№ 199
гр. С. , 02.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя С. Шопова
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно частно
гражданско дело № 20215400500160 по описа за 2021 година
Производството е по чл.396,ал.1 ГПК
Постъпила е частна жалба от ЕТ"НИКОЛА ХРИСТОВ" със седалище
и адрес на управление:гр.С., ул."К.Ш.",№ 13,представляван от собственика
Н.Я.Х.,ЕИК ********* чрез пълномощника си адв.С.Д.М. срещу определение
№ 99/02.03.2021 год.по гр.д.№ 294/2021 г.по описа на районен съд –С..Моли
съда да отмени обжалваното определение като неправилно и присъди на
доверителя му направените разноски.Моли относно срока за обжалване ,при
разглеждане на частната жалба съдът да съобрази ,че обжалваното
определение на съда,с което е уважено искането за допускане на обезпечение
е постановено на 02.03.2021 год.С него районният съд ,видно от
съдържанието му се е произнесъл като е допуснал обезпечителна мярка по
смисъла на чл.397 ал.1 т.З ГПК и съгласно императивната и изрична
разпоредба на чл396 ал1, предложение последно ГПК съдът е компетентният
орган.който следва да връчи на ответника/неговият доверител/съобщение за
изготвянето му и правото Твърди ,че това определение не е било връчено на
доверителя му.За него той е узнал случайно и при справка в деловодството на
районен съд С.,извършена лично от него на 22.03.2021 г.е разбрал,за това
определение.Поискал е да му бъде връчено съобщение,заедно с препис от
определението,за да предприеме действия по обжалване,но му е било
отказано,тъй като в определението не било посочено,че трябва да бъде
връчено и на него като страна по делото.Твърди ,че едва след намесата на
Председателя на районен съд -С.,му е било дадено ксерокопие от
определението,без изготвяне на документ/съобщение,разписка или
др./удостоверяващ това действие и датата на извършването му.Поради това
счита ,че за доверителя му едноседмичният срок по чл.396 ал.1 ГПК за
обжалване на обжалваното определение започва да тече от деня на
неофициалното предаване на копие от определението(това действие дори не
1
може да бъде определено като правнорелевантно действие по връчване на
съобщение - 22.03.2021 г Счита ,че искането за спиране на принудително
изпълнение по въвод във владение на процесните имоти на доверителя му е
следвало да бъде отклонено като недопустимо .В исковата молба се съдържат
твърдения на ищците,че доверителят му е придобил по 1/8 идеална част от
двата процесни имота по силата на Постановление за възлагане на недвижим
имот на ЧСИ Соня Димитрова-рег.№ 917,Район на действие окръжен съд - С.
по изп.дело № 202091704001160,влязло в сила на 22.01.2021 год.,вписано в
Служба по вписванията гр.С. с вх.рег.№ 212/04.02.2021 г.,акт № *,том *,дело
№ 37/21 г.,имотна партида 21807 след извършена публична продан.След
влизането в сила на постановлението,което е самостоятелен изпълнителен
титул,е насрочен въвод на доверителя му във владение процесните
недвижими имоти на основание чл.498 ад.2 от ГПК.Моли съда да обърне
внимание че съгласно многобройната практика на ВКС единствената защита
срещу това действие на ЧСИ е предявяване само на иск за собственост
.Твърди ,че настоящият предявен иск е за делба на съсобствени имоти и не
представлява предвиденият като единствена форма на защита срещу въвод
във владение иск за собственост.Както изтъква ВКС в редица свои актове-
решения и определения разпоредбата на чл.498 ад.2 от ГПК е пределно ясна и
не се нуждае от тълкуване поради което и искане за допускане на
обезпечение спиране на въвода във владение по друг различен от иса за
собственост иск,какъвто е настоящия предявен за делба на съсобствен
имот,счита ,че е недопустимо,тъй като се заобикаля императивна правна
норма.Счита ,че тази недопустимост се установява от съдържанието на
исковата молба и представените с нея доказателства.
Счита ,че искането за спиране на принудително изпълнение по въвод във
владение на процесните имоти на доверителя му е недопустимо и на още
едно основание .Намира ,че то е направено при липса на правен интерес и
при отсъствие на обезпечителна нужда по смисъла на разпоредбата на чл.391
ал.1 ГПК.Обезпечителната нужда е от категорията на абсолютните
положителни процесуални предпоставки за допускане на обезпечение на
иска. Съобразно разпоредбата на чл 391 ,ал.1 ГПК обезпечение на иска се
допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни
осъществяването на правата по решението. В случая е предявен иск за делба
на недвижими имоти, а се иска допускане обезпечение чрез спиране
принудителното изпълнението по въвод във владение ,който въвод като
юридически факт няма никакво отношение и не влияе по никакъв начин на
правата на съделителите по решението за допускане на делбата и
възможностите им да ги реализират след неговото постановяване. Това е така
още и защото решението за допускане на делба е установително и като такова
установява със сила на пресъдено нещо съществуването на потестативното
право за делба към приключването на съдебното дирене без оглед на това кой
владее делбения имот към същия момент.
Намира ,че искането е и неоснователно .Ищците сочат като основания за
обосноваване на обезпечителна нужда и наличието на условията на чл.391
2
ал.1 т.1 ГПК „....ще създаде непредвидима враждебна обстановка и крайно
неудобство " и че за две от ищците процесните имоти били единствени
жилища.Моли съда да обърне внимание ,че за нито една от тези
предполагаеми причини не се представят доказателства.Първата група от тях
представлява някакво предположение,което дори и да е основателно,не е сред
причините,които да обосноват обезпечителна нужда по смисъла на ГПК.Това
са твърдения за някакви предполагаеми обстоятелства,които би могло да
възникнат,но те са от категорията на търсена целесъобразност,а не на
законосъобразност за допускане на обезпечение на иск.Счита ,че тези
изтъкнати причини въобще не покриват изискванията на закона по смисъла на
чл.391 ал.1 ГПК за допускане на обезпечение,а именно - да е налице
обезпечтелна нужда .Съобразно разпоредбата на чл.391 ал.1 ГПК
обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде
невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението. В
случая е предявен иска за делба на недвижими имоти,а се иска допускане
обезпечение чрез спиране изпълнението на въвода във владение по
изпълнително дело, насрочен по реда на чл.498 ал.2 от ГПК.Принудителното
изпълнение по въвода във владение срещу ищците в настоящото
производство по никакъв начин няма да направи невъзможно, нито ще
затрудни осъществяването на правата им по решението за делба. Това счита
,че е така, защото решението за допускане на делба е установително и като
такова установява със сила на пресъдено нещо съществуването на
потестативното право за делба към приключването на съдебното дирене без
оглед на това кой владее делбения имот към същия момент.
Намира ,че не е налице и хипотезата на чл.391 ал.1 т.1 от ГПК,тъй като не са
били представени убедителни писмени доказателства по смисъла на
цитираната разпоредба на закона.Нещо повече, намира ,че не се представят
въобще доказателствата за съществуването на посочените в искането за
допускане на обезпечение ирелевантни причини,които навеждат
ищците. Счита че във всички случаи тази обезпечителна мярка следва
да бъде наложена само срещу представена гаранция на основание чл.390 ал.4
изр.2-ро ГПК.Макар систематичното място на нормата да е в уредбата на
обезпечаването на бъдещ иск, същата намира приложение във всички
случаи/вкл.и при направено искане по предявен иск,какъвто е настоящия/,
когато се прилага тази обезпечителна мярка, като тя се явява конкретна
законово уредена хипотеза в приложното поле на нормата на чл. 391, ал. 2
ГПК.
Счита ,че районния съд е разширил по недопустим начин приложението на
служебното начало в гражданския процес,което е още едно сериозно
процесуално нарушение,освен,че поради съвсем бланковия теоретичен
характер,тези мотиви не обосновават наличието на конкретна обезпечителна
нужда.Поради това моли съда да отмени обжалваното определение на
районен съд –С. , като неправилно ,издадено в грубо нарушение и
противоречие със закона,допуснати съществени процесуални нарушения и
необоснованост.Претендира разноски
3
Постъпила е допълнителна частна жалба с вх.№1951/24.03.2021г.
от ЕТ"НИКОЛА ХРИСТОВ "със седалище и адрес на управление:гр.С.,
ул."К.Ш.",№ 13,представляван от собственика Н.Я.Х.,ЕИК ********* чрез
пълномощника си адв.С.М. срещу определение № 99/02.03.2021 год.по гр.д.№
294/2021 г.по описа на районен съд –С. Представя копие от Определение №
110 от 12.06. 2018 год.по ч.гр.д.№ 1194/2018 г. на ВКС което според него
има отношение към настоящия казус по въпроса дали съдът е имал право да
разглежда и да се произнася по недопустимо искане за спиране на въвод във
владение ,основан на чл.498 ал.2 ,изр.2 ГПК,когато то е основано на
иск,различен от иск за собственост-/в конкретния казус,с иск за делба/
Съгласно чл.498 ал.2 ,изр.2 ГПК намереното във възложения имот лице може
да се брани само с иск за собственост,не и по реда на обжалване действията
на съдебния изпълнител или чрез искане по чл.524 във връзка с чл. 523, ал. 2
ГПК. По допустимостта на заявено от такова лице искане по чл. 524 ГПК
както сезираният районен, така и въззивният съд не дължи произнасяне в
открито заседание, защото провеждането на такова е регламентирано само за
разглеждането на приетото за процесуално допустимо искане. Счита ,че
различен извод не следва от ТР № 3 от 10.07.2017 г. по тълк.д. № 3/2015 г. на
ВКС. ОСГТК ".Поради това моли въззивния съд да приеме допълнение на
петитума в основната част на жалбата в следния смисъл –Да обезсили
обжалваното определение № 99/02.03.2021 год.погр.д. № 294/2021 г.по описа
на районен съд С. като недопустимо и да обезсили издадената на основание
обжалваното определение обезпечителна заповед № 2 от 02.03.2021 год.по
гр.д.№ 294/2021 год.на районен съд -С. Представя вносна бележка за
заплащане на адвокатски хонорар за обжалване по договор за правна помощ
и съдействие № 26946/23.03.2021 год..в размер на 200.00 лв.,която пропуснал
да приложа заедно с пълномощното и договора за правна помощ към
основната частна жалба.
Постъпил е писмен отговор с вх.№3174/19.05.2021г. от Д.С. И. и
А.С. И. и двете от с.Б. чрез адв.А. срещу подадената от ЕТ"Н.Х.", гр.С.
частна жалба BX.JMQ 1933 от 23.03.2021 г. и допълнителна частна жалба вх.
№ 1951 от 24.03.2021 г. против Определение № 99 от 02.03.2021 година по
гр.дело № 294 за 2021 година по описа на Районен съд, гр.С., като намира ,че
така подадените частна жалба и допълнителна частна жалба са
неоснователни, а атакуваното с тях определение на С.ски районен съд,че е
постановено съобразно разпоредбите на ГПК.Моли съда да обърне внимание
,че частният жалбоподател твърди, че районния съд се бил произнесъл по
едно недопустимо искане за налагане на обезпечителна мярка. Оплакванията
в тази част са неоснователни. Частният жалбоподател е станал съсобственик с
доверителките му по силата на постановление за възлагане на недвижим имот,
издадено от ЧСИ Соня Димитрова, с район на действие — Окръжен съд С. по
изп.дело № 20209170400160, с права на собственост върху 1/8 идеални части
от имотите, предмет на делбата по гр.дело № 294/2021 г. на районен съд- С..
Жалбоподателят навежда доводи, че искането за налагане на обезпечителната
мярка било недопустимо, тъй като доверителките му имали право на защита
само чрез иск за собственост срещу него. Намира ,че това е едно погрешно
4
твърдение, обективирано в частната жалба, тъй като видно и от направеното
искане в исковата молба от тримата ищци, не е налице оспорване на правото
на собственост на жалбоподателя ЕТ"Н.Х.". Мотивите за така формулираното
особено искане в исковата молба посочват причините за такава
обезпечителна нужда, което не следва да се приема като оспорване на правото
на собственост на жалбоподателя.Твърди се в частната жалба, че
доверителките му нямали правен интерес от налагането на такава
обезпечителна мярка и това също водело до недопустимост на постановеното
определение. Счита ,че мотивите от частната жалба са неоснователни, поради
това че характера на образуваното срещу жалбоподателя гр.дело № 294/2021
г. е съдебна делба, чийто краен ефект ще бъде прекратяване на
съсобствеността между него и доверителките му. В този смисъл счита за
неоснователно твърдението за липса на правен интерес на доверителките му
от такава обезпечителна мярка. Моли съда да обърне внимание че в случая е
налице обезпечителната нужда. По аргумент от чл.398, ал.2 от ГПК,
обезпечение се допуска по всички видове искове. Не прави изключение и
заведеният от доверителките му и тяхната майка иск за съдебна делба, а
наличието на обезпечителна нужда е в това, че имот с идентификатор
44402.500.257.1.5 се явява единствено жилище за съделителката С.А. И., а
имот с идентификатор 44402.500.257.1.2 се явява единствено жилище за
доверителката му Д.С. И.. При извършването на такъв въвод в тези два
обособени обекта, предмет на делото за съдебна делба и пред вид силно
изострените отношения между съделителите и наличието на открита
враждебност между тях, би могло да доведе до непредвидими последици.
Поради това намира, че доверителките му и третия ищец С. И. имат такава
обезпечителна нужда да бъде спряно принудителното изпълнително действие
-„въвод във владение”. Моли съда да обърне внимание ,че спрения
принудително въвод във владение не ограничава правата на частния
жалбоподател и съделител, по аргумент от разпоредбата на чл.344, ал.2 ГПК.
Твърди се също така в частната жалба, че искането на доверителките му
за допускане на обезпечение било неоснователно. Изложените причини за
такова искане, според жалбоподателя не били доказани, а били
предполагаеми. Твърди се също, че обстоятелствата, заради които е
направено искането за допускане на обезпечение биха могли да възникнат, но
това било търсена целесъобразност. Частният жалбоподател е напълно наясно
с действителната фактическа обстановка около отношенията му с ищците по
делото. Фактите в тази посока са добре известни и на съдебните институции
— районен съд и окръжен съд, гр.С., между страните по делото е налице
антагонизъм поради многогодишните съдебни спорове, които се отнасят
до процесните недвижими имоти. Счита ,че не е в интерес нито на страните
по делото, нито пък е в обществен интерес да се извършват принудителни
въводи във владение в процесиите имоти, които ще породят непредвидими
междуличностни отношения. Допуснатото обезпечение от районен съд-С.
намира ,че би предотвратило намесата на правоохранителните органи за
нормализиране на отношенията между страните по делбеното производство.
Ето защо счита , че всички предпоставки за допускането на обезпечителната
5
мярка по направеното особено искане от ищците по делото, са били налице
към датата на постановяване на обжалваното определение . Освен това счита
че е налице поведение на частния жалбоподател, което показва липсата на
правен интерес от оспорването на допуснатото обезпечение. Твърди ,че на
двете му доверителки са изпратени покани с идентичен текст от частния
жалбоподател ЕТ"Н.Х.", в които същите се приканват да му заплащат
обезщетение за ползването на неговите идеални части от делбените имоти, в
размер на 9, 20 лева, за всяка една от тях, месечно — до 5-то число.
Направеното искане в тези покани се обосновава с разпоредбата на чл.31 от
Закона за собствеността, в частта по ал.2 от него, съгласно която „Когато
обща вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат
обезщетение на останалите от ползата, от която са лишени, от деня на
писменото поискване”. В подобен смисъл е и разпоредбата на чл.344, ал.2 от
ГПК.Поради това прилага към настоящия писмен отговор платежни
нареждания от името на двете му доверителки до частния жалбоподател, за
изплатени обезщетения за месеците април и май 2021 година. Твърди ,че
поканите са изпратени след постановеното обжалвано определение за
допускане на обезпечителна мярка по направеното искане от ищците по
делото. Това насочва за един напълно съзнателен избор на частния
жалбоподател ЕТ"Н.Х." да получава обезщетение за ползването на неговите
идеални от процесиите имоти, поради което считам,че не би следвало същият
да претендира и лично ползване на идеалните си части от двата процесии
имота до приключването на гр.дело № 294/ 2021 г. по описа на районен съд-
С..
Твърдението в частната жалба, че разпоредбата на чл.390, ал.4 ГПК,
съгласно обезпечителна мярка „спиране на изпълнение“ се налага само cрещу
представена гаранция, е приложима не само в производството по
обезпечение на бъдещ иск, а във всички случаи на искане за обезпечение,
включително и при направено искане по предявен иск, какъвто е настоящия,
е категорично неоснователно. Счита ,че неоснователността произтича от
императивния текст на тази разпоредба, която се отнася единствено и само до
обезпечение на бъдещ иск. В конкретният случай, направеното особено
искане е при хипотезата на вече предявен иск.Поради това моли съда да
потвърди обжалваното определение като законосъобразно.
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.№2609/20.04.2021г.
от С.А. И. от с.Б. чрез адв.Б.К. на частната жалба от ЕТ"Н.Х." чрез адв.С.М.
срещу определение № 99/02.03.2021г. по гр.д.№ 294/2021г. по описа на
районен съд- гр.С.,която счита ,че е неоснователна.Намира ,че оплакването в
частната жалба за недопустимост на обезпечението по аргумент от чл.498,
ал.2 ГПК е неоснователно.Вярно е, че с постановление за възлагане на
недвижим имот по изп.д.№ 202091704001160 на ЧСИ Соня Димитрова-№ 917
на КЧСИ, с район на действие - Окръжен съд-гр.С., влязло в сила на
22.01.2021г., вписано в Служба по вписванията гр.С. е вх.рег.№
212/04.02.2021г., акт № *, том *, дело № 37/202Н., имотна партида 21807,
след извършена публична продан частният жалбоподател е придобил право на
6
собственост върху 1/8 идеална част от делбените имоти и въз основа на това
е станал съсобственик в същите.Моли съда да обърне внимание ,че в случая
доверителката му не оспорва правото на собственост на частния
жалбоподател ,за да предявява иск за собственост срещу него - тя, както и
останалите ищци, са заявили наличието на такава обезпечителна нужда от
допусната обезпечителна мярка, която по никакъв начин не касае неговото
правото на собственост.
Неоснователно счита ,че е и твърдението, че искането за спиране на
принудителното изпълнение е недопустимо поради липса на правен интерес и
на обезпечителна нужда на ищците по смисъла на чл.391, ал.1 ГПК.Касае се
за делбено производство, в което с влязло в сила съдебно решение ще се
прекрати възникналата съсобственост между страните.Тази съсобственост не
е била спорна между ищците и праводателката на ответника - такава тя е
станала едва от момента на придобиване право на собственост върху идеална
част от процесните имоти от ответника-частен жалбоподател.Ето защо
намира ,че доверителката му има обезпечителна нужда да спре
принудителния въвод във владение на тези идеални части за ответника, с
оглед на което правен интерес от исканата обезпечителна мярка и
обезпечителна нужда по смисъла на чл.391, ал.1 ГПК от тази мярка за нея
намира ,че е налице.Освен това счита ,че спрения принудителния въвод във
владение по никакъв начин не ограничава правата на частния жалбоподател,
тъй като съгласно разпоредбата на чл.344, ал.2 от ГПК в решението по
допускане на делбата или по- късно, ако всички наследници не използват
наследствените имоти съобразно правата си, съдът по негово искане ще
постанови до окончателното извършване на делбата какви суми следва да му
заплащат останалите съделители срещу ползването.Поради това оплакването
за недопустимост на искането за допускане на обезпечение счита ,че е
неоснователно.
Относно оплакването за неоснователност на искането за обезпечение
в делбеното производство.В конкретния случай счита ,че в съответствие със
закона районен съд-гр.С. е приел, че са налице всички кумулативни
предпоставки за допускане обезпечение на предявения иск за съдебна делба
срещу частния жалбоподател.В частната жалба се твърди, че след като
липсват писмени доказателства, установяващи наличието на обезпечителна
нужда, то не са налице предпоставките на чл.391, ал.1, т.1 от ГПК за
допускане на обезпечението.Както за районен съд-гр.С., така и за окръжен
съд-гр.С. съдебно известен факт по смисъла на чл. 155 ГПК са
многобройните дела, водени във връзка с делбените имоти, които по
категоричен и безспорен начин установява наличието на крайно
непредвидима враждебна обстановка между страните по делото.Счита ,че
предвид изострените и враждебни отношения между ищците, от една страна и
частния жалбоподател-ответник по делото, от друга, е във взаимен интерес до
приключване на делбеното производство да не се извършва въвод във
владение в полза на последния за да не се нагнетява допълнително
напрежение, а да се проведе нормален делбен процес.Освен това счита ,че
7
спирането на изпълнението по изп.д.№ 20209170400160 по описа на ЧСИ
Соня Димитрова, № 917 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд- гр.С.,
без да се извърши въвод във владение в полза на частния жалбоподател по
никакъв начин не ограничава неговите права като съсобственик в делбените
имоти.Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС когато общата вещ се
използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение
на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото
поискване. В тази връзка с разпоредбата на чл.344, ал.2 ГПК е предвидено,
че в решението по допускане на делбата по-късно, ако всички наследници не
използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на
някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до
окончателното извършване на делбата ши какви суми едните трябва да
плащат на другите срещу ползването.Представя по делото покана от
ЕТ"Н.Х."“, изпратена до доверителката му, с която същият сам е изчислил, че
тя му дължи обезщетение за ползването на неговата идеална част в размер на
24.15 лева месечно, поканата е връчена на доверителката му на 06.04.2021г.,
т.е след предявяване на иска за съдебна делба.Представя и платежен документ
от 20.04.2021 г., от който е видно, че за първия месец след получаване на
поканата същатавече е превела на частния жалбоподател претендираната от
него сума.Следователно счита че доверителката му е изпълнила изискванията
на чл.31, ал.2 ЗС и чл.344, ал.2 ГПК за заплащане на обезщетение на
изключителното ползване на съсобствените недвижими имоти, като ще
продължава да заплаща претендираната сума до приключване на делбеното
производство.Поради това счита че след като частният жалбоподател сам е
избрал в хода на настоящото дело да получава обезщетение срещу ползване
на неговата идеална част от процесиите съсобствени имоти, той няма право
да претендира едновременно и лично ползване на своята идеална част от тези
имоти до приключване на делбеното производство.
Счита ,че не намира опора в закона твърдението в частната жалба, че
разпоредбата на чл.390, ал.4 от ГПК, съгласно обезпечителна мярка „спиране
на изпълнение“ се налага само срещу представена гаранция, е приложима не
само в производството по обезпечение на бъдещ иск, а във всички случаи на
искане за обезпечение, включително и при направено искане по предявен
иск, какъвто е настоящия.Намира ,че цитираната по-горе разпоредба е
стриктна и не може да се тълкува разширително, както е направил частният
жалбоподател, поради което тя е неприложима към настоящия случай на
обезпечение при вече предявен иск.Поради това моли съда да потвърди
обжалваното определение като законосъобразно постановено.
С.ският окръжен съд намира ,че депозираната частна жалба и допълнение
към нея е процесуално допустима.Депозирана е в законния срок от
връчване на обжалваното определение,с внесена държавна такса от надлежно
упълномощен процесуален представител,срещу съдебен акт , който подлежи
на обжалване и при наличие на правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
8
С обжалваното определение № 99/02.03.2021г. по гр.д.№ 294/2021г.
по описа на районен съд- гр.С. е допуснато обезпечение на вече предявен иск
за съдебна делба от ищците С.А. И. ,А.С. И. и Д.С. И. срещу ЕТ Н.Х.
,представляван от собственика Н.Я.Х. като е спряно принудителното
изпълнение по въвод във владение на ответника ЕТ Н.Х. в недвижимите
имоти ,,възложени с постановление за възлагане на недвижим имот от
22.12.2020г.,насрочено за 25.03.2021г. по изп.д.№20209170400160 по описа на
частен съдебен изпълнител Соня Димитрова с рег.№917 ,с район на действие -
окръжен съд С. ,до приключване на гр.д. №294/2021г. по описа на районен
съд С. .
С.ският окръжен съд намира ,че оплакването в частната жалба за
недопустимост на обезпечението като се цитира разпоредбата на чл.498,
ал.2 ГПК ,е неоснователно.Въззивният съд констатира ,че с постановление
за възлагане на недвижим имот по изп.д.№ 202091704001160 на ЧСИ Соня
Димитрова-№ 917 на КЧСИ, с район на действие - Окръжен съд-гр.С., влязло
в сила на 22.01.2021г., вписано в Служба по вписванията гр.С. с вх.рег.№
212/04.02.2021г., акт № *, том *, дело № 37/202Н., имотна партида 21807,
след извършена публична продан частният жалбоподател ЕТ Н.Х. е
придобил право на собственост върху 1/8 идеална част от делбените имоти и
въз основа на това е станал съсобственик в същите.
В исковата си молба ищците твърдят ,че са придобили процесните
имоти –самостоятелен обект в сграда с идентификатор 44402.500.257.1.5 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Б. и самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 44402.500.257.1.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.Б. при права по 5/8 идеални части за С. И. и по
1/8идеална част за А. И. и Д. И. по силата на давностно владение и
наследство от С.А.И. ,признати с нот.акт №*/по нот.д. №119/20007г.В случая
е видно ,че ищците оспорват правото на собственост на частния
жалбоподател ,за да предявяват за собственост срещу него Видно е че всички
ищци са заявили наличието на обезпечителна нужда от допусната
обезпечителна мярка, която по никакъв начин не касае неговото правото на
собственост.
Неоснователно е твърдението, че искането за спиране на принудителното
изпълнение е недопустимо поради липса на правен интерес и на
обезпечителна нужда от страна на ищците по смисъла на чл.391, ал.1 ГПК.
В случая е образувано производство за съдебна делба , в което с влязло в
сила съдебно решение ще се прекрати възникналата съсобственост между
страните. Във всеки един момент в хода на производството ищците могат да
поискат от съда да допусне обезпечение на предявеният от тях иск.За да бъде
допуснато обезпечение на висящ иск, то следва да бъдат налице кумулативно
следните предпоставки-да е налице интерес от допускането на исканото
обезпечение чрез налагане на съответната обезпечителна мярка, т.е. да
съществува - обезпечителна нужда, която да обосновава допускането на
обезпечението и ограничаване правната сфера на противната страна по този
9
начин;предявеният иск да е допустим и вероятно основателен - да е
подкрепен с достатъчно убедителни писмени доказателства;посочената в
молбата за допускане на обезпечение на иска обезпечителна мярка да е
подходяща и съответна на обезпечителната нужда.
С.ският окръжен съд намира ,че всички тези предпоставки са налице.Освен
това спреният въвод във владение по никакъв начин не ограничава правата на
частния жалбоподател ЕТ Н.Х. , тъй като съгласно разпоредбата на чл.344,
ал.2 ГПК в решението по допускане на делбата или по- късно, ако всички
наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът
по негово искане ще постанови до окончателното извършване на делбата
какви суми следва да му заплащат останалите съделители срещу
ползването.Видно от представените покани от страна на ответника в
делбеното производство след постановяване на обжалваното определение
,ищците са започнали да заплащат наем на ответника ЕТ Н.Х. ,колкото
той е определил в поканата до тях , за невъзможността той да ползва своята
1/8 идеална част.
Не без значение за въззивния съд е известният факт ,че страните са водили
многобройни дела във връзка с делбените имоти са се създали много
изострени отнощения между страните по делото.Съдът намира ,че именно
налагането на тази мярка ,ще бъде в интерес на всички страни по делото до
приключване на делбеното производство да не се извършва въвод във
владение в полза на ответника , за да не се предизвикват конфликтни
отношения между страните по делото .
Въззивният съд намира ,че спирането на изпълнението по изп.д.№
20209170400160 по описа на ЧСИ Соня Димитрова, № 917 на КЧСИ, с район
на действие Окръжен съд- гр.С., без да се извърши въвод във владение в
полза на ЕТ Н.Х. не ограничава неговите права като съсобственик в
процесните делбени имоти.
Вярно е че след стабилизиране на постановлението за възлагане, съгласно
разпоредбата на чл. 498 от ГПК, купувачът се въвежда във владение на имота
от съдебния изпълнител въз основа на влязлото в сила постановление за
възлагане срещу всяко лице, което се намира във владение на имота. След
като имотът е бил възложен с влязло в сила постановление за възлагане,
законът задължава съдебния изпълнител да въведе купувачът във владение.
Постановлението за възлагане на имот при публична продан е пряко
изпълнително основание и се ползва с особена изпълнителна сила. Въводът
се извършва по същото изпълнително дело като номер на делото. Налице е
друг, макар и функционално свързан с изпълнителното производство за
удовлетворяване на вземането на взискателя изпълнителен процес. Той се
води за удовлетворяване на притезанието на купувача от публична продан
срещу длъжника (или трето лице) за предаване на владението на купения
имот, за установяване на фактическа власт върху него и е различно от
изпълнителното основание, въз основа на което е образувано изпълнителния
процес. От изложеното следва извода, че в рамките на така развиващото се
10
процесуално правоотношение не се извършват никакви други изпълнителни
способи по смисъла на ГПК. Въводът се извършва в имота, съгласно
постановлението за възлагане и срещу което и да е трето лице – в т. ч. и
действителния собственик. Правото на купувача да бъде въведен във
владение произтича пряко от закона В този смисъл е и съдебната практика,
обективирана в решение № 87 от 22.07.2015 година на ВКС, III г.о. по гр.
дело № 659 по описа за 2015 година.
Разясненията на т. 1 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г.
на ВКС, ОСГТК са относими именно към въвода, провеждан по реда на чл.
522 ГПК и не третират проблемите на изпълнението по реда на чл. 498 ГПК.
Съгласно чл. 498, ал. 2, изр. 2 ГПК намереното във възложения имот лице
може да се брани само с иск за собственост, не и по реда на обжалване
действията на съдебния изпълнител или чрез искане по чл. 524 във връзка с
чл. 523, ал. 2 ГПК.
Но в случая съдът намира ,че за да се избегнат изострените отношения
между страните в делбеното производство и за да осуети предприетия на
основание чл.498,ал.2 ГПК въвод във владение на продадените на публична
продан процесни имоти ,ищците е следвало да поискат от съда да спре това
принудително изпълнително действие като обезпечение на исковете за
собственост ,които се съдържат имплицитно в иска за съдебна делба Именно
тази обезпечителна мярка е била поискана от ищците в делбеното
производствои същата е подходяща ./В този смисъл е определение
№3597/19.11.2018г. на САС по в.гр.д. №5516/2018г. Съдът намира, че за
ищците съществува обезпечителна нужда от претендираната обезпечителна
мярка - спиране на изпълнението по изпълнителното дело, по което е
поискано въвеждане във владение на процесния имот на взискателя, ответник
по исковете за делба ,още повече ,че има твърдения че за част от ищците
процесните имоти са единствени жилища.
В този смисъл ще следва да бъде потвърдено обжалваното
определение на районен съд гр.С. като законосъобразно и обосновано
постановено.
Водим от гореизложеното С.ският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 99/02.03.2021 год.по гр.д.№
294/2021 г.по описа на районен съд –С.,като законосъобразно и обосновано
постановено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
11
Членове:
1._______________________
2._______________________
12