Р Е Ш Е Н И Е
N……….
Гр.Варна………………2022г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Варненският административен съд, Първи тричленен състав, в
публично заседание на първи декември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при
секретаря Елена Воденичарова и в присъствието на прокурора Силвиян Иванов, като
разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело № 2116 по описа на Административен
съд гр.Варна за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на „ЕГК“ЕООД, подадена чрез мл.адв. К. против Решение №
1025/26.07.22г. по НАХД №1377/2022г. на ВРС, І състав, с което е потвърдено
наказателно постановление № 03-2100282/22.12.2021г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“-Варна, с което на дружеството на основание чл.416, ал.5
вр. чл.414, ал.1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв.
Касаторът
твърди, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че приетото
от ВРС, че АУАН е подписан без възражения, а писмени са депозирани в срока по
чл.44 ал.1 ЗАНН, но са счетени за неоснователни от наказващия орган не отговаря
на обективната действителност. В подаденото писмено възражение е заявено, че
описаното нарушение не е извършено, а се касае за допусната техническа грешка в
графика за 2021г. за месец юли. Видно е, че на дати 28.07.21г. и 29.07.21г. П.Д.и
Г.Н.по предоставения график на проверяващите инспектори са полагали труд през
една и съща работна смяна, а именно II-ра /от 11:30 до
21:00ч./, а всъщност Д.е полагала реално труд на 28 и 29 юли 2021г., през работно
време определено за II-ра смяна, а Г.Н.- за I-ва смяна. Счита, че тези възражения не са обсъдени от
административнонаказващия орган и не става ясно от мотивите в НП защо се
приема, че техническата грешка в графика покрива фактическият състав на
визираното административно нарушение. Нещо повече, в представената от АНО
административна преписка липсва подаденото възражение, а същото е представено
на ВРС. Твърди, че в случая административнонаказващият орган не е изпълнил
задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН. Допуснатото нарушение в хода на
административнонаказателното производство е съществено и е основание за отмяна
на НП. Твърди и че неправилно е приетото от ВРС, че като липсват данни
предписанието да е обжалвано по реда на АПК или дружеството да е изразило
каквото и да било несъгласие с констатациите в протокола, това обуславя извод
за достоверност на фактическите твърдения в НП и съответно- за недостоверност
на твърденията в жалбата. Дружеството не се е възползвало от правото да проведе
обжалване на издадените предписания, тъй като е подадено възражение, в което е
разяснено каква е обективната действителност. Счита за нелогично и приетото от
ВРС, че макар и по делото да не е приложена отчетната форма за явяване на
работа за процесния месец, съдържанието на документа се установява от
показанията на проверяващата. Отчетната форма за явяване на работа е
представена на АНО и описана като част от писмените материали в АУАН. Счита за
недопустимо съдържанието на документ от съществено значение за спора,
благоприятен за жалбоподателя, да бъде извеждано от свидетелските показания на
актосъставителя. След като е установено от страна на ВРС, че административната
преписката е непълна, съдът е следвало, с оглед правомощията си, да поиска АНО
да попълни преписката. Твърди, че ВРС е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила. Моли обжалваното решение да бъде отменено, както и
издаденото НП и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответната страна- директор
на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, чрез процесуалния си представител,
оспорва жалбата и моли решението на ВРС като правилно и законосъобразно да бъде
оставено в сила. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Варна дава заключение, че жалбата е основателна и
решението на ВРС като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени
към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа
и правна страна:
Производството
пред ВРС е образувано по жалба на „ЕГК“ЕООД против наказателно постановление №
03-2100282/22.12.2021г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с
което на дружеството на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 1500лв.
За да се произнесе по спора
районният съд е установил от фактическа страна, че дружеството стопанисвало обект-фитнес
зала „Фулмакс фитнес и СПА“, находяща се в гр.Варна, ****, като с Правилник за
вътрешния трудов ред било въведено сумарно изчисляване на работното време с
период на отчитане шест месеца. Служителите следвало да работят по установен график,
с продължителност на работния ден от осем работни часа, като от управителя било
утвърдено и работно време на фитнес центъра, с посочени смени за съответните
дни от седмицата. В обекта на длъжност „инструктор“ работел Г.Н., който на 29.07.2021г.
полагал труд за времето от 11,30ч. до 21,00ч., а на 30.07.2021г. работната му
смяна започнала в 07,00ч. На 18.11.2021г. от инспектори в Дирекция „Инспекция
по труда“-Варна е извършена проверка за спазване на трудовото законодателство
от страна на дружеството, в хода на която били изискани и представени определени
документи, между които и график за работа за м.юли 2021г. и присъствена форма
за явяване и неявяване на работа за същия месец, въз основа на които били
установени посочените обстоятелства. С оглед констатираното на 13.12.2021г. бил
съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството за
това, че на 30.07.2021г. не е осигурило непрекъсната междудневна почивка на Н.от
минимум 12 часа, при въведено сумирано отчитане на работното време. Актът бил
съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството, предявен и подписан
без възражения, като били депозирани писмени такива в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, които са счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на
съставения АУАН е издадено и обжалваното НП. ВРС въз основа на събраните
доказателства е приел за безспорно установено, че на 29.07.21г. Н.е полагал
труд до 21 часа, а на 30.07.21г. е постъпил на работа в 7ч., като не е приел за
основателно оспорването в жалбата на фактическите изводи на наказващия орган с
твърдения, че в графика за работа е допусната техническа грешка и в
действителност на 28 и 29.07.2021г. Н.е полагал труд през работното време,
определено за първа, а не за втора смяна. Тези твърдения ВРС е приел, че не
следва да бъдат кредитирани, тъй като не са подкрепени от никакви конкретни
доказателства и жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да оборят
фактическите констатации в акта и показанията
на свидетелката, които ги потвърждават. Прието е и че при представянето на
графика за работа в хода на проверката представителят на дружеството не е
твърдял наличието на техническа грешка в отразяванията в таблицата, а и на
дружеството са дадени предписания да осигурява на работниците непрекъсната
междудневна почивка най-малко 12 часа, за които липсват данни да са обжалвани.
Съдът се е позовал на показанията на св.П., че при представянето на отчетната
форма за м.юли 2021г. е установила, че на 29.07.2021г. Н.е полагал труд до 21
часа, а на 30.07.2021г. е постъпил на работа в 7 ч. сутринта и макар изрично да
е констатирал, че по делото не е приложена отчетната форма за явяване на работа
за процесния месец, съдържанието на документа се установява от показанията на
проверяващата. ВРС е приел в мотивите си, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи и в срок, съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, при
издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, описанието на
нарушението е достатъчно пълно и ясно, а необсъждането на подаденото възражение
не представлява процесуално нарушение. Въззивният съд е приел за безспорно
установено вмененото нарушение, както и че правилно е приложена и санкционната
разпоредба, а наказанието е определено в минималния размер, предвиден от
закона. ВРС е счел, че не следва да се обсъжда дали случаят представлява
маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН, предвид наличието на специалната норма на
чл.415в КТ, която е неприложима в случая с оглед естеството на нарушението и
невъзможността същото да бъде отстранено, след като е извършено.
Касационната жалба е
подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Касационната инстанция намира, че обжалваното
решение е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, което е довело до постановяване на съдебен акт при неизяснена
фактическа обстановка.
С обжалваното НП е наложена имуществена
санкция на касатора за това, че на посочената дата в НП в качеството на
работодател не е осигурил непрекъсната междудневна почивка на Н.минимум 12
часа, тъй като на 29.07.21г. е полагал труд в работна смяна от 11,30ч.
до 21,00ч., а на 30.07.2021г. е постъпил да полага труд от 07,00ч.- нарушение
на чл.152 КТ.
В жалбата си до ВРС касаторът е оспорил фактическите изводи на
наказващия орган с твърдения, че в графика за работа е допусната техническа
грешка и в действителност на 28 и 29.07.2021г. Н.е полагал труд през работното
време, определено за първа, а не за втора смяна. Посочено е, че това е изложено
в подаденото срещу съставения АУАН възражение.
Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от НПК,
приложима в производството пред ВРС с оглед препращането в чл. 84 от ЗАНН,
районният съд, в пределите на своята компетентност, е бил длъжен да вземе
всички мерки за разкриване на обективната истина, да събере и оцени всички
относими и необходими доказателства за изясняване на фактическата обстановка.
Настоящата
инстанция намира, че въззивният съд не е изпълнил задължението си за изясняване
и проверка на фактическата обстановка по делото, относно спорните факти по
делото, не е
събрал относими към спора доказателства с оглед извършване
на преценка
на доказателствата по делото и възраженията на наказаното лице. В случая е следвало да бъде изискана и събрана
като доказателство по делото присъствената форма за явяване и неявяване на работа за м.юли 2021г.,
представена в хода на извършената на дружеството проверка и посочена като
доказателство в съставения АУАН и издаденото НП. При наличие на спорни обстоятелства, както е
в случая, ВРС е следвало да събере всички доказателства относно вмененото
нарушение. Още повече, че присъствената форма е част от административнонаказателната
преписка, но не е представена от АНО по
делото, нито е изискана и събрана от ВРС, с оглед задължението му да събере и
оцени всички доказателства и да установи обективната истина. Показанията на св.П.
не могат да заместят писмената
присъствена форма за явяване и неявяване на работа на работниците/служителите
на дружеството, на която се основават изводите на АНО, изрично цитирана като
доказателство в НП. При наличие на спор относно съставомерността на деянието
съдът е следвало да събере и оцени всички относими доказателства.
Предвид изложените съображения, съставът на съда,
като касационна инстанция намира, че решението на виззивния съд, като
постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, следва
да се отмени и делото да се върне на ВРС за разглеждане от друг състав, като
при новото разглеждане въззивната инстанция следва да събере относимите
доказателства- присъствената форма за
явяване и неявяване на работа за м.юли 2021г., извърши проверка и преценка на доказателствата по
делото, съгласно указанията, дадени по-горе, както и за съставомерността на
деянието и относно разноските по делото.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1025/26.07.22г. по НАХД
№1377/2022г. на ВРС, І състав, с което е потвърдено наказателно постановление №
03-2100282/22.12.2021г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с
което на „ЕГК“ЕООД на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 1500лв. и е осъдено „ЕГК“ЕООД да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда“-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на
80лв. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от
друг състав на съда съобразно дадените указания.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.