№ 281
гр. Пловдив, 02.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно
гражданско дело № 20215000500549 по описа за 2021 година
Производство по чл. 274 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 от ГПК, образувано по частна
жалба вх. № 5 954/12.07.2021 г. / по описа на ОС – Пловдив / на Н. ЕНЧ.
ДР.,ЕГН – ********** срещу Определение № 230 от 27.05.2021 г., пост. по
в.гр.д. № 1173/2021 г. на Окръжен Съд – Пловдив в частта, с която е върната
като недопустима депозираната от Д. въззивна жалба срещу Решение №
260 347/08.02.2021 г., пост. по гр.д. № 19 507/2019 г. на Районен Съд –
Пловдив.
Поддържаните от жалбоподателя оплаквания са за неправилност на
определението, искането за неговата отмяна и връщане делото на окръжния
съд за разглеждане на въззивната жалба по същество.
Ответникът „ Е. В. Н. Б. Т. „ ЕАД, ЕИК ********** е депозирал отговор
за неоснователност на частната жалба.
Съдът установи следното:
Частната жалба е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по
чл. 276 от ГПК. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.
С Решение № 260 347/08.02.2021 г., пост. по гр.д. № 19 507/2019 г. на
Районен Съд – Пловдив е отхвърлен като погасен поради извършено в
хода на процеса плащане предявеният от „ Е. В. Н. Б. Т. „ ЕАД срещу Н.
ЕНЧ. ДР. иск с правно основание чл. 422 от ГПК – за признаване за
установено че Д. в качеството му на наследник по закон на Й. Н. Д., поч. на
1
22.02.2015 г., дължи на дружеството съответната на наследствената му квота
сума от 392,88 лв., предст. стойността на незаплатена топлинна енергия за
период 01.02.2013 г. – 30.04.2014 г. в обект но потребление в гр. П. с посочен
адрес, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.01.2015 г. до
окончателното изплащане, както и лихва за забава за минало време в размер
на 44, 52 лв. за период 01.04.2013 г. – 20.01.2015 г. – за които суми
включително е издадена срещу Й. Д. Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 22.01.2015 г. по ч.гр.д. № 543/2015 г. на РС –
Пловдив. С решението са присъдени на ищеца направените от него
деловодни разноски с довод че макар искът да е отхвърлен, ответникът Д. е
дал повод за неговото предявяване.
Видно от мотивите на съдебния акт, правно значимия факт на плащането
на процесното задължение е настъпил в хода на образувано изпълн. дело №
*** и е осъществен чрез налагане на запор на банкова сметка на Д., превод на
сумата от третото задължено лице по запора към ЧСИ, съответно превода й от
последния по банковата скметка на взискателя – в която насока представените
доказателства по първоинстанционното дело / л.267 – л. 270 от същото /.
Възведените от Д. основания за недължимост на процесното вземане на
кредитора – в това число и изтекла за вземането погасителна давност преди
принудителното му изпълнение, са намерени за неоснователни по подробно
изложени в мотивната част на решението съображения.
Срещу решението Д. е депозирал въззивна жалба, в която поддържа че
искът е неправилно отхвърлен на посоченото от съда основание / плащане на
дълга / и че същият следва да бъде отхвърлен на възведеното от него
основание – изтекла погасителна давност за вземането преди принудителното
му изпълнение. С жалбата е поискана отмяна на решението и в частта за
разноските и осъждането на ищеца да заплати направените от Д. за процеса
разноски с довод че при отхвърляне на иска ответникът не дължи разноски,
напротив има право на направените разноски, дължими му се от ищеца.
След като е бил задължен от въззивния съд да посочи правен интерес от
обжалването е заявил че такъв несъмнено е налице, тъй като при отхвърляне
на иска на основание изтекла за вземането погасителна давност за него
съществува правната възможност да възстанови принудително събраните и
неоснователно получени от ищеца суми, предмет на иска. Относно
разноските поддържа жалбата срещу решението в тази му част да е в хипотеза
на чл. 248 от ГПК.
С Определението – предмет на настоящата проверка в обжалваната
негова част, жалбата в частта й за отхвърлянето на предявения иск е върната
като недопустима поради липса на правен интерес. Според въззивния съд
първоинстанционното решение за отхвърляне на иска поради плащане на
2
процесното вземане е изцяло в полза на жалбоподателя, тъй като
евентуалното отхвърляне на иска на възведеното от него основание за
погасяване на вземането по давност преди плащането му не би довело до
възможност той да възстанови платеното предвид разпоредбата на чл. 118 от
ЗЗД - според която ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането
на давностния срок, той няма право да иска обратно платеното дори и към
момента на плащането да не е знаел че давността е изтекла. Като така в
случая се атакували като неправилни единствено мотивите на съдебния акт,
постановен като краен резултат в полза на жалбоподателя, което е
недопустимо съгласно задължителното разрешение, дадено в т.18 от ТР № 1
от 04.01.2001 г. на ВКС, ОСГК.
С определението – в необжалваната му част, жалбата в частта й
досежно присъдените с първоинстанционното решение разноски е изпратена
за разглеждане на РС Пловдив в производство по чл. 248 от ГПК.
Определението в обжалваната му част е неправилно.
Както се каза по горе за процесното вземане кредиторът – ищец е
удовлетворен в хода на изп.д. №*** чрез налагане на запор на банкова сметка
на Д., превод на сумата от третото задължено лице по запора към ЧСИ,
съответно превод на същата по банкова сметка на взискателя от съдебния
изпълнител. Следователно касае се за принудителното реализиране на
вземането в образуван за него изпълнителния процес, което не съставлява
изпълнение / плащане / по смисъла на чл. 118 от ЗЗД – както неправилно е
приел окръжния съд. С оглед което не е налице липса на правен интерес от
въззивното обжалване на решението, с което искът за процесното вземане е
отхвърлен поради плащане. Съответно за жалбоподателя съществува
правната възможност да върне в своя патримониум процесните главница и
лихви, в случай че искът бъде отхвърлен на своевременно възведеното от
него и поддържано във въззивната жалба основание за погасяване на
вземането по давност преди принудителното му изпълнение. Тази
възможност съществува само и единствено в рамките на настоящия исков
процес защото заявените, но приети за неоснователни възражения относно
спорното материално право се преклудират от силата на пресъдено нещо на
решението и не могат да бъдат пререшавани в бъдещ процес между страните
въз основа на факти, възникнали по време на висящността на настоящия спор.
С оглед което и предвид че в диспозитива на първоинстанционното решение е
посочено че основанието за отхвърляне на иска е осъществено в хода на
процеса плащане на исковите суми, т.18 на ТР е неотносима към случая.
Жалбата не е с предмет единствено мотивите на съдебно решение,
удовлетворяващо жалбоподателя като краен резултат.
Предвид изложеното атакуваното определение в обжалваната негова
прекратителна част се отменя и делото се връща на въззивния съд за
3
разглеждането в тази част по същество - след провеждане на производството
по чл. 248 от ГПК от РС – Пловдив, ведно и с евентуална частна жалба
против съдебния акт по чл. 248 от ГПК.
И съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя Определение № 230 от 27.05.2021 г., пост. по в.гр.д. №
1173/2021 г. на Окръжен Съд – Пловдив в частта, с която е прекратено
производството по делото и е върната като недопустима депозираната от Н.
ЕНЧ. ДР., ЕГН – ********** въззивна жалба срещу Решение №
260 347/08.02.2021 г., пост. по гр.д. № 19 507/2019 г. на РС – Пловдив, с което
предявения от „ Е. В. Н. Б. Т. „ ЕАД, ЕИК **********срещу Д. иск по чл. 422
от ГПК е отхвърлен поради осъществено в хода на процеса плащане на
процесното вземане.
Връща делото на същия съд и състав за предприемане по нататъшни
процесуални действия съобразно дадените в мотивната част на настоящото
определение указания.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4