№ 2440
гр. София, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20251110205762 по описа за 2025 година
Намери за установено следното:
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба от М. П. М. с ЕГН ********** и адрес в гр. Кюстендил,
ул. Крум Зарев № 9, чрез адв. Л. П. с адрес в гр.София, ул. Лавеле № 38, ет. 1, ап. 4 срещу
Наказателно постановление N 25-4332-000039 от 20.01.2025г. , издадено от началник група
към СДВР, Отдел „ПП“, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания
на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП - "глоба" в размер на 1000 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДВП.
В съдебно заседание жалбоподателят М. М., редовно призован не се явява.
Представлява се от адв. П. с пълномощно по делото.
В хода на съдебните прения, последната поддържа жалбата на изложените в нея
основания , иска отмяна на НП и претендира разноски.
В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен не се
явява.
Представлява се от юрк.Пашунов. В хода на съдебните прения, последният излага
аргументи за неоснователност на жалбата и претендира разноски.
СРП, редовно уведомена не изпраща представител.
1
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:
Жалбата на М. П. М. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление N 25-4332-
000039 от 20.01.2025г. , издадено от началник група към СДВР, Отдел „ПП“, е подадена в
законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
На 01.01.2025 г. около 05:40 ч., жалбоподателят М. М. управлявал лек автомобил
марка "Рено", модел "Канго" с рег. № СА 6102 КХ в гр. София по ул. ''Филип Аврамов'' с
посока на движение от ул.''Свето Пеображение'' към ул. Александър Паскалев.
Поради необичайно движение на автомобила по пътното платно , автомобилът бил
спрян за проверка от служители на 07 РУ СДВР – св. Д. ЙОР. и С. П. пред блок № 411.
След проверка на документите на водача се установило, че това е М. М., който бил
поканен от служителите на полицията , да бъде тестван за употреба на алкохол посредством
техническо средство – Алкотест Дрегер 7510 с инвентарен номер ARBA 0146.
М. се съгласил, като при пробата на издишания от него въздух , под номер 02734 бил
отчетен резултат от 1,09 промила.
За направените констатации , св. Д. ЙОР. съставил на М. М. АУАН серия GA №
1440402/01.01.2025г. препис, от който връчил на последния.
Наред с това на жалбоподателя М. бил издаден талон за медицинско изследване в
МБАЛ ''Св. Ана'' с 0179708.
В талона водачът се подписал на указаните места.
На талона бил поставен първия екземпляр от специалните холограмни стикери.
М. се разписал, че получава талона в 07:00ч. и се възползвал от правото да му бъде
извършена кръвна проба за употреба на алкохол в УМБАЛ ''Св. Ана''.
Съгласно протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества, или техни аналози , биологичната проба е
взета на 01.01.2025г. в 07:15ч.
След химическо изследване на пробата бил издаден протокол за химическо
изследване № 2 от 02.01.2025г., с който била установена концентрация на алкохол в кръвната
проба от 0,82 промила.
Въз основа на посочения АУАН на 20.01.2025г. началник група при Отдел “ПП“ към
СДВР , издал Наказателно постановление N 25-4332-000039 от 20.01.2025г., с което на
жалбоподателя са наложени административни наказания на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП - "глоба" в размер на 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДВП.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от събраните по
делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са
непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет
2
от съда.
Допуснатото нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП се доказва преди всичко от
справката от паметта на техническото средство, в която е отразен резултата от дадената от
жалбоподателя проба, от издадения талон за медицинско изследване, от протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества, или техни аналози и протокол за химическо изследване № 2 от
02.01.2025г..
Съдът намира, че техническото средство е било изправно и е преминало годишна
техническа проверка, като отчетения резултат е в рамките на обхвата на уреда.
По делото е установено, че жалбоподателят е лицето, което е управлявало МПС на
посочените в АУАН и НП място, дата и час, след употреба на алкохол и концентрация в
кръвта, над допустимите норми.
В производството пред районния съд следва да се провери законността на
обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира,
че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, в
предвидените в ЗАНН давностни срокове, при съблюдаване на процесуалните правила и
материалния закон относно нарушението по чл. 5, ал. 3 от ЗДвП.
Съдът намира , че АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от
материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно т. 1. 3 на Заповед № 8121 з-
515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност
"младши автоконтрольор" в ОПП-СДВР имат право да издават фишове и да съставят АУАН,
а съгласно т. 3 наказателни постановления в случаите по чл. 44, ал. 4 ЗАНН могат да бъдат
издавани от полицейски инспектор 4 степен от отдел "Пътна полиция" в СДВР, какъвто е
издалия НП видно от другата представена заповед.
В този смисъл актосъставителят и АНО са материално компетентни да установят
нарушението и да наложат административно наказание.
Нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, е описано достатъчно ясно и конкретно, като е
посочено времето и мястото на извършването му и конкретните действия, с които
жалбоподателят е нарушил законовите разпоредби.
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел на установяване на нарушението.
Актът и НП са подписани и надлежно връчени на жалбоподателя.
Съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП "На водача на пътно превозно средство е забранено
да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози; ".
Съдът намира, че техническото средство е използвано от компетентни лица –
специализиран екип от ОПП СДВР, които са извършили пробата по надлежния ред, видно и
3
от справката от паметта на техническото средство относно проба № 2641 от 02.01.2021 г.
Несъмнени са резултатите от проверката на водача с техническото средство – те са
регистрирани в паметта на Алкотест дрегер 7510 + с фабричен номер ARBA 0146, точно в
05:49:11 ч. на 01.01.2025 г.
В случая са съставени и всички надлежни документи, удостоверяващи, че водачът се
е възползвал от правото си да даде кръв за изследване, като изцяло е изпълнена процедурата
по Наредбата.
В случая съгласието на водача да даде кръв за изследване не е довело до реализиране
на възможността да оспорва показанията на техническото средство, като качествеността и
годността на извършената проба с техническо средство са поставени вън от съмнение, като
недвусмислено и по надлежния за това ред установяват, че към момента на изследването
отчетеният резултат е бил 1:09 промила, а изследването на биологичната проба е отчело
резултат от 0,82 промила – също съставомерен по чл. 5, ал. 3 от ЗДвП.
Съгласно чл. 1, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози (Изм. – ДВ, бр. 81 от 2018 г.), концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване съответно на
технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични
изследвания.
От своя страна, разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредбата сочи, че концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява
въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при
неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с
доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.
В конкретния случай, явяването на М. в МБАЛ''Св.Ана'' за даване кръвна проба за
изследване, концентрацията на алкохол в кръвта му правилно е установена и приета ,
съгласно резултата от химическото изследване на кръв.
Нормата на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП , предвижда наказание "лишаване от право да
управлява моторно превозно средство" за срок от 12 месеца и глоба в размер на 1000 лева за
лице, което управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,
8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с
техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишвания въздух.
Процесната концентрация на алкохол, съобразно установеното от пробата с
техническо средство е 0, 82 промила, т. е. попада именно в границите, посочени в
разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, поради което и съдът намира, че е определена
правилната санкционна разпоредба, приложима за извършеното от жалбоподателя
4
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Правилно и законосъобразно е преценено, че не са налице основания случаят да бъде
определен като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, защото се касае за деяние , което
не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни
случаи.
От една страна следва да се държи сметка, че видно от справката картон на водача,
същият е многократно санкциониран за различни нарушения на правилата за движение по
пътищата, но аложените до момента санкции очевидно не са изпълнили целите на
специалната превенция.
Изключителната обществена опасност на нарушенията по чл. 5 от ЗДвП произтича от
това, че крият потенциален риск от значително засягане на обществените отношения,
гарантиращи безопасността на транспортната дейност, живота и здравето на участниците в
движението, което и обуславя необходимостта от обществена нетърпимост към тях.
Не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че към момента на спиране на
автомобила за проверка , освен водача М. , в него се е возело още едно лице , чийто живот и
телесен инегритет е бил поставен в опасност.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че правилно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което и
атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
При този изход от делото и на основание чл. 63д от ЗАНН разноски се дължат в полза
на АНО, който е поискал своевременно присъждането на такива.
ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал.2, т. 5 от ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление N 25-4332-000039 от 20.01.2025г. ,
издадено от началник група към СДВР, Отдел „ПП“, с което на М. П. М. с ЕГН **********
са наложени административни наказания на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП - "глоба" в
размер на 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДВП.
ОСЪЖДА М. П. М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на СДВР сумата в размер на
100 лева, представляваща разноски за процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6