Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2527
20.07.2020 година, град
Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
деветнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на
секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 13313 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД против С.Й.К..
Правната квалификация на предявените искове е чл. 422 ГПК
във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът
твърди, че ответната страна е била
потребител на ВиК услуги за обект, находящ се в ****. Твърди, че за периода от 28.12.2000г. до 11.03.2019г. има задължения за ползвани от ищеца
услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в общ размер на
2264.79 лева и обезщетение за забава в размер на 805.71 лева за периода от
06.01.2008 г. до 28.02.2019 г., които не били заплатени. За посочените суми
ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. на
ПРС, която била връчена на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Иска да бъдат установени
задълженията на ответната страна за главница, обезщетение за забава и законна
лихва. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил
писмен отговор.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи,
намира за установено следното:
Относно
допустимостта на исковете:
Производството е
инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника, по което
е образувано ч. гр. дело № 5501/2019 г. на ПРС. В полза на заявителя е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните вземания и
за разноските.
Заповедта е връчена
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и съдът е указал на кредитора да предяви иск за
установяване на вземането си в месечен срок от връчване на съобщението.
Исковете са предявен в преклузивния срок, поради което са допустим и подлежат
на разглеждане по същество.
По същество на спора:
Безспорно е, че ищцовото дружество е
„ВиК оператор” по смисъла на Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу
заплащане за територията на гр. П. Съгласно чл. 11,
ал. 7 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите
публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК
услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл. 8 от действащата
Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В
и К услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния
случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от
одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба,
сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.
Съгласно чл. 3 от посочената Наредба
№ 4/ 14.09.2004 г., потребители на ВиК услуги са собствениците и ползвателите
на водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги,
за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на
“потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - П. От представения нотариален
акт- лист 61, се установява, че имотът е собственост на ответника. Ето защо, той
е имал качеството „потребител”, поради което за него е съществувало задължение
за плащане на потребената и отведена вода, която е ползвана в имота. През
процесния период имотът е бил водоснабден и обитаван от ответника, съответно неговото
семейство, видно от представените карнети, съдържащи подписи за страната при
част от отчитанията. През период в обекта е имало по четирима обитатели, видно
от отразяването в карнетите, което се потвърждава от показанията на свидетеля, но
относими за част от времето.
Съгласно чл.32 на Наредба № 4, ВиК
услугите се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните
водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с
датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител. Общите
условия на “ВиК” ЕООД - гр. П. също изискват отчитането на индивидуалните
водомери да става в присъствието на потребителя или негов представител. По делото са представени копия
от карнети, от които е видно, че начисляването и извършвано служебно – по 5, 7
и 8, след това по 11 и 10 куб. на месец, въпреки, че са отбелязани 4 обитателя.
Според показанията свидетеля и
карнетите, в имота на ответника е нямало измервателно устройство и няма данни
за процесния период да е било поставяно такова.
Предвид показанията, представените карнети и документа
за собственост, съдът намира, че месечните количества са определени надлежно и
правилно (дори са в полза на потребителя). Макар карнетите да са частни
свидетелстващи документи и да удостоверяват изгодни за ищеца обстоятелства, по
делото се установява полагането на подписи в част от тях от потребителя и
негови представители, които са били заварени в имота. В карнетите е посочено за
коя година се отнасят данните, дати и месеци на проверките. Имотът е бил собствен
от ответника и обитаван от неговото семейство през целия период, като не се
установява някога да е имало измервателно устройство.
Отделно, вещото лице по приетата ССЕ, която съдът
кредитира като компетентно и ясно изготвена, е дало заключение, че отчетеното
количество за периода след 03.10.2008г. е изчислено съобразно действащите цени
за битови потребители за съответния период.
В настоящия случай, от представения нотариален акт се
установява, че в имота има няколко сгради, поради което съдът намира, че са
налице множество потребители в имота, и за ответника е съществувало задължение
за поставяне на индивидуален водомер, съгласно чл.18, ал. 3, вр. с ал. 1 от
действащите ОУ и чл. 17, ал. 3 и 4 предходните ОУ. Няма законово задължение
дружеството да уведомява потребителя за този му ангажимент. Уведомяване е
предвидено в чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и ОУ при
констатирана нередовност на водомера.
При липса на измервателно устройство, какъвто е настоящия случай, количествата
потребена вода се определят по реда на чл. 23, ал. 5, т. 1 от предходните,
съответно чл. 25, ал. 8, т. 1 от действащите ОУ – по 6 куб.м. за топлофицирано
и по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище за всеки обитател, като на всяко
тримесечение количеството вода се завишава с 1 куб.м.
Видно от карнетите, служебните начислявания
са правени по 5,7 и 8 куб.м., а след това по 11 и 10 куб.м. на месец.
Следователно, въпреки неизпълнение на едно от основните му задължения- да постави
водомер, потребителят е бил поставен в по-благоприятно положение, т.к.
отговорността му не е била съответна. Установява се, че за исковия период, на
база тези записвания, дължимите суми са между 16-22 лева месечно, които отговарят
напълно на средното потребление на едно домакинство, предвид ежедневните
дейности, свързани с ползването на вода и броят обитатели в обекта- 4 и повече
лица.
С оглед изложеното, съдът приема, че в случая са били
налице предпоставките за прилагане на
клаузите на чл. 23, ал. 5, т. 1
от предходните, съответно чл. 25, ал. 8, т. 1 от действащите Общите условия на ищцовото дружество при
определяне на задължението
на ответника за процесния период.
Имало е реална консумация на вода, която не е отчитана с измервателно устройство,
поради бездействие на потребителя.
Въз основа на описаните
доказателства, анализирани поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка,
съдът приема, че исковете са доказани по основание за периода след 03.10.2008г.
По несъмнен начин се установява, че ответникът има качеството на потребител на
ВиК услуги. Показанията за исковия период са служебни, но при наличие на
предпоставки за записванията. В производството са ангажирани достатъчно ясни и
категорични доказателства, че ищецът е предоставял услугите, чието плащане
търси, като е извършил възможните действия чрез служителите си за отчитане на
консумацията и последващото й остойностяване.
Относно размера е ангажирано
заключение на ССЕ. Според експерта - отчетеното количество /в куб.м./ по
карнети било изчислено съобразно действащите цени за битови клиенти за периода
след 03.10.2008г. Счетоводството на ищеца е водено редовно, като всеки месец са
издавани фактури за дължимата цена. От представеното приложение се установяват
и количествата начислени за периода от м. 12.2018г. до м. 03.2019г.- по 10
куб.м., поради което претенцията следва да бъде уважена и в тази част.
В чл. 31, ал. 2 от предходните и чл. 33, ал. 2 от
действащите ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните
услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на
което задължение според чл. 40 от Наредбата се дължи обезщетение в размер на
законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след
настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К
оператора.
Предвид така събраните доказателства претенцията е
основателна за сумата от 2099.66 лева- главница за периода от 03.10.2008г. до
11.03.2019г. и за сумата от 777.60 лева- обезщетение за забава от 06.01.2008г.
до 28.02.2019г. За разликата не бяха ангажирани доказателства и исковете следва
да бъдат отхвърлени.
По отговорността за
разноски:
Предвид
изхода на делото, следва да се присъдят и разноските в заповедното
производство, като съобразно т. 12 на ТР
№ 4/2013 на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по тях, включително и когато не изменя размера им,
съобразно издадената заповед за изпълнение. Разноските, на които има право ищецът
в заповедното производство, са в размер на 61.41 лева за държавна така и 340 лева за адв. възнаграждение.
Отделно,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят и
направените разноски в настоящото исково производство в размер на 75 лева за държавна
такса, 120 лева за ССЕ и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Съразмерно
на уважената част от иска дължимите разноски са в размер на 652.59 лева.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че С.Й.К.,
ЕГН **********, ДЪЛЖИ на
„Водоснабдяване и Канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: бул. „Шести септември” № 250, следните
суми: 2099.66 лева – главница,
представляваща неплатена сума за доставена питейна и отведена канална вода за
обект, находящ се в ***** за периода 03.10.2008 г. – 11.03.2019 г. и
777.60
лева - обезщетение за забава за периода 06.01.2008 г. - 28.02.2019 г.; ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда – 09.04.2019 г. до окончателното погасяване, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликите над 2099.66 лева до 2264.79
лева – главница за периода 28.12.2000г. до 02.10.2008 г. и над 777.60 лева до 805.71 лева – обезщетение
за забава, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3059 от 11.04.2019
г. по ч.гр.д. № 5501/2019 г. на ПРС.
ОСЪЖДА С.Й.К., ЕГН
**********, да плати на
„Водоснабдяване и Канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: бул. „Шести септември” № 250, сумата
от 652.59 лева- разноски по съразмерност за настоящото
производство и за заповедното производство по ч.гр.д. № 5501/2019 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.