Решение по дело №655/2019 на Окръжен съд - Плевен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. П. , 19.12.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

П. СКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ граждански състав, в закрито заседание на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

                            ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА

                                                 КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ

 

при секретаря…. и в присъствието на прокурора…. като разгледа докладваното от съдия Петракиев в.гр.д. № 655 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.247 и чл.251 от ГПК.

С Решение №458/31.10.2019г. постановено по настоящето в.гр.д. №655/2019г. П. ски окръжен съд е потвърдил решение №1424/23.07.2019г. постановено по гр.д.№1988/2019г. на ПлРС и осъдил ***-П.  да заплати на И.М.И. деловодни разноски в размер на 200лв. за въззивната инстанция.

Постъпила е молба от ***-П.  – въззивник в производството по реда на чл.247 ал.1 от ГПК – за поправка на очевидна фактическа грешка. В нея се твърди, че съдът неправилно е изчислил равностойността в пари на часовете извънреден труд, които е приел, че следва да бъдат заплатени. Че действително е налице грешка в изчислението на часовете труд, но сумата получаване следва да бъде намалена, с оглед приетото изключване на периода 01.01.2018г. – 30.06.2018г. от дължимото възнаграждение. Моли да бъде поправена очевидна фактическа грешка, като се намали сумата за получаване по първия иск на 1030.01лв., а по втория на 130.73лв., а също и да се преразпределят разноските пред първата и втората инстанция.

По тази молба е депозиран отговор от страна на И.М.И., в който се изразява становище за нейната неоснователност. Твърди се, че грешката е допусната от вещото лице в експертизата и правилно въззивния съд е приел, че общия брой часове, които следва да бъдат заплатени е 198.05, поради което и дължимата сума е точно изчислена.

Постъпила е молба от ***-П.  – въззивник в производството по реда на чл.251 от ГПК – за тълкуване на постановеното решение. В нея се твърди, че мотивите на решението са правилни, но диспозитива не им съответства, тъй като е допусната грешка в математическите изчисления. Поради това моли да се допусне тълкуване на решението, като се извърши пълна преценка на главницата, лихвите и разноските по делото.

По тази молба не е постъпвал отговор от насрещната страна и не е взето становище по нея.

Окръжният съд, счита, че и двете молби са неоснователни.

По молбата по чл.247 от ГПК.

Очевидна фактическа грешка според правната теория е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в решението. Такава грешка е налице, когато е допусната грешка в диспозитива на решението, която не е резултат от формирането на волята на решаващия съд и когато от мотивите на решението е очевидно, че формираната истинска воля на съда е една, а в диспозитива на решението друга. Фактическа грешка ще е налице в случай, че съдът е обсъдил данните по делото и в мотивите си е направил изводи, погрешно отразени или пропуснати в диспозитива. Следва също така да се посочи, че при очевидната фактическа грешка спорният въпрос по делото е бил предмет на мисловна дейност на съда и във връзка с това е направил съответен правен извод, но при изписване на диспозитива тези правни изводи на съда са отразени погрешно. При очевидната фактическа грешка не се постановява ново решение като резултат на решаваща мисловна дейност на съда, а се поправя допуснатата техническа грешка. Поправка на очевидна фактическа грешка се допуска, когато е налице несъответствие между формираната от съда воля по съществото на спора, изразена в диспозитива на решението. Формираната от съда воля трябва да следва от мотивите на съдебния акт, а изразяването й да е обективирано в диспозитива. За да са налице условията по чл. 247 от ГПК е необходимо грешката да е установима без затруднения и да не се налага тълкуване на волята на съда. Решението следва да се основава върху приетите от съда обстоятелства за доказани и закона.

 

 

 

 

В настоящия случай, не е налице несъответствие между изразената от съда воля в диспозитива на решението и приетото в мотивите по същество на спора. Съдът е счел, че исковете са доказани изцяло по основание и размер и че решението следва да бъде потвърдено. Именно това е записано и в диспозитива на решението. В него не се цитират нито суми, нито каквито и да било други числа, за които да е допусната грешка. Дори и в мотивите си съдът да е допуснал грешка в някое изчисление или да не е извършил такова, очевидна фактическа грешка ще е налице само ако неговата воля по съществото на спора в мотивите е една, а в диспозитива друга. Както бе посочено, съдът е приел, че исковете са изцяло доказани в размера, в който са уважени. Същевременно няма основание да се поправя очевидна фактическа грешка, като се променя изцяло диспозитива на постановеното решение, така както се иска в молбата, защото по същество това означава спорът да бъде пререшен.

По молбата по чл.251 от ГПК.

Трайната съдебна практика приема, че тълкуването представлява дейност по изясняване на действителната воля на съда, в случай, че диспозитива на решението е неясен, съдържа противоречие или двусмисленост, което го прави неизпълним. Целта на тълкуването е решението да бъде изпълнено правилно. Тълкуването следва да изхожда от мотивите на самото решение без да се извършва нова, различна преценка на фактите и доказателствата. Тълкуващият съд не може да цени нови доказателства или промени, настъпили в нормативната уредба след постановяване на решението, в какъвто смисъл е трайно застъпваното становище на ВКС. Недопустимо е чрез тълкуване да се пререшава спора, като се променя ясно обективираната воля в съдебното решение. Следва да се отбележи, че чрез тълкуване не могат да се дават указания как да се приложат правните последици на влезлия в сила съдебен акт, тъй като същото не представлява средство за даване на разяснения и препоръки как да бъде изпълнено едно влязло в сила решение. Правораздавателната власт на съда по делото се изчерпва с постановяване на решението.

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че постановеното решение не е неясно. Волята на решаващия съд е изразена ясно и еднозначно в диспозитива на решението и същия е съобразен изцяло със заключението на вещото лице, възприето от въззивния съд и поради това решението не се нуждае от тълкуване, поради което молбата с правно основание чл. 251 ГПК следва да бъде оставена без уважение.

         Водим от горното, съдът

 Р Е Ш И :

        

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с Вх.№12660/05.11.2019г. и правно основание чл.247 от ГПК, депозирана от *** – гр. П.  за поправка на ОФГ в Решение №458/31.10.2019г. постановено по настоящето в.гр.д. №655/2019г. на П. ски окръжен съд.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с Вх.№13713/27.11.2019г. и правно основание чл.251 от ГПК, депозирана от *** – гр. П.  за тълкуване на Решение №458/31.10.2019г. постановено по в.гр.д. №655/2019г. на П. ски окръжен съд.

 Определението не подлежи на обжалване на осн.чл.274 ал.4 вр. с чл.248 ал.3 и чл.251 ал.5 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: