Р Е Ш Е Н И Е
№
............
гр. София, 04.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от младши съдия Мария
Малоселска въззивно гражданско
дело № 15246 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 - 273 ГПК.
С
решение
№ 227029
от 27.09.2019 г., постановено по гр.д. № 55500/2018 г. по описа на СРС, 145 състав,
е признато за установено, че А.Г.В. дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД н. основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
9 ЗЗП, вр. чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД и чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение от
11.07.2017 г. по ч. гр. д. № 42823/2017 г. по описа на СРС, 145 състав:
- сумата 1500
лв., представляваща главница по договор за паричен заем (потребителски кредит) CrediGo
№ 5322-00003529
от 12.07.2016 г., сключен между длъжника-ответник и „М.К.“ АД, вземанията по който са
прехвърлени с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
16.01.2015 г., Анекс № 1 към него и приложение № 1 от 01.12.2015 г. към
договора, на ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.06.2017 г., до окончателното плащане;
- сумата 150,11
лв., представляваща договорна лихва за периода от 12.08.2016 г. до 12.06.2017
г.;
- сумата 1089
лв., представляваща договорена застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги към договор за паричен заем (потребителски кредит) CrediGo № 5322-00003529 от 12.07.2016 г.;
- сумата 42,90
лв., представляваща лихва за забава върху заемната главница за периода от
13.08.2016 г. до 29.06.2017 г.;
- сумата 28,31
лв., представляваща лихва за забава върху главницата по клаузата за застраховка
за периода от 13.08.2016 г. до 29.06.2017 г.
С решението по
делото в тежест на ответницата и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК са възложени
сторените от ищеца разноски: сумата от 106,21 лв. – разноски по ч. гр. дело №
42823/2017 г. по описа на СРС, 145 състав, и сумата от 651,72 лв. – разноски по
исковото производство.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство А.Г.В., чрез назначения й
особен представител адв. Ю.Д., САК. Жалбоподателят счита,
че решението на СРС е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Навежда
доводи, че по делото не е установено наличето на
активна материалноправна легитимация за ищеца да
претендира процесните вземания, тъй като не са
представени доказателства за надлежното уведомяване на длъжника от страна на кредитора-цедент за цесията. Сочи, че цесията не може да
бъде съобщена валидно и в хода на съдебното производство, доколкото ответницата
е представлявана от особен представител. Заявява искане първоинстанционното
решение да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени, като в тежест на ищеца
останат разноските за производството.
Постъпил
е отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД, с който жалбата се оспорва. Излагат се съображения за правилност
и законосъобразност на решението, като при постановяването му СРС взел предвид
всички релевантни обстоятелства и правилно преценил събрания доказателствен материал. Въззиваемото
дружество обръща внимание, че са положени усилия за уведомяване на длъжника за
настъпилото прехвърляне на вземанията, като ответницата не е открита на
посочения в договора адрес. С исковата молба ищецът представил уведомление от цедента до ответника за прехвърлянето на процесните вземания. Ответницата не била открита от съда за
връчване на съдебните книжа, с оглед което и бил назначен особен представител
по реда на чл. 47 ГПК, на който цесията била надлежно съобщена. Искането е за
потвърждаване на решението и за присъждане на разноски за въззивното
производство.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт
и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение
е валидно и допустимо. Във връзка с доводите на въззивника,
съдържащи се в сезиращата настоящата инстанция въззивна
жалба, съдът намира следното:
По
предявените искове в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване следните обстоятелства: сключване на договор за паричен заем и
на договор за допълнителна услуга относно застрахователната премия по
застраховка „Защита“, по които праводателят на ищеца
е изправна страна, настъпване на падежите на вземанията по двата договора,
кредитор по които е бил цедента, сключване на валиден
договор за продажба и прехвърляне на вземанията, които се претендират с
предявените искове от „М.К.”
АД н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, уведомяване на длъжника от предишния кредитор за
прехвърляне на вземанията. При доказване на горните предпоставки в тежест на
ответника е да установи погасяване на задълженията си към ищеца.
С
доклада по делото първоинстанционният съд е отделил
за безспорно между страните, че на 12.07.2016 г. между ответницата и „М.К.“ АД са
сключени процесните договори за заем и договор за
допълнителни услуги, както и че ответницата е получила сумата от 1500 лв. в
изпълнение на задължението на заемодателя по договора за заем.
С
оглед изложеното и предвид доводите, наведени във въззивното
производство с жалбата и отговора на същата, настоящият състав на съда намира,
че спорно между страните продължава да е обстоятелството дали прехвърлянето на
вземанията по договора за кредит и по договора за допълнителна услуга, свързан
със сключената застраховка „Защита“, е надлежно съобщено на длъжника, породило
ли е действие спрямо последния, респективно дали ищецът е активно материалноправно легитимиран да претендира тези вземания от
длъжника и ответник в производството.
На
първо място, с оглед оспорената материална легитимация на ищеца, въззивният съд намира за необходимо да подложи на
изследване въпроса дали вземанията, които се претендират и за които се твърди,
че произтичат от процесните договор за заем и договор
за допълнителна услуга – финансиране и разсрочване на застрахователна премия по
сключен договор за застраховка „Защита“, са прехвърлени на ищеца.
На
16.01.2015 г. между „М.К.“ АД, като цедент, и
„Агенция за събиране на вземанията“ ООД, като цесионер,
е сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания. Съгласно същия /чл.
2.1/ предмет на продажбата са ликвидни и изискуеми вземания по сключени
от цедента договори за заем към неизправни длъжници, заедно с привилегии, обезпечения и други
принадлежности, в това число натрупани лихви и вземания по договори за
допълнителни услуги, включително и за застраховки. Уговорено е регулярно
прехвърляне на вземанията – ежемесечно прехвърляне на портфейл от вземания по
опис, съдържащ параметрите, размера и цената на прехвърляните вземания. В чл.2.1.3
е уточнено, че вземанията, предмет на договора, произтичат от договори за заем
и договори за допълнителни услуги, със закъснение на погасителните вноски по
тях.
Предвидено
е между страните по договора за цесия /чл. 4.1/, че прехвърлителният
ефект върху вземанията настъпва след като цесионерът
потвърди получаването на месечния опис от цедента.
Представено
е Приложение № 1 към рамковия договор за цесия от 10.11.2016 г., съгласно което
се прехвърлят вземания към А.Г.В., произтичащи от процесния
договор за заем. Посочено е, че същите са в общ размер на 2739,11 лв., като прехвърлени
следва да се считат и всички лихви за просрочие.
Направено е отбелязване, че не са постъпвали суми за погасяване на задълженията
на длъжника, произтичащи от договорите.
С
потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е потвърдил всички вземания, прехвърлени на цесионера на 10.11.2016 г., индивидуализирани в приложение
№ 1 и опис към същото.
Тълкувайки
волята на страните по договора за прехвърляне и продажба на вземания, ясно и
недвусмислено се налага изводът, че предмет на сделката са само ликвидни и
изискуеми вземания, които цедентът е имал към своите длъжници към датата на прехвърлянето им съгласно
съответното приложение № 1 и опис към същото. Ликвидността и изискуемостта
предполага вземанията да са ясно определени по основание и размер, както и да е
настъпил падежът на всяко от тях. В подкрепа на така направеното заключение са
и използваните в договора изрази „неизправни длъжници“,
„закъснение на погасителните вноски“, „просрочие“ и
др., т.е. вземания, които не са погасени на падежа и е налице просрочие в заплащането им съгласно договорения между
заемодателя и заемополучателя падеж на погасителните
вноски. Със заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и с
исковата молба, ищецът изрично заявява, че не се позовава на предсрочна
изискуемост. Извод в тази насока /че предмет на прехвърляне са обявени за
предсрочно изискуеми вземания/ не може да бъде направен от съдържанието на
договора за цесия. Вземанията се претендират на основание настъпил падеж на
всички погасителни вноски /изтекъл срок на договора за заем, сключен между цедента и длъжника/. Предвид последното, следва да се даде
отговор на въпроса какви права /вземания/ са преминали към цесионера
по силата на прехвърлянето, настъпило на 10.11.2016 г.
Видно
е от погасителния план към договора за заем, че задължението за връщане на
главницата по същия е разсрочено на 11 равни месечни вноски с падеж 12-то число
на месеца. Страните са договорили задължението по договора за допълнителна
услуга да бъде разсрочено също на 11 равни месечни вноски, платими на 12-то
число от месеца.
Както
се посочи и по-горе, вземанията, произтичащи от процесните
два договора, са прехвърлени на цесионера на 10.11.2016
г. Към посочената дата изискуеми са били само вноските с настъпил до тогава
падеж. Доколкото праводателят на ищеца не е имал
други изискуеми вземания по сключените с ответницата договори към датата на
прехвърлянето им и с оглед предмета на договора за цесия, то той не е могъл да
прехвърли на правоприемника си всичките си вземания, произтичащи от договора за
заем. Последното произтича от волята на страните да се прехвърлят само
изискуеми вземания, т.е. само такива с настъпил падеж. Доколкото ищецът не се
позовава на предсрочна изискуемост, по отношение на вземания с ненастъпил падеж
прехвърлително действие не е настъпило и титуляр на непадежиралите погасителни вноски е останал кредиторът, с
който договорите са сключени. По отношение на същите ищецът не се явява активно
материално легитимиран, доколкото договорът за цесия не е породил действие в
тази част.
Следва да се даде отговор на въпроса
уведомен ли е длъжникът за извършеното прехвърляне на посочените по-горе
вземания, съответно породила ли е цесията действие по отношение на последния.
Разпоредбата
на чл. 99, ал. 3 ЗЗД възлага задължение за предишния кредитор да съобщи на
длъжника за извършеното прехвърляне, а според ал. 4 прехвърлянето има действие
спрямо длъжника от деня, когато то му бъде съобщено.
Съгласно
клаузата на чл. 4.4 от договора за цесия, цесионерът
се задължава от името на цедента да изпраща писмени
уведомления до длъжниците за сключения договор за
цесия, за което цедентът предоставя на цесионера пълномощно за извършване на уведомяването.
Като
писмено доказателство по делото е представено пълномощно от представляващия цедента „М.К.“ АД, с което последният упълномощава изрично цесионера, който от името на цедента
да уведоми всички длъжници за сключения рамков договор
за цесия, по силата на който вземанията към конкретни длъжници
се прехвърлят на цесионера.
Със
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК заявителят-цесионер твърди, че длъжникът е
уведомен за станалата продажба на вземането с уведомително писмо, изпратено с
известие за доставяне.
С
исковата молба, с която исковете по реда на чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415 ГПК са предявени, ищецът заявява, че длъжникът не е получил изпратените
му от цедента, действащ чрез цесионера,
уведомления за прехвърлянето на вземанията, тъй като писмата са върнати на
подателя им като неуспешно доставени. Последното се потвърждава и от приетите
като писмени доказателства по делото документи – видно е от обратна разписка,
че ответницата не е получила адресираното до нея уведомление и същото е върнато
на подателя с отбелязване „непотърсено“.
От страна на цедента, действащ чрез цесионера, е направен още един неуспешен опит да се уведоми
длъжникът за настъпилото прехвърляне, като писмото е изпратено на друг адрес,
но не е достигнало до своя получател.
В
тази връзка ищецът е представил като приложение към исковата молба освен
пълномощното, също и уведомително писмо, изх. № УПЦ-П-МКР/5322-00003529/15.11.2016
г. от „М.К.“ АД чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД до А.Г.В.. Съгласно съдържанието на
същото длъжникът се уведомява за сключения договор за цесия, както и че с
приложение № 1/10.11.2016 г. към същия договор „М.К.“ АД е прехвърлило на ищеца
вземанията, произтичащи от договор за паричен заем № 5322-00003529/16.07.2016
г. От съда се иска това уведомление да бъде връчено на длъжника с преписа от
исковата молба. Следователно с исковата молба ищецът по реда на чл. 176 ГПК
признава, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение същият не е бил активнолегитимиран да
претендира вземанията, за които съдът е издал заповедта за изпълнение. Същевременно
цесионерът цели ефектът на уведомяване на длъжника
/пораждане на действие на цесията спрямо последния/ да настъпи в хода на
производството, като съдът, по реда на чл. 235 ГПК, да зачете този факт при
постановяване на решението си по същество на спора.
С
атакуваното решение СРС е приел, че уведомлението за
прехвърляне на вземането е връчено на ответницата чрез назначения й по делото
особен представител като приложение към исковата молба, което
обстоятелство е съобразил по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК и заключил, че длъжникът
е надлежно уведомен за цесията.
Настоящият
състав споделя само частично така застъпеното виждане – а именно, че материалноправният ефект на цесията може да настъпи в хода
на съдебното производство чрез известяване на длъжника с исковата молба
/приложение към нея/, че старият кредитор е прехвърлил вземането си на друго
лице. С оглед специфичния статут на процесуалната фигура на особения
представител в гражданския процес обаче, въззивният
състав на съда не приема, че последният е легитимиран да приеме това уведомление
от името и за сметка на представлявания, с което да настъпи като последица в
материалното правоотношение промяната на титуляра на
вземането. Представителната власт на особения представител
спрямо отсъстващата страна произтича от акта на съда, с който е назначен. Приложение
намират правилата на разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК, която се свързва с
общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК
– (в този смисъл и мотивите на т.
6 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.20013 г. по тълкувателно дело № 6/2012г.
на ОСГТК, ВКС). Тази представителна власт е ограничена, по арг.
от чл. 29, ал. 5 ГПК, което води до извода, че особеният представител не
притежава пасивна представителна власт да приема волеизявления, свързани с
промяна в материалното правоотношение, конкретно в страна по същото.
В
настоящия случай длъжникът не е уведомен за цесията към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, към
който момент искът се смята предявен. С оглед представляването на ответника в
хода на производството от особен представител, и предвид изложените по-горе
съображения, съставът на въззивния съд намира, че цесията
не е породила своето действие по отношение на длъжника по вземанията, с оглед
което предявените искове са неоснователни поради липсата на активна материалноправна легитимация на ищеца по същите.
Предвид
изложеното въззивната жалба се явява основателна, а първоинстанционното решение следва да бъде отменено.
По разноските:
При
този изход от спора решението на първия съд следва да бъде отменено и в частта
за разноските – същите следва да останат в тежест на ищеца с оглед
неоснователността на предявените искове. В производството ответницата е
представлявана от особен представител и не е извършила разноски.
Аналогични
съображения следва да бъдат изложени и по отношение на разноските за въззивната инстанция – въззиваемото
дружество няма право на такива, а въззивникът е
представляван от особен представител. Ето защо разноски с въззивното
решение не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран
от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 227029
от 27.09.2019 г., постановено по гр.д. № 55500/2018 г. по описа на СРС, 145 състав,
и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.з.с.н.в.“
ЕАД, ЕИК********, срещу А.Г.В., ЕГН **********, искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 79, ал. 1, вр.
чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД, за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК от
11.07.2017 г. по ч.гр.д. № 42823/2017 г. по описа на СРС, 145 състав, както следва:
-
сумата 1500 лв., представляваща главница по договор за паричен заем
(потребителски кредит) CrediGo № 5322-00003529 от
12.07.2016 г., сключен между длъжника-ответник и „М.К.“ АД, вземанията по който
са прехвърлени с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
16.01.2015 г., Анекс № 1 към него и приложение № 1 от 01.12.2015 г. към
договора, на ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.06.2017 г., до окончателното плащане;
-
сумата 150,11 лв., представляваща договорна лихва за периода от 12.08.2016 г.
до 12.06.2017 г.;
-
сумата 1089 лв., представляваща договорена застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги към договор за паричен заем (потребителски кредит) CrediGo № 5322-00003529 от 12.07.2016 г.;
-
сумата 42,90 лв., представляваща лихва за забава върху заемната главница за
периода от 13.08.2016 г. до 29.06.2017 г.;
-
сумата 28,31 лв., представляваща лихва за забава върху главницата по клаузата
за застраховка за периода от 13.08.2016 г. до 29.06.2017 г.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.