Р Е Ш Е Н И Е
№ 494/9.3.2021г.
гр. Пловдив, 9 март 2021
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на дванадесети
февруари, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО
ДИЧЕВ,
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА
ДИЕВА,
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при
секретаря Г.Г. и с участието на прокурора Петър Петров, като разгледа докладваното
от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №55 по описа на съда за
2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН),
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл.180, ал.2, във връзка с ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС).
Териториална дирекция
(ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), представлявана
от юрисконсулт М.М.- пълномощник, обжалва Решение №260610 от 26.11.2020г. по
Н.А.Х дело №6662 по описа на Районен съд- Пловдив за 2020г., ХVI-ти наказателен състав,
с което е отменено наказателно постановление (НП) с №515835-F543517 от 04.06.2020г.,
издадено от директора на Дирекция “Обслужване” при ТД- Пловдив на НАП, с което
на “ОДИЛЕНЕ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, жк
“Тракия“, бл.285, вх.“В“, ет.1, ап.1, ЕИК *********, е наложена имуществена
санкция в размер от 1 227,00 лева.
Претендира се отмяна на
решението поради неправилност, постановяване на решение по същество, с което да
се потвърди процесното НП, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение
за производствата пред двете съдебни инстанции.
Ответникът по делото- “ОДИЛЕНЕ“
ЕООД, не се представлява в съдебно заседание. Чрез адвокат Х.Х.- пълномощник,
по делото постъпва писмено становище с Вх.№2659 от 12.02.2021г. за неоснователност
на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Петър Петров, изразява становище за основателност на
жалбата.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните
основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира
следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съдът намира за
установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния
съд и приетите по делото доказателства, че на 07.01.2020г. в ТД- Пловдив на НАП
постъпва заявление от дружеството ответник за регистрация по ЗДДС с
Вх.№********** на основание чл.96, ал.1 от ЗДДС. Според посоченото заявление и
приложената към него нарочна справка за облагаемия оборот по месеци, е деклариран
облагаем оборот по смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС за последните 12 месеца към
31.12.2019г. в размер от общо 67 017,76 лв., респективно за периода 01.01.2019г.
– 31.12.2019г. По повод подаденото заявление, с Резолюция за извършване на
проверка (РИП) с №162692000010105 от 08.01.2020г. на орган по приходите в ТД-
Пловдив на НАП е възложена проверка за наличие на основания за регистрация по
ЗДДС. До дружеството ответник е изпратено Искане за представяне на документи и
писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) с Изх.№16-80 от 07.01.2020г.,
което е получено по електронна поща на 07.01.2020г. В отговор на посоченото
ИПДПОЗЛ, като приложение към нарочен опис от 08.01.2020г. от “ОДИЛЕНЕ“ ЕООД са
представени множество документи.
За резултатите от
проверката се съставя Протокол №********** от 13.01.2020г., съгласно който протокол
за периода от 01.11.2019г. до 20.12.2019г. дружеството ответник е достигнало
облагаем оборот от 50 860,96 лв. и е следвало да подаде заявление за
регистрация по ЗДДС до 27.12.2019г., съгласно чл.96, ал.1, изр.2 от ЗДДС, което
обаче не е направено. Посоченият протокол е връчен на 13.01.2020г. на П.П.- упълномощено
лице от “ОДИЛЕНЕ“ ЕООД.
“ОДИЛЕНЕ“ ЕООД е регистрирано
с Акт за регистрация по ЗДДС №160422000059470 от 13.01.2020г., считано от
13.01.2020г., на която дата актът е получен от П.П..
До дружеството ответник
се изпраща ИПДПОЗЛ с Изх.№16-80-1 от 13.01.2020г., което е получено на
14.01.2020г. от П.П..
В отговор на последно
посоченото ИПДПОЗЛ, като приложение към нарочен опис от 24.01.2020г. от “ОДИЛЕНЕ“
ЕООД са представени изисканите документи.
На 27.02.2020г. се
съставя нарочен Протокол №**********, според който протокол, във връзка с извършената
проверка, документирана с Протокол №********** от 13.01.2020г., и установени
обстоятелства за наличие на основания за по-ранна регистрация на лицето по реда
на чл.96, ал.1 от ЗДДС, е извършена проверка за определяне на санкцията по
чл.180 от ЗДДС. Прието е за установено, въз основа на представените от дружеството
ответник справки и документи, че същото е достигнало облагаем оборот над
50 000,00 лв. (50 860,96 лв.) за последните 2 месеца към 20.12.2019г.
и е следвало да подаде заявление за регистрация до 27.12.2019г., което обаче не
е направено. Определени са реализираните облагаеми обороти по смисъла на чл.96,
ал.2 от ЗДДС за периодите 20.12.2019г. – 31.12.2019г. и 01.01.2020г. –
1.01.2020г., както и съответният ДДС за тези периоди, който ответникът е следвало
да начислява.
Според отразеното в Протокол
№********** от 27.02.2020г., за периода 01.01.2020г. – 12.01.2020г. ответното дружество
има извършени облагаеми доставки на обща стойност от 7 362,02 лв., в която
сума е включен ДДС в размер на 1 227,00 лв. (съгласно чл.67, ал.2 от ЗДДС).
Според нарочна разписка,
обективирана в протокола, същият е получен на 09.04.2020г. от Нестор Куцев-
управител на “ОДИЛЕНЕ“ ЕООД.
По преписката е налично
заверено копие на Покана с Изх.№16-80-2-2 от 07.04.2020г., адресирана до
дружеството ответник, според която покана в 7-дневен срок от получаването
ѝ, управителят на “ОДИЛЕНЕ“ ЕООД следва да се яви в ТД- Пловдив на НАП за
съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН). По делото
не са ангажирани доказателства за датата на получаване на посочената покана от
дружеството ответник.
На 09.04.2020г. се
съставя АУАН с №F543517, с който неначисляването на ДДС за периода
01.01.2020г. – 12.01.2020г. от ответника се квалифицира като административно
нарушение по смисъла на чл.180, ал.2, във връзка с чл.180, ал.1, във връзка с
чл.102, ал.4, във връзка с чл.86, ал.ал.1 и 2, във връзка с чл.119 от ЗДДС, във
връзка с чл.112, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху
добавената стойност (ППЗДДС). Според нарочна разписка, обективирана в процесния
АУАН, същият е получен на 09.04.2020г. от Н.Д.К.- управител на “ОДИЛЕНЕ“ ЕООД. Против
съставения АУАН, както и против АУАН с №F543515, постъпва
възражение с Вх.№70-00-3855 от 14.04.2020г., след което е издадено процесното
НП.
Районният съд правилно
възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически
констатации постановява правилно решение, като отменя процесното НП, предвид констатираната
му незаконосъобразност.
Съгласно установеното от
нормата на чл.180, ал.1 от ЗДДС, регистрирано лице, което, като е длъжно, не
начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за
физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не
по-малко от 500 лв. При повторно нарушение размерът на глобата или имуществената
санкция е в двоен размер на неначисления данък, но не по-малко от 1000 лв. Съгласно
установеното от нормата на чл.180, ал.2 от ЗДДС, разпоредбата на алинея 1. от
закона се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало
заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок.
Съгласно установеното от
нормата на чл.180, ал.3 от ЗДДС, при нарушение по ал.1, когато регистрираното
лице е начислило данъка в срок до 6 месеца от края на месеца, в който данъкът е
следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер
5 на сто от данъка, но не по-малко от 200 лв., а при повторно нарушение – не
по-малко от 400 лв.
А съгласно установеното
от нормата на чл.180, ал.4 от ЗДДС, при нарушение по ал.1, когато регистрираното
лице е начислило данъка след срока по ал.3, но не по-късно от 18 месеца от края
на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно
имуществената санкция, е в размер 10 на сто от данъка, но не по-малко от 400
лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 800 лв.
В случая, като
доказателство по делото е прието заверено копие на Уведомление за приемане на справка-декларация
за ДДС за периода месец 01.2020г., с Вх.№ДДС.1600-4219876 от 14.02.2020г., с
която за периода месец 01.2020г. ответникът по делото начислява ДДС в размер от
3 592,01 лв.
Прието е заверено копие
на Уведомление за приемане на коригираща справка-декларация за ДДС за периода
месец 01.2020г., с Вх.№ДДС.1600-4371827 от 20.07.2020г., с която ответникът по
делото доначислява ДДС за периода месец 01.2020г. в размер от 3 999,13 лв.
или общо начисленият ДДС за периода месец 01.2020г. е в размер от 7 591,14
лв. (3 592,01 лв. + 3 999,13 лв.).
Прието е заверено копие
на нарочна справка за задълженията на “ОДИЛЕНЕ“ ЕООД за периода 01.01.2020г. –
08.10.2020г., според която справка, доначисленият ДДС за периода месец
01.2020г. по коригиращата справка-декларация (Вх.№ДДС.1600-4371827 от
20.07.2020г.) в общ размер от 3 999,13 лв. е внесен на 5 вноски, извършени
в периода 14.07.2020г. – 11.09.2020г.
При това положение,
настоящият състав на съда намира, че начисляването на данъка за периода от
01.01.2020г. до 12.01.2020г. се явява направено преди изтичането на 6 месеца (август
2020г.) от края на месеца (февруари 2020г.), в който данъкът за месец 01.2020г.
е следвало да бъде начислен. Следователно, както правилно приема районният съд,
налице е хипотезата на чл.180, ал.3 от ЗДДС, поради което процесното НП е
незаконосъобразно, предвид направената квалификация на разглеждането нарушение
като такова по чл.180, ал.2, във връзка с чл.180, ал.1 от ЗДДС, вместо като
такова по чл.180, ал.3 от ЗДДС.
Ето защо, като отменя
процесното НП, районният съд постановява решението си при правилно прилагане на
закона и оспореното по делото решение е правилно. Освен това, решението на
районния съд е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в
сила.
Предвид очерталия се
изход на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза
на НАП е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на ответника следва
да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран на
основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260610
от 26.11.2020г. по Н.А.Х дело №6662 по описа на Районен съд- Пловдив за 2020г.,
ХVI-ти
наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление с №515835-F543517 от 04.06.2020г.,
издадено от директора на Дирекция “Обслужване” при ТД- Пловдив на НАП, с което
на “ОДИЛЕНЕ“ ЕООД, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер от
1 227,00 лева.
ОСЪЖДА Националната
агенция за приходите, ЕИК *********, да заплати на “ОДИЛЕНЕ“ ЕООД, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, жк “Тракия“, бл.285, вх.“В“, ет.1, ап.1,
ЕИК *********, сумата от 378,00 (триста седемдесет и осем) лева, представляваща
направени по делото разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………