Р Е Ш Е Н И Е № 134
гр. Видин, 21.03.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет
и първи февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Даниел
Димитров
ри
секретаря О.Петрова и в присъствието на прокурора....................., като
разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело № 2872 по описа за 2018 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по исковата молба на Ю.Г.А. ***, ЕГН ********** , с която против „Български пощи“ЕАД,ЕИК ********* е предявила иск с правно основание чл.357
ал.1 вр.чл.188 т.1 от КТ.
Посочва се, че същата работи при ответника на длъжност „контрольор пощенска
служба в ПС Видин Ц, категория“, ОПС Видин към РУ „Западен регион“. Със заповед
№ РД-06-2015/22.10.2018 г. на Главния изпълнителен директор на „Български пощи“
ЕАД й е наложено дисциплинарно наказание „Забележка”, за това, че на 16.07.2018
г. се е подписала като свидетел на съставен констативен протокол за
установяване на часовата разлика между системата за видео наблюдение в сградата
на ОПС Видин и действителния час. В заповедта се твърди също, че по този начин
ищцата е осъществила нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187 т.
8, предл. I-во от КТ – злоупотреба с доверието на работодателя.
Твърди се, че Заповедта е незаконосъобразна, постановена в противоречие със
закона и необоснована, като ищцата отрича да е извършила посоченото в заповедта
за дисциплинарно наказание нарушение.
Излага се, че на друга служителка на ответника, а именно Л. А. С., със
заповед на Главния изпълнителен директор на „Български пощи“ ЕАД било наложено
дисциплинарно наказание „Забележка“, понеже била дошла на работа преди началния
час на работния ден. Твърди се, че в действителност горепосочената служителка е
дошла на работа в ОПС – Видин непосредствено преди нормативно определения
начален час, но регистрирания от охранителната камера час е с разлика от един
час и двадесет минути от реалното време. Тази разлика във времето, която
показва охранителната камера и реалното часово време е известно и се знае от
всички работещи в ОПС – Видин. Преди да бъде наложено наказание на Л. С. е
поискано обяснение защо е дошла на работа преди началния час на работния ден.
За да се удостовери пред работодателя обстоятелството, че съществува разлика
във времето, което показва охранителната камера и реалното време трима
служители от пощата, вкл. и ищцата се подписали в т.нар. констативен протокол,
в който удостоверили, че часът на видеонаблюдението се различава от реалното
време, като разликата е един час и двадесет минути. Това изявление на ищцата е
прието от работодателя й като злоупотреба с доверието на работодателя.
Излагат се съображения, че в случая не е налице хипотезата на „злоупотреба
с доверието на работодателя“, понеже от изложеното в мотивите на заповедта за
дисциплинарно наказание на ищцата не може да се направи такъв извод. На второ
място се твърди, че не са произлезли негативни последици за работодателя,
уронващи доброто му име, т.е. поведението на ищцата да е станало достояние на
трети външни лица и не се установява, че
като е заявила в т.нар. констативен протокол едно обективно обстоятелство-
разлика във времето, да е злепоставила „Български пощи“ ЕАД пред външни хора. Подържа
се,че за да има дисциплинарно нарушение по чл. 187, т. 8 от КТ е необходимо с действията си ищцата да е целяла извличане на изгода/имотна облага за себе
си или за другиго,както и че законовата
разпоредба предполага преднамереност в извличане на облагата,каквато не е
налице,както и че в случая работодателят не е злепоставен пред трети лица.
Иска се от Съда да постанови решение, с което да отмени Заповед №
РД-06-2015/22.10.2018 г. на Главния изпълнителен директор на „Български пощи“
ЕАД, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „Забележка”.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът е
депозирал писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК срещу така подадената искова
молба, в който оспорва предявения иск
като неоснователен и недоказан.
Подържа се ,че
издадената заповед,с която е наложено дисциплинарното наказание „забележка“ е
законосъобразна и при издаването й не са
допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.
Сочи се,че с
подписването на документа „констативен
протокол“ ищцата е злоупотребила с доверието на работодателя си ,тъй като не е
осигурила дължимото поведение на добросъвестност и доверие в отношенията служител-работодател.
От събраните по делото доказателства Съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Не се спори,че между страните е налице трудово правоотношение,както
и че със
Заповед № РД-06-2015/22.10.2018 г. на Главния изпълнителен директор на
„Български пощи“ ЕАД на ищцата,която е на длъжност „контрольор,пощенска служба
в ПС-Видин“ е наложено дисциплинарно наказание „Забележка”.
От заповедта е
видно,че за да наложи
дисциплинарното наказание „забележка” работодателят е приел, че ищцата е осъществила нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187 т.8 КТ за това, че на 16.07.2018 г. се е подписала
като свидетел на съставен неправомерно констативен протокол за установяване
часовата разлика между системата за видеонаблюдение в сградата на ОПС Видин и
действителния час,без реално да е присъствала в момента на установяване на
разликата.
Цитираният
констативен протокол е приложен по делото и от същия е видно,че ищцата го е
подписала ,като последният факт не се
оспорва от страните и съдът го приема за
установен.Освен от ищцата същия е подписан от К. И. и Е. Г.,като с протокола
се удостоверява факта ,че часът на видеонаблюдението не съвпада с действителния час,като времевата разлика е час и двадесет
минути.
От ищцата е
изискано обяснение и същата ,на 27.09.2018 г.,е изготвила такова.
Към писмения
отговор на ответника са представени следните документи: обяснения от
Светослав Цветов/охранител/ и Петър
Николов/охранител/, копие от Докладна записка на и.д.ръководител на ОПС до
гл.изп.дир. на „БП“ЕАД,копие от докладна на Е. Г. /специалит БЗР и ОУЛ/,копие
от докладна на Денчо Балев-директор
дирекция „Сигурност“към ЦУЕ на БП“ЕАД.
Разпитани са и
свидетелите Л. С. и К. И..
От показанията им се извличат данни за действията им на 16.07.2018
г.,включително и тези на ищцата. От същите се установява,че времето,изписано на
монитор, при осъществяваното видеонаблюдение в сградата се разминава с
действителното с около час и двадесет минути,като за удостоверяване на този
факт и помолени от свидетелката Л. Сименова,ищцата,свидетелката К. И. и
служителя Е. Г.,подписват изготвеният от С. констативен протокол.
Разпитаните свидетели са категорични за наличното разминаване във времето,което
са установили лично и непосредствено ,и което се потвърждава и от ангажираните към писменият отговор доказателства.
Свидетелката И. сочи,че целта на
констативния протокол е свързана с
информираността на роботодателя:“ … Искахме с този протокол да
уведомим генералния директор,че има
разлика в часовото време .Идеята беше да сигнализираме работодателя за тази
разлика,защото разбрах от Л.,че ще я накажат,че е отишла по-рано на
работа,което всъщност не е така…“.
Съдът дава вяра на свидетелите и кредитира показанията им, тъй като същите
са непротиворечиви и кореспондират на останалите доказателства, както и помежду
си.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният конститутивен иск е с правно основание чл.357 ал.1 вр.чл.188
т.1 от КТ за отмяна на наложеното със Заповед № РД-06-2015/22.10.2018 г. на
Главния изпълнителен директор на „Български пощи“ ЕАД, дисциплинарно наказание
„Забележка”.
Ищцата носи тежестта да докаже съществуването на трудово правоотношение
между страните и налагането на дисциплинарно наказание, като тези обстоятелства
не са спорни по делото. В тежест на ответника е да докаже законосъобразността
на наложеното дисциплинарно наказание,авторството на нарушението,както и че заповедта
е издадена от компетентен орган, в писмена форма, в установените от закона
преклузивни срокове.
При налагането на дисциплинарното наказание работодателят следва да проведе
дисциплинарно производство, състоящо се от няколко етапа: установяване факта на
извършване нарушение на трудовата дисциплина, определяне вида на
дисциплинарното наказание и издаване на заповед за налагането му, съответно връчване
на тази заповед на лицето, извършило нарушението.При твърдения за незаконност
на процесната заповед, очертаващи основанието на съответния иск и в чиито рамки
е ограничена търсената съдебна защита, съобразно диспозитивното начало в
гражданския процес, се осъществява проверка за допуснати нарушения на
формалните изисквания на закона в процедурата по налагане на дисциплинарно
наказание, както и с неизвършване на визираните в заповедта дисциплинарни
нарушения.
В разглеждания случай работодателят
е спазил императивните изисквания на закона – чл. 193 и чл. 195 КТ, във връзка
с налагане на дисциплинарно наказание за нарушения, квалифицирани като такива
по чл. 187, т.8, пр.1 КТ.
При налагане на дисциплинарното наказание са спазени формалните изисквания
за това -заповедта е издадена от лице, притежаващо работодателска власт;
изискани са писмени обяснения на ищеца; твърдяните нарушения са описани от
обективна страна с всички индивидуализиращи ги признаци / време, място на
извършване, нарушени задължения/.
Следователно работодателят е спазил и формалните изисквания на закона
относно срока за налагане на наказанието по чл. 194 КТ. Ето защо съдът приема,
че от формална страна атакуваната заповед е законосъобразна.
Спорен между страните е въпроса дали описаното в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание деяние съставлява нарушение на трудовата дисциплина,
както и дали наложеното наказание се явява съответно.
В случая Съдът счита, че не е налице злоупотреба с доверието на
работодателя и уронване на доброто име на работодателя - чл. 187, т.8 от КТ.
Изложените факти в заповедта за дисциплинарно наказание не осъществяват
състава на тези дисциплинарни нарушения. Съобразно съдебната практика в
повечето случаи злоупотребата с доверието на работодателя е свързано с нанасяне
на имуществена вреда за дружеството, респективно извличане на облага за
работника или служителя / решение № 56 от 12.03.2014 г. на ВКС по гр. д. №
4607/2013 г., IV г. о.,решение № 86 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1734/2009 г., IV г. о.,решение № 95 от 27.03.2014 г. на ВКС по гр. д. №
4571/2013 г., IV г. о. , решение № 272 от 3.10.2014 г. на ВКС по гр. д. №
145/2014 г., IV г. о./.
В някои случаи злоупотреба с доверието на работодателя е налице, без да
настъпила вреда за работодателя, но работникът или служителят, възползвайки се
от служебното си положение, е извършил преднамерени действия, с цел извличане
на имотна облага за себе си или за трето лице / решение 214 от 15.03.2017 г. по
гр. дело 112 от 2016 г. на ВКС г.к. IV г.о. ./.
Уронването на доброто име, от своя страна , представлява действия,
бездействия, с които се вреди на репутацията на работодателя пред трети лица.
Във връзка с изложеното в процесния
случай не са разкрива фактическия състав на нарушението по чл. 187 т.8 от КТ/
злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто име на
работодателя/.
При тези данни предявеният иск се
явява основателен и следва да бъде уважен, а Заповед №
РД-06-2015/22.10.2018 г. на Главния изпълнителен директор на „Български пощи“
ЕАД, като незаконосъобразна, следва да
бъде отменена.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника дължи
на ищеца направените от него разноски, които са в размер на 300.00 лева,
съгласно приложен списък. Той следва да заплати и дължимата държавна такса,
която съдът определи на 80.00 лева.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № РД-06-2015/22.10.2018 г. на Главния изпълнителен директор
на „Български пощи“ ЕАД, с която на Ю.Г.А. ***, ЕГН ********** ,
на
основание чл.188 т.1
вр.чл.187 т.8 пр.1 от КТ е наложено дисциплинарно наказание „забележка”.
ОСЪЖДА „Български пощи“ЕАД,ЕИК *********
ДА ЗАПЛАТИ да заплати на Ю.Г.А. ***, ЕГН ********** направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лева.
ОСЪЖДА
„Български пощи“ЕАД,ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на Съдебната власт по
сметка на ВРС сумата от 80 лв.,представляваща държавна такса за предявения иск,както и сумата в размер
на 5.00 /пет/ лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да бъде обжалвано пред ВОС в двуседмичен срок от връчване на
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: