Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.С., 24.04.2012г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, І-во Гражданско отделение, 14-ти състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и шести март през две хиляди и дванадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
при секретаря С.А., като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов гражданско дело №10852
по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ. При
условията на пасивно субективно, евентуално съединяване са предявени и искове с
правно основание чл.45, чл.49 и чл.50 от ЗЗД.
В исковата си молба ищците И.К.М. и Р.В.М.
твърдят, че на 23.06.2008г. ответникът Ж.Д.Ч., при управление седлови влекач „И.*****” с ДК№******* с прикачно полуремарке с ДК№********, собственост на ответника „Д.М.”ЕООД,
по бул.„С.” в гр.Г. в посока към вр.„Ш.”, пред дома
на ищците напуснал лентата си за движение, отклонил се надясно под ъгъл около
20 градуса, преминал през банкета и тревната площ, след което предната дясна
част на кабината и предната дясна част на полуремаркето се ударили в къщата на ищците на бул.„С.”№***, съборили стената й влезли в къщата.
При изтеглянето на
автомобила цялата къща се срутила и затрупала всички лични вещи и покъщнина на ищците. Къщата
ищците закупили по време на брака си, на
30.08.1995г. Макар че същата била паянтова- от камък и гредоред, ищците
я ремонтирали и укрепили, поставили арматура
и изляли бетонни плочи на пода и тавана, сменили
гредите на покрива, поставили нови цигли и пристроили
две стаи с тухлена зидария. Общата застроена площ на къщата била 55кв.м., без пристроените баня и тоалетна. Имало
и полуподземно избено помещение със същата площ. Вследствие на процесното
ПТП цялата къща била разрушена и неизползваема.
Напълно били унищожени и неизползваеми намиращите се в къщата движими вещи
на ищците- порцеланова мивка с две перила, готварска печка на твърдо гориво, хладилник „Мраз”, хладилник с фризер с две чекмеджета марка „Вестел”,
партигрил, кафе машина за 5-6 кафета, електрическа
готварска печка „Раховец
Ищците претърпели
и неимуществени вреди,
изразяващи се в преживян стрес, мъка и страдания поради това, че внезапно останали без жилище, дрехи, документи и каквито и
да било други вещи, а домът, който закупили, ремонтирали и градили с любов,
вещите, които събирали от началото на съвместното им съжителство, изчезнаха изведнаж. Ищецът
И.М. бил в къщата в момента на произшествието и по чудо не пострадал. Ищците
били принудени да живеят при роднини, тъй като не притежавали друго жилище.
Воденото по случая наказателно
производство било прекратено поради амнистия. Гражданската
отговорност на водача на товарния автомобил „И. ******” била застрахована при
ответника ЗК”Л.и.”АД.
Ищците молят ответникът ЗК„Л.И.”АД, в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” относно посочения в исковата молба товарен автомобил, да бъде осъден
да им заплати сумата от 30915лв.- обезщетение за причинени от процесното ПТП имуществени вреди, от които 24930лв. обезщетение
за разрушената къща и 5985лв. обезщетение за унищожените движими вещи, както
и обезщетения в размер на по 5000лв за всеки от тях за причинените им
неимуществени вреди от процесното ПТП. Претендират законната
лихва върху всички обезщетения от деня на причиняването на вредите до
окончателното изплащане,
както и направените по делото разноски. При условията на евентуалност, в случай
че искът срещу първия ответник не бъде уважен, ищците молят да бъдат осъдени
ответникът „Д.М.”ЕООД като възложител на работа по смисъла на чл.49 от ЗЗД и Ж.Д.Ч.
като пряк причинител на увреждането по смисъла на чл.45 от ЗЗД, да им заплатят
същите обезщетения. При условията на евентуалност, в случай че не бъдат уважени
исковете с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ и евентуалните такива по чл.49 и
чл.45 от ЗЗД, ищците молят ответникът „Д.М.”ЕООД като собственик на вещта по
смисъла на чл.50 от ЗЗД да бъде осъден да им заплати същите обезщетения.
Ответниците оспорват предявените
искове по основание и размер. Твърдят, че не е налице виновно поведение на
водача на товарния автомобил, не са установени имуществените вреди и липсва
причинно- следствена връзка между процесното ПТП и
тези вреди. Твърдят също така, че при процесното ПТП
е била разрушена само една от стените на къщата, а последната е съборена
впоследствие от специализирана машина. Претендират отхвърляне на исковете и
присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност съгласно разпоредбите на чл.12 и 235, ал.2 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и от
представената застрахователна полица №230-9-148223078244036/27.11.2007г. се
установява, че между ответника ЗК„Л.и.”АД в качеството на застраховател
и ответника „Д.м.”ЕООД в качеството на застрахован и собственик на товарен
автомобил „И. ******” с ДК№******* е сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” със срок на действие от
01.01.2008г. до 31.12.2008г.
От
представения по делото и неоспорен от страните
протокол за ПТП №970867/25.06.2008г. се установява, че на 23.06.2008г. в 13,40
часа в гр.Г., на бул.”С.”№*** е настъпило ПТП с участието на товарен автомобил „И. ******” с ДК№*******, собственост на „Д.м.”ЕООД
и управляван от Ж.Д.Ч.. Съгласно констатираното в протокола, от ПТП са
настъпили имуществени вреди- разрушена паянтова къща на бул.”С.”№***. Относно
причините за настъпване на ПТП в протокола е записано, че същите са в процес на
изясняване.
Видно от
представения по делото протокол от открито съдебно заседание по нохд№122/2009г. по описа на РС- Г., образуваното по случая
наказателно производство е прекратено поради амнистия на подсъдимия Ж.Д.Ч..
Видно от
представеното по делото удостоверение за граждански брак, ищците са сключили
граждански брак на 10.05.***1г.
Видно от
представения по делото нотариален акт №187, дело №1617/30.08.1995г. на нотариус
при РС- Г., И.К.М. е закупил дворно място пл.№7902 от кв.17 по плана на гр.Г. с
площ от 1000 кв.м., заедно с построената в него едноетажна паянтова жилищна
постройка с площ от 55 кв.м.
Видно от
представения по делото болничен лист от 24.06.2008г. на И.К.М. е поставена
диагноза „тревожно разстройство- хипертонична криза, неуточнено заболяване” и е
предписан домашен режим на лечение за срок от 7 дни.
От показанията на разпитания по
делото свидетел Х.И. се установява, че същият
е съсед на ищците. В деня на настъпване на процесното
ПТП свидетелят карал след камиона, който се врязал в къщата. По време на ПТП
ищецът И.М. бил в къщата, а от последната останала само една стена. Когато
излязъл от къщата ищецът не можел да говори, бил пребледнял и уплашен.
Свидетелят същата вечер видял ищцата Р.М., която било разстроена и плачела.
Ищците нямало къде да живеят, поради което им предоставили общИ.ко жилище. Ищците не могли да си вземат вещи, тъй като от
Гражданска защита не допуснали никой до разрушената къща.
От показанията на разпитания по
делото свидетел П. М.- син на ищците се установява, че къщата на бул.С. била
закупена от ищците през 1995-та година и била направена пристройка- кухня с
баня, тоалетна и антре. В мазето била излята плоча, а покривът бил ремонтиран.
Извършено било укрепване с арматура на цялата къща и изграждане на канализация.
Освен тази къща ищците не притежавали
друго жилище. В къщата при
закупуването и нямало нищо. Ищците закупили мивка, тоалетна чиния, кухненска
маса, ремонтирали банята. В кухнята имало порцеланова мивка, кухненска маса и
шкафове, печка Раховец, парти грил,
кафе машина, отоплителна печка на дърва, детско легло- кошара, пералня „Татрамат”, два хладилника „Мраз” и още един с фризер. В тоалетната имало тоалетна чиния, батерия, бойлер.
В коридора имало шкафче за обувки, закачалка, огледало и пътека. В хола имало
диван, елипсовидна сгъваема маса, телевизор „Сого”,
секции, тръбно легло. В другата стая- правоъгълна кухненска маса- разтегаема,
гардероб, ъглови легла, електрическа шевна машина, малка холна
масичка, диван, секция, килими, бюро, компютър с монитор, CD-плеър с усилвател. Компютърът бил закупен малко преди процесното ПТП. Имало също така дискове с музика, книги и
дрехи, секция и двукрилен гардероб, два
часовника, радио, чаши, чинии, тави. Общо в къщата имало две тръбни легла, две
ъглови легла и два разгъваеми дивана. Имало тънки и дебели пердета на прозорците, пистов
бегач и някакво старо колело, персийски килими и подобие на персийски килими,
спално бельо, стари и нови одеала, комплекти възглавници и чаршафи, маслени
радиатори два броя. Изчезнали златни синджирче и ланец. В мазето имало месни и
зеленчукови консерви. Ищците не били допуснати да вземат нищо от движимите вещи
в къщата, изживели тежко случилото се. Ищецът И.М. приел по- трудно случилото
се, ходил на лекар, не можел да работи, бил в шок, започвал да плаче като се
сетел за къщата.
Установява се от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на изслушаната съдебно- техническа
експертиза на вещото лице П.Я., че към
момента на настъпване на процесното ПТП стойността на
едноетажната жилищна постройка е 24930 лева.
Установява се от приетото по делото,
оспорено от ответника ЗК”Л.и.”АД заключение на изслушаната съдебно- оценителна
експертиза, че стойността на описаните в исковата молба движими вещи към датата
на настъпване на процесното ПТП е общо 5985 лева.
Предвид така установената от събраните
доказателства фактическа обстановка, приета от съда за
безспорна, се налагат следните правни изводи:
По
иска с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ:
За да бъде уважен
прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на деликвента следва да се установят с предвидените в ГПК доказателствени
средства две групи факти. От една страна трябва да се установи наличието на
застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в
качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно
всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане
съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД-извършено виновно от деликвента
противоправно деяние, от което да са настъпили в
причинно- следствена връзка вреди за пострадалия. По отношение на вината
законът въвежда с разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима
презумция за наличието й.
Между страните не се спори, че към датата
на настъпване на процесното ПТП гражданската
отговорност на водача на товарния автомобил- ответникът Ж.Ч., е покрита от другия
ответник ЗК”Л.и.”АД по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”. Обект на застраховане по посочената
задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят, съгласно чл.257, ал.1 КЗ. Застраховани лица по тази
застраховка, съгласно втората алинея на чл.257 от КЗ, са както собственикът на
моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен
договор, така и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно
основание. В случая въпросното МПС не е било противозаконно отнето от
собственика му и водачът се ползва от застрахователната закрила по цитираната
по-горе застрахователна полица.
От представения по
делото и неоспорен от страните констативен протокол
за ПТП №970867/25.06.2008г. се установява извършването на деяние от страна на
водача на товарен автомобил „И. ******” с ДК№******* Ж.Д.Ч.. Това деяние
е противоправно, тъй като съгласно чл.15, ал.1 от ЗДвП
на пътя водачът на ППС се движи възможно
най-вдясно по платното за движение,
а когато пътните ленти са очертани
с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента, а съгласно чл.5., ал.1, т.1 от същия закон всеки участник в движението по пътищата
с поведението си не трябва да
създава опасности и пречки за движението,
не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди.
В случая презумпцията по чл.45, ал.2 от ЗЗД относно вината на водача на
товарния автомобил не бе оборена от ответника, в чиято тежест е да стори това.
Настъпването
на имуществени и неимуществени вреди от деянието, както и причинно-
следствената им връзка с процесното ПТП се установиха
от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Видно от гореизложеното са налице всички
изискуеми от закона предпоставки за уважаване на предявените от ищците срещу застрахователя на деликвента искове
с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ за обезщетяване на имуществени и
неимуществени вреди от описаното в исковата молба ПТП.
По размера на имуществените
вреди:
От приетите по делото заключения на изслушаните съдебно- оценителни
експертизи, които съдът възприема изцяло като обективно и компетентно дадени се
установи, че към датата на настъпване на процесното
ПТП стойността на разрушената къща на ищците е била 24930 лева, а стойността на
унищожените движими вещи- 5985 лева. Предвид изложеното предявените искове за
обезщетяване на имуществени вреди следва да се уважат изцяло като основателни и
доказани.
По размера на неимуществените
вреди:
Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, на основание чл.52 ЗЗД. Съгласно Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС понятието "справедливост"
по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да
се имат пред
вид от съда
при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства са характерът и начинът на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително влошаване на здравословното състояние на
пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр.
В случая от представения по делото болничен лист се
установи, че на 24.06.2008г.- ден след настъпването на процесното ПТП, на ищеца И.К.М. е поставена диагноза
„тревожно разстройство- хипертонична криза, неуточнено заболяване” и е
предписан домашен режим на лечение за срок от 7 дни. Установява се от
показанията на разпитаните свидетели, че когато излязъл от къщата
непосредствено след процесното ПТП ищецът М. не можел да говори, бил пребледнял
и уплашен, приел по-тежко случилото се. Ищцата Р.М. била разстроена и плачела.
Като взе предвид всички
гореизложени обективни обстоятелства, които са от значение за определяне на
обезщетението за настъпилите неимуществени вреди и съобразявайки се с принципа
на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът счита че на ищеца
И.К.М. следва да се присъди обезщетение в размер на 5000 лева, а на ищцата Р.В.М.-
обезщетение в размер на 2000 лева за претърпените от тях неимуществени вреди от
процесното ПТП.
По искането за присъждане на законна лихва:
Правото на увредения да претендира
обезщетение директно от застрахователя възниква
едновременно с правото на деликтно обезщетение по
чл.45 от ЗЗД и е обусловено от последното. Дължимото обезщетение от застрахователя замества деликтното
обезщетение от прекия причинител на вредите, чийто източник е непозволеното
увреждане. Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана, поради което и ответникът дължи лихва
за забава върху обезщетението за претърпени неимуществени вреди от деня на
увреждането до пълното изплащане на обезщетението.
По евентуално предявените искове срещу втория и третия ответник:
Предвид уважаването на главния иск
съдът не дължи произнасяне по евентуално предявените искове с правно основание
чл.45, чл.49 и чл.50 от ЗЗД.
По разноските:
При този изход на спора страните
имат право на разноски съразмерно на уважената, респективно- отхвърлената част
от иска. Ищците са освободени от държавна такса, направили са разноски в размер
на 400 лева за възнаграждение на вещи лица и са били защитавани безплатно на
основание чл.38 от ЗАдв, поради което следва да им се присъдят общо 370 лева, а на адв.М.И.
от ГАК- сумата от 1175 лева-
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗАдв,
определено по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения- съразмерно на уважената част от иска.
Ответникът ЗК”Л.и.”АД не е направил
разноски, а адвокатското възнаграждение за защита от юрисконсулт съгласно чл.78,
ал.8 от ГПК вр.чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер
на 1268 лева, поради което следва да му се присъдят общо 92 лева- съразмерно на отхвърлената част от иска.
На евентуалния ответник „Д.М.”ЕООД
следва да се присъдят изцяло направените разноски в размер на 1200 лева за адвокатско възнаграждение.
Ответникът Ж.Ч. не е направил
разноски и такива не следва да му се присъждат.
Ответникът ЗК”Л.и.”АД следва да заплати по сметка на СГС държавна
такса върху уважения размер на иска, или 1516,60
лева.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК„Л.И."АД с ЕИК:************със седалище и адрес на управление гр. С.,
ул.„Ч. В.”№*** да
заплати
на И.К.М. с ЕГН:**********
и Р.В.М. с ЕГН:**********,
и двамата със съдебен адрес ***, чрез адв.М.И. от ГАК,
на основание чл.226, ал.1 от КЗ сумата от 30915 лв. (тридесет хиляди деветстотин и петнадесет лева)- обезщетение за
претърпени имуществени вреди- разрушена къща и унищожени движими вещи от
настъпило на 23.06.2010г. ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума от 23.06.2010г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗК„Л.И."АД с ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.„Ч. В.”№*** да заплати на И.К.М. с ЕГН:**********, на основание
чл.226, ал.1 от КЗ сумата от 5000 лв. (пет хиляди лева)- обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от настъпило на 23.06.2010г. ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума от 23.06.2010г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗК„Л.И."АД с ЕИК:************, със седалище и адрес на управление гр. С.,
ул.„Ч. В.”№*** да
заплати
на Р.В.М. с ЕГН:**********,
на основание чл.226, ал.1 от КЗ сумата от 2000 лв. (две хиляди лева)- обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от настъпило на 23.06.2010г. ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума от 23.06.2010г.
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за размера над 2000 лева до пълния предявен размер от
5000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК„Л.И."АД с ЕИК:***********, със седалище и адрес на управление
гр. С., ул.„Ч. В.”№*** да заплати на И.К.М.
с ЕГН:********** и Р.В.М. с ЕГН:**********,
на основание чл.78, ал.1 и 3 от ГПК сумата от 278 лв. (двеста седемдесет и осем лева)- разноски по делото, изчислени по компенсация.
ОСЪЖДА ЗК„Л.И."АД с
ЕИК:************, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.„Ч. В.”№*** да заплати на адв.М.И.
от ГАК, на основание чл.38 от ЗАдв. Сумата от 1175 лева (хиляда сто седемдесет и пет
лева)- адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА И. К.М. с ЕГН:********** и Р.В.М. с ЕГН:********** да
заплатят на „Д. М.”ЕООД с ЕИК:************, със седалище и адрес на управление
гр.С.З., ул.”Х.Д.А.”№*, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 1200 лева (хиляда и двеста лева)-
разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗК„Л.И."АД с
ЕИК:***********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.„Ч. В.”№*** да заплати по сметка на Софийски градски
съд на основание чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 1516,60 лв. (хиляда петстотин и шестнадесет лева и 60 стотинки)- ДТ
върху уважената част от иска.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: