№ 219
гр. Варна, 26.03.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20243001000130 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по
жалба на „ХУН-ЕКС“ ООД със седалище гр. Будапеща, Република Унгария,
БУЛСТАТ № *********, място на дейност в Република България: гр. Варна,
район Приморски, к.к. „Златни пясъци“, хотел „Тинтява“, представлявано от
управителя П.Л.Ф., срещу решение № 538/13.12.2023г., постановено по т. д.
№ 83/2023г. по описа на Варненски окръжен съд, с което въззивникът е
осъден да заплати на „ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, район Приморски, к.к. „Златни пясъци“,
представлявано от изпълнителния директор К.О.К., сумата 25 100лв.
/двадесет и пет хиляди и сто лева/, представляваща частична главница от
задължение с общ размер 57 767.33 лева, състояща се от неплатени
задължение от 11 242.33 лв. с падеж 30.07.2020 г., задължение от 10 878.23
лв. с падеж 30.01.2021 г. и задължение от 2 979.44 лв.- част от неплатено
задължение от 11 102.40 лв. с падеж 30.07.2021 г., на основание уговореното в
Договор за продажба на хотел „Тинтява“, обособена част от „Златни пясъци“
АД, гр. Варна, чрез публично оповестен конкурс, сключен на 03.04.1998г. с
Министъра на търговията и туризма, както и сумата 5 593.56 лв. /пет хиляди
петстотин деветдесет и три лева и 56 стотинки/, представляваща лихва за
забава на изпълнението от деня на падежа на всяко претендирано плащане до
1
датата на предявяване на иска – 10.02.2023 г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата от 25 100 лв., считано от датата на предявяване на
иска – 10.02.2023 г. до окончателното плащане на задължението, на основание
чл. 79, ал. 1, предл. първо във вр. с чл. 22 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В жалбата се поддържат доводи за неправилност на решението поради
постановяването му въз основа на грешни фактически и правни изводи на
първоинстанционния съд и противоречащо на установена съдебна практика
по сходен казус, формирана с решение от 25.11.2009г. по т. д. № 466/2009г. по
описа на ВнАпС. Конкретно се сочи неправилност на извода по
правоизключващото възражение на въззивника- ответник в
първоинстанционното производство, относно последваща нищожност, след
14.04.2000г. на клаузите на клаузите на чл. 13 и чл. 30.1 от договор от
03.04.1998г., сключен между Министъра на търговията и туризма, в
качеството му на приватизиращ орган по чл. 3, ал. 3 от ЗППДОП (отм.), и
„Хун-Екс“ ООД, в качеството му на купувач, по съображения, че от тази дата
ищецът черти права от „Златни“ АД, „С енд Н Туристик АГ“ АД и „Агрима“
АД, а не от Министъра на търговията и туризма в качеството му на орган по
чл. 3, ал. 3 от ЗППДОбП /отм./. Според въззивника, освен възражението за
нищожност на клаузата, с което е уговорено задължение в полза на трето
лице, преди всичко процесуалният представител на „ХУН-ЕКС“ ООД е
възразил за пълно неизпълнение на задълженията от страна на ищеца в
качеството му на трето лице, за които е договорено плащане в полза на
„Златни пясъци“ АД, описани като девет отделни дейности в чл. 13 от
приватизационния договор, а именно: поддържане на общата
инфраструктура; поддържане на плажната ивица; обща реклама на курортния
комплекс; обща охрана и противопожарна безопасност; паркоподдържане;
сметоизвозване; екологични мероприятия; поддържане на съоръжения,
обслужващи общата телекомуникационна мрежа /АТЦ, кабелна телевизия и
магистрални трасета/.
В жалбата са направени доказателствени искания за задължаване на
ищеца и на трети лица да съставят и представят извадки от баланси справки-
удостоверения и да посочат в писмен вид спорни факти, както и за
назначаване на съдебно- счетоводна експертиза, която да даде отговори
относно заведени в баланса на „Златни пясъци“ АД активи.
2
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано
лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от
обжалването и е процесуално допустима. Същата отговаря на изискванията на
чл. 260 и чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана от
първоинстанционния съд.
Въззиваемото дружество „Златни пясъци“ АД, представлявано в
процеса от адв. П. В. от САК, представя отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от
ГПК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата, с
подробно изложени доводи и съображения. В отговора е предоставено на
преценката на съда събиране на гласни доказателства чрез разпит на трима
души свидетели, за установяване на обстоятелства, свързани с реалното
фактическо изпълнение на отделните дейности за поддържане на общата
инфраструктура и за тяхното естество на територията на к.к. „Златни пясъци“,
извършвани от „Златни пясъци АД, относно дейността на „Паркстрой- Златни
пясъци“ ООД за поддържане и ползване на каналната кабелна мрежа и за
осъществяване на обща охрана на територията на курортния комплекс.
Съставът на въззивния съд намира, че исканията във въззивната жалба
за задължаване на ищеца и на трети лица да съставят и представят извадки от
баланси справки- удостоверения или да изразят становище в писмен вид по
спорни факти, са неоснователни, като съображенията за този извод са
следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 190 от ГПК всяка страна може да поиска
от съда да задължи другата страна да представи намиращ се у нея документ,
като обясни значението му за спора, а по силата на чл. 192 ГПК всяка страна
може да поиска с писмена молба от съда да задължи неучастващо в делото
лице да представи намиращ се у него документ. В случая в жалбата не сочат
чрез индивидуализиране конкретно съществуващи документи в държане на
насрещната страна или на трети лица, с твърдения, че същите се ползват с
материална доказателствена сила за установяване на релевантни факти, за
доказването на които въззивникът носи доказателствена тежест, а се цели да
се задължи ищецът и трети лица да съставят за нуждите на процеса частни
писмени удостоверителни документи и да ги представят по делото, за да се
ползват от насрещната страна. Процесуалният закон не предвижда вменяване
3
на подобно процесуално задължение на страната или на третите лица.
По повод преценката на искането на въззивника за назначаване на
допълнителна съдебно- счетоводна експертиза, съдебният състав констатира,
че първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения, които да
обосноват извод за наличие на предвиденото в чл. 266, ал. 3 от ГПК
изключение от приложението на разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ГПК,
постановяваща забрана за събиране на доказателства във въззивното
производството. Определението на първоинстанционния съд, с което е
отхвърлено това доказателствено искане, е правилно мотивирано със
съображенията за неосносимост към предмета на спора на фактите и
обстоятелствата, чието установяване се цели с конкретните, допълнителни
задачи към експертизата.
Произнасянето на въззивния съд във връзка с изявленията в отговора
относно възлагането на преценка на съда за допускането на гласни
доказателства чрез разпит на свидетели, които въззиваемото дружество
„Златни пясъци АД е поискало в първата инстанция, следва да бъде отложено
в открито съдебно заседание, на основание чл. 267, ал. 1, изр. 2 от ГПК. В
това заседание въззиваемата страна следва да заяви изрично дали подновява
искането си в тази инстанция, тъй като не е налице хипотеза, при която е
допустимо служебно събиране на доказателства, по преценка на съда. При
уточнения на искането въззиваемото дружество следва да съобрази, че
процесният период, за който следва да се доказва изпълнение на отделните
видове дейности за поддържане на общата инфраструктура е 2020 г. и 2021г.,
а изпълнението през 2022г. е ирелевантно за предмета на спора.
В тази връзка, въззивният състав следва да обяви на страните, че е
констатирано противоречие между обстоятелствената част на исковата молба
и петитума на иска, предполагащо служебна преценка за допустимост, в
частта относно искането на обявяването на сбора от предявените за
присъждане парични задължения, съставляващи части от периодични
плащания за 2020г. и 2021г., платими разсрочено, на две вноски, за частичен
иск от главница в размер на 57 767.33 лв., включваща и двете разсрочени
вноски на периодичното парично задължение за 2022г. При периодичните
вземания, каквито са процесните плащания, предвидени в чл. 30.1 от договор
от 03.04.1998г., сключен въззивника и между Министъра на търговията и
4
туризма, срокът е индивидуализиращ белег на спорното право, защото без
срок не може да бъдат определени границите на търсената защита. Не е
случайно, че без настъпване на срок липсва изискуемост, както и че при
зачитане на силата на пресъдено нещо относно претенция, основана на
определен юридически факт, има значение не само дали той е взет предвид,
но и в какви темпорални граници. Напълно възможно е да се водят два
отделни процеса за едно и също периодично вземане от гледна точка на
общия правопораждащ юридически факт, но за различен период, от което
следва, че периодът добавя ново основание. Ето защо в случая, при
обявяване, че е предявен частичен иск, е недопустимо индивидуализацията на
непредявената част да обхваща периодични плащания, дължими за период, по
отношение на който не е предявен осъдителен иск за заплащането на части от
периодичното задължение, възникващо всяка календарна година, дължимо
разсрочено, на две вноски с падежи – 30 януари и 30 юли за съответната
година, за която се дължи. Поначало, заявеното от ищеца фактическо
основание не предполага петитум с указание за предявяване на частичен иск
спрямо сбора от предявените за присъждане парични вземания в размер на
сумата 25 100лв., въз основа на който сбор се определя цената на иска
съгласно чл. 69, ал. 1, т. 6 ГПК, тъй като предявяването на част от неплатено
задължение от 11 102.40 лв. с падеж 30.06.2021г. (втора вноска за 2021г.) до
размер на сумата 2 979.44лв. е изрично указано по- нататък в петитума, респ.
в диспозитива на обжалваното решението, при детайлно описание на
присъдените суми, предмет на главния иск по чл. 79, ал. 1, предл. първо във
вр. с чл. 22 от ЗЗД.
Предвид изводите за допустимост и редовност на въззивната жалба, на
основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, за разглеждането й по същество следва да
бъде насрочено открито съдебно заседание, с призоваване на страните.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, III- ти състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане допустима и редовна въззивна жалба на
„ХУН-ЕКС“ ООД със седалище гр. Будапеща, Република Унгария, БУЛСТАТ
№ *********, място на дейност в Република България: гр. Варна, район
Приморски, к.к. „Златни пясъци“, хотел „Тинтява“, представлявано от
5
управителя П.Л.Ф., срещу решение № 538/13.12.2023г., постановено по т.д. №
83/2023г. по описа на Варненски окръжен съд.
ОТХВЪРЛЯ исканията на въззивника за допускане и събиране на
писмени доказателства и за назначаване на експертиза във въззивното
производство, като неоснователни.
ОТЛАГА произнасянето по искането в отговора на въззиваемото
дружество, относно допускането на гласни доказателства чрез разпит на
свидетели, които „Златни пясъци АД е поискало в първата инстанция, на
основание чл. 267, ал. 1, изр. 2 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
08.05.2024г. от 14.00 часа, за които дата и час да се призоват страните.
Препис от отговора на „Златни пясъци АД да се връчи на въззивното
дружество.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6