№ 611
гр. София, 15.11.2024 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Янита Д. Янкова
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело №
20231800900117 по описа за 2023 година
Производството по т.д. № 117/2023год. на СОС е образувано по искова молба вх. №
5519/28.06.2023 год. по описа на СОС депозирана от В. Б. И. с ЕГН **********, с която са
предявени срещу ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ********* обективно съединени искове с правно
основание чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ – за заплащане обезщетение в размер на 100 000
лева за причинените на А. Б.А. неимуществени вреди – душевни болки и страдания
вследствие телесните му увреждания - закрита фрактура на сакрума; фрактура на пубиса;
травма на лява длан и разкъсно-контузна рана в окосмената част на главата, както и
обезщетение в размер на 1 990 лева за причинените на А. Б.А. имуществени вреди –
направени разходи за операция, медицински консумативи и специализиран транспорт,
настъпили при ПТП, осъществило се на 09.03.2023г. около 22:00 часа в с. Е.П. до ЖП надлез
„Керамик“, по вина на водача на лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Лансер“ с peг.
№ СВ 5501 ТН - В. В. К., с ЕГН: **********, застрахован водач по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с полица № BG/02/122003166314, сключена с ответника и
валидна за периода от 27.10.2022г. до 26.10.2023г., ведно със законната лихва върху
посочените суми, считано от 03.04.2023г. – датата на предявяване на извънсъдебна
претенция пред ответника до окончателното изплащане на сумите.
Ищцата претендира и направените по делото разноски в това число и адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно адвокатско представителство.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът ЗД „Б.И.” АД, е подал писмен отговор,
чрез процесуалния си представител адв. Ал. И., с който на първо място се оспорват
предявените искове, като недопустими, поради предявяване на чужди права пред съд.
Ответникът е оспорил и автентичността на пълномощното от 16.03.2023г., с което А. А.
е упълномощил адв. Н. Д. да предяви претенция пред застрахователя с писмо от 03.04.2023г.
Ответникът претендира и за направените по делото разноски.
1
С определение № 475 от 17.11.2023г. съдът по искане на ответника е задължил, на
основание чл.183 от ГПК, ищцата да представи по делото оригинала на пълномощното от
16.03.2023г., с което А. А. е упълномощил адв. Н. Д..
С молба от 22.11.2023г. ищцата, чрез пълномощника си - адв. Н. Д. е представила по
делото оригинала на посоченото пълномощно.
Съдът като е взел предвид искането на ответника, както и обстоятелството, че
автентичността на горното пълномощно е от значение за изхода на делото е постановил на
11.12.2023г. съдебно определение, с което е открил, на основание чл.193, ал.2 от ГПК,
ПРОИЗВОДСТВО по оспорване на автентичността на пълномощното от 16.03.2023г., с
което А. А. е упълномощил адв. Н. Д. да предяви претенция пред застрахователя, ответник в
настоящото съдебно производство, с писмо от 03.04.2023г. Със същото определение, съдът е
указал на ищцата, че носи доказателствената тежест за доказване на автентичността на
оспореното пълномощно.
По искане на ищцата в проведеното на 12.03.2024г. съдебно заседание по делото
съдът е допуснал изслушване на съдебно-графологична експертиза, която да установи
подписа положен в полето „Упълномощител“ в пълномощното от 16.03.2023г., с което А. А.
е упълномощил адв. Н. Д. да предяви претенция пред застрахователя, ответник в настоящото
съдебно производство, изпълнен ли е от А. Б.А..
По делото е прието заключение на допусната съдебно-графологична експертиза,
което установява, че в конкретния случай макар и да н есе появяват във всички подписи, а
когато ги има са в голяма вариантност, движенията на А. със съвпадащи характеристики
имали индентификационна стойност, но не можели да образуват съвкупност достатъчна по
обем и индентификационна стойност за обосноваване на категорично заключение в каквато
и да е посока. В проведеното на 18.06.2024г. съдебно заседание вещото лице допълва, че не
може да формира убеждение за това дали подписът е положен от А. или не. Уточнява, че
има различаващи се и съвпадащи признаци, но никои от тях не могат да образуват
съвкупност, а едните трябва да надделеят, като обем и идентификационна значимост, за да се
каже дали подписа е положен от А. или не е положен от него.
Упълномощителната сделка, с която наследодателят на ищцата А. Б.А. е
упълномощил адв. Н. Д. в случая следва да бъде доказана по категоричен начин от страната,
която се позовава на тази сделка, при условията на пълно главно доказване, а не да е
предполагаема. Пълно е доказването, което цели да създаде сигурно убеждение на съда в
истинността или неистинността на съответното фактическо твърдение, а главно е това
доказване, което има за предмет факти, за които доказващият носи доказателствена тежест.
Съгласно разпоредбата на чл.380, ал.1 от КЗ лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция. В настоящия случай ищцата не ангажира доказателства при
условията на пълно доказване, че преди да почине наследодателят й – А. А. е
упълномощил надлежно адв. Д. да го представлява пред ответника във връзка с провеждане
2
на процедурата по чл.380 от КЗ. Т.е. в случая по делото не се установи да е налице
предвидената с новия КЗ абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск
срещу застрахователя на деликвента по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите съгласно чл. 498, ал. 3, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ - отправянето на писмена
застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда на чл. 380 КЗ. След предявяване
на тази претенция за застрахователя тече нормативно установеният срок за произнасяне по
чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и неплащането на застрахователно обезщетение в срока е
свързано, от една страна, с изпадане на самия застраховател в забава, за която дължи лихва, а
от друга страна, с възможността увреденото лице да предяви иск на основание чл. 432, ал. 1
КЗ.
Така предявените в настоящото съдебно производство искове са недопустими, като
предявени преди отправянето към ответника на писмена застрахователна претенция по
чл.380, ал.1 от КЗ и преди изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ за
окончателно произнасяне по претенцията от застрахователя, поради което производството
по делото следва да бъде прекратено на осн. чл.498, ал.3 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.498, ал.3 от КЗ –
„Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако
застрахователят не е платил в срока по чл.496, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.“.
В настоящия случай дори не е започнал да тече срокът по чл.496, ал.1 от КЗ.
Недопустимостта на предявените от ищцата искове предполага прекратяване на
образуваното съдебно производство също като недопустимо.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.4 от ГПК, ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника направените по делото съдебни разноски в общ размер от
10 900 лева, от които 10 500 лева с ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство, 300 лева – заплатено възнаграждение на вещо
лице и 100 лева – заплатени разноски за призоваване на свидетел.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 117/2023 год. на СОС.
ОСЪЖДА В. Б. И. с ЕГН ********** да заплати на ЗД „Б.И.” АД, с ЕИК *********
направените по делото съдебни разноски в размер на 10 900 лева.
Определението подлежи на обжалване от ищцата с частна жалба пред Софийски
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
3