Р Е Ш Е Н И Е
№ 283
09.02.2024 г., град Добрич
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд
- Добрич, в публично заседание на двадесет и трети януари, две хиляди двадесет
и четвърта година, V състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нели Каменска
при участието на
секретаря Стойка Колева, разгледа докладваното от съдия Н.Каменска адм. дело № 440
по описа на съда за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.172,
ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по
жалба от С.Й.А. с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв.С.К.-***, срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 23-0851-000230/29.06.2023 г.,
издадена от началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Добрич, с която на жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП
– временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца.
Жалбоподателят не е
съгласен с издадената заповед и я оспорва в цялост като незаконосъобразна.
Счита, че заповедта е издадена в противоречие с материалния и процесуалния
закон. Излага твърдения, че никога не е употребявал наркотични вещества и
затова се е съгласил да се извърши медицинско лабораторно изследване като
предоставил биологични проби в МБАЛ –Добрич. След това бил задържан в Първо РУ
на ОДМВР-Добрич за срок от 24 часа за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Неправилното
приложение на материалния закон жалбоподателят обосновава с неизясняване на
всички факти и обстоятелства от значение за случая, включително и липсата на
резултати от медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, което
било определящо за наличие на материалноправните предпоставки за прилагане на
ПАМ. Изразява мнение, че при дадена биологична проба за изследване, според
разпоредбата на чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП резултатът от това изследване е
определящ, като преди наличие на резултат от медицинското изследване,
противоправното поведение на водача на МПС за налагане на ПАМ, остава
недоказано. Иска да се отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна,
поради липса на необходимите материалноправни предпоставка за издаването й.
Ответникът по
жалбата – Началникът на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Добрич, чрез главен
юрисконсулт М.Ж. изразява становище за неоснователност на жалбата и моли тя да
бъде отхвърлена.
Жалбата е допустима
като подадена от адресата на заповедта в законоустановения 14-дневен срок.
Заповедта е връчена на 08.07.2023 г., а жалбата срещу нея е подадена по пощата на
13.07.2023 г.
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
Оспорената заповед
за налагане на принудителна административна мярка е издадена по повод съставен
акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 1022055 от 29.06.2023
г., с който полицейските органи са установили, че на 28.06.2023 г. в 22:30 ч. в
гр.Добрич, по Околовръстен път Балик, на входа на бензиностанция „Атанасов
Груп“ управлява лек автомобил марка и модел „Опел Вектра“ с рег. № ТХ8703МТ
след употреба и под въздействието на наркотични вещества – метамфетамин,
установено чрез техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабричен № ARME-0036, отчел
положителен резултат за употреба метамфетамин.
От представената преписка се
установява, че на водача бил издаден
Талон за изследване с № 096728 въз основа на който водачът дал кръвна
проба и урина в лечебно заведение за изследване, за което бил съставен Протокол
№ 174/29.06.2023 г. В монета на проверката, жалбоподателят бил изпробван с
техническо средство и за употреба на алкохол, което отчело 0 промила.
С оглед показанията на теста за
употреба на наркотични вещество било образувано
ДП № 488/2023 г. по описа на Първо РУ при ОДМВР-Добрич по което е назначена
химическа експертиза на предоставените от водача биологичен материал за
изследване- кръв и урина, като е определен срок за представяне на заключението
до 13.07.2023 г., видно от представеното Постановление рег.№ 697656-8089 от 29.06.2023
г., издадено от Н.Тодорова гл.разследващ полицай.
В хода на съдебното производство
е изискана информация от ВМА и от Първо РУ при ОДМВР-Добрич относно
предоставените за изследване проби.
По делото е представено писмо с
изх. № К-496/04.12.2023 г. на доц.Г.Б.- началник ЛХТИ при ВМА-МБАЛ Варна, в
което се сочи че не бил приключил анализът на взетата от С.Й.А. биологична
проба от кръв и урина, поради претоварване на лабораторията. Към момента бил
наличен единствено първоначален резултат от проведен скринингов имунохимичен
тест при приемането на биологичните проби, който бил отрицателен за наркотични
вещества.
Разследващият полицай по
образуваното досъдебно производство представя отговор, в който сочи, че към
28.11.2023 г. няма изготвен анализ по назначената експертиза.
В съдебното заседание , проведено
на 16.01.2024 г. ответната страна не представя доказателства за наличие на
изготвена химическа експертиза.
Жалбоподателя представя Протокол
с резултати от изследване, извършено на 30.07.2023 г., в 9: 46 часа от д-р Росен Михайлов в Самостоятелна
диагностична лаборатория „Рамус“ с отрицателен резултата за наркотични вещества
в предоставена от жалбоподателя проба от урина.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира жалбата за основателна.
Заповедта е издадена от
компетентен административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 ЗДвП,
упълномощен със Заповед № 357з-924/07.04.2022 г. на Директора на ОД на
МВР-Добрич
Оспорената заповед за налагане на
ПАМ е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му със Заповед
№ 357з-924/07.04.2022 г. на директор ОД МВР-Добрич правомощия.
Заповедта е издадена в
предвидената писмена форма и съдържа мотиви.
Заповедта е незаконосъобразна
като издадена в нарушение на чл.35 и чл.36, ал.1 и ал.3 от АПК, при неизяснена
фактическа обстановка, без да са събрани и обсъдени всички доказателства от
значение за случая, което води и до противоречието й с материалния закон.
Съобразно нормата чл.171, т.1,
б.“б“ от Закона за движение по пътищата, за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага принудителната административна мярка „временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач“, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи;
Съгласно чл.174, ал.4 от ЗДвП,
редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на
моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието.
По този ред е приета Наредба № 1
от 19 юли 2017 г. за реда за установяване на концентрация на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества и техните аналози. Съгласно чл. 3 от
Наредбата, при извършване на проверка на място от контролните органи
концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а
употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест. В случая е
използвано техническо средство за установяване наличие на наркотични вещества
или техни аналози – Дрегер “Дръг тест 5000”. Както бе посочено по-горе, ЗДвП в
нормата на чл. 171 т. 1 б. "б. " ЗДвП определя, че при наличие на
изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда
на чл. 174, ал. 4, установените стойности са определящи.
Затова определящи за наличието
на наркотични вещества или техните
аналози в кръвта са резултатите, посочени в медицинското изследване, а не
показанията на техническото средство Друг тест 5000“ с инв. № ARME 0036.
Резултатът от направения тест би
бил от значение, само в случаите на чл.6, ал.4, изр. 2 от Наредба № 1 от 19 юли
2017 г., която определя, че при отказ на
лицето да избере един от двата начина на установяване, се приемат отчетените
показания от техническото средство.
От доказателствата по делото е
видно, че не е налице хипотезата, при наличието на която да се приемат за
меродавни, определящи резултатите от теста, извършен на място от контролните
органи.
Представени са писмени
доказателства, че жалбоподателят е оспорил резултатите от полевия тест с
техническо средство Дрегер тест 5000 с инвентарен № ARMЕ -0036 като дал
биологична проба от кръв и урина за точен химико-токсилогичен анализ,
резултатът от който да противопостави на резултата от техническото средство
„Друг тест 5000“ с инв. № ARME 0036.
Взетите от жалбоподателя проби са
изпратени на определената с наредбата специализирана лаборатории за изследване.
Съгласно чл.19, ал. 1 , т.1, б.“в“ от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г., специализираната химико-токсикологична
лаборатория към МБАЛ - Варна, при ВМА - за областите Варна, Добрич, Силистра,
Разград, Търговище, Шумен, Велико Търново и Русе е определена да изследва
пробите кръв за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта заедно с
талона за изследване и протокола по чл. 14, ал. 2.
И към настоящият момент не са
взети мерки на административно ниво за осигуряване на своевременно изготвяне на
анализите по назначените химически експертизи. Същевременно водачите търпят
ограничението на приложената ПАМ, независимо, че са предприели всички
предвидени в закона действия с цел да докажат неупотреба на съответното
наркотично вещество.
По делото също не са представени
служебно изисканите резултати от химико-токсилогичното изследване, които е
задължена да извърши лабораторията на ВМА – МБАЛ-Варна. Въпросното лечебно
заведение не е извършило своевременно или в разумен срок химико-токсилогичното
изследване, представляващо единственото годно доказателство за установяване на
описаната в заповедта за налагане на ПАМ фактическа обстановка. Резултатите от
изследването на дадения от жалбоподателя биологичен материал са единствения
предвиден в закона начин водачът на МПС да докаже, че не е употребил алкохол
или наркотични вещества с цел да се защити от евентуално неправомерно
ангажиране на административнонаказателна, наказателна отговорност, както и от
последиците на предвидените в закона принудителни административни мерки.
В тежест на административния
орган е да докаже, че са налице предпоставките за издаване на оспореният акт. В
един разумен срок от момента на образуване на делото 18.07.2023 г. до момента
на обявяване решаването му, 23.901.2024 г. по делото не са постъпили
доказателства, удостоверяващи категорично предпоставките за налагане на ПАМ. В
случая твърдението, че жалбоподателят в качеството си на водач е употребил
матамфетамин е разколебано, както от представения от него протокол за
изследване от 30.07.2023 г., така и от писмото на началника на ЛХТИ при
ВМА-МБАЛ Варна от 07.12.2023 г., в което се сочи отрицателен за наркотични вещества резултата при първоначално
проведен скринингов имунохимичен тест при приемането на биологичните проби от
лабораторията.
Налага се извода, че след като
фактическото основание за прилагането на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя не
е доказано по категоричен и несъмнен начин в разумен срок след налагане на
мярката, то оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени.
По горните съображения съдът
приема, че жалбата е основателна, а оспорената заповед е незаконосъобразна и
следва да се отмени на основанията по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.
Жалбоподателят претендира
разноските по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., платено
в брой, според представения по делото договор за правна защита и съдействие от
30.06.2023 г., които следва да му се присъдят.
Така мотивиран и на основание
чл.172, ал.2, предл.2 от АПК, Административен съд –Добрич, трети състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на С.Й.А. с ЕГН **********
*** Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-0851-000230/29.06.2023 г., издадена от началник група в Сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР-Добрич, с която на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП – временно отнемане
на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
МВР-Добрич да заплати на С.Й.А. с ЕГН ********** ***, сумата от 1000 /хиляда/
лева, представляваща извършени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:
Н.Каменска