Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Каварна, 11.03.2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание проведено на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря Анастасия Митева, като разгледа докладваното от съдията Гр.Д. № 647 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Д-р П. Дертлиев" № 25, офис Сграда Лабиринт, ет. 2 чрез юрисконсулт Е.Р., против Д.Д.Я. с ЕГН ********** *** исковата молба се сочи, че с подписването на Приложение № 1 от 01.02.2018 г. между ищеца и "Изи Асет Мениджмънт" АД, гр.София, на основание Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., ищецът е придобил вземането по Договор за паричен заем № 2729143 от 18.01.2017г. Вземането било прехвърлено на ищеца с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Сочи се също така, че "Агенция за събиране на вземания" ЕАД е била упълномощена от цедента да уведоми ответника за извършената цесия. С писма от 02.02.2018 г. и 28.10.2019 г. бил направен опит Я. да бъде уведомена за извършената цесия и настъпилата предсрочна изискуемост, но не била намерена на адреса. Изложени са съображения за уведомяването за цесията от страна на цесионера, както и относно автоматично настъпилата предсрочната изискуемост на цялото задължение, цитирана е съдебна практика.
В исковата молба също така се сочи, че на 18.01.2017г. между ответника и "Изи Асет Мениджмънт" АД, гр.София, е бил сключен Договор за паричен заем № 2729143 от 18.01.2017г. Размерът на предоставения кредит бил 750.00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията и при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателят се уреждат от Договора и Общите условия към него.
Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 28.07.2017г. и обявен за предсрочно изискуем. В тази връзка за „Агенция за събиране на вземания“ е възникнал правен интерес от подаване на Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Съдът е уважил претенцията на дружеството за сумите от: главница 622,56 лева, договорна лихва 56,58 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението в районния съд до окончателното изплащане на задължението, неустойка за неизпълнение 379,41 лева,обезщетение за забава в размер на 77,55 лева,или обща сума в размер на 1136,10 лева и по образуваното ч.гр.д.№ 625/2018г. по описа на Районен съд гр.Каварна е издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът не е намерен на установените в заповедното производство адреси и заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.
Иска се да признае за установено по отношение на ответника Д.Д.Я. ЕГН ********** ***, че същата дължи на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД сумите, както следва: 622,56/шестстотин двадесет и два лева и петдесет и шест стотинки/ лева, представляваща главница по договор за заем; 56,58/петдесет и шест лева и петдесет и осем стотинки/ лева, представляваща договорна лихва за периода от 03.03.2017г. до 28.07.2017г./падеж на последна погасителна вноска/.; 379,41/триста седемдесет и девет лева и четиридесет и една стотинки/ лева,представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 03.03.2017г. до 28.07.2017г./падеж на последната погасителна вноска/; 77,55/седемдесет и седем лева и петдесет и пет стотинки/лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 04.03.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. С исковата молба се претендират направените в хода на заповедното производство разноски,на основание чл.78, ал.8 от ГПК, както и направените в хода на настоящото производство разноски-заплатената от ищцовото дружество държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350.00/триста и петдесет/ лева, на основание чл.78 ал.8 от ГПК.
Отв.Д.Д.Я. не е установена на постоянен и настоящ адрес, не е призована чрез работодател. На осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК й е назначен особен представител – адв. П.В. от ДАК, който депозира писмен отговор в законоустановения срок. Исковите претенции се оспорват като частично неоснователни. Възразява се относно начислената неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 379,41 лева, като се иска отхвърляне на иска в тази част, както и в частта за направеното искане за заплащане на разноски, като ответникът следва да заплати на ищеца не пълните направени разноски в заповедното и исковото производство, а тези съобразно уважената част от иска.
В проведено по делото открито съдебно заседание, ищцовото дружество не изпраща процесуален представител. Поддържа исковата молба и моли за уважаването й с писмена молба по делото вх. № 260444/10.02.2021г. и 260161/18.09.2020. Претендира присъждане на направените по делото съдебни разноски , но не представя списък по чл. 80 от ГПК.
Особеният представител на ответника, в открито съдено заседание поддържа представения отговор на исковата молба и моли за отхвърляне на претенциите.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД. Предявени са след успешно провеждане на производство по чл. 410 от ГПК и връчване на заповедта на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, и са процесуално допустими. Евентуално предявените искове са с правна квалификация чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По заявление на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против Д.Д.Я. за исковата сума по ч. гр. дело № 625/2018г. по описа на Районен съд - Каварна, приложено към настоящото. С разпореждане на съда от 08.10.2019 г., на заявителят е указано да предяви иск за установяване на вземанията си против длъжника, предвид уведомяването му за издадената заповед по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Изложеното обуславя наличието на правен интерес у ищеца от водене на предявения установителен иск, като същият е допустим, като подаден в законовия месечен срок от съобщаване на съдебното разпореждане.
Приети като доказателства по делото са Договор за паричен заем № 2729143 от 18.01.2017г., ведно с условията при които е сключен, между "Изи Асет Мениджмънт" АД, гр.София и Д.Д.Я., от съдържанието, на които се установява, че страните са постигнали съгласие за предоставяне на потребителски кредит на ответника в размер на сумата от 750.00лева. Ответникът се е задължил да изплати кредита на 27 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 30,87 лева, в периода 27.01.2017 г. – 28.07.2017г. и съгласно инкорпориран в договора погасителен план. Съгласно договореностите на страните общият размер на задълженията за ответника по договора възлиза на сумата от 833,49 лева.
С условията по договора е предвидено настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на цялото задължение, в случай че кредитополучателят не е заплатил две или повече месечни вноски, като кредитодателят не е задължен да уведомява кредитополучателя за това обстоятелство.
Представен е Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между "Изи Асет Мениджмънт" АД, гр.София и "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, и Приложение № 1/01.02.2018г., от съдържанието, на които става ясно, че вземането на "Изи Асет Мениджмънт" АД, гр.София към ответника Д.Д.Я. по Договор за паричен заем № 2729143 от 18.01.2017г, е било прехвърлено на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД. Приложено е и пълномощно от 09.09.2015г, по силата на което "Изи Асет Мениджмънт" АД, гр.София е упълномощило "Агенция за събиране на вземания" ЕАД., с правото да уведоми длъжниците по цедираните съгласно договорите от 16.11.2000г. вземания, както и за уведомлението на "АСВ" ООД до длъжника Д.Д.Я..
По делото са приети за връчване на ответника уведомителни писма за цедиране вземанията на първоначалния кредитор "Изи Асет Мениджмънт" АД, гр.София, изходящо от представител на ищеца-цесионер - "АСВ" ЕАД - по пълномощие. Видно от приложени от ищеца известия за доставяне и обрани разписки /л.20-23/, уведомленията за цедиране на процесните вземания не са достигнали до ответника преди образуване на настоящото производство.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
От обсъдените по-горе писмени доказателства, се установява, че между ищеца, в качеството на цесионер, и "Изи Асет Мениджмънт" АД, гр.София, в качеството на цедент, е сключен валиден рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 10.11.2010г. и приложение № 1/01.02.2018 г., с които е прехвърлено вземането на цедента към ответника по Договор за паричен заем № 2729143 от 18.01.2017г.
С цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето лице. За да е налице сключен договор за цесия и вземането да премине върху третото лице е достатъчно постигане на съгласие между него и кредитора. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие при сключването на договора не е необходимо. За да породи действие по отношение на длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор – чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента има за цел да обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Уведомяването създава достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария кредитор и гарантира точно изпълнение на задължението му спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. Това не означава, че предишният кредитор няма право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника, като негов пълномощник, каквото е налице в настоящия случай, предвид приложените към договорите пълномощни. Съгласно разпоредбата на чл. 36 от ЗЗД представителната власт възниква по волята на представлявания, като нейният обем се определя според волеизявлението на упълномощителя /чл. 39 от ЗЗД/ и не са предвидени никакви изрични ограничения посредством императивни правни норми на тази власт, свързани с уведомяването за цесията. Следователно по силата на принципа за свобода на договаряне няма пречка старият кредитор да упълномощи новия за извършване на уведомлението. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Предвид изложеното, установеното в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Ненадлежното уведомяване или липсата на такова, за прехвърляне на вземането, би имало значение, само при условие, че ответникът е платил своето задължение по договора за кредит. В случая, няма твърдение че ответникът е платил преди връчване преписа от исковата молба на различно от цесионера-ищец лице. Не на последно място, в производството по чл. 410 от ГПК, при установяване на частното правоприемство в лицето на заявителя, не е необходимо установяване на изискуемост /арг. от чл. 418, ал. 3 от ГПК/, а единствено съобщаването на цесията на длъжника, което на общо основание може да бъде сторено и с исковата молба, вкл. да се извърши и чрез назначен на ответника особен представител.
Безспорно е между страните, че цедираното вземане, произтича от сключен при условията на Закона за потребителските кредити /ЗПК/ Договор за паричен заем № 2729143 от 18.01.2017г., ведно с условията при които е сключен между ответника и "Изи Асет Мениджмънт" АД, гр.София, по силата на който за заемодателя е възникнало задължението да предостави на заемополучателя кредит в размер на 750.00 лева по посочена банкова сметка. ***ние между страните е на основание договор за паричен заем, съобразно който "Изи Асет Мениджмънт" АД, гр.София - цедент, е изпълнил задължението си по договора за предоставяне на заемната сума, срещу задължението на заемателя да върне кредита по реда и условията, уговорени в договора. В правната сфера на заемодателя е възникнало право на вземане за уговорената заемна сума, на което в правната сфера на заемателя съответства задължение за връщането й. Представеният договор за заем е сключен в писмена форма, в разбираем и четлив вид, като същият договор е надлежно подписан, собственоръчно от всяка от страните по него. От тук може да се направи категоричен извод, че Д.Д.Я. се е запознала с цялостното съдържание, преди да положи подписа си, т. е. да сключи процесния договор.
Не е спорно между страните по делото, че ответницата е получила от заемодателя заемната сума. Освен това следва да се вземе предвид и обстоятелството, че до извършването на цесията, ответницата е платила сума по кредита в размер на 300 лева., с което предприето действие по плащане, всъщност, последната потвърждава получаване на заемна сума.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, и последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Разпоредбата на т. 12 допълва, че планът следва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи, като с чл. 22 от същия закон е предвидено, че ако горното изискване не е спазено, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В настоящия случай не се доказа наличието на изготвен погасителен план към процесния договор за кредит, съдържащ разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо - допълнителните разходи, което според настоящия съдебен състав представлява достатъчно основание да се приеме, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Следва да се отбележи, че договорът не съдържа дори капитализирано цифрово изражение на дължимите по него договорни лихви и разходи, а единствено процентно изражение на тяхната стойност, като общият размер на задължението на ответника е посочен без да могат да се установят включените по стойност компоненти в него. С оглед на изложеното е безпредметно да се изследва дали е налице твърдяната от ответната страна недействителност на отделни клаузи на договора.
Предвид така установената недействителност на договора за потребителски кредит и на основание чл. 23 от ЗПК ответникът следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита.
Относно претендираната неустойка:
Според разпоредбата на чл. 9 ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка обаче е ограничена от същата тази разпоредба - съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави.
В чл. 4 от договора за заем е уговорено, че в случай, че заемателят, в тридневен срок от подписването на договора, не предостави обезпечения - две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на посочените изисквания или банкова гаранция с бенефициер, дължи неустойка в размер 480.06лева., която при разсрочено плащане се прибавя към всяка от месечните вноски в размер на 17,78 лева.
В конкретния случай, от начина по който е уредено задължението на заемополучателя, отнасящо се до обезпечаване задължението си - осигуряване на поръчители, може да се обоснове извод, че изпълнението му ще бъде свързано със значителни затруднения, тъй като изискванията към поръчителя са многобройни, като за част от тях длъжникът не би могъл да получи в определения тридневен срок информация. Прехвърлянето на тези задължения на заемополучателя, съчетано с определянето на кратък срок за изпълнението им води до извод, че клаузата е предвидена по начин, който да възпрепятства длъжника да я изпълни. По този начин се цели да се създаде предпоставка за начисляване на неустойката. Съдът намира, че дори само поради тези особености на договора, клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я прави нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Отделно от това съдът намира, че главното задължение на заемополучателя по договора за заем е да върне заетата сума, а не даването на обезпечение. Уговорената парична неустойка няма как да улесни събирането на кредита доброволно и в същото време не е адекватна да обезпечи разходите по принудителното събиране, т. к. те са дължими на кредитора, както в исковото така и в изпълнителното производство. Напротив, начислената неустойка увеличава дълга на длъжника и води до затрудняване доброволното му погасяване, както и до увеличаване на разноските при евентуално принудително събиране. Всичко това навежда на извод, че целта на неустойката е неоснователно обогатяване на кредитора и заобикаляне на закона. В случай, че кредиторът е искал да обезпечи по-добре задължението си е следвало да отпусне заема едва след намирането на поръчител.
Предвид изложеното искът за установяване съществуването на задължение в общ размер на 1136.10лева се явява частично основателен и следва да бъде уважен до размера от 786,70 лева, ведно с исканата законна лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 31.08.2018г. до окончателното изплащане. Над размера от 786,70 лева до претендирания размер от 1136,10лева претенцията е неоснователна и искът следва да се отхвърли.
Предвид гореизложеното, съдът следва да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 622,56лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № 2729143 от 18.01.2017г., договорна лихва в размер на 56,58лв, дължима за периода 03.03.2017 г. до 28.07.2017г., обезщетение за забава в размер на 77,55 лева, дължимо за периода 04.03.2017г. до 31.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 31.08.2018г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 276/03.09.2018г. по ч. гр. дело № 625/2018г., по описа на Районен съд гр. Каварна.
Предявеният по чл. 422 от ГПК установителен иск – за сумата от 379,41лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 03.03.2017г. да 28.07.2017г., следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема следното:
В разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производства, включително и когато не изменя разноските по издадена заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва, въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл. 404, т. 1 от ГПК от съда в исковото производство.
Съгласно разпоредбата на 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съобразно чл. 25, ал. 1 от НЗПП, за защита в заповедно производство на юриста на дружеството монополист следва да се присъждат от 50 до 150 лева, а за исков процес - възнаграждението за юрисконсулт е от 100 до 300 лв. В случая, производството не се отличава с правна и фактическа сложност, като определеното в заповедното производство възнаграждение за юрисконсулт от 50 лева. е напълно адекватно и съразмерно. В настоящото производство възнаграждението следва да бъде определено към минималния размер – 100, изхождайки от материалния интерес, фактическата и правна сложност, броя на проведените съдебни заседания, предприетите процесуални действия в хода на производството.
Съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, както следва: в заповедното производство - в размер на 75.00 лева представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и в настоящото производство - в размер на 434,53лева, представляващи държавна такса, депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл. 80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В настоящия случай ищецът не е представил списък на разноските.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Каварненският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на Д.Д.Я. с ЕГН ********** *** съществуването на вземането на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Д-р П. Дертлиев" № 25, офис Сграда Лабиринт, ет. 2 чрез юрисконсулт Е.Р. за сумата от 622,56/ шестстотин двадесет и два лева и петдесет и шест стотинки/лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № 2729143 от 18.01.2017г., договорна лихва в размер на 56,58/ петдесет и шест лева и петдесет и осем стотинки/лв, дължима за периода 03.03.2017 г. до 28.07.2017г., обезщетение за забава в размер на 77,55/седемдесет и седем лева и петдесет и пет стотинки/ лева, дължимо за периода 04.03.2017г. до 31.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 31.08.2018г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 276/03.09.2018г. по ч. гр. дело № 625/2018г., по описа на Районен съд гр. Каварна.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Д-р П. Дертлиев" № 25, офис Сграда Лабиринт, ет. 2 чрез юрисконсулт Е.Р. против Д.Д.Я. с ЕГН ********** ***, иск по чл. 422 от ГПК за сумата от 379,41лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 03.03.2017г. да 28.07.2017г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.Д.Я. с ЕГН ********** *** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Д-р П. Дертлиев" № 25, офис Сграда Лабиринт, ет. 2 чрез юрисконсулт Е.Р. сумата от 434,53/ четиристотин тридесет и четири лева и петдесет и три стотинки/лева, представляваща направени съдебни разноски по настоящото дело,съразмерно с уважената част от иска и 75.00/ седемдесет и пет/ лева, представляваща направени разноски по ч. гр. д. №625/2018г. по описа на РС - Каварна.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: .............................