Р Е Ш Е Н И Е
№ 43/12.1.2022г.
Град Пловдив, 12.01.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на трети декември
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при секретар
Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 497 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Вивенса“ ЕООД срещу
ревизионен акт № Р-16001620002423-091-001 от 01.12.2020 г., издаден от И. К.,
началник сектор в ТД Пловдив на НАП, възложил ревизията, и Т.К., главен
инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден
с решение № 81 от 29.01.2021 г. на
директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при
ЦУ на НАП, с който е начислен ДДС в размер на 11 010,48 лева, не е признат
данъчен кредит в размер на 3 015,20 лева, с лихви общо в размер на 4 523,07
лева, и допълнително са установени задължения за корпоративен данък за 2016 г.
в размер на 1 732,97 лева и 645,59 лева лихви, за 2017 г. в размер на 2 458,86
лева и 666,68 лева лихви, за 2018 г. в размер на 2 683,88 лева и 455,55
лева лихви.
Според дружеството-жалбоподател ревизионният акт е неправилен,
издаден при съществено нарушение на процесуалните правила, поради което се иска
неговата отмяна и присъждане на разноските. Допълнителни съображения по
съществото на спора са изложени в депозираната на 13.12.2021 г. писмена защита.
Ответникът чрез процесуалния си представител счита
жалбата за неоснователна и недоказана и моли тя да бъде отхвърлена по
съображенията, изложени в решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Допълнителни
съображения по съществото на спора са изложени в депозираната на 08.12.2021 г.
писмена защита.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл.156,
ал.1 ДОПК и от активно легитимирана страна, адресат на акта, имаща право и
интерес от обжалването, тъй като обжалваният ревизионен акт създава нови
публични задължения за дружеството, като по този начин неблагоприятно засяга
неговата правна сфера. Ревизионният акт е обжалван в срок пред горестоящия в
приходната администрация орган. Изчерпването на реда на задължително административно
обжалване и подаването на жалба в срока по чл.156, ал.1 ДОПК налагат извод, че
жалбата е допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна поради
следните съображения:
Ревизионното производство е образувано въз основа на
заповед за възлагане на ревизия № Р-16001620002423-020-001
от 28.04.2020 г., изменена със заповеди за изменение на заповед за възлагане на
ревизия № Р-16001620002423-020-002 от 27.07.2020 г. и № Р-16001620002423-020-003 от 28.08.2020 г., и обхваща
установяване на задълженията за корпоративен данък за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2018 г. и за данък върху добавената
стойност за периода 01.12.2014 г. – 31.12.2018 г. Въз основа на събраните доказателства е съставен ревизионен доклад № Р-16001620002423-092-001 от 13.10.2020 г., който е дал основание за издаване на обжалвания ревизионен акт № Р-16001620002423-091-001 от 01.12.2020 г. – предмет на
настоящото съдебно производство.
Съдът
намира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за
отмяна на ревизионния акт само на това основание. Заповедите за възлагане на
ревизия и за нейното изменение са издадени от длъжностно лице, надлежно
упълномощено въз основа на заповеди (л.21-32) на директора на ТД Пловдив на
НАП, а сроковете за извършването на ревизията са съобразени с предвидените в
чл.114 ДОПК. Извършените процесуални действия и събраните доказателства в хода
на ревизионното производство са осъществени по реда на ДОПК и при спазване на
основните принципи на кодекса. Ревизионният доклад и ревизионният акт са
издадени от компетентни органи по приходите и в сроковете по чл.117, ал.1 и
чл.119, ал.2 ДОПК. Ревизионният доклад и ревизионният акт са съобщени на
представляващия дружеството, съответно в срок са били обжалвани по
административен ред. Следователно на ревизираното лице е била осигурена
възможност да упражни правото си на защита в пълен обем.
При
ревизията на основание чл.70, ал.5 ЗДДС не е признат данъчен кредит по 13
фактури, издадени от „Мост фин“ ЕООД през м.10.2016 г., м.11.2016 г. и
м.12.2016 г., с предмет на доставките – гориво.
При
извършените насрещни проверки на доставчика искането за представяне на
документи и писмени обяснения е връчено по реда на чл.32 ДОПК поради
неоткриване на представляващ или упълномощено лице. Съответно в определения
срок не са представени изискваните документи.
Ревизиращият
екип е изискал документи и писмени обяснения и от ревизираното дружество, което
е представило копия на процесните фактури с касови бонове и счетоводни справки,
от които е направен извод, че процесното гориво е изписано като разходи за
транспорт по дебита на счетоводна сметка 6091, като са установени различия
между фактурираното количество гориво и посоченото по касовите бонове,
придружаващи фактурите.
От
извършените справки в информационния масив на НАП ревизиращият екип е
установил, че „Мост фин“ ЕООД е било регистрирано по ЗДДС на 21.09.2016 г. и дерегистрирано на 07.06.2017 г. поради наличие на
обстоятелства по чл.176 ЗДДС. Установено е също, че „Мост фин“ ЕООД е отразило
в дневниците за продажби фактурите, издадени на „Вивенса“
ЕООД, но не е разчело декларираните задължения за ДДС, не е подало ГДД по чл.92 ЗКПО, няма данни за налични активи и към момента на ревизията е с големи
данъчни задължения над 373 000 лева.
Позовавайки
се на чл.37, ал.3 и 4 ДОПК, ревизиращият екип е направил извод, че не може да
се докаже реалното изпълнение на доставките на дизелово гориво, тъй като няма възникнало
данъчно събитие по смисъла на чл.25 ЗДДС, поради което е отказано правото на
приспадане на данъчен кредит по всички фактури, издадени от „Мост фин“ ЕООД, на
основание чл.70, ал.5, във връзка с чл.68, ал.1, т.1 и ал.2 и чл.69, ал.1, т.1 ЗДДС.
При
ревизията е отказано също право на данъчен кредит по фактура № 1586 от
08.12.2015 г., издадена от „Фаворит клима“ ЕООД, с предмет на доставката – 2
броя климатици, на основание чл.70, ал.1, т.2 ЗДДС,
защото при посещение на място в с. Белозем ревизиращият екип е установил, че климатиците са монтирани в приземния етаж на жилищната
сграда, който не е офис на дружеството (протокол № 1861896 от 01.10.2020 г. –
л.170-171). Ревизиращият екип не е кредитирал представения от
дружеството-жалбоподател договор от 05.01.2015 г. за наем на офис с площ 20
кв.м, защото наемодател е съпругата на управителя на „Вивенса“
ЕООД, двамата съпрузи живеят на същия адрес, на който е адресът на управление и
седалището на дружеството, наемодателката не е
подавала ГДД по чл.50 ЗДДФЛ за периода 2014-2019 г., дружеството също не е
декларирало изплатени суми по чл.73 ЗДДФЛ.
При
ревизията допълнително е начислен ДДС в общ размер на 11 010,48 лева за
укрити приходи от наем на товарни МПС. Въз основа на извършените насрещни
проверки на „Нелка транс“ ЕООД и „Иванели ико“ ЕООД ревизиращият екип е установил, че тези две
дружества са осъществявали товарен автомобилен транспорт с наети от
дружеството-жалбоподател превозни средства, за което има сключени договори, но
от ревизираното дружеството не са издавани фактури и документи за заплатената
наемна цена, предавана лично на управителя на „Вивенса“
ЕООД П.Ч.. Въз основа на представените договори за наем ревизиращият екип е
установил размера на дължимия ДДС за всяко МПС и за всеки данъчен период
(таблица на стр.39-40 от ревизионния доклад, л.146-147 от делото), съответно на
основание чл.86, ал.1 и ал.2, във връзка с чл.67, ал.2 ЗДДС е начислен ДДС в
общ размер на 11 010,48 лева, защото наемът е облагаема доставка по
смисъла на чл.12 ЗДДС, за която данъкът е изискуем на края на всеки период, за
който е уговорено плащане, т.е. на последния ден от месеца по аргумент от
чл.25, ал.3, т.7 ЗДДС.
При
ревизията по реда на чл.26, т.2 ЗКПО, във връзка с чл.10 ЗКПО е увеличен счетоводния
финансов резултат на „Вивенса“ ЕООД за 2016 г. в
размер на 12 824,37 лева. Сумата представлява отчетени от дружеството
разходи по дебита на сметка 6091 Разходи за транспорт във връзка с фактурите за
гориво, издадени от „Мост фин“ ЕООД. Органите по приходите не са признали тези
разходи за данъчните цели, защото са документално необосновани, не са
представени съпътстващи фактурите документи, доказващи извършените плащания и
осъществените доставки, а описаните във фактурите количества гориво не
съответстват на количествата по представените от „Вивенса“
ЕООД касови бележки.
При
ревизията по реда на чл.78 ЗКПО е увеличен счетоводния финансов резултат на „Вивенса“ ЕООД за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. в размер на
4 166,65 лева, 24 249,98 лева и 26 500,20 лева, които суми
представляват неотчетени приходи от наем на ППС с „Нелка транс“ ЕООД и „Иванели ико“ ЕООД, за които
услуги не са издадени фактури при съществуващо задължение за
дружеството-жалбоподател да издаде такива и да ги осчетоводи. Освен договорите
за наем на ППС с двете дружествата органите по приходите са посочили, че
съществуват и други писмени документи, установяващи извършените услуги –
свидетелства за регистрация на ППС, протоколи за предаване на ППС, подписани и
подпечатани от дружеството-жалбоподател като наемодател.
При
ревизията на основание чл.54, ал.1 ЗКПО е извършена корекция на декларираното
намаление на счетоводния финансов резултат на „Вивенса“
ЕООД за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. в размер по 338,64 лева, представляващи суми
за данъчни амортизации във връзка със закупени климатици
от „Фаворит клима“ ЕООД по фактура № ********** от 08.12.2015 г., защото ДМА не
се използват за осъществяваната от „Вивенса“ ЕООД
дейност.
Представените
от процесуалния представител на дружеството-жалбоподател в първото по делото
заседание писмени доказателства не са нови, представени са в хода на
ревизионното производство с възражението срещу ревизионния доклад, но не
установяват нови факти от значение за правилното определяне на публичните
задължения на дружеството-жалбоподател, защото касаят последващи доставки,
които не са предмет на обжалвания ревизионен акт, от една страна, а от друга
страна, дори и при наличието на тези документи вещото лице прави извод, че
фактурите за гориво, издадени от „Мост фин“ ЕООД и с предмет на доставката –
гориво, не могат да се обвържат с издадените пътни листове и реализираните
приходи от транспортна дейност.
В
хода съдебното производство по искане на дружеството-жалбоподател е допуснато
извършването на съдебно-счетоводна експертиза, чието основно и допълнително
заключение съдът кредитира като компетентно и безпристрастно, основано на
събраните по делото писмените доказателства, но намира, че с тези заключения
също не се установяват нови факти от значение за правилното определяне на
публичните задължения на дружеството-жалбоподател, тъй като касаят счетоводното
отразяване на процесните фактури, по които е отказано право на приспадане на
данъчен кредит. Сам по себе си този факт – счетоводното отразяване на фактурите
в счетоводството на „Вивенса“ ЕООД – не е спорен
между страните и е установен още в хода на ревизионното производство от самия
ревизиращ екип. От друга страна, самото вещо лице в заключението си посочва, че
счетоводно процесните фактури, издадени от „Мост фин“ ЕООД и с предмет на
доставката – гориво, не могат да се обвържат с издадените пътни листове, като
вещото лице в таблици е представило движението по сметка 3021 Гориво
(л.1804-1807), издадените пътни листове (л.1807-1808) и реализираните приходи
от транспортна дейност (л.1808-1810). Т.е., дори и със заключението на вещото
лице не може да се докаже защитната теза на дружеството-жалбоподател, че е било
закупено гориво от доставчика „Мост фин“ ЕООД, за което са били издадени и
осчетоводени процесните 13 фактури (таблица – л.1804), и че това гориво е
използвано в икономическата дейност на дружеството-жалбоподател.
Обстоятелството,
че тези фактури притежават изискуемите реквизити по ЗСч., какъвто извод прави
вещото лице и което също не е спорен факт по делото, не е равнозначно на
доказване на възникнало право на приспадане на данъчен кредит, защото освен
задължителната данъчна фактура е необходимо и абсолютно условие да е налице
данъчно събитие, изразяващо се в случая в доставка на стока, който факт
дружеството-жалбоподател не е доказал и не може да докаже със заключението на
вещото лице.
По
отношение на преобразуването на финансовия резултат вещото лице е изследвало и
обяснило увеличението, извършено от ревизиращия екип. Съответно вещото лице е
преизчислило дължимия корпоративен данък, като е изключило договорите за
отдаване под наем на МПС с „Иванели ико“ ЕООД и с „Нелка транс“ ЕООД, а по допълнителното
заключение е изключило и фактурите, издадени от „Мост фин“ ЕООД с предмет –
доставка на гориво. В допълнителното си заключение вещото лице също е дало и
два варианта на изчисляване на дължимия ДДС, ако се приеме, че неправилно е
отказано правото на приспадане на ДДС по фактурите от „Мост фин“ ЕООД и
правилно е начислен допълнителен ДДС по договорите за наем на МПС, и обратното,
ако се приеме, че правилно е отказан ДДС по фактурите от „Мост фин“ ЕООД и
неправилно е начислен ДДС по договорите за наем на МПС.
Т.е.,
със заключенията на вещото лице не се установяват нови факти от значение за
правния спор, защото всички факти са установени в хода на ревизионното
производство и това се установява при съпоставка на констатациите на вещото
лице с констатациите на органите по приходите, и защото правнорелевантните факти
– действителното осъществяване на доставките на гориво по издадените фактури,
съответното липсата на договори за наем на МПС – не могат да се докажат със
заключение на вещо лице.
По отношение
на договорите за наем на МПС, съдът намира, че тези договори не следва да се
изключват от доказателствата по делото, защото не са налице основанията по
чл.183, ал.1 ГПК. В случая следва да се има предвид, че ревизионното
производство е особено производство, в което приходната администрация изисква и
проверява документи от данъчно задължени лица, които не винаги са страни по
съдебното производство, в което се проверя законосъобразността на издадения
ревизионен акт. В този смисъл, както посочи това и процесуалния представител на
ответника в съдебното заседание, приходната администрация работи с копия от
документите, които проверяваните лица представят, не разполага с оригиналите на
документите и няма задължение по закон да ги съхранява, поради което не може да
й бъде вменено задължение да представя тези оригинали, съответно тяхното
непредставяне не може да бъде санкционирано по реда на чл.183, ал.1 ГПК чрез
изключването им от доказателствата по делото. Още повече, че както по искане на
дружеството-жалбоподател, така и по искане на процесуалния представител на
ответника договорите бяха многократно изискани от дружествата-наематели и от
техния счетоводител.
От
друга страна, дружеството-жалбоподател е страна по договорите за наем на МПС
като наемодател и като такъв следва да разполага с оригиналите на договорите, които
са частни документи и съдържат подпис и печат на „Вивенса“
ЕООД. По делото беше открито производство по оспорване истинността на подписа на
управителя на „Вивенса“ ЕООД П.Ч.в тези договори и
при доказателствена тежест за „Вивенса“ ЕООД
дружеството не можа да докаже твърдението си, че подписите в договорите за
наем, сключени с „Нелка транс“ ЕООД и „Иванели и ко“ ЕООД, не са положи от П.Ч.. При това положение следва
да се приеме, че не е оборена автентичността на подписите на П.Ч.и договорите
за наем на МПС следва да се считат подписани от управителя на „Вивенса“ ЕООД. Именно неблагоприятните последици от неуспешно проведеното оспорване на
истинността на подписа на управителя дружеството-жалбоподател се стреми да
преодолее чрез искането си за изключване на същите договори от доказателствата по
делото по реда на чл.183 ГПК, което съдът намира за недопустимо.
При
тези факти съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е законосъобразен.
Правилни
и обосновани са изводите на органите по приходите за наличие на хипотезата на
чл.70, ал.5 ЗДДС, за да се откаже правото на приспадане на данъчен кредит по
процесните фактури за гориво, защото при
доказателствена тежест за дружеството-жалбоподател по делото остана недоказан
фактът на реално осъществяване на доставките по начина, по който са декларирани
и от доставчика, издал фактурите.
Наличието единствено на фактури и тяхното
счетоводно отразяване при получателя не е категорично доказателство за
действителното извършване на процесните доставки, защото няма никакви други
писмени доказателства за осъществяване на фактическите действия по закупуването
на горивото и неговото получаване от дружеството-жалбоподател. Дори със
заключението на вещото лице не може да се докаже по безспорен начин доставката,
защото според съдебния експерт счетоводно процесните фактури за гориво,
издадени от „Мост фин“ ЕООД, не могат да бъдат обвързани с пътните листове и
реализираните приходи от транспортната дейност. Т.е., фактът, че процесните 13 фактури
са осчетоводени и че са извършени транспортни услуги, не представлява
доказателство, че горивото, необходимо за осъществените транспортни услуги е закупено
именно от „Мост фин“ ЕООД. Дружеството-жалбоподател представя все косвени
доказателства, че е разполагало с дизелово гориво, което е заприходено
и изписано, но преки и конкретни, безспорни доказателства за прехвърляне на
правото на собственост върху процесното гориво от „Мост фин“ ЕООД на „Вивенса“ ЕООД не са представени нито в ревизионното
производство, нито в съдебното производство.
Прехвърлянето на правото на собственост върху
родово определени вещи, каквато вещ представлява и дизеловото гориво, става по
правилата на чл.24, ал.2 ЗЗД – „щом вещите бъдат определени по съгласие на
страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени“. В настоящия случай
липсват именно такива писмени доказателства – за съгласието, постигнато между
„Мост фин“ ЕООД и „Вивенса“ ЕООД, или за предаването
на горивото, а не както твърди дружеството-жалбоподател, наличието на публични
задължения в особено големи размери към настоящия момент на доставчика „Мост
фин“ ЕООД. Напротив, наличието на публични задължения в особено големи размери
и дерегистрацията на „Мост фин“ ЕООД по ЗДДС са само
доказателства за неправомерното поведение на доставчика. От друга страна,
непредставянето на конкретно изискани от приходната администрация писмени
документи, установяващи действителното извършване на процесните доставки на
гориво, е пряко доказателство за тяхната липса в правния мир. Т.е., доставчикът
не е доказал, че притежава горивото, което е фактурирал към „Вивенса“ ЕООД, и по правилото никой не може да прехвърли
повече права, отколкото сам притежава (nemo plus juris ad
alium transfere potest, quam ipse
habet), следва да се приеме, че доставки на гориво не
са извършени реално. Процесните фактури сами по себе си не доказват
прехвърлянето на правото на собственост, извършването на конкретни физически
действия по отделяне, предаване и приемане на горивото от доставчика „Мост фин“
ЕООД към получателя „Вивенса“ ЕООД.
В този смисъл неоснователни са възраженията
на дружеството-жалбоподател за необоснованост на извода на ревизиращия екип за
липса на материална и кадрова обезпеченост. Макар да е вярно, че от
представената от ТД София на НАП, офис „Център“ справка за актуалното състояние
на всички действащи трудови договори за периода 01.10.2016 г. – 31.12.2016 г.
(л.1799-1801) е видно, че в „Мост фин“
ЕООД е имало назначени лица и един от тях е Ю.Х.С., копие от чиято
трудова книжка беше приета като писмено доказателство в съдебното заседание от
13.05.2021 г., също не представлява безспорно доказателство за извършени
конкретни физически действия по отделяне, предаване и приемане на горивото,
защото, няма доказателства за работното място и длъжността, изпълнявана от
различните работници, а е безспорно и ноторно
известно, че бензиностанция не може да бъде обслужвана от само един работник.
От друга страна, наличието на назначени по трудов договор лица не е
доказателство, че дружеството-доставчик е притежавало горивото, фактурирано към
„Вивенса“ ЕООД, т.е., чрез наличието на кадрови
потенциал не може да се докаже и материалната обезпеченост на доставчика и
възможността на извърши продажба на горивото, за което няма никакви данни дали
притежава. А именно поради липса на материална обезпеченост на доставка е
отказано в случая правото на приспадане на данъчен кредит.
В
тежест на задълженото лице е да докаже наличието на условията за възникване на
право на данъчен кредит, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по
чл.70 ЗДДС, като изходящият относим факт за приложимостта на визираните норми е
доказването на реално осъществени доставки на стоки и/или услуги. В процесния
случай дружеството-жалбоподател не успя да докаже при условията на пълно
насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване
на твърдяното от него материално право.
Наличието
на доставка (данъчно събитие) е основополагаща предпоставка за прилагане на механизма
както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за
възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на
реална доставка на стока или услуга е кумулативно условие за възникване на
правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се
признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с
фактура за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл решение на СЕО по
дело С-152/02 и т.49 от решение на СЕС по дело С-285/09.
Позоваването
на практиката на СЕО и СЕС не освобождава съда от задължението да прецени
доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит
по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставки на стоки и услуги по
спорните фактури. От значение за признаване на правото на данъчен кредит е
данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие,
т.е., да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени
услугите.
Действително,
в своята практика СЕС многократно е посочвал, че нередности при доставчиците не
могат да се противопоставят на получателя, нито да са самостоятелно основание
за отказ на претендираното от ревизираното лице данъчно предимство. Наред с
това обаче, СЕС не е отричал необходимостта от установяване на обективното
извършване на доставките, а последователно е уточнявал, че националният съд
следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред
него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или
липсата на осъществена доставка. Това негово разбиране е застъпено и в решението
от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, че „правото на Съюза, както и принципите на
данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на
получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за
получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема
сделка“.
Трайно
е разбирането на Съда на ЕС, че не е възможно приспадането на данък, който е
дължим, единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на
това право се ограничава само до действително дължимите данъци. В този смисъл
решение от 13.12.1989 г. по дело С-342/87, решение от 19.09.2000 г. по дело
С-454/98, решение от 29.04.2004 г. по дело С-152/02, т.49 от решение от
07.12.2010 г. по дело С-285-09, т.44 от решение от 21.06.2012 г. по съединени
дела С-80/11 и С-142/11. Тези решения следват постоянната практика на СЕС,
основана на принципа, че добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка
на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен
кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. Настоящият
случай обаче не е такъв.
Неоснователни
са възраженията на дружеството-жалбоподател във връзка с допълнително
начисления ДДС по договорите за наем, сключени с „Иванели
и ко“ ЕООД и „Нелка транс“ ЕООД. Както се каза
по-горе, при доказателствена тежест за дружеството-жалбоподател да докаже
твърдението си, че тези договори не са подписани от неговия управител, такива
доказателства не бяха събрани, което налага извод, че договорите действително
са подписани от управителя П.Ч.. В този смисъл невярно и неоснователно,
непочиващо на събраните доказателства и на неуспешно проведеното производство
по оспорване автентичността на подписа на П.Ч., е твърдението, направено отново
в писмената защита, че договорите за наем не са подписани от него. С оглед именно
на неуспешно проведеното оспорване и предвид събраните в хода на ревизията
писмени доказателства напълно обосновани се явяват изводите на ревизиращия
екип, че тези договори обективират регулярни доставки в обхвата на
икономическата дейност на дружеството, които доставки не са отчетени от „Вивенса“ ЕООД въпреки съществуващото законово задължение по
чл.86, ал.1 ЗДДС.
Въпреки
липсата на конкретни възражения за допълнително определените задължения по ЗКПО
следва да бъде отбелязано, че изводите на органите по приходите са обосновани и
правилно е увеличен счетоводния финансов резултат на дружеството за
ревизираните години.
Правилно е увеличен счетоводния финансов
резултат за 2016 г. по реда на чл.26, т.2 ЗКПО с отчетените приходи по
доставките на дизелово гориво по фактурите, издадени от „Мост фин“, защото тези
фактури са документално необосновани. Налице е хипотезата на чл.26, т.2 ЗКПО –
не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по
смисъла на този закон. Първичните счетоводни документи (процесните 13 фактури за
гориво) са документално необосновани, тъй като по тях не са направени разходи с
оглед на безспорно установената липса на реалност на доставките.
Правилно
е увеличен счетоводния финансов резултат за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. по реда
на чл.78 ЗКПО с неотчетените приходи от договорите за наем на МПС. От събраните
при ревизията и в съдебното производство писмени доказателства по безспорен
начин е установено, че тези договори са подписани от управителя на дружеството-жалбоподател
и обективират създадени регулярни облигационни отношения между „Вивенса“ ЕООД и дружествата-наематели, свързани с
икономическата дейност на „Вивенса“ ЕООД. Т.е.,
дружеството-жалбоподател е имало задължение съгласно счетоводния принцип за текущо
начисляване да начисли съответните приходи и разходи, произтичащи от процесните
договори за наем на МПС, към момента на тяхното възникване и да ги включи във
финансовите отчети за периода, за който се отнасят. Т.е., безспорно е налице
хипотезата на чл.78 ЗКПО, а други частноправни спорове между страните по
договорите, както и наказателни производства, свързани с договорите, нямат
отношение към задължението за своевременно деклариране на публичните задължения
и разчитане с бюджета.
Правилно
е извършена и корекцията по реда на чл.54, ал.1 ЗКПО в декларираното от
дружеството намаление на счетоводния финансов резултат за 2016 г., 2017 г. и
2018 г. с амортизациите за закупените през 2015 г. климатици
от „Фаворит клима“ ЕООД. Безспорно установено е по делото, че тези климатици не се използват за икономическата дейност на
дружеството, поради което и не следва да се признават данъчни амортизации за
тях при определяне на данъчния финансов резултат за съответната година. С оглед
определенията за дълготраен материален актив (ДМА) по т.3.1 от СС 16 и за амортизируем актив
по т.2 от СС 4 правилен и обоснован е изводът на органите по приходите, че процесните климатици не са амортизируеми и за тях не следва да бъдат признавани
данъчни амортизации.
Въз основа на всичко изложено съдът намира,
че жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена. С оглед
изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, същото като основателно следва
да бъде уважено и да бъде осъдено дружеството-жалбоподател да заплати на НАП
сумата 1 346 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на
чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Затова и на основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 ДОПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Вивенса“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: село Белозем, община Раковски, област Пловдив,
ул. „Русалка“ № 5, представлявано от управителя П.Н.Ч., срещу ревизионен акт №
Р-16001620002423-091-001 от 01.12.2020 г., издаден от И. К., началник сектор в
ТД Пловдив на НАП, възложил ревизията, и Т.К., главен инспектор по приходите в
ТД Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 81 от
29.01.2021 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ Пловдив при ЦУ на НАП, с който е начислен ДДС в размер на
11 010,48 лева, не е признат данъчен кредит в размер на 3 015,20
лева, с лихви общо в размер на 4 523,07 лева, и допълнително са установени
задължения за корпоративен данък за 2016 г. в размер на 1 732,97 лева и
645,59 лева лихви, за 2017 г. в размер на 2 458,86 лева и 666,68 лева
лихви, за 2018 г. в размер на 2 683,88 лева и 455,55 лева лихви.
ОСЪЖДА на „Вивенса“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: село Белозем, община Раковски, област Пловдив, ул. „Русалка“ № 5,
представлявано от управителя П.Н.Ч., да заплати на Националната агенция по
приходите сумата 1 346 (хиляда триста четиридесет и шест) лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: