Р Е Ш Е Н И Е
№ 369
гр. Перник, 22. 10. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Перник,
в открито съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
Председател: Любомир Луканов
при секретар
Емилия Владимирова, и в присъствието на прокурора Николай Цветков от Окръжна прокуратура
Перник, като разгледа докладваното от съдия Луканов административно дело № 714/2017
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Дял трети, Глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), връзка с чл. 204, ал. 4 от АПК.
Образувано е по
искова молба на Е.И.Т., с адрес: ***, чрез представителите си по пълномощие
адв. А.К., адв. С.Я.С. и адв. Р.И.К. – всички от САК (пълномощно по лист 104 от
делото) против община Перник, БУЛСТАТ:***, с административен адрес: гр. Перник,
пл. „Св. Иван Рилски“ № 1, представлявана от кмета на общината.
С исковата молба
са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни парични искове за
обезщетение на вреди, както следва:
- за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пазарната стойност на сграда
(къща) в недвижим имот – парцел № ***, в размер от 45 000 (четиридесет и пет
хиляди) лева, поради нанесени сериозни конструктивни щети на собствения й имот,
след срутване на земни маси на 01.07.2015 г. в резултат на нерегламентиран
минен добив на въглища;
- за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи в размер на 10 150
(десет хиляди сто и петдесет) лева, представляващи месечен наем на жилището за
периода от 01.07.2015 г. до 01.12.2017 г. поради лишаване на ищеца от правото на
ползване на собствения й имот и
- за
претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 (десет хиляди) лева в
периода 01.01.2011г. – 31.12.2015г., поради причинени негативни преживявания и
емоции – страх, стрес, притеснения за собствения и на майка й здраве и живот,
физически дискомфорт в резултат на влошените условия в къщата, преживяно
сериозно здравословно заболяване – пареза на лицето, чувство за вина поради
невъзможността да осигури нормална домашна обстановка на собствената й майка в
последните дни на живота й, неудобства поради невъзможността да ползва имота
си.
Ищецът
твърди, че претърпените вреди са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно
бездействие на длъжностни лица от община Перник при и по повод изпълнение на
административна дейност, състоящо се в неупражняване на своевременен контрол
върху нерегламентиран въгледобив, извършван в кв. Р.***, в периода от 01.01.2011
г. до 31.12.2015 г., посредством незаконен добив на въглища, чрез минни
галерии, входът към които се намира в УПИ № ***по кадастралната карта (КК) на
гр. П.. С исковата молба ищецът претендира присъждане и на разноските по
делото.
С протоколно
определение от 09.10.2018 г. (лист 684-685 от делото), на основание чл. 214,
ал. 1, изр. 3 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК съдът е допуснал следното изменение
на предявените искове:
- за
заплащане на обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в
пазарната стойност на сградата (къщата) в недвижим имот - парцел № ***, кв. Р.,
гр. П., в УПИ***, като от 45 000 (четиридесет и пет хиляди) лева го е
увеличил в размер на 80 000 (осемдесет хиляди) лева и
- за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи в размер
на месечния наем на имота за периода от 01.07.2015 г. – 01.12.2017 г., като от
10 150 (десет хиляди сто и петдесет) лева го е намалил до размер от
7 250 (седем хиляди двеста и петдесет) лева, поради оттегляне на иска за
разликата над 7 250 лв.
С
определението от 09.10.2018 г., на основание чл. 232, ал. 1 от ГПК, съдът е
прекратил производството по иска за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди за пропуснати ползи в размер на месечния наем на имота за периода от
01.07.2015 г. – 01.12.2017 г. в частта за разликата над 7 250 лв. до
пълния предявен размер от 10 150 лева, поради оттегляне на иска. Определението
на съда е влязло в сила, като необжалвано.
В
открито съдебно заседание, ищецът чрез представителите си по пълномощие поддържа
предявените искове. Сочи доказателства. В хода на устните състезания моли съдът
да уважи изцяло исковите претенции. Претендира и присъждане на направените по
делото съдебни разноски. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК (лист
668 от делото). В писмени бележки поддържа исковата молба и излага подробни
доводи за основателност на предявените искове в претендираните размери (лист 669-674
от делото).
Ответната страна - община Перник, представлявана от кмета на общината,
в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК с вх. № 540/15.02.
2018 г. по описа на съда (лист 112-118 от делото), оспорва предявените искове,
като развива съображения за недопустимост, а при условията на евентуалност -
неоснователност и недоказаност. Претендира присъждане на направените по делото
разноски. В писмени бележки, чрез пълномощника си – ст. юрк. Д. Г. Е.
(пълномощно по лист 348 от делото), поддържа изцяло изложеното в отговора по
исковата молба, претендира и присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за неоснователност
и недоказаност на исковите претенции. Предлага отхвърляне на исковете.
Административен съд Перник, след като обсъди доводите на страните
и прецени събраните по делото относими доказателства, включително заключенията
на експертите, по реда на чл. 235 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
С
нарочно определение от проведено открито съдебно заседание от 09.10.2018 г.
(лист 685 от делото), съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните следното обстоятелство: в периода от 01.01.2011 г.
до 01.12.2017 г. парцел №***, на кв. Р., гр. П., част от който е УПИ № ***,
попада в концесионната площ по договор за концесия за добив на въглища от
находище „Пернишки въглищен басейн“ сключен между Министерски съвет на
Република България (МС на РБ) и „***“ ЕООД, гр. П..
Не се спори
от страните, а и от неоспорените писмени доказателства се установи, че Е.И.Т. е
собственик на недвижим имот, парцел № ***, кв. Р., в гр. П., УПИ***по КК на гр.
П., в който е построена масивна жилищна сграда, състояща се от един етаж и
мазе, със застроена площ от 50 кв. м. Имотът е с административен адрес – гр. П.,
кв. Р.***. Имотът е придобит от Е.И.Т. по наследство след смъртта на нейната наследодателка
– майка П. И. М.*** на 30.08.2013 г., а последната е била носител на право на собственост
на същия имот, което е обективирано в нот. акт № ***, том .*** дело № *** г. и
нот. акт №***, том ***, дело № *** . Имотът е
част от концесионната площ по концесионен договор, сключен на основание решение
№ 780/12.11.2003 г. на МС на РБ, обн. ДВ бр. 102, 2003 г. Концесионният договор
е изменян и допълван с анекс № 1/07.06.2004 г.; анекс № 2/05.04.2006 г.; Анекс
№ 3/01.06.2007 г.; анекс № 4/01.03.2016 г.; анекс № 5/02.08.2016 г.; анекс № 6/20.01.2017
г.
Установи се,
че с анекс № 4/01.03.2016 г., след отправено от концесионера предложение, на
основание решение № 855/03.11.2015 г. на МС на РБ, срокът на концесионния
договор е продължен с 15 години, считано от 13 август 2014 г. С анекс № 6/20.01.2017
г., на основание решение №1006/24.11.2016 г. на МС на РБ, „***“ ЕАД, гр. П.
прехвърля на „***“ ЕООД, гр. П., изцяло правата и задълженията си, произтичащи
от решение № 780/12.11.2003 г. на МС на РБ, изменяно и допълвано с последвалите
анекси №№ 1, 2, 3, 4 и 5 на сключения концесионен договор.
С жалби (лист
80 - 94 от делото) от 11.08.2011 г. (по данни от жалба вх. № 11/Д-154-1/17.11.2011
г.; вх. №11/Д-154-2/21.02.2012 г.; вх. №11/Д-154-3/06.03.2012 г.; вх.
№ПГ-2194-П- 3(не се чете)/04.04.2012 г.; вх. №13/ТР-115-7/07.03.2013 г.; вх.
№13/ТР-1157-1/07.05.2013 г. П. И. М.*** (наследодател на ищеца съгласно
удостоверение за наследници – лист 13 от делото) е сигнализирала кмета на община
П., че в кв. Р., на гр. П., в района на ул. „***“ се извършва нерегламентиран
добив на въглища, че в кв. Р. се копае до „бункерите на ул. „***“, че къщата й
вследствие на този добив започва да се напуква, че при оглед извършен от съсед
на М. е установено, че изкопите са „стигнали до ел. стълб и са тръгнали“ към
нейния двор, че къщите са нестабилни, че ударите от копаенето се чуват в
собствения й двор, а стъпалата, по които влиза „се тресат“. В жалбите М.
настоява за предприемане на незабавни мерки и огледи до къде са стигнали
изкопите. Сигнализирала е, че почти „цялата улица „***“ е „прокопана“, като
ударите от копаенето се чуват „глухо“ в самата къща, както и в двора, при
оградата на имота. С жалба № 13/ТР-1157 от 07.03.2013г. (лист 90 от делото) П.
М. е уведомила кмета на община П., че на (под) улица „***“ в кв. Р.продължава
копаенето на въглища и че вече има две пропадания на „пръстта, дупки
огромни“.
С жалба вх. №12/ТР-6212-19/08.05.2014
г. (лист 195-196 от делото), живущите на улици „***“ и „***“ в кв. Р., гр. П., са
уведомили кмета на община П., че се е отворила нова огромна дупка на средата на
пътя, затрупана е, но след известна пауза, копаенето под техните домове
продължава, което според живущите се дължи на некачествени затрупвания. Няма представени
доказателства тази жалба да е подписана от ищеца.
Установява се
също, че на 01.07.2015 г. в кв. Р. в гр. П., са се свлекли и пропаднали земни
маси, като са засегнати няколко УПИ, сред които и УПИ № ***, а в резултат
жилищната сграда, находяща се в парцел № *** кв.***, УПИ №***по КК на гр. П., в
кв. Р., на ул. „**“ №***, собственост на ищеца, е увредена поради пропадане/слягане
на земните маси в имота.
Със заповед №
1176/01.07.2015 г. (лист 235 от делото), във връзка с активизирано
свлачище/пропадане в района на кв. Р.*** вследствие добив на въглища от
незаконни минни изработки, кметът на община П. е обявил частично бедствено
положение на територията на кв. Р., гр. П. – в УПИ №№***. Въведен е в
изпълнение общинския план за защита при бедствия в частта му „Свлачище“, като
до предоставяне на писмено становище от „***“ ЕООД – П. е забранен достъпът на
лица до жилищата, находящи се на адреси: ул. „***“ №№ ***. Наредено е на началника
на Първо РУ към ОД на МВР – П. да осигури денонощна охрана и наблюдение в
района, както и привличането на лица с необходимата техника за проверка и
обезопасяване на минните изработки и за премахване на метален електрически
стълб. Бедственото положение е въведено до преодоляване на непосредствената
заплаха за хората и имуществото им в засегнатия район. Срокът на действие на
тази заповед е продължен до 30.08.2015г., а впоследствие и до окончателното укрепване
на пропадащите земни маси, което е видно от заповед № 1341/31.07.2015 г. и заповед
№ 1469/28.08.2015 г., двете на кмета.
Със заповед №
1177/01.07.2015 г. кметът на община Перник възложил на „***“ ЕООД – гр.П.,
посредством специализирана техника, да разруши бетоновите бункери, намиращи се
в УПИ №*** по КК на гр. Перник, да затрупа входовете на незаконните минни
изработки и да демонтира неустойчив метален електрически стълб с височина 15 м.
Със заповед №
1178/01.07.2015 г. кметът на община Перник възложил на „***“ ЕООД – П. да
изготви становище за провеждане на НАВР в зоната на свличане в УПИ с №№ ***от
КК на гр. П. с цел предпазване на жилищните сгради.
В становище
вх. №15/СЛУ-10341/09.12.2015 г. (лист 476 от делото), изготвено във връзка с
възникнали в края на месец ноември нови деформации на терените в южната част на
кв. Р. в гр. П., доц. д-р С. С.***, ръководител катедра „Хидрогеологоя и
инженерна геология в МГУ „Св. Иван Рилски“ – гр.С. дава заключение, че в района
извън границите на стария рудник „***“ (минните работи са прекратени
окончателно през 1962 г.) е извършван нерегламентиран добив на въглища
посредством галерии, като прокарани са най-малко две успоредни галерии с
разгъната дължина на всяка от тях по около 120-150 м, като най-вероятно
съществуват и напречни връзки между тях, с дълбочина на повърхността на
галериите от 3-4 м. до 10-15 м. в зоната на засегнатия участък. В становището
се сочи, че първите данни за възникнали деформации в района са от 2013 г.,
когато са констатирани ясно изразени деформации по терена и в зоната на
бункерите в източната част на района. Посочва се още, че през 2015 г.
деформациите са се интензифицирали и довели до последното значимо обрушване в
края на месец ноември 2015 г., в резултат на което на повърхността са се
формирали пукнатини и мулди на слягания, които са засегнали жилищните сгради в
няколко УПИ между които и този на ищеца с № ***, както и незастроените терени
южно от тях и прилежащата им инфраструктура (основно по ул. „***“). В
становището е направено заключение, че в резултат на нерегламентирания добив
силно е променено естественото състояние на масива, като при обрушване на част
от галериите са се образували зони на обрушване, в които покриващите пластове
са силно структурно променени, разуплътнени, силно слегваеми и с ниски якостни
свойства, а част от прокараните галерии са останали необрушени, с реална
опасност от тяхното обрушване. Посочено е още, че процесите на обрушване ще
продължат, като ще се интензифицират в дъждовни периоди и могат сериозно да
застрашат устойчивостта на останалата част от сградите, които към момента са били
в сравнително добро състояние. Състоянието на терените е определено като
аварийно и изискващо вземане на спешни мерки за стабилизиране на масива
посредством укрепителни дейности с цел да се ограничи по-нататъшно развитие на
деформациите и да не се допусне развитието на нови слягания в зоните на
необрушените минни изработки.
С писмо изх.
№ 15/СЛУ-10342/09.12.2015 г. кметът на община П.*** е уведомил
Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския
съвет, че се предприемат аварийни действия по стабилизиране на терените,
засегнати от свличането/пропадането на земни маси, във връзка с което е
обявеното частично бедствено положение, като в писмото е посочено, че
състоянието е само пропадане.
Съгласно
приетия, като неоспорено доказателство Доклад за инженерогеоложката,
геомеханична и миннотехническа оценки за причините и обхвата на развитие на
процесите на движение на масива над зоните на нерегламентиран въгледобив в кв.
Р. в гр. П. от 2015 г. (лист 28-69 от делото), в последните няколко години (от
2013 г.) е извършван нерегламентиран подземен (под застроен терен с улици и
къщи) добив на въглища в района на север зад сградата на бившата Стоматологична
поликлиника в гр. П., по ул. „***“ и ул. „***“ в кв. Р.***. Съгласно доклада нерегламентираният
добив е предизвикал деформации в скалния масив и терена, а първите данни за
деформации в района са от 2013 г., когато по искане на община П. е изготвено
геотехническо становище, в което са констатирани ясно изразени деформации по
терена и в зоната на бункерите в източната част на района. Сочи се, че
развитието на деформациите е продължило вкл. като е засегнало и практически е
разрушило две от къщите, а теренът е с множество отворени пукнатини и мулди на
слягане.
Видно от
приетите като писмени доказателства копия на наказателни постановления (лист
327-334 от делото), кметът на община Перник в периода от 16.02.2015г. до
02.08.2017г. е налагал административни наказания на различни физически лица за
извършвани административни нарушения на чл. 32 от Наредба № 1 за обществения
ред на община Перник, изразяващи се в добив на подземни богатства (копаене на
въглища) без надлежно предоставена концесия.
С писмо изх.
№ 12/ТР-6212-26 от 01.07.2014г. се установява (лист 232 от делото), че по повод
на тяхно писмо от 08.05.2014г., кметът на община Перник е уведомил живущите на
ул. 5-та и ул. 9-та в кв. Р., че при извършена внезапна проверка на
24.06.2014г. в кв. Р., ул. 5-та (бомбоубежище) е установено, че от към
югозападната част на бункера има прокопан отвор с неопределена форма
позволяваща преминаването на човек през него. Изложено е предположение, че през
отвора се влиза с цел нерегламентиран добив на въглища. Посочени са и
предприетите мерки: уведомен е директора на „***“ ЕАД, гр. П. относно
предприемане на действия за затрупване на отвора с цел прекъсване на
нерегламентирания добив на въглища.
Установява се
също, че кметът на община П. е изпратил уведомително писмо, което е получено от
изпълнителния директор на „***“ ЕАД на 28.02.2017г. (лист 324 от делото), с
което последният е уведомен, че при извършена проверка на 21.02.2017г. в кв. Р.***
в близост до бл. 11 е констатирано, че ежедневно се осъществява нерегламентиран
добив на въглища в нарушение на разпоредбите на чл. 4, ал. 2 от Закона за подземните
богатства (ЗПБ). Кметът е поискал да бъдат предприети действия по затваряне
входа на незаконните галерии с цел прекъсване на нерегламентирания добив на
въглища в района, като в най-кратки срокове бъде уведомена община Перник и ОД
на МВР П. за датата на затрупване на минните разработки.
По делото са
приети като доказателства две заключения по допуснатите съдебно-технически
експертизи (СТЕ). От заключението на вещото лице инж. П.Д.Г. (лист 565-598 от
делото) се установява, че периодът на нанесените щети по имота на ищеца датира
от преди 01.07.2015 г. с натрупване на микро и макро вреди, тъй като в периода
2011 г. до 01.07.2015 г. в кв. Р. е извършван незаконен добив на въглища, чрез
прокопаването на незаконни минни изработки, входът към които се намира в имот с
УПИ № 504.1102 по КК на гр. П., част от площта, предмет на концесионния
договор. Според заключението на вещото лице именно прокопаването на незаконни
минни изработки е основната причина за пропадането на земни маси от 01.07.2015
г., засегнало и имота на ищеца.
От това
заключение се установява още, че нанесените на имота на ищеца вреди са
сградоустройствени и не подлежат на сградостроителство поради значителни
вертикални и хоризонтални напуквания по всички вътрешни и външни стени на
жилищните сгради предизвикани от свличания и пропадания на земни маси в
съседство с минните галерии и нарушена носимоспособност на земните маси под
основите на масивната жилищна сграда. Според заключението поземленият имот на
ищеца е с видими пропадания, които се увеличават в посока на авариралата
сградата.
В
допълнението към заключението си (лист 655-660 от делото) вещото лице Г.
изключва възможността аварията/авариите да са следствие от природни процеси:
земетресения и свлачища. От това заключение се установява, че земните маси
продължават да се движат и индикират признаци за разместване. Вещото лице приема,
че в авариралите имоти не се констатират зони на протичащо стабилизиране на
терените и земните маси чрез крайно належащи укрепителни дейности. Вещото лице
определя като справедлива пазарна цена за имота на ищеца към 29.05.2018г.,
включващи земя и сграда, сумата от 116 000 лева, като в тази сума влизат и
подобренията от 5 400 лева; обзавеждането – 5 700 лева и правото на строеж
– 9 549 лева. Според заключението на експерта средната наемна цена за този
имот за периода от 01.07.2015г. до 01.12.2017г. е 7 250 лева (лист 593 -
594 от делото).
От
заключението на вещото лице инж. Е.В.А. (лист 509 - 515 от делото) се установява,
че в периода от началото на 2011 г. до 01.07.2015 г. в кв. Р. е извършван
нерегламентиран добив на въглища чрез неодобрени минни изработки, прокарани в
кв. Р., входът към които се намира в УПИ № ***. Експертът приема извод в
заключението си, че УПИ с № ***попада в концесионната площ на описания
концесионен договор, но поради извършени мероприятия по затрупване на отворите
на стоманобетоновите бункери, находящи се в УПИ № *** и извършено запълване и
тампониране на пространствата вкл. под УПИ № *** не може да отговори дали има
минни изработки към момента на изготвяне на заключението. В заключението си
приема, че прокопаването на неодобрени минни изработки е основната причина за
пропадането на земните маси от 01.07.2015 г., съпътствано с нанасянето на вреди
на имота на ищеца. Вещото лице формира извод в заключението си, че
своевременното прилагане на мерките, описани в Доклада за инженерогеоложката,
геомеханична и миннотехническа оценки (лист 28 и сл. от делото), са могли да предотвратят
и редуцират процесите на свличане на земна маса, довели до инцидента на
01.07.2015 г. Заключенията на вещото лице, че прокопаване на незаконни минни
изработки, които са с вход в УПИ № 504.1102 и е относима причина за пропадането
на земни маси, увредило имота на ищеца, както и че имотът на ищеца не е част от
концесионната площ, предмет на концесионния договор, съдът не цени, предвид
приетото за безспорно по делото от фактическа страна, след изрично
волеизявление и на двете страни, че в периода 01.01.2011 г. – 01.12.2017 г.
парцел № ***, кв. ***, кв. Р., гр. П., част от който парцел е и УПИ № **,
попада в концесионната площ по сключения договор за концесия, както и реално
извършваната дейност от концесионера по този договор през този период.
В подкрепа на
така формирания извод съдът приема, че съгласно условна скица (лист 515 от
делото), неразделна част от заключението на вещото лице А.,
УПИ №*** по КК на гр. П., също е част от концесионната площ по концесионния
договор, който
граничи с имота на ищеца.
Приетите
доказателства и установените с тях факти не се оспорват от страните, поради
което и съдът не намира причина да не ги кредитира. Същите кореспондират
помежду си, както и с приетите заключения на вещите лица по СТЕ, които съдът изцяло
кредитира, като обективно и безпристрастно дадени и неоспорени своевременно от
страните.
По делото са събрани
и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Л. С. Б. и Н. М. И. (лист 465-470
от делото). От показанията им се установяват твърдения на ищеца относно периода
на извършвания въгледобив, факта на повреди по къщата на ищеца в относимите към
исковете периоди, както и факта на обективна невъзможност на Е.Т. да ползва
имота необезпокоявано. Установяват се и твърденията на ищеца относно влошаване
на емоционалното й и физическо здравословно състояние, а също и това на нейната
майка, както и притесненията на Е.Т. за състоянието на майка й през процесния
период до смъртта й.
От показанията
на свидетелят З.К. К.- началник на Отдел „Управление, отбранителна,
мобилизационна подготовка и сигурност“ в община П. се установява, че проверки
по сигналите, подавани от майката на ищеца, като служител на ответника е извършвал
още в периода 2012-2013 г. От показанията му се установява, че на място е намирал
отвор на незаконна минна изработка, следи от стъпки и пресяти въглища. От
показанията на този свидетел се установява също, че по инициатива на общината са
извършани действия по зариване на всички незаконни отвори, а само отвора срещу
имота на ищеца е зариван три пъти за период от 3-5 месеца (лист 469 от делото).
Заявява в показанията си пред съда, че първото пропадане в имот в процесния
участък, но на №2 на същата улица, се случило през 2014 г. Потвърждава
участието си като длъжностно лице и във всички действия във връзка с предотвратяване
на незаконния въгледобив, вкл. към и след момента на пропадане на земни маси от
01.07.2015 г.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите, тъй като взаимно се допълват и изцяло
кореспондират с неоспорените писмени доказателства и заключения по СТЕ.
В хода на съдебното
производство страните не ангажират други относими към спора доказателства.
Административен съд Перник,
след като взе предвид твърденията на страните, прецени събраните по делото доказателства
и съобрази разпоредбите на закона, приема следните правни
изводи:
І. По допустимостта на
исковата молба:
Предявени са при условията на кумулативно обективно съединяване
осъдителни парични искове с правна квалификация чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Исковете са процесуално
допустими, тъй като се твърдят претърпени от ищеца неимуществени вреди,
настъпили в резултат на незаконосъобразни бездействия на служители на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им
от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи
и длъжностни лица. В случая исковата претенция е насочена срещу юридическото
лице, към чиято структура принадлежи органът за който са изложени твърдения за
незаконосъобразно бездействие от което са причинени вредите на ищеца и е в
съответствие с изискванията на чл. 205 от АПК.
Исковият
процес започва с твърденията на ищеца, че спорното право съществува. Т.е.
процесуалната легитимация на ответника се определя от твърденията на ищеца. Дали
спорното право съществува или не (т.е. дали ответника е матераиалноправно
легитимиран да отговаря по иска или не), е въпрос по основателността на иска,
по която съдът се произнася със съдебното решение. Основателността на иска не е
и не може да бъде предпоставка за допустимостта му. Твърденията за наличие на
спор е достатъчно основание исковата молба да е процесуално допустима. След
като има твърдения за причинени вреди на ищеца, които се твърди да са в
причинна връзка с незаконно бездействие на ответника, съдът приема, че е налице
спор по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на вреди от административна
дейност (в случая от липсата й), които искове са подсъдни на административните
съдилища и в частност, на Административен съд Перник, който е съд по мястото на
увреждането (арг. от чл. 7, предл. 1 от ЗОДОВ). В този смисъл съдът
приема за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на исковата
претенция, тъй като ответника не е пасивно легитимиран да отговаря по исковете.
По изложените
съображения исковете са допустими за разглеждане, поради което съдът дължи
произнасяне по съществото на спора.
ІІ. По основателността на исковете съдът приема следното:
Предявените
искове са изцяло неоснователни.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени
на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица, при или по повод изпълнение на административна
дейност. Отговорността е гаранционно - обезпечителна, в какъвто смисъл е приетото
в т. 6 от ТР № 3/2004 година на ОСГК на ВКС и е специфично проявление на
принципа за отговорност на работодателя по чл. 49 от Закона за задълженията и
договорите (ЗДД).
Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на общината при или по повод
изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда (претърпяна
загуба или пропусната полза) от такъв административен акт или от незаконно действие
или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния
акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. Съгласно теорията и
установената съдебна практика липсата на един от елементите на сложния
фактически състав за ангажиране на отговорността на държавата и/или общината за
вреди по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ е достатъчен аргумент за отхвърляне на иска,
като неоснователен. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно
изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.
1, ал.1 от ЗОДОВ, в каквато насока са и изричните указания
дадени от съда с определението по доклада на делото (лист 121 от делото).
Разпоредбата
на чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ се отнася само за фактически действия или
бездействия на административен орган или негово длъжностно лице.
Доказателствената тежест е на ищеца, който може да ползва всички допустими по АПК, субсидиарно
приложимия в административния процес ГПК и специалния ЗОДОВ
доказателства и доказателствени средства. Тази доказателствена тежест изрично е
указана от съда с определението по доклада на делото, който е бил приет без
възражение от страните (вкл. от процесуалните представители на ищеца – лист 467
от делото).
Първото условие
за да може да бъде ангажирана отговорността на общината е бездействието да представлява
неизпълнение на административна дейност. В хипотезата на чл.
204, ал. 4 от АПК незаконосъобразността на бездействието се
установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Съдът дължи
произнасяне за незаконосъобразността на бездействието на административния орган
само в мотивите на съдебното решение, с което се уважава или отхвърля иска по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, без произнасяне по този въпрос в
диспозитива на съдебния акт (в този смисъл решение № 174 от 05.01.2018 г. по
адм. д. № 10511/2016 г. на ВАС, III отд.). В случая незаконосъобразността на бездействието
на административния орган не е установена с влязло в сила съдебно решение.
Установената
в чл. 154, ал. 1 от ГПК тежест на доказване изисква провеждане на главно и
пълно доказване от страна на ищеца на релевантните за правото на обезщетение факти,
вкл. и на настъпилите имуществени и неимуществени вреди, както и връзката им с незаконосъобразно бездействие на администрацията на ответника.
В случая ищецът
се позовава на приложението на чл. 90, ал. 5 от ЗПБ (съгласно конкретизираното
в молба за отстраняване на нередовности на исковата молба – лист 102 от делото).
Според цитираната норма кметът на съответната община осъществява контрол по
извършването на търсене, проучване или добив на подземни богатства:
1. без
издадено разрешение или предоставена концесия;
2. с
разрешение или с концесия, чието действие е спряно по реда на чл. 68 или на
сключения договор. А според чл. 90, ал. 6 от ЗПБ кметът може да възлага
осъществяването на контролните дейности на длъжностни лица от съответната
администрация, т.е. на служители от общинската администрация.
В
разпоредбата на чл. 91 от ЗПБ законодателят лимитативно е посочил и
правомощията на компетентните органи по чл. 90 от ЗПБ, които следва да са
съответни на тяхната компетентност. А с императивната норма на чл. 92 от ЗПБ са
въведени задълженията за органите по чл. 90 от ЗПБ, а именно: 1. да установяват
обективно фактите и да отразяват резултатите от проверките в констативни
протоколи; 2. да опазват служебната, производствената и търговската тайна,
както и да не разгласяват данни от проверките преди тяхното приключване.
От
систематичното, граматично и логично тълкуване на цитираните норми от ЗПБ съдът
формира извод, че кметът на общината дължи определени действия по осъществяването
на контрол по извършването на търсене, проучване или добив на подземни
богатства само в две хипотези: 1. Когато в териториалния обхват на съответната
община има търсене, проучване или добив на подземни богатства, което се
осъществява без да има издадено
разрешение или предоставена концесия; и 2. Когато макар и да е издадено
разрешение или концесия, то тяхното
действие да е спряно по реда на чл. 68 или на сключения договор.
От приетото
за безспорно между страните с определение от 09.10.2018 г. (лист 685 от
делото), което се подкрепя и от събраните по делото неоспорени писмени
доказателства – концесионен договор, сключен на основание решение № 780/12.11.2003
г. на МС на РБ, обн. ДВ бр. 102, 2003 г., допълван с анекс № 1/07.06.2004 г.;
анекс № 2/05.04.2006 г.; анекс № 3/01.06.2007 г.; анекс № 4/01.03.2016 г.;
анекс № 5/02.08.2016 г. и анекс № 6/20.01.2017 г., се установи, че в целия
процесен период от 01.01.2011 г. до 01.12.2017 г. парцел № IV-1855, кв. 13, на
кв. Рудничар, гр. Перник, част от който е УПИ № 504.1090 – собственост на ищеца
и нейния наследодател (до момента на откриване на наследството – 30.08.2013г.),
попада в концесионната площ по действащ договор за концесия за добив на въглища
от находище „Пернишки въглищен басейн“, сключен между Министерски съвет на
Република България и „***“ ЕООД, гр. П.. Следва, че хипотезата на чл. 90, ал.
5, т. 1 от ЗПБ е неприложима, респ. кметът на община Перник не е имал
нормативно задължение да предприеме някакви конкретни действия във връзка с осъществяването
на контрол по извършването на търсене, проучване или добив на подземни
богатства, на територията на общината, в която попада и имота на ищеца.
Съдът приема,
че ищецът не твърди да е изпълнена хипотезата на чл. 90, ал. 5, т. 2 от ЗПБ, а
и не се събраха доказателства, т.е. действието на концесионния договор между МС
на РБ и „***“ ЕООД, гр. П., да е било спряно по реда на чл. 68 или на сключения
договор, преди или по време на процесния период. Обратно, от приетите по делото
писмени доказателства и заключения на вещите лице, се установи по безспорен
начин, че в периода от 01.01.2011 г. до 01.12.2017 г. договора за концесия за
добив на въглища от находище „Пернишки въглищен басейн“ е бил изпълняван, съответно
изменян и няма данни действието му да е спирано поради причина, че концесионерът
извършва дейности, които са в противоречие с действащото законодателство или
нарушаване клаузите на сключения договор (по арг. от чл. 68 от ЗПБ).
След като не
се установи да е изпълнена поне една от предпоставките на чл. 90, ал. 5 от ЗПБ,
то не може да се обоснове и извод, че ответникът не е изпълнил задължение за осъществяване
действия за контрол по извършването
на търсене, проучване или добив на подземни богатства. Т.е. не може да се
приеме за установено по делото, че поради незаконосъобразно бездействие на орган или длъжностно лице на
община Перник, ищецът е претърпял вредите, които съдът приема за доказани по
делото.
Следва, че не
е осъществена първата от сочените в чл. 204, ал.1, вр. с ал. 4 от АПК предпоставки
за уважаване на предявените искове – незаконосъобразно бездействие на орган на
ответника при упражняване на административна дейност в процесния период.
Отделно от
изложеното и само за пълнота следва да се отрази, че от многобройните
неоспорени писмени доказателства, кореспондиращи с показанията на св. К. –
длъжностно лице в администрацията на ответника, се установи, че след като в
община П. са постъпвали сигнали за нерегламентиран въгледобив (не само от
наследодателят на ищеца, но и от други граждани на гр. П.), извършван в кв. Р.
на гр. П., в периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2015 г., то целенасочено са били
предприемани действия по сезиране на компетентни органи от изпълнителната власт
и концесионера по действащ договор за концесия. Нещо повече, именно за да
предотврати осъществявания нерегламентиран въгледобив, кметът на община П.
многократно е упражнявал правомощията си по налагане на административни
наказания на извършителите (видно от приетите по делото копия на издадени от
кмета НП – лист 327-334 от делото). Това, че предприеманите правни и фактически
действия от ответника не са довели до желания от ищеца резултат е без правно
значение за спора, тъй като с приложимите норми от ЗПБ законодателят не е въвел
изискването действията да имат определен резултат. Т.е. административният орган
(различен в различните хипотези на чл. 90, ал. 1-5 от ЗПБ) дължи само усилията
да предприеме съответни действия за
контрол по извършването на търсене, проучване или добив на подземни богатства,
но не дължи постигането на определен резултат, напр. да бъде прекратен
нерегламентираният добив на подземни богатства. Последното следва да е
задължение на страните по договора (видно от подробно разписаните в чл. 10
права и задължения на страните по концесионния договор – лист 414-419 от
делото), но не и на ответника в настоящото съдебно производство.
По изложените
съображения съдът приема, че в настоящото производство ищецът не проведе успешно
пълно и главно доказване,
т.е. такова доказване, което да обоснове единствено възможния извод, че е осъществено условието за ангажиране отговорността на
община П., а именно: незаконосъобразно бездействие което да представлява
неизпълнение на административна дейност.
След като не
е установена първата предпоставка по чл. 204, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 204, ал.
4, предл. 2 от АПК, то не
може да се приеме за успешно проведено и доказването
на пряката и непосредствена връзка на
твърдените вреди с бездействието на администрацията
на ответника, тъй като такова бездействие не се установи. Недоказаните
факти са неосъществени за съда факти. Недоказаните факти не могат да бъдат
субсумирани под приложимата правна норма, респ. от недоказания факт не могат да
настъпят целените, в случая от ищеца, правни последици – уважаване на
предявените искове.
С оглед на изложеното и като съобрази неблагоприятните последици за ищеца
от недоказани изгодни за нея факти и връзката между твърдените факти, съдът
приема, че всеки от трите кумулативно предявени иска следва изцяло да се отхвърлят,
като неоснователни.
ІІІ. По разноските.
Съдът дължи произнасяне по искането за разноски в изпълнение
нормата на чл. 81 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.
С
оглед изхода на делото, своевременно направеното искане от страна на
процесуалния представител на ищеца, за присъждане на съдебните разноски, следва
да се остави без уважение.
Ответникът
също своевременно, с отговора на исковата молба (лист 115 от делото),
претендира разноски и съдът дължи произнасяне.
Специалната
уредба, дадена в чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ дерогира приложението на общата
уредбата на отговорността за разноски, съдържаща се в чл. 78 от ГПК и чл. 143
от АПК. Съгласно чл. 10, ал. 2, изречение първо от ЗОДОВ при отхвърляне на иска
изцяло, какъвто е настоящият случай, съдът осъжда ищеца да заплати разноските
по производството. Законодателят в цитираната норма не е направил разграничение
на юрисконсултското възнаграждение, респ. на адвокатското възнаграждение, с
други разноски по делото. От систематичното тълкуване на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ,
във вр. с чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, където е постановено, че ако искът бъде
уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, следва,
че законодателят прави разлика между разноски за производството и заплатеното
възнаграждение за един адвокат, респективно юрисконсултско възнаграждение. Този
извод се подкрепя и от правната уредба на разноските по производството, дадена
съответно в чл. 143, ал. 1 от АПК, както и в чл. 78, ал. 1 от ГПК, в които
норми законодателят изрично и отделно е регламентирал възнаграждението за един
адвокат от останалите разноски по делото. Стриктното тълкуване на цитираните
норми обосновава извода, че разноските за юрисконсултско възнаграждение, макар
и да са разходи по делото, не са разноски по производството. В чл. 10, ал. 2 и
ал. 3 от ЗОДОВ, които са специални разпоредби по отношение на чл. 78 от ГПК и
чл. 143 от АПК, законодателят не е предвидил изрично, че при отхвърляне изцяло
или частично на предявените искове, на ответника се дължи заплащане на
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв или юрисконсултско
възнаграждение, ако е бил защитаван от юрисконсулт. Липсата на изрична норма,
която да урежда този вид разходи на страната по делото, не е празнота в
правото, която следва да се запълни по аналогия на закона чрез прилагането на
чл. 78, ал. 3 или чл. 78, ал. 8 от ГПК. Това е така именно поради наличието на
изричната уредба, дадена в чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ за едната страна по спора –
за ищеца. Това законодателно решение е свързано с изводите, до които ЕСПЧ е
достигал при произнасянето по делото С. срещу Б., в което, макар проблемът да е
в прекомерната държавна такса по делата по ЗОДОВ (в период, в който тя е
уредена като пропорционална), разсъжденията на съда отиват и отвъд нея. Така
например в т. 54 от мотивите на това решение ЕСПЧ приема, че „от практична
гледна точка налагането на съществена финансова тежест след приключването на
процедурите може да играе ролята на ограничение на правото на достъп до съд….“,
а в т. 59 в мотивите на решението се казва, че „останалите разноски също не
следва да съставляват неразумно ограничение на правото на достъп до съд.“
Разделянето
на възнаграждението за адвокат/юрисконсулт от разноските по производството е
основание за съда да приеме, че според законодателя, възнаграждението за
адвокат, макар и да е разход по делото, не формира разноски по производството.
В ЗОДОВ не е предвидено изрично възстановяването на разхода за ползваната от
ответника по иска адвокатска/юрисконсултска защита по делото, респ. заплащането
на юрисконсултско възнаграждение в негова полза.
По
изложените съображения, съдът приема, че при отхвърляне на иск по ЗОДОВ, в
тежест на ищеца остава заплатената от него държавна такса, като той дължи и
заплащане на направените от съда разноски по производството във връзка с
предприетите процесуални действия, но ищецът не дължи възстановяване на разхода
на ответника за юрисконсултско възнаграждение при осъществено процесуално представителство
от юрисконсулт, поради липсата на специална законова уредба, която да
регламентира този разход.
Така
мотивиран и на основание чл. 203 и чл. 204, ал. 1 и ал. 4 от АПК, във вр. с чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен съд Перник
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.И.Т., ЕГН **********, с
адрес: ***, осъдителен паричен иск срещу община Перник, БУЛСТАТ: ***, с административен
адрес: гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски“ №1, за присъждане на сумата от 80
000 (осемдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди, изразяващи се в пазарната стойност на сграда (къща) в
недвижим имот - парцел № ***, кв. ***, кв. Р., гр. П., УПИ №***, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Е.И.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, осъдителен паричен иск
срещу община Перник, БУЛСТАТ: ***, с административен адрес: гр. Перник, пл. „Св.
Иван Рилски“ №1, за присъждане на сумата от 7 250 (седем хиляди двеста и
петдесет) лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за пропуснати
ползи в размер на месечния наем на къщата в имота - парцел № ***, кв. Р., гр. П.,
УПИ №***, за периода от 01.07.2015 г. – 01.12.2017 г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Е.И.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, осъдителен паричен иск
срещу община Перник, БУЛСТАТ: ***, с административен адрес: гр. Перник, пл. Св.
Иван Рилски №1, за присъждане на сумата от 10 000 (десет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода
01.01.2011г. – 31.12.2015г. поради причинени негативни преживявания и емоции – страх,
стрес, притеснения за собствения й и на майка й здраве и живот, физически
дискомфорт в резултат на влошените условия в къщата, преживяно сериозно здравословно
заболяване – пареза на лицето, чувство за вина поради невъзможността да осигури
нормална домашна обстановка на собствената й майка в последните дни на живота
й, неудобства поради невъзможността да ползва имота си - къщата, находяща се в
парцел № ***, кв.***, кв. Р., гр. П., УПИ №***, като неоснователен.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България,
в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/