№ 151417
гр. София, 21.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110162340 по описа за 2023 година
и извърши проверка на редовността на искова молба с вх. № 323547/14.11.2023г. в
процеса на насрочване на делото, установи, че е допуснал съдебно опущение, като не е
констатирал, че е предявен иск срещу лице, което по дефиниция не притежава самостоятелна
правосубектност – ..“, за което и в отговора на исковата молба на ..“ е направена специална
вметка, придружена с искане за прекратяване на делото в частта по предявените от ищците
искове срещу ..“. При констатирана такава нередовност обаче, делото в конкретната част не
подлежи на прекратяване, а съдът следва да даде изрични указания на ищците за насочване
на иска срещу надлежните страни. Както бе посочено по-горе дружество по чл. 357, ал.1 от
ЗЗД по дефиниция не притежава самостоятелна правосубектнос. Надлежни страни в процеса
следва да са съдружниците му – .., ЕИК .. и ... От друга страна съдът, с оглед разпоредбата
на чл. 101 ГПК има задължението служебно да следи за надлежното извършване на
процесуалните действия. Тъй като процесуалната легитимация е абсолютна процесуална
предпоставка за съществуването на правото на иск съдът следи за съществуването й, тоест
дали по делото са конституирани надлежни по спора страни. Когато при проверка
редовността на исковата молба, респективно при преценка допустимостта на иска, съдът
констатира, че искът е предявен срещу лице, което е чуждо на правния спор, така както е
индивидуализиран с основанието и петитума на иска, той е длъжен да укаже на ищеца да
насочи иска си срещу надлежен ответник. Съдебната практика, намерила отражение в
Определение № 46/13.02.2017 по дело № 38/2017 на ВКС, ГК, III ГО, е в смисъл, че
"легитимирани /надлежни/ страни в исковия процес са тези, които претендират, че са
притежатели на материалните права, засегнати от правния спор. Заявеното от ищеца спорно
право обуславя и определя не само процесуалната легитимация на ищеца, но и тази на
ответника, като предопределя страните в спора. Правното твърдение на ищеца, заявено в
предявената искова молба определя процесуалната легитимация на ответника.
Процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка и при липсата й /не е
налице право на иск/, съдът няма право да разгледа и реши спора по същество, а е длъжен да
1
прекрати делото. Да се разглежда и решава делото, при участие на ненадлежна страна, е
безцелно /решението ще има сила на присъдено нещо спрямо ненадлежен ответник и спорът
няма да е разрешен/. Когато съдът проверява – дали искът е предявен от и срещу надлежна
страна, той трябва да изхожда от правото, което се претендира, индивидуализирано от
основанието и петитума на исковата молба. Когато при служебната си проверка, съдът
констатира, че исковете са предявени срещу ненадлежен ответник, той следва да укаже на
ищеца да отстрани в определен срок констатираната нередовност чрез предприемане на
действия по конституиране на надлежния ответник и само при неизпълнение на указанието,
производството следва да бъде прекратено /аргумент от ТР № 1 от 30.03.2010 г. по т. д. №
1/2010 г. на ОСГК на ВКС/".
Така мотивиран, съдът,
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ отново без движение искова молба с вх. № 323547/14.11.2023г. УКАЗВА на
ищците с молба, с препис за ответниците, в едноседмичен срок от съобщението:
В частта по предявените от тях срещу ..“ искови претенции, да насочат същите срещу
надлежните ответници, които с оглед спецификата на правния спор, следва да са
съдружниците на ..“, а не самото гражданско дружество, тъй като последното няма
гражданска правосубектност.
УКАЗВА на ищците, че при неизпълнение в срок на горните указания исковата молба
ще бъде върната, а делото прекратено в съответната час.
Препис от разпореждането да се връчи на ищците, чрез адвокат Б. ...
Разпореждането е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2