Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 260004
19.02.2024 година Град Eлхово
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Елховският районен съд четвърти граждански
състав
На
седемнадесети февруари две хиляди и двадесет и първа година
В закрито съдебно заседание, в следния състав:
Председател Доротея Янкова
Секретар: Т.В
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Янкова
гражданско дело
номер 201 описа
за 2020 година,
за да се
произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявен
от С.Д.И., ЕГН ********** *** срещу Я.П.К. ***, осъдителен иск с правно
основание чл. 45 от ЗЗД във вр. чл.52 от ЗЗД,
за осъждането на ответницата да заплати на ищеца сумата от 10000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се търпените от него
негативни психични изживявания - чувство на безпокойство, стрес,
притеснение от монтирането и насочването на камера към неговия имот, без
негово съгласие, създаващо впечатление
за непрекъснато наблюдение, следене и заснемане от 05.04.2019г. до подаване на
исковата молба – 30.04.2020г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до окончателното й
заплащане.
В исковата молба ищецът излага, че е
собственик на имот, находящ се в гр.Елхово, ул.***, с идентификатор №
27382.500.2481 заедно с построената в същия имот къща и че в този имот живее
заедно със семейството си. Твърди, че на 05.04.2019г. забелязал, че съседът му
- ответницата Я.П.К. е инсталирала в своя имот, находящ се в гр.Елхово, ул. „***,
с идентификатор № 27382.500.2578, на северната стена на гаража си камера за
видеонаблюдение и видеозаснемане и че камерата е насочена към дома му и обхваща
целия двор зад къщата и задната фасада на къщата. Камерата е била поставена без негово съгласие.
Твърди, че камерата заснема всяко негово
и на семейството му движение в двора и на първия етаж на къщата и създава
чувство на притеснение, че постоянно се следи и заснема всяко тяхно действие.
Поради това, че камерата заснема това,
което става в стаята на първия етаж на къщата са принудени да не отварят щорите
на прозореца на стаята, която е на този етаж, както и да търпят камерата да ги
снима против волята им.
Ищецът твърди, че с тези си действия
ответникът следи личният им живот и
посещенията в семейството му. Сочи се, че камерата има червен светлинен
диод, който свети 24 часа в денонощието.
Във връзка с горното на 17.04.2019г. с
Нотариална покана, акт № 107, том I рег.№ 3346/2019г. на нотариус К.К, с рег.№
451 в регистъра на Нотариалната камара, е уведомил ответницата К., че така
поставената камера създава чувство на стрес и притеснение, че постоянно се
следи и се заснема всяко негово и на семейството му действие, поставена е без
негово съгласие и я е помолил да я демонтира.
След като ответницата не предприела
никакви действия, подал жалба в Районна прокуратура Елхово. Последната се е
произнесла с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
14.06.2019г.
Твърди, че поставянето на камерата от
ответника Я.К. е грубо незачитане на обществените норми, както й че това й
поведение е вредоносно и противоправно, че с действията си ответника нарушава
установената в чл.45 ЗЗД обща забрана да не се вреди другиму, както и че
неправомерни са действията, изразяващи се във видеозаснемане и видеозапис на
друго лице извършени с предвидено за това техническо средство, без съгласието
на лицето създаващи впечатление за непрекъснато следене и филмиране и пораждащи
чувство на напрежение, притеснение, безпокойство или какъвто и да е психически дискомфорт.
Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника Я.П.К. да му заплати сумата от 10000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди, представляващи търпените от него негативни психични
изживявания - чувство на безпокойство, стрес, притеснение от монтирането и
насочването на камерата към неговия имот без негово съгласие, създаващо
впечатление за непрекъснато наблюдение следене и заснемане от 05.04.2019г. до
подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху тази сума считано
от предявяване на иска до окончателното й заплащане.
Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
С исковата молба са представени писмени
доказателства и заявени доказателствени искания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК за отговор
на исковата молба ответникът Я.П.К. е депозирала такъв чрез адв.Р.А.. С
писмения отговор ответната страна е взела становище по допустимостта и
основателността на предявеният иск. Предявеният иск се преценя за допустим, но
неоснователен по същество и размер.
Ответницата изцяло оспорва
обстоятелствата, на които се основава иска и твърдя, че те не отговарят на
истината. Не оспорва, че в имота й са монтирани охранителни камери за
видеонаблюдение. Оспорва твърденията, че камерите са били насочени към имота на
ищеца, както и че с тях е извършвано видеонаблюдение и заснемане на имота на ищеца.
Ответницата твърди, че камерите са
насочени единствено към нейния собствен имот,
находящ се в гр. Елхово, ул. „***, не са включени постоянно и са
предназначени да охраняват имота й при нейно отсъствие. Софтуера на камерите се
е повредил и те не работят от няколко месеца.
Поради изложеното счита, че не са налице
обективни причини у ищеца Д. да съществува чувство на притеснение, че постоянно
се следи и заснема всяко негово действие. Твърди и че тези факти са безспорно
установени от Районна прокуратура Елхово по преписка № 597/2019г. на същата,
инициирана от ищеца С.Д., както и че ищецът е наясно с това обстоятелство,
защото е получил лично постановлението на ЕРП за отказ да образува досъдебно
производство срещу ответницата, което е приложил към исковата си молба.
Неоснователността на иска се обосновава
с липсата на елемент от фактически състав пораждащ задължение за обезвреда у
ответницата, а именно - противоправно
деяние от нейна страна. Сочи се, че монтирането на охранителни камери за
наблюдение на собственият на ответницата имот с цел защита на този имот, не
противоречи на закона и не представлява противоправно поведение.
Относно размера на предявеният иск -
същия се преценя за прекомерен, предвид на това, че размерът му не съответства
на принципа на справедливост и не е съобразен с евентуално претърпените от
ищеца увреждания.
Иска се съдът да постави решение, с
което да отхвърли изцяло предявеният от С.Д.И. иск като неоснователен и
недоказан.
Претендира се и присъждане на направени
по делото разноски. С отговора на
исковата молба са заявени и
доказателствени искания.
В съдебно заседание, ищецът С.Д.И.,
редовно призован, не се явява, представлява от адвокат В. Д., която поддържа
исковата молба и моли за уважаване на исковата претенция. Представя писмена
защита в дадения й срок, в която излага
доводите си за основателност на исковата претенция. Счита същата за доказана по
безспорен начин.
В съдебно заседание, ответникът Я.П.К.,
редовно призована се представлява от адвокат Р.А., която оспорва предявената
искова претенция по подробно изложените съображения в депозираният по делото
писмен отговор. Представя писмени бележки в дадения й срок, в които излага
доводите си за неоснователност на исковата претенция. Счита искът за недоказан
по основание и размер.
Съдът, след като взе предвид становището
на страните, събраните по делото гласни и писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност с оглед изискването по чл. 235, ал. 2 от ГПК, както
и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно в производството, че ищецът
е собственик на поземлен имот, находящ се в гр.Елхово, ул.***, с идентификатор
№ 27382.500.2481 заедно с построената в същия имот къща, и че в този имот живее
заедно със семейството си. Също така не е спорно и че ответника Я.П.К. е
собственик на имот, съседен на този на ищеца, находящ се в гр.Елхово, ул.***.
Собствеността на имота на ищеца се установява и от приетото по делото
доказателство нотариален акт за
покупко-продажба на недвижими имот № 197, том VIII, рег. № 6272, дело №
1069/2015 година на нотариус К. К с рег.
№ 451 на Нотариалната камара, вписан в
СВ – Елхово при АВ с вх. рег.№
3033/08.09.2015 година, Акт № 109/2015,
том Х, дело № 1458/2015 г.
Не е спорно и обстоятелството, че в имота на ответницата през процесния период е имало монтирани камери за
видеонаблюдение.
С нотариална покана акт № 107/ 17.04.2019 г., том I, рег.№ 3346/2019 година на нотариус К. К,
ищецът е поканил ответницата Я.П.К. да премахне камерата поставена на гаража на
имота й, насочена към неговия двор. В
поканата е посочено, че поставената камера създава чувство на стрес и
притеснение в И. и семейството му. Поканата е била вречена лично на
ответницата на 22.04.2019 година.
Във връзка с монтираната на гаража на
ответницата камера ищецът е подал жалба до РП – Елхово, видно от Постановление
за отказ да се образува досъдебно производство от 14.06.2019 година РП – Елхово.
Оплакванията в жалбата му са били, че с камерата се извършва
видеозаснемане на него и семейството му, което той и семейството му са
принудени да търпят и нарушават
конституционните му права по чл.32 от КРБ.
Производството е било прекратено поради липсата на достатъчно данни да се направи
обосновано предположение за извършено престъпление от общ характер на основание
чл.24, ал.1, т.1 от НПК и на
жалбоподателя е било указано, че може да сезира Комисията за защита на личните
данни.
По искане на ответника по делото като
доказателство е приобщена и преписката, образувана по жалба на ищеца в РУ – Елхово, по която прокурорът се е
произнесъл с горното постановление.
Същата е била образувана на 17.04.2019 година. По преписката са били снети
обяснения от депозиралия жалбата - ищец в настоящото производство и
ответницата.
В писмено сведение от 02.05.2019 година,
приложено към преписката, образувана в
РУ - Елхово ответницата е посочила, че има камери за
видеонаблюдение в имота й, находящ се в
гр. Елхово на ул. ***, понеже къщата и двора са необитаеми. Посочила е, че
камерите, поставени на гаража й по никакъв начин не засягат чужд имот, както и че същите не са
включени постоянно, а се използват при отсъствието й от града.
В хода на производството по искане на
ищовата страна са били изслушани три съдебно – технически експертизи -
първоначална, допълнителна, изготвени от вещото лице инж. И.У. и тройна,
изготвена от вещите лица К.К., С.Т. и Щ.
П.
Видно от заключението на вещото лице по първоначалната
експертиза в имота на ответника са поставени 4бр. еднакви аналогови камери AKU
АК1005 и устройство за запис на видеонаблюдение аналогов DVR AKU АК2804Х. Към
него е добавен стандартен LCD монитор 17".
Едната от камерите в имота на ответницата е монтирана на конструкцията
на врата на гаража в имота й, в горната част на конструкцията. Към момента на
посещение на имота от вещото лице –
19.10.2020 г. камерата не е работела. Тази експертиза, в частта й, че в обхвата
на заснемане не попада двора зад къщата на ищеца и западната фасада на къщата
му, съдът не кредитира, тъй като последното се опровергава от допълнителното
изготвено от вещото лице заключение и от тройната такава.
Видно от заключението по допълнителната
експертиза при посещението си в имота на
ответницата на 19.11.2020г. вещото лице У.
е констатирал, че камерата работи и се възпроизвежда изображение от същата на
монитор. Положението на камерата визуално не е било променено след първото му посещение. Камерата заснема
югозападната част от приземното ниво на западната фасада на жилищната сграда на
ищеца и тревна площ пред западната фасада до южната граница на неговия имот и
тухлена преграда между двата имота. Прозорците на западната фасада на жилищната
сграда в имота на ищеца не влизат в обсега на камерата. Първия етаж от къщата
на ищеца не се заснема. Вещото лице е установило, че вече работещото
регистрационно устройство (DVR) от системата за видеонаблюдение на ответника,
свързано с камерата, не е оборудвано с
устройство за запис, поради което видеоизображението не може да бъде записано.
Камерата няма техническа възможност да записва фото и видеоизображение и
възможност за записване на звук. Системата работи автоматично, не е свързана
с компютър или компютърна мрежа.
Констатирано е и че качеството на изображението е незадоволително.
По искане на ищовата страна е допуснато
и изготвена тройна съдебно-техническа експертиза, поддържана в съдебно
заседание от изготвилите я вещи лица К.К., С.Т. и Щ. П. От същата се
установява, че техническите характеристики на поставената камера върху гаража
на ответника от северната му страна в близост до границите на имота с ищеца са
следните: Модел -АКU-АК1005; Сензор за
изображение – 1/4 CMOS; Резолюция - 1280 х 720 точки; 3.6 mm фиксиран обектив;
Ъгъл на заснемане 80-100 градуса; Инфрачервено осветление - 32 диода 4мм;
разстояние на осветяване 15-20м; Разстояние на инфрачервено осветяване – 10;
Предназначение - за вътрешно/външно видео наблюдение.
Камерата се позиционира само ръчно, след
развиване на застопоряващи болтове, находящи се на монтажната стойка.
На въпроса камерата, находища се в имота
на ответника, позиционирана на вратата на гаража в имота на ответника,
позволява ли в случай, че е работеща да заснема първия етаж от жилищната сграда
от двуетажна къща в имота на ищеца и площта, разположена между оградата на
ответника и западната фасада на къщата на ищеца и колко е тази площ, вещите лица са отговорили, че
камерата в случая заснема оградата между имотите на страните, част от стената
на сградата и част от входна врата за мазе, в което се съхраняват дърва за
огрев в имота на ищеца. Площта от стената на къщата наблюдавана от камерата е
приблизително около 3 кв. метра.
Заключението на вещите лица относно
техническите възможности на камерата да записва фото, видеоизображение или звук
е че видео или звук се записват на
цифров видео рекордер (DVR), към който е свързана камерата. В случая не се
извършва запис, защото в DVR-a няма монтиран твърд диск върху който да се записва
видео или звук в цифров вид. Камерата няма вграден микрофон и съответно не
предава звук към записващото устройство.
В съдебно заседание вещите лица сочат и
че тъй като към DVR няма интернет, изображението не може да бъде наблюдавано
дистанционно освен на място, на монитора.
Няма вграден хард диск, който да върне записа. Към момента не може да се
установи дали камерата е била насочена в друга посока поради липса на монтиран
хард диск. Реалният образ се вижда на монитора. На този монитор може да се наблюдава
моментното състояние. Стойката на камерата е закрепена неподвижно, а камерата се върти спрямо
стойката. Камерата може да се върти в полусфера. Към момента на проверката на
място камерата е била в крайно дясно
положение, поставена на врата на гаража
на ответницата. В момента камерата може да бъде завъртяна само наляво /към
имота на ищеца/, тъй като камерата е в крайно дясно положение и не може да бъде
завъртана към имота на ответницата.
Към експертизата е приложени и снимки -
снимка на камерата и мястото на поставянето й /снимка № 6 /, моментна снимка от
монитора, с който е свързана камерата /с
ниска резолючия неясна, снимка 1/.
Приложена е и допълнителна снимка в голям план на това, което към
момента заснема камерата от имота на ищеца /снимка № 4/. На последната са заснети част от гърба на
къщата на ищеца, задната страна, част от двора на ищеца, представляваща
градина, която част се намира пред стълбището към мазето на къщата му. На
допълнителни снимки са заснети дома на ищеца и имота на ответницата
/снимка № 5 на която бялата къща на преден план съгласно изложеното от вещите лица е тази на ищеца/. Вещите
лица са посочили и че лошото
качество на заснемане се дължи на
качествата на камерата.
По делото е допуснато събиране на гласни
доказателствени средства на страната на ищеца, чрез разпит на свидетелите М Я Ши
М Д Д, и двете без родство със страните.
От показанията на свидетеля Д, познаваща
и двете страни, се установява, че живее в
съседство с имотите на страните -
от другата страна на улицата на която е имота на ищеца. В приятелски
отношения е със семейството на ищеца.
Ответницата я е виждала един – два пъти. От показанията на свидетелката
се установява, че ответницата не е живяла никога в имота. В имота е пребивавал
и продължава да пребивава сина й. От показанията й се установява, че в имота на
ответниците има камера, монтирана на гаража в имота й, която камера е била
насочена към половината част на двора на ищеца,
към задния двор на имота му. От около май месец 2020 година насочеността
на камерата е била променена, от тогава камерата сочи повече към двора на
ответницата и „малко“ към двора на
ищеца. Мястото на камерата не е било променяно, само насочеността й.
Свидетелката сочи, че за пръв път е
видяла камерата през пролетта на 2019 година. Същата година ищеца и семейството
му садили царевица в двора си, за да не се виждат на камерата. Сочи, че
камерата е разположена на около 7-8 от мястото, където в двора на ищеца има маса, на която сядат,
както и че през нощта камерата свети.
Излага, че наличието на камера
притеснява ищеца. Чувала е ищеца да казва и
че сина на ответницата мести
камерите.
От показанията на разпитаната на
страната на ищеца свидетелка – М Ш, се установява, че познава и двете страни, в
приятелски отношения е с ищеца, а ответницата я познава като лице от града.
Често гостува на ищеца и съпругата му. Сочи, че имота в съседство на имота на
ищеца е на Тошко /сина на ответницата/. Ответницата не я е виждала в имота. В
имота е виждала само сина й. Свидетелства, че в този съседен на ищеца имот има
монтирана камера, на сграда, разположена на около метър от имота на ищеца,
насочена към задната страна на къщата на ищеца и двора на
ищеца, към място, където сядали да пият кафе. За пръв път забелязала камерата
пролетта на 2019 година. Сочи, че оградата между двата имота е мрежа. Според
нея камерата била на около 2-2,5 метра от
люлка в двора на ищеца, и на около три - три и половина метра от
къщата на ищеца, но не е категорична в разстоянията. Поради камерата понякога сядали в предната част на
двора. От показанията й се установява и
че към момента на разпита й камерата е насочена към мястото между двете къщи,
докато преди е била насочена напред. Смята, че камерата работи, имала лампички
отпред, които светят. Ищецът й е споделял, че не му е приятно тази камера да е
насочена постоянно към тях, притеснявал
се, че камерата е насочена към
тях, притеснявало го наблюдението и снимането. Ищецът й е споделял, че е говорил няколко пъти със сина
на ответницата /св. Т. К./ да премахне
камерата. Дава описание на камерата,
според нея е сива на цвят.
Разпитания на страната на ответницата
свидетел Т.А.К., син на ответницата,
посочва, че в имота на майка му има монтирани камери. Имота отскоро се
обитава от него, но ежедневно го посещава от преди две години. Камерите били 4
– на задната и на предната част на къщата, на задния изход на гаража и вътре в
гаража, той ги е поставил, но никога камерите
не са били насочени към двора на ищеца. Камерите не записват, свързани са с
монитор, който е в гаража. Сочи, че
гаража се ползва от него. Майка му рядко посещава имота и не влиза в гаража.
Камерата, която е от северната страна е стационарна, като обектива й може да се
насочва ръчно, монтирана е на гаража му, който е на три метра от оградата между
двата имота. Свидетелства, че камерата е насочена да наблюдава техния имот и
обхваща пространството между оградата на двата имота и къщата в имота на майка му.
Не е насочена към имота на ищеца. От
около 5-6 месеца камерите не работели. Сочи, че с ищеца не общуват,
както и че не му е известно ищеца да е притеснен от камерата тя да му причинява
неудобство. Във връзка с камерите са идвали
полиции, констатирали, че няма нарушение и са разпитвали майка му през
2020 година. Описва камерата и
местоположението й. сочи, че камерата от северната страна е бяла, малка, с
диаметър 10 см и е на три метра от имота
на ищеца С.И..
Показанията на разпитаните свидетели на
страната на ищеца се кредитират от съда с изключение на показанията на св. Ш, че
камерата поставена на гаража в имота на
ответницата е сива, тъй като последните
се опровергават от показанията на св.Д, показанията на св. К. и изготвената
тройна съдебно - техническа експертиза, придружена от снимка на камерата, от
която се установява, че камерата е бяла.
Показанията на св. К., че камерата,
поставена на гаража в имота на ответницата, заснема само части от двора на
ответницата, и не заснема части от имота на ищеца съдът не кредитира, поради
опровергаването им от назначената допълнителна и тройна съдебно - техническа експертиза. От последната безспорно се установява, че към
момента местоположението на камерата е в най –дясно положение и заснема части
от имота на ищеца, както и че камерата в момента позволява единствено завъртане
наляво към имота на ищеца, не и към
имота на ответницата.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а съгласно ал. 2
на същата норма във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага
до доказване на противното.
За да бъде ангажирана отговорността на Я.П.К.
по чл. 45 ЗЗД на доказване подлежи осъществяването на фактическия състав по чл.
45 ЗЗД от физическо лице - пряк изпълнител на деянието с необходимите елементи
/деяние - в случая действие, вреда – в конкретния случай неимуществена,
причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/. Във всички
случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното
/чл. 45, ал. 2 ЗЗД/, като в тежест на ответника е при оспорване да обори
презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.
Размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост на
основание чл.52 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства
безспорно се установява деяние -
монтиране и насочване на камера към имота на ищеца. От показанията на
св. Д и Ш, незаинтересовани лица, безспорно се установява, че в периода от пролетта на 2019 година до около
м. май 2020 година, в който период
попада и процесния от 05.04.2019 г. до 30.04.2020 година в имота на
ответница е била монтирана камера и същата е била насочена към имота на ищеца, към задния двор на къщата му. Липсват безспорни
доказателства, че камерата е обхващала пространство от първия етаж на къщата. И
двете свидетелки обаче са категорични, че камерата е имала насоченост към
задния двор на ищеца, към мястото където са сядали на кафе. Промяната на насочеността на камерата при
положение, и че същата е била и със светодиоди е напълно възможно да бъде възприето
от свидетелките, при положение, че видно и от показанията на св. К. гаража е на
три метра от имота на ищеца, съответно между двата имота има видимост, тъй като
оградата между тях е изградена от
оградна мрежа, а и от тройната техническа експертиза се установи, че камерата е
поставена на по - голяма височина
от огладата.
От показанията на св. К. безспорно се
установява, че той е монтирал процесната камера и че монитора, на който се
възпроизвежда видеозаснемането от
камерата се намира в гаража.
Налице са и доказателства - писмено
изявление от ответницата, обективирано в
дадени от нея писмени сведения по полицейската преписка, неоспорено от
страните, че решението за поставяне на
камери в имота е нейно. Същото свидетелства за поставяне на камерите по нейно
желание, с нейно знание и съгласие, независимо, че тя не е лицето, което
физически е монтирало и насочило камерата, с оглед показанията на сина й св. Т.К.,
че той е монтирал камерите. Ответницата е била уведомена с нотариална покана, че камерата е насочена към
имота на ищеца, била е наясно, че се извършва полицейска проверка във връзка с
монтираната в имота й камера, насочена към имота на ищеца и въпреки това е
продължи да държи камерата в имота си насочена към имота на ищеца. Липсват
доказателства, че ответницата е предприела каквито й да е действия във връзка с
промяната на това положение, поради
което съдът намира за доказано противоправно поведение от нейна страна -
монтиране на гаража на имота й на камера, която е насочена и към имота на
ищеца.
Заснемането и филмирането на другиго е
противоправно поведение.
Правото на личен и семеен живот, и
неговата неприскосновеност е основно човешко право, съгласно чл. 32 от КРБ.
Установена е забрана за филмиране без знание или въпреки изричното несъгласие
на гражданина. Правото на личен и семеен живот е гарантирано и в членове 7 и 8
от Хартата за защита на основните права на Европейския съюз, чл. 8 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.
Правото на защита и неприкосновеността
на жилището е друго конституционно защитено право /чл. 33 от КРБ/. Очевидно в
конкретиката на случая е налице колизия между тези конституционно закрепени
права, която следва да бъде разрешена според настоящия съдебен състав в полза
на ищеца. В съдебната практика е утвърдено разбирането, че фотографиране,
филмиране, въобще обработване на лични данни, без съгласието на лицето се
дерогира, когато тези дейности се извършват за целите на журналистическа
дейност, литературно или художествено изразяване, ако имат за задача единствено
публичното разгласяване на информация, мнения или идеи, които се ползват с
висок обществен интерес и значимост за публичния дебат, като в тази връзка е и
Решение от 14.02.2019 г. на СЕС по дело C-345/2017 г., както и при условията на
чл. 7, б. "е" от Директива 95/46/ЕО /отм./, на който е аналогичен
действащия чл. 6, б. "е" от Регламент 2016/679., като настоящият
случай явно не е такъв.
Инсталирането на система за
видеонаблюдение може да представлява нарушение на правото на зачитане на личен
живот. Според чл. 6, б. "е" от Регламент 2016/679 на Европейския
парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във
връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива
данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО, обработването на лични данни, респ.
филмиране /видеозаснемане/ е необходимо за целите на легитимните интереси на
администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси
преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на
данните, които изискват защита на личните данни. Преценката на условието,
предвидено в тази разпоредба, относно съществуването на основни права и свободи
на лицето, субект на защитата на данните, които имат предимство пред законните
интереси, преследвани от администратора на данните или от трето лице или лица,
на които се разкриват данните, изисква претегляне на разглежданите
противоположни права и интереси, което по принцип зависи от обстоятелствата на
конкретния случай и в рамките на което лицето, които го извършват, трябва да
отчетат значението на правата на съответното физическо лице, произтичащи от
членове 7 и 8 от Хартата /вж. т. 32 от Решение от 11.12.2019 г. на СЕС по дело
С-708/2018 г./
За разлика от обработването на данни,
съдържащи се в общодостъпни източници, обработването на данни от източници,
които не са общодостъпни като видеонаблюдение за лична и домашна дейност,
неизбежно предполага, че администраторът и евентуално едно или повече трети
лица, на които се разкриват данните, ще узнаят сведения за личния живот на
съответното лице. Това е по-тежко засягане на правата на съответното лице,
прогласени в членове 7 и 8 от Хартата, и трябва да се вземе предвид, като се
претегли спрямо законните интереси, преследвани от администратора или от едно
или повече трети лица, на които се разкриват данните, съответно лицето, което
го осъществява.
На практика ответницата не отрича, че в
имота й е инсталирала процесната система за видеонаблюдение, като реливира
възражение, че не заснема имота на ищеца.
В настоящия случай се установи, че
е поставена камера за видеонаблюдение по желание на
ответницата, в периода не по късно от 17.04.2019 г. и до датата на подаване на
искова молба и в обхвата на камерата попадат част от двора
и къщата на ищеца.
Това се потвърждава от писменото
сведение на ответницата приложено по полицейската преписка, образувана по жалба
на ищеца № 597 от 2019 г. В частност се потвърждава и от изслушаните
допълнителна и тройна СТЕ, доколкото експертизите установяват, че в обхвата на
заснемане попада част от двора зад къщата и част от задната западна фасада на
къщата на ищеца.
Експертизите /допълнителна и тройна СТЕ/,
като компетентно изготвени и съотносими на останалия, приет по делото
доказателствен материал установяват, че част от стената на сградата и част от
входна врага за мазе, в което се съхраняват дърва за огрев. Площта от стената
на къщата наблюдавана от камерата е приблизително 3 кв. метра.
Съдът приема, че правото на личен и
семеен живот на ищеца С.Д.И. и на неговото семейство има преимущество пред
преследваните от ответницата цели. Вярно е, че заснемането не е тайно, но
образът на дадено лице, заснето с камера, представлява "лични данни"
по смисъла на чл. 2, б. а) от Директива 95/46/ЕО на ЕП и СЕС, тъй като
позволява да се идентифицира засегнатото лице, което може да бъде сторено
съвкупно с други индивидуализиращи лицето обстоятелства и белези. Записването,
чрез видеонаблюдение на двора на ищеца, и на част от къщата му е в нарушение
чл. 32 от Конституция на Р. България, и равновесието между правото на зачитане
на личния живот и правото на неприкосновеност на жилището е нарушено, тъй като
с действията си ответницата е проявила незачитане на личното пространство на
ищеца, за което пострадалия има право на обезщетение за изпитаните негативни изживявания.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, съдът определя
обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. За тази преценка следва
да се съобразят обстоятелствата на конкретния случай като причинените морални
страдания и тяхната продължителност, възраст на увредения, вида и характера на
увреждането, начинът и обстоятелствата, при които е извършено; общественото
разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество,
конкретните икономически условия към момента на деликта. Безспорно е, че
видеонаблюдението е причинило на ищеца С.Д.И. негативни психични изживявания -
чувство на безпокойство, стрес, притеснение от монтирането и насочването на
камерата към неговия имот, същото по
естеството си създава впечатление за непрекъснато наблюдение и заснемане от
05.04.2019г. /17.04.2019г./ до подаване
на исковата молба. Изпитваните от ищеца негативни преживявания се установяват
както от показанията на разпитаните на страната на ищеца свидетели, вкл. и от
показанията им, че ищеца и семейството
му са засадили растения, за да ограничат заснемането, така и че поради
насочеността на камерата са се местили в друга част на двора да не попадат под
наблюдението на камерите. Съответно установява се и от подаване на жалба пред
полицейските органи и нотариална покана
до ответницата. посочените негативни изживявания са продължили около година, довели са до това ищеца да
съобразява поведението си с
местонахождението на камерата.
Без значение е обстоятелството, че в
период от около 5-6 месеца камерите не са работили. Съгласно Решение № 136 от
07.01.2019 г. по гр. д. № 4857/2017 г., Г. К., І Г.О. на ВКС, като
противоправно вредоносно поведение, осъществяващо елементи от пораждащия
деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД фактически състав, следва да се окачествят
и действия, изразяващи се в симулиране на видеонаблюдение или видеозапис на
друго лице, извършени с предвидено за това техническо средство, без съгласието
на лицето и без знанието му за негодността на устройството да извършва запис на
фотоизображения или видеоизображения, които действия създават впечатление за
нарушаване, чрез следене и филмиране, на установеното в конституционната норма
на чл. 32, ал. 2 право на лична неприкосновеност и пораждат чувство на
напрежение, притеснение, безпокойство, страх или какъвто и да е друг психичен
дискомфорт у лицето, спрямо което са насочени.
Пак в същото решение е посочено, че
противоправно поведение по смисъла на чл. 45 ЗЗД е всяко действие или
бездействие (непредприемане на правно изискуемо действие), обусловено от волята
на извършителя, което нарушава установената в цитираната разпоредба обща
забрана да не се вреди другиму и накърнява правно защитено имуществено или
неимуществено благо на друго лице.
Налице е и причинена неимуществена вреда
на ищеца, изразила се в претърпени от
ищеца негативни психически изживявания - чувство на безпокойство и
притеснения от монтирането и насочването на камерата към неговия имот.
С
оглед гореизложеното така
предявената като главна претенция следва да бъде уважена по размер на 2000 лева
за период в рамките на 17.04.2019 г. -
дата от която са първите данни за монтиране на камерата до 30.04.2020 г.
- датата на подаване на иска, а искът
следва да бъде отхвърлен за периода от 05.04.2019 г. до 16.04.2019 г.,
включително.
Ответникът дължи обезщетение на ищеца в
размер на доказаните неимуществени вреди от 2000 лв.
При предявен деликтен иск присъждането
на законната лихва е последица от уважаването на главния иск като размерът на
законната лихва ще подлежи на установяване в евентуално изпълнително
производство. Следователно законната лихва следва да бъде присъдена, считано от
30.04.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и законна лихва от
датата на подаване на исковата молба.
При този изход на спора право на разноски
в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски съразмерно
на уважената част от иска на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК. Ищецът е направил разноски по делото в общ размер 2 299,93 лева / за държавна такса,
адв.възнаграждение и за възнаграждение на вещи лица/. По съразмерност на същия следва да се заплати
възнаграждение в размер на 459,99 лв. Ответницата също има право на разноски
върху отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал.3 от ГПК в размер на 520.00 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Я.П.К.
***, ДА ЗАПЛАТИ на С.Д.И.,
ЕГН ********** *** размер на 2000,00 лв., представляваща обезщетение за
причинените на С.Д.И. негативни психични изживявания - чувство на безпокойство
и притеснение от монтирането и насочването на камерата към неговия имот без негово
съгласие, създаващо впечатление за непрекъснато наблюдение, следене и заснемане
от 17.04.2019 г. до подаване на исковата молба – 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва върху тази сума считано от предявяване на иска - 30.04.2020 г. до
окончателното й заплащане, като искът за периода от 05.04.2019г.
до 16.04.2019г. вкл. и за сумата над
2000.00 лв. до претендирания размер от 10000.00 лева отхвърля като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
Я.П.К.
*** на основание чл.78, ал.1от ГПК ДА
ЗАПЛАТИ на С.Д.И., ЕГН **********
***59,99 лева - разноски по делото съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА
С.Д.И.,
ЕГН ********** *** на основание чл.78, ал.3 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ на Я.П.К. ***
сумата 520 лева - разноски по делото
съразмерно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред
Ямболски окръжен съд чрез ЕРС в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните.
Районен съдия: