в срок от 4 работни дни от датата на подаване на заявлението, мрежовият оператор извършва проверка на предоставените данни ; а според т.2.6. в случай, че предоставените данни са пълни и коректни, до 3 работни дни мрежовият оператор изпраща уведомление за предстоящата промяна до стария координатор и до новия координатор на балансираща група. В т.2.7. е указано, че старият и новият координатори на балансираща група в срок от 2 работни дни от получаване на уведомлението по т.2.6, потвърждават или правят мотивирано възражение срещу смяната. В случай, че не постъпи възражение в указания срок, се приема, че смяната е потвърдена. В изпълнение на това, както е посочено в т.2.8., до 3 работни дни преди началото на месеца за промяна, операторът на мрежата регистрира смяната на координатора на балансираща група от 1-во число на следващия месец.

Посочените разпоредби са императивни, визиращи кратки срокове за изпълнение, отнасящи за всички участници. Процедурата се явява административна, тъй като стои извън предмета на конкретните договори за доставка и пренос на ел.енергия, съответно за участие в балансираща група, сключени с настоящите ответници по делото.

Въз основа на изложеното се налагат следните изводи:

Независимо от извършената промяна в наименованието на търговеца, идентифициращият го ЕИК е останал непроменен. Касае се за един и същи правен субект, за който се е установило, че няма задължения към настоящия координатор на балансираща група- 1-я ответника по спора. Като е издало у-е на името на дружеството му със предходното наименование и същевременно е посочило, че се касае за различни правни субекти, което сочи на смяна на клиента, т.е. титуляра на сметката, отв.“ЕПРЕУ“ЕООД е действало неправомерно. Не са били налице предпоставки за отказ за издаване на исканото удостоверение с актуално съдържание за липсата на задължения. Впоследствие това обстоятелство е посочено от 2-яотв.“ЕПМ“АД  като причина за неизвършване на промяната на координатора на балансиращата група на ищеца, в резултат на което ищецът не е могъл да смени търговеца си на ел.енергия за период близо 1 година, които действия се явяват противоправни. Като резултат от това в имуществената сфера на ищеца са настъпили вреди, изразяващи се в претърпени от него имуществени загуби–за посочения период от 1 година ищцовото дружество е заплащало по-високи цени за ел.енергия в сравнение с тези, които би заплащало към търговеца „Енерджи Съплай" ЕООД-също лицензиран координатор на балансираща група. Това се установява от заключението на в.лице по СИЕ, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните. Според същото при условие, че би бил член на стандартна балансираща група на „Енерджи Съплай" ЕООД за консумиране на същите количества ел. енергия, дружеството би заплатило 11 019.43лв по–малко в сравнение със заплатеното като члена балансиращата на „Енерго Про“АД, т.е. 31 062,38лв – 20042,95лв = 11 019,43лв. Ето защо се налага изводът за наличие на причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат. Вредата като настъпила в патримониума на ищеца, дава основание същият да я претендира солидарно от ответниците на деликтно основание, на осн.чл.53 ЗЗД. Това е така предвид координираните действия на двете дружества, явяващи се и свързани лица по смисъла на §1 от ТЗ и опериращи чрез общ клиентски център.

Поради изложеното предявеният иск се явява доказан по основание и следва да бъде уважен, съгл. чл.49 ал.1 ЗЗД.

 

По размера на паричното обезщетение.

По делото се установи точният размер на причинените вреди на „БПД-4„ ЕООД – 11 019,43лв, явяваща се разликата между реално заплатените суми и тези, които биха били заплатени към новия доставчик и координатор на балансираща група „Енерджи съплай“ЕООД, ако не е било налице противоправ ното поведение на двамата ответници.

При положение, че ищецът не е направил искане за изменение на претенцията си чрез увеличаването й по размер с оглед приетото в с.з. на 25.09.2018 заключение на СИЕ, съдът не би могъл да присъди повече от заявеното с исковата молба и затова искът следва да бъде уважен до посочения размер от 10 984,52лв.

На осн.чл.214 ГПК вр.чл.86 ЗЗД следва да бъде присъдено и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на ИМ в съда - 12.06.2016г.

Достигането до правни изводи, различни от тези на РС, предпоставят отмяна решението на ВРС и вместо него постановяване на друго за уважаване изцяло предявения искове.

 

По разноските.

С оглед изхода на спора, в полза на ищцовата страна следва да бъдат присъдени сторените за двете инстанции разноски. Претендирани са следните:

За първата инстанция

  878лв-запл.държ.такса

  500лв-депозит за в.лице

6000лв – заплатен адв.хонорар

За въззивната инстанция

  439,40лв – запл. държ.такса

3000лв-запл.адв.хонорар

Или общо 10 817,40лв.

Пред нито една от двете инстанции ответните дружества не са направили възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адв. възнаграждение.

 

Воден от горното, съдът:

 

Р Е Ш И :

 

         ОТМЕНЯ решението на ВРС-ХХХVс-в № 4131/17.10.2018 по гр.д.№ 15654/2017, с което са отхвърлени предявените от „БПД 4“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ****срещу „ЕНЕРГО ПРО –ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ” ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: ****и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД /с предишно наименование „Енерго-Про Мрежи“ АД/ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: ****, искове за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 10 984,52лв, представляваща имуществени вреди, осъществени в периода м.май 2014г–м.юни 2015г, поради противоправното поведение на ответниците, съставляващи разликата между заплатените суми и стойността на ел. енергия, които ищецът би бил задължен да заплаща, при смяна на доставчика на ел.енергия, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на предявяване на иска–12.06.2016г до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.49 ал.1 ЗЗД, като е осъдено дружеството да заплати на първия ответник „Енерго-Про Енергийни услуги” ЕООД сумата 1032лв - разноски за адв.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.3 ГПК, както и на „Електроразпределение Север“ АД /с предишно наименование „Енерго-Про Мрежи“ АД/ сумата 1032лв-разноски за адв.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.3 ГПК,

като вместо него ПОСТАНОВЯВА  

ОСЪЖДА „ЕНЕРГО ПРО–ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ” ЕООД ЕИК ********* и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД /с предишно наименование „Енерго-Про Мрежи“ АД/ ЕИК *********, и двете дружества със седалище и адрес на управление: гр.Варна бул.„Вл. Варненчик” № 258, Варна Тауърс–Е, да заплатят ищеца „БЪЛГЕРИЪН ПРОПЪРТИ ДЕВЕЛОПМЪНТС-4“ ЕООД ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: *****, солидарно сумата от 10 984,52лв /десет хиляди деветстотин осемдесет и четири лева и 52ст/, представляваща имуществени вреди, осъществени в периода м.май 2014г–м.юни 2015г, поради противоправното поведение на ответниците, съставляващи разликата между заплатените суми и стойността на ел. енергия, които ищецът би бил задължен да заплаща, при смяна на доставчика на ел.енергия, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на предявяване на иска–12.06.2016г, до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.49 ал.1 ЗЗД

 

         ОСЪЖДА „Енерго-Про Енергийни услуги” ЕООД  ЕИК *********

Електроразпределение Север“ АД /с предишно наименование „Енерго-Про Мрежи“ АД/  ЕИК *********, и двете дружества със седалище и адрес на управление: ****, да заплатят на Бългериън пропърти девелъпмънтс 4“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *****, сумата от общо 10 817,40лв /десет хиляди осемстотин и седемнадесет лева и 40ст/, представляваща извършени разноски за двете инстанции, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.

 

 

         Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, ар.г.чл.280 ал.3 т.1 ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: