Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр. Тутракан, 27.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Тутраканският районен съд в публично
заседание на двадесет и девети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СПАС СТЕФАНОВ
при секретаря Людмила Петрова, като разгледа
докладваното от Председателя АНД № 85 по описа за 2020 год., за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 20-0362-000079
от 16.03.2020 г. Началникът на РУ на МВР гр. Тутракан е наложил на Е.Т.М.,
с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.
53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП административно наказание „Глоба”
в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е
останал жалбоподателят М., който го обжалва в срок. В с. з. се явява лично и с
редовно упълномощен процесуален представител адв. Е.Г.от АК Силистра. Моли
съдът да отмени НП като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна – Началник РУ на МВР гр. Тутракан
не се представлява в съдебно заседание и не взима становище по съществото на
спора.
Районна прокуратура гр. Силистра Териториално
отделение гр. Тутракан, не се представлява и не взима становище по спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Актосъставителят В.А.П. и свидетелят Д.Й.Р. са
служители в РУ на МВР гр. Тутракан, сектор Пътна полиция. На 29.04.2020 г. те
изпълнявали служебните си задължения на територията на Община Главиница, обл. Силистра.
В 19:25 часа, в с. Зафирово, обл. Силистра, по ул. „Възраждане“, спрели за
проверка лек автомобил марка „Форд”, с рег. № ***, собственост на
„ГРЕН-ДИ-ТРАНС“ ЕООД. В хода на проверката било установено, че управлявания от
жалбоподателя М. автомобил е без сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”. При допълнителна проверка е било установено, че автомобилът е бил
и със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от 24.01.2019
г.
След като приел, че с деянието жалбоподателят е
осъществил административно нарушение по смисъла на чл. 140, ал.1 от ЗДвП,
актосъставителят В.А.П., в качеството си на служител на РУ на МВР гр. Тутракан,
на длъжност мл. автоконтрольор, в присъствието на св. Д.Й.Р., съставил на
жалбоподателя М. АУАН № 198/29.04.2019 г. /серия Д бл. № 753943/.
Жалбоподателят е бил запознат със съдържанието на АУАН,
подписал го и получил препис от същия.
На 07.05.2019г. актосъставителя изготвил справка до
Началника на РУ на МВР-Тутракан,с която го уведомява,че на 30.04.4019 г., в
19.25 ч. в с.Зафирово,Е.М. е осъществил престъпление по смисъла на чл.345 ал. 2
от НК и предлага преписката да бъде изпратена на РП-Тутракан за образуване на
досъдебно производство.
С постановление от 10.03.2020г. прокурор от
РП-Силистра/ТО Тутракан/ на основание чл.24 ал. 1 т. 1 от НПК е прекратил
досъдебно производство 113/2019г. по описа на РУ на МВР-Тутракан,прокурорска
преписка № 283/2019г.След като е приел,че деянието не съставлява
престъпление,прокурорът е изпратил преписката на Началника на РУ на МВР-Тутракан
за продължаване на административнонаказателното производство по отношение на
жалбоподателя във връзка със съставения АУАН.
На 16.03.2020 г. Началникът на РУ на МВР гр. Тутракан,
в качеството си на АНО, е издал Наказателно постановление № 20-0362-000079.Като
основание за издаване на НП, АНО е посочил постановлението за прекратяване на
досъдебното производство. След като посочил нарушената разпоредба от ЗДвП - чл.
140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, е наложил на жалбоподателя Е.Т.М. административни наказания „Глоба” в
размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от шест месеца.
На 04.05.2020 г. жалбоподателят е получил препис от
НП.
Горната фактическа обстановка съдът извежда от
събраните по делото гласни доказателства - показанията на разпитания
актосъставител В.А.П. и свидетеля Д.Й.Р. и приетите писмени такива, които съдът
кредитира изцяло, като логични ,последователни и непротиворечащи си.
Анализирайки доказателствата, съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от
лице, страна в производството, имащо правен интерес. Като такава тя е
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Видно от приложената служебна бележка от ОД на МВР гр.
Силистра, НП е издадено от Началника на РУ на МВР гр. Тутракан, имащ
съответните правомощия.
АУАН, с който
е сложено началото на административно наказателното производство, е съставен от
длъжностно лице, имащо съответните правомощия. Актът съдържа всички изискуеми
от чл. 42 от ЗАНН реквизити. Описанието на деянието е изчерпателно ,ясно и
съответстващо на закона. АУАН е подписан от нарушителя и препис от него му е
връчен по надлежния ред.
Атакуваното НП също е издадено от имащ
съответните правомощия държавен орган. Същото съдържа всички изискуеми от чл. 57,
ал. 1 от ЗАНН реквизити. Подписано е надлежно от издателя и е връчен препис от
него на адресата.
Налице е друго основание за отмяна на атакуваното НП ,като
незаконосъобразно.
На
практика няма спор, че на посочената дата и место, жалбоподателят е управлявал
лек автомобил, който към датата на проверката от полицейските служители е бил
със служебно прекратена регистрация. Стои въпросът знаел ли е жалбоподателя, че
регистрацията на автомобила е служебно прекратена или бил ли е длъжен да знае, че
може да бъде прекратена регистрацията предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН.
В хода
на съдебното следствие по административно-наказателното производство, не се
събраха доказателства, от които да се направи обоснован извод, че жалбоподателя
е знаел за служебното прекратяване на регистрацията на въпросния лек автомобил.Очевидно
такива не са били събрани и в досъдебното производство,тъй като не са намерили
отражение в постановлението за прекратяване.Точно обратното-в постановлението
се коментират свидетелски показания,от които наблюдаващия прокурор е направил
извода,че жалбоподателя не е знаел за прекратената регистрация на управлявания
от него автомобил.
Съгласно
разпоредбата на чл. 574 ал. 10 от Кодекса за застраховането, информационния
център на гаранционния фонд уведомява собствениците на моторни превозни средства,за
които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите или сключения
застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен и им дава срок 14 дни
от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие
на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Изречение
второ на следващата алинея задължава Гаранционния фонд да уведоми съответния
сектор „ПП” по регистрация на автомобила да прекрати регистрацията на МПС. Чл. 143
ал.10 от ЗДвП задължава съответните компетентни органи,при получаване от
Гаранционния фонд на уведомление по реда на 574 ал. 11 от КЗ, служебно да
прекратят регистрацията на съответното МПС,за което да уведомят собственика на
превозното средство.
Разпоредбата
на чл. 574, ал. 10 от КЗ регламентира 14 дневен срок за представяне на
доказателства от собственика на МПС за сключен договор за задължителната
застраховка,като началото на този срок е обвързан с датата на изпращане
на уведомлението. Така формулирано, това задължение на ГФ, не предполага
задължение за фонда да събира доказателства за датата на получаване на
уведомлението от собственика на съответното МПС, тъй като тази датата не е
обвързана от закона с каквито и да са последици. Казано по друг начин за ГФ е
без значение дали собственикът е получил въобще изпратеното му уведомление или
кога е получил същото и следователно не следва да събира каквито и да са
доказателства за получаване на уведомлението.
За
разлика от КЗ, ЗДвП и в частност цитираната разпоредба на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, задължава сектор „ПП” към съответното ОД на МВР по регистрация на
автомобила, да уведоми собственика на автомобила за служебно прекратената
регистрация. Последното следва да бъде извършено по начин, удостоверяващ
получаването на уведомлението от собственика на автомобила. Неизпълнението на
това задължение на сектор „ПП” има за последица невъзможност да бъде
санкциониран водача на съответното МПС,
за това, че го управлява след като е била служебно прекратена регистрацията му.
Това е така,тъй като не е изпълнен в неговата цялост фактическия състав по
служебното прекратяване на регистрацията на автомобила. Уведомяването на
собственика е елемент от фактическия състав,който е в кумулативна връзка с
останалите елементи от фактическия състав и неговата липса не може да породи
правните последици, с които законодателя е свързал тази норма.
В същия
смисъл е и разпоредбата на чл.18б, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 8 от Наредба I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,теглени от тях и
реда за предоставяне на данни
Посоченото
по-горе по никакъв начин не изключва ангажирането на административно-наказателната
отговорност на собственика на МПС, произтичаща от разпоредбата на чл. 638, ал.
1, т. 1 от КЗ или за водача на МПС, произтичаща от разпоредбата на чл. 638,
ал.3 от КЗ. Това е така, тъй като до уведомяването на собственика на МПС по
реда на чл.143, ал. 10 от ЗДвП, няма приключила процедура по служебно
прекратяване на регистрацията на МПС.
В
конкретния случай, по време на съдебното следствие по настоящото производство, не
се събраха доказателства за това, че собственикът на автомобила е бил уведомен
по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за служебното прекратяване на регистрацията
на автомобила на 24.01.2017 г. и процедурата по служебното прекратяване на
регистрацията на МПС по реда на цитирания текст от ЗДвП, не е била довършена. Още по-малко това е знаел жалбоподателят,
който не е собственик на автомобила, а само го е ползвал. От горното следва,че
жалбоподателят не е извършил административното нарушение, за което е ангажирана
неговата административно-наказателна отговорност.
Към
горното следва да се добави и невъзможността на един водач на МПС да провери по
един бърз и точен начин,дали едно МПС,което предстои той да управлява,е със
служебно прекратена регистрация.Гражданите нямат достъп до информационните
масиви на „Пътна полиция”,където се съхраняват тези данни.Именно за това и
законодателят е предвидил да се уведомява собственика.Както в
административнонаказателната преписка,така и в досъдебното производство не са
били събрани доказателства за това бил ли е уведомен собственика на процесното
МПС от служба „Пътна полиция” при ОД на МВР-Силистра за служебно прекратената
регистрация.
Налага
се извода,че жалбоподателя не е знаел, не е можел и не е бил длъжен да знае за действията
на съответните служители от „Пътна полиция”.
Горното
е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП.
Допуснато
е и друго процесуално нарушение,което е самостоятелно основание за отмяна на
НП. Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на
29.04.2029г. АУАН,който е с бланков № 753943.След като е било прието,че
деянието осъществява фактически състав на престъпление и преписката е била
изпратена на прокурора,било е образувано досъдебно производство,се предполага
/тъй като в преписката няма отбелязване
по какъвто и да е начин/ че започналото със съставянето на АУАН
административнонаказателно производство е било прекратено в съответствие с
разпоредбата на чл.33 ал. 2 от ЗАНН.
Чл.36 ал. 2 от ЗАНН дава възможност АНО да
издаде НП в случаите когато е прекратено наказателно производство от съда и
прокурора.В конкретния случай АНО е издал атакуваното НП,като се е позовал на
постановлението за прекратяване на досъдебното производство,а не на АУАН,което
съдът намира за правилно.АНО обаче е наложил наказания на жалбоподателя за
деяние извършено на 29.04.2019г.,а с постановлението, на което се е позовал
АНО,прокурорът е прекратил досъдебно производство за деяние извършено на
30.04.2019г.Стои въпросът за едно и също деяние ли е било образувано
досъдебното производство, впоследствие прекратено и са наложени административни
наказания на жалбоподателя.
Отделно от това разпоредбата на чл.42 ал.
1 т. 2 и чл.57 ал. 1 т.5 пр.2 от ЗАНН,посочват,че както в АУАН,така и в НП
задължително следва да се посочва датата на извършване на деянието.Непосочването
или неправилното посочване на датата на извършване на деянието,е съществено
процесуално нарушение,обуславящо самостоятелно основание за отмяна на
издаденото НП.
Ето защо
съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0362-000079 от 16.03.2020
г., с което Началникът РУ на МВР гр. Тутракан е наложил на Е.Т.М., с ЕГН **********о***, за нарушение на чл. 140, ал. 1, от ЗДвП, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП е
наложил на същия административно наказание „глоба” в размер на 200.00 /двеста/
лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от шест месеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в
14-дневен срок от датата на съобщаването за изготвяне на решението, пред
Административен съд гр. Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: