Решение по дело №1086/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „И.“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Решение № 142/10.07.2023 г., постановено по АНД № 292/2023 г. по описа на Районен съд – Свиленград. С решението е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 26-2300048/23.05.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Хасково, с което на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ на дружеството е наложено административно наказание „имуществена

санкция” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ и чл. 15, ал. 1 във връзка с чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2 от 16 декември 2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г./.

Изложени са съображения за отмяна на съдебното решение, постановено и необосновано. Неправилно Районният съд /РС/ е приел, че не са налице две деяния, което да обоснове налагането на две наказания. Провеждането и документирането на инструктаж били две отделни деяния, за всяко от които следвало да се наложи отделно наказание. В случая бил нарушен чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН – не ставало ясно на коя дата е извършено нарушението, дали се касае за едно, две или повече нарушения и за кое от тях е наложено наказанието. Разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 6 ЗБУТ била абстрактна и не въвеждала конкретно правило за поведение, като при позоваването й следвало да се посочи какво точно не е извършил работодателят. В този смисъл били нарушени чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, като неправилно РС приел, че имало пълно, точно и ясно описание на нарушението в акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и НП. Моли за отмяна на потвърденото НП.

В съдебно заседание касаторът „И.“ ЕООД, редовно призован, чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде уважена, а оспореното решение - отменено.

Ответникът Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Хасково, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмена молба излага становище за неоснователност на касационната жалба. Моли оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, редовно призована, изразява становище оспореното решение да бъде оставено в сила.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН „решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, и по реда на глава дванадесета от АПК“. Разпоредбата на чл. 63в ЗАНН препраща към чл. 348, ал. 1 НПК, в който са посочени следните касационни основания - нарушение на закона; допуснато съществено нарушение на процесуални правила; явна несправедливост на наложеното наказание. Приложимият ред е разписаният в Глава дванадесета от АПК „Касационно производство“, в която се съдържат разпоредбите на чл. 209 и чл. 218 АПК. Съгласно чл. 209 АПК касационната жалба се подава, когато решението е: нищожно; недопустимо; неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Съгласно чл. 218 АПК касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон. От тълкуването на цитираните разпоредби се формира извод, че посоченото в жалбата касационно основание „необоснованост“ не попада в кръга на касационните основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, поради което не следва да бъде обсъждано от настоящия съд.

Районният съд е установил следната фактическа обстановка: във връзка със сигнал за настъпила на 20.10.2022 г. трудова злополука с лицето К. В. Т., работещ по трудово правоотношение с „И.“ ЕООД, на последното е извършена проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково. От представените от дружеството документи, вкл. книга за инструктаж по безопасност и здраве на работа по отношение на обект - „Хотел за винен туризъм”, находящ се в местността „Бялата пръст”, ПИ с идентификатор 65677.521.787, землището на *, се констатирало, че на 20.10.2022 г. на работника Т. не е проведен, респ. документиран инструктаж, предвид липсата на подпис на инструктирания. Резултатите от проверката /на място и по документи/ са обективирани в протокол ПР2303248, видно от който дружеството, в качеството си на работодател, е нарушило разпоредбите на чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ и чл. 15, ал. 1 във връзка с чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. Съставен е АУАН № 26-2300048/02.03.2023 г., като въз основа на него е издадено оспореното в съдебното производство НП. Тази фактическа обстановка е установена въз основа на събрания и кредитиран от РС – Свиленград доказателствен материал.

Съдът констатира, че не са налице основания за отмяна на НП, като изцяло споделя изложените в тази посока изводи в оспореното съдебно решение и поради това не намира за необходимо да ги преповтаря.

АУАН е съставен, а НП – издадено, от компетентните органи, като са спазени разпоредбите на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН е започнал да тече не от датата, на която е извършена проверката на място, а от датата, на която е извършена проверката по документи, т.е. когато безспорно се установява от компетентните контролни органи извършителят на съставомерното по чл. 6 ЗАНН деяние. Не е изтекъл и срокът на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до ограничаване правото на защита на лицето, сочено като извършител в оспореното НП.

Съгласно чл. 413, ал. 2 КТ „работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.“.

Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ „при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин“.

Съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. „ежедневен инструктаж се провежда на работещи, пряко заети в дейности с висок производствен риск, включително: в подземни, минни и геологопроучвателни обекти; в кариери; в добива на нефт и газ; в превозите в железопътния транспорт; в производството и употребата на взривни материали; в международните автомобилни превози; в автомобилните превози на опасни товари по шосе; при работа с опасни химически вещества и препарати; при строителни и монтажни работи“.

Съгласно чл. 11, ал. 5 Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. „инструктажите, проведени по реда на наредбата, се документират в Книги за инструктажи съгласно приложение № 1“.

От тълкуването на тези разпоредби се обуславя извод, че на работещите при определени условия се провежда всекидневен инструктаж, който следва да бъде документиран в нарочна книга. Целта на инструктажа е да се извърши от работника възложената му работа без риск за здравето и по безопасен начин. При това провеждането на инструктаж и удостоверяването му, че такъв е осъществен, е част от контрола, който работодателят е длъжен да осигури ефективно с цел извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин. Не се споделя твърдението на касатора, че нормата на чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ не е ясна и не разписва конкретно правило за поведение. Напротив – с нея се регламентира задължението на работодателя да осигурява ефективен контрол с оглед спазване на здравословни и безопасни условия на труд при осъществяване на възложената на работника работа, което задължение е общо по своя характер. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. Работодателят осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ независимо от срока на договора и продължителността на работното време, както и на други лица, изрично изброени в тази разпоредба, което задължение е част от ефективния контрол, който трябва да осигури, относно спазване на здравословни и безопасни условия на труд. Вярно е, че не работодателят провежда инструктажа, а това е задължение на длъжностни лица с подходящо образование, като се отчитат характерът на изпълняваната работа, конкретните условия на работното място и съществуващият професионален риск, съгласно чл. 11, ал. 2 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. В този смисъл и по отношение на тях се следи дали са провели инструктажа и дали са го документирали. Неизпълнението на тези техни задължения /чл. 15, ал. 1 и чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г./ води до извод за неизвършване на инструктажа, а това – до неосъществяване на ефективен контрол относно спазване на здравословни и безопасни условия на труд от страна на работодателя.

В случая ясно и недвусмислено е посочено в АУАН и НП, че дружеството касатор, в качеството на работодател, за което обстоятелство не се спори, не е осигурило ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин, изразяващо се в непровеждане на 20.10.2022 г. на ежедневен инструктаж на К. В. Т., работещ на длъжност „работник ремонт на топлинна изолация“ – лице, пряко заето в дейност с висок производствен риск – извършване на строителни и монтажни работи. Именно това е даденото от контролните органи описание на нарушението. Отделно, като обстоятелства при извършването му е посочено, че видно от Книгата за ежедневен инструктаж такъв на лицето на дата 20.10.2022 г. не е документиран, респ. проведен, липсвал подпис на инструктирания. В действителност преди определяне на вида и размера на наложеното наказание наказващият орган е посочил, че се касае и за нарушение на чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г., която предвижда документирането на инструктажа. Следва да се отбележи, че именно поради липсата на документиране на инструктажа, вкл. и чрез поставяне на подпис от инструктираното лице, се формира извод за липсата на проведен ежедневен инструктаж, представляващо нарушение на чл. 15, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. Не се доказва по делото и, че всъщност е проведен инструктаж, но такъв единствено не е документиран. В този смисъл не би могло да се твърди, че се касае за две отделни нарушения, тъй като няма как да бъде поставено изискване за документиране на инструктаж, който като факт не се е осъществил. Както бе посочено и по-горе, отговорността на работодателя не е ангажирана за това, че същият не е провел и документирал инструктажа на конкретния работник, а за това, че същият не е осъществил контрол, така че инструктажът да бъде проведен и документиран с оглед спазването на здравословни и безопасни условия на труд при престиране на труд от работника.

От изложеното се формира извод, че не е ограничена възможността лицето да разбере за кое негово противоправно поведение е ангажирана отговорността му, като същото може да организира своята защита срещу обвинителната теза на наказващия орган. Спазени са разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 3-5 и чл. 57, ал. 1, т. 5-6 ЗАНН. Налице е съответствие между отразената в АУАН фактическа обстановка и възпроизведената въз основа на цялата преписка такава в НП. По безспорен начин са посочени елементите от обективната страна на нарушението, доколкото се касае за деяние, извършено от юридическо лице, чиято отговорност е обективна, безвиновна. Обективираното не се опровергава от събрания и проверен по делото доказателствен материал.

Нарушението, извършено чрез изпълнителното деяние – бездействие, и неговият извършител са безспорно установени. Нарушението е формално, като за осъществяването му не се изисква настъпването на определен противоправен резултат. Осъществената в действителност фактическа обстановка е правилно подведена под релевантната по време, място и лица правна уредба /чл. 3 ЗАНН/. Наказващият орган е наложил административното наказание „имуществена санкция“ в размер, близък до минималния, за деяние, което съставлява нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя /чл. 12 от ЗАНН/, при липсата на предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 КТ относно маловажните случаи.

Доколкото направените от РС – Свиленград изводи съответстват на установената фактическа обстановка и не са налице основанията по чл. 348, ал. 1 НПК, оспореното съдебно решение следва да бъде оставено в сила /чл. 221, ал. 2 от АПК/.

За пълнота, следва да се отбележи и, че въпреки цитирането на две отделни разпоредби от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г., които вменяват две отделни задължения, административнонаказващият орган е конкретизирал за неосъществяването на контрол по изпълнение на кое от тях на дружеството касатор е наложено административното наказание. Вярно е, че фактът, посочен в НП, че не е документиран инструктажът, би бил елемент от състава на друго по вид нарушение, макар и за него да се предвижда на същото правно основание същото по вид и размер административно наказание като процесното. Евентуално осъществяване на съставите на двете отделни нарушения предпоставя кумулативното налагане на наказанията по чл. 413, ал. 2 от КТ, т.е. наложените наказания да се изтърпят поотделно за всяко едно от тези две нарушения. В случая наказващият орган не се е възползвал от това свое правомощие /чл. 18 ЗАНН/, като наказаното лице е могло да упражни адекватно правната си защита, разбирайки в какво се изразява обвинението спрямо него, вкл. и още при съставянето на АУАН по чл. 36, ал. 1 ЗАНН, поради което НП не подлежи на отмяна като незаконосъобразно издадено.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП във връзка с чл. 27е НЗПП в полза на ответника се дължат разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 лева, които следва да бъдат заплатени на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ /по аргумент от чл. 2, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“/.

Така мотивиран, Административен съд – Хасково

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 142/10.07.2023 г., постановено по АНД № 292/2023 г. по описа на Районен съд – Свиленград.

ОСЪЖДА „И.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - ***, представлявано от Д. Г. Г., да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, със седалище – гр. София, сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател:
Членове: