Р Е
Ш Е Н
И Е
№......
гр.В.Търново, 11.01.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на десети декември през две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№631 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по предявени
искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр.чл.45 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
В исковата
молба се излагат твърдения, че на 20.10.2019г. около 12:40 ч*********лицето П.Н.К., при управление на
лек автомобил марка „******предприема маневра ляв завой за навлизане в бензиностанция „Л, като отнема
предимството на насрещно движещата се
велосипедист Д.К.К. и последва удар в предна лява част. Сочи се, че в резултат
от ПТП на ищцата са причинени телесни повреди в областта на гръдния кош-кръвонасядане
по гръдния кош и поясната област, кръвонасядане по двете подбедрици, оплаквания
от силни болки в гръдния кош при движение и дишане, главоболие, световъртеж.
Сочи се, че при ищцата се получил посттравматичен стрес, вътрешна напрегнатост,
тревожност, станала емоционално лабилна и др. Излагат се твърдения, че ищцата
направила и разходи в размер на 50лв. за преглед при съдебен лекар. В исковата
молба се твърди, че виновен за настъпилото ПТП е водача П.Н., като за
управлявания от нея лек автомобил има сключена застраховка „гражданска
отговорност” в ответното дружество, която застрахователна полица е със срок на
действие 30.10.2018г.-29.10.2019г. Ищцата заявява, че на водача на лекия
автомобил бил съставен АУАН за нарушение по чл.37 ал.1 от ЗДвП. Излагат се
твърдения, че ищцата отправила претенция до застрахователя-ответното дружество,
който й отказал изплащане на обезщетения за имуществени и неимуществни вреди.
Ищцата отправя искане за осъждане на ответника да й заплати сумата 3 000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания в резултат на ПТП от 20.10.2019г., сумата
148,40 лв.-представляваща имуществени вреди, включваща разходи за издаване на съдебно-медицинско
удостоверение в размер на 50лв. и 98,40лв. за закупуване на предна капла за
велосипеда, ведно със законната лихва, считано от 20.10.2019г. до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
Ответникът „*********” АД е депозирал отговор на
исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер, по
съображения изложени в отговора на исковата молба. Оспорва механизма на ПТП,
както и че лицето К. е отнела предимството на ищцата. Счита, че е налице
случайно деяние по смисъла на чл.15 НК. Прави възражение за съпричиняване от
страна на ищцата. Оспорва и размера на претендираните неимуществени вреди.
Счита, че ищцата не е провела адекватно лечение. Оспорва и претенцията за лихва
за забава, както и периода, за който се претендира. Отправя искане за
отхвърляне на исковите претенции.
От събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено следното от фактическа страна:
На 20.10.2019г., около 12.40ч. в **********при управление на лек автомобил
марка „***********, лицето П.Н.К., предприела
маневра ляв завой за навлизане в бензиностанция
„Л”, при което отнела предимството на движещия се велосипед, управляван
от ищцата Д.К.К. и последвал удар в предната лява част на автомобила, в
резултат на което на ищцата са причинени телесни увреждания в областта на
гръдния кош, както и кръвонасядания по двете подбедрици и в поясната област,
субективни оплаквания от силни болки в гръдния кош при движение и дишане,
гадене, световъртеж.
Мястото на произшествието е
посетено от органите на МВР и по делото е представен като доказателство заверен
препис от протокол за ПТП от 20.10.2019г., в който са описани обстоятелствата
при възникване на ПТП, посочени по-горе. Представени и приети като
доказателства са и протокол за оглед на местопроизшествие, както и снимков материал от мястото на ПТП.
Видно от представената по делото
в заверен препис преписка, за възникналото ПТП е съставен акт за установяване
на административно нарушение №***** от 20.10.2019г. срещу лицето П.Н.К., като въз основа на него е съставено наказателно постановление от 09.12.2019г.,
в което е посочено, че нарушението, което водачът П.Н.К. е извършила е, че не пропуска
насрещно движещото се ППС при завиване на ляво за навлизане в друг път, което представлява нарушение на разпоредбата на чл.37 ал.1
от ЗДвП.
Видно от амбулаторен лист от 20.10.2019г.
на ищцата е поставена диагноза „повърхностна травма на главата, охлузвания в
областта на гръдния кош и други съчетани повърхностни травми, обхващащи няколко
области от тялото.
По делото е представен заверен
препис от съдебно-медицинско удостоверение, иззадено на 21.10.2019г. от д-р Д.Г-съдебен
лекар към МОБАЛ ****, видно
от което след извършен преглед на ищеца Д.К.К., съдебният лекар е установил кръвонасядания
по гръдния кош и поясната област, кръвонасядания по двете подбедрици,
субективни оплаквания от силни болки в гръдния кош при движение и дишане,
главоболие, гадене, световъртеж.
Не е спорно, че за лек автомобил „**********е бил сключен в ответното
дружество договор за застраховка "Гражданска отговорност", обективирана
в застрахователна полица №*********, валидна за период 30.10.2018г.-29.10.2019г.
По делото са представени заверени преписи от уведомления
от ответното дружество до ищцата във връзка с заявена застрахователна претенция
до ответното дружество, с които е отказано изплащане на обезщетение.
По делото е допусната съдебна
авто-техническа експертиза, от заключението на която се установява механизмът
на възникналото на 20.10.2019г. ПТП, при което в резултат на удар между МПС,
управлявано от П.К. и велосипед, управляван от ищцата, на ищцата Д.К. са
причинени вреди. В заключението е посочено, че водача на лекия автомобил „Д”
преди удара е бил спрял за отдаване на предимство на насрещно движещи се МПС в
северната пътна лента за движение на конкретния пътен участък, а траекторията
на движение на велосипеда е в южната локална лента, служеща за влизане в
бензиностанцията, по посока запад-изток, на около 1,5 м. северно от южния край
на пътното платно за движение. Водачът на лекия автомобил е предприела
извършване на маневра завой наляво, преди която е подала светлинен сигнал, но
вещото лице е посочило, че маркировката на мястото на ПТП не позволява
пресичането и навлизането по тази
траектория в района на бензиностанцията. В заключението е посочено, че
велосипедистът не е имал техническа възможност да спре преди автомобила. Вещото
лице е достигнало до извод, че увредената капла на велосипеда е в резултат от
удара с автомобила, както и че
представената по делото фактура от
16.12.2019г. за закупена нова велосипедна капла на стойност 98,40лв. с ДДС
кореспондира с предлагания такъв детайл в търговската мрежа и удостоверява
извършен разход за конкретния велосипед, участвал в ПТП.
От заключението на допусната по
делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че на ищцата са причинени
описаните в съдебно-медицинското удостоверение
и приложена по делото медицинска документация травматични увреждания-кръвонасядане
в областта на 10,12 ребро в ляво по задна скапуларна линия в размер на 7/8 см.;
кръвонасядане в размер 5/6 см в областта на пети поясен прешлен; по дясна
подбедрица странично окръглен хематом с размер 5/6см.; по лява подбедрица
отпред латерално множество хематоми с размер от 4-5см. до 8см. Вещото лице е
посочило, че е било налице ограничаване в обема на движение в лумбалния отдел
на гръбначния стълб, затруднение при дълбоко вдишване, придружено със силни
болки, главоболие, гадене,световъртеж. Вещото лице е посочило, че посочените
травматични увреждания може да са получени по време, място и начин, съобщени от пострадалата, а именно
при препърпян удар на ищцата, управлявала велосипед, който удар е от лек
автомобил. Вещото лице е направило извод, че на пострадалата е причинено
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяващо се в болка и
страдание, затруднение в дишането и движението в поясната област за срок от 20-30
дни. Вещото лице е посочило, че при ищцата е констатирано от психиатър смесено
тревожно- депресивно разстройство-вътрешна напрегнатост, тревожност,
емоционална нестабилност, придружени с астеновегетативни и хиподепресивни
оплаквания и е предписана специфична антидепресивна терапия, която е провеждана повече от 90 дни, през които
ищцата е била с намалена работоспособност. Вещото лице е посочило, че срокът на
пълно възстановяване на телесните увреждания може да варира от 20 до 45 дни.
При извършения преглед вещото лице е
установил леко задебеляване на 10-то ребро в ляво, което счита, че е в резултат
на прекараната травма на гърба, като подобни леко изразени фиброзни промени са
установени на местата на получените
хематоми на двете подбедрици. Вещото лице е посочило, че описаният в
медицинската документация хоризонтален нистагъм говори за претърпяна травма на
главата на ищцата.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите К М К и П.Н.К.. Свидетелят К, който живее на съпружески начала с ищцата,
каза, че бил заедно с нея, когато станал инцидента от 20.10.2019г. Били
тръгнали на разхода до връх Ш с велосипедите. Свидетелят карал велосипеда си на
около стотина метра преди ищцата, когато чул силен писък на излизане от град Г,
в района на бензиностанция „Л”, където лек автомобил, управляван от жена
направил забранен ляв завой и челно се
блъснал във велосипеда, управляван от ищцата. Свидетелят видял, че след удара
жена му е на земята, със смачкана каска и цицина на главата. На много места по
тялото била ожулена. Каплата на велосипеда й била смачкана. Дошла полиция и линейка, която откарала жена му в
болницата. Не можела да стои на краката си, имала силно главоболие и
световъртеж. За да не изплаши семейството си отказала хоспитализация, но била в
болничен две-три седмици. Два-три дни след инцидента краката й станали черни от
синините и към момента още я болял единия крак. Изпитвала силни болки, стрес,
приемала успокояващи лекарства. След инцидента много трудно се съгласявала да
управлява велосипед. За щетата по
велосипеда свидетелят каза, че се наложило да закупят нова капла. Свидетелката К.
разпитана каза, че в деня на ПТП-то от 20.10.2019г. управлявала лек автомобил
„Деу”, като в района на бензиностанция „Л” в началото на гр.Г блъснала жена,
караща велосипед, при извършване на маневра завой на ляво. Била на първа
скорост при влизане в бензиностанцията. Ударът бил в предния ляв калник и след
удара велосипедистката паднала до лявата задна гума на автомобила. Преди удара
свидетелката не забелязала велосипеда. Велосипедът има светлоотразители. След
удара свидетелката възприела, че жената, управлявала велосипеда е с охлузена
ключица, тениската й била скъсана, на лицето имала леко зачервяване.
От приетото за установено от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи:
Предмет на настоящото
производство е пряк иск срещу
застраховател, с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ с претенция за обезщетение
за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинени от
водач на застраховано при ответника МПС. Съгласно цитираната разпоредба
увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на
вредата, като с договора за застраховка «гражданска отговорност» застрахователят
се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността
на застрахователя е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка «гражданска
отговорност», между прекия причинител на вредата и застрахования. Наред с това
следва да са налице и предпоставките от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена
от отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за обезщетяване на причинените вреди.
Предявените искове са допустими. Съгласно
разпоредбата на чл.380 ал.1 от КЗ вр. чл.412 от КЗ, лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция. Отправянето на извънсъдебна застрахователна
претенция по чл.380 ал.1 от КЗ е специална предпоставка за допустимост на иска
срещу застрахователя. В конкретния случай, видно от писмените доказателства ищцата
е отправила до ответното застрахователно дружество извънсъдебна претенция за
обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди от соченото ПТП. След като е
спазено изискването на горецитираната
разпоредба от КЗ, исковата претенция, предявена по съдебен ред за обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди се явява допустима.
Разгледани по същество исковете
за обезщетение са основателни, по следните съображения:
Безспорно, от събраните по делото
доказателства се установи, че на*****. е настъпило ПТП,
в резултат на което ищцата е
получила увреждания- кръвонасядания по гръдния кош и поясната
област, кръвонасядания по двете подбедрици, субективни оплаквания от силни
болки в гръдния кош при движение и дишане, главоболие, гадене, световъртеж. Механизмът
на ПТП-то, вредите и причинната връзка между тях се установяват от приетите по
делото писмени доказателства, от показанията на разпитаните свидетели, както и
от заключенията на приетите по делото съдебна автотехническа и
съдебно-медицинска експертизи. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установиха всички
предпоставки на деликтната отговорност на деликвента П.К., а именно
противоправно поведение, вреди, причинна връзка между противоправното поведение
и вредите, вина. Противоправното поведение на К. се изразява в несъобразяване с
правилата за движение от нейна страна, която управлявайки лек автомобил „Д*******допуска да се стигне до удар във
велосипеда, управляван от ищцата, като при възникналото ПТП са причинени вреди.
Противоправното поведение на деликвента и механизма на ПТП се доказват от
приложения като доказателство по делото протокол от ПТП, както и от заключението на
автотехническата експретиза, видно от което водача К. е предприела неправилна
маневра/забранен завой/, вследствие на която се е стигнало до удар между МПС,
управлявано от нея и велосипеда, управляван от ищцата. Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД вината на
причинителя на увреждането се предполага до доказване на противното. В хода на
настоящото производство ответникът не ангажира доказателства за обстоятелства,
които да изключват или ограничават вината на застрахованото лице за
настъпването на ПТП. Неоснователно е възражението на ответника, че ПТП-то е
резултат от случайно събитие, а П.К. няма вина за настъпилото ПТП. Съдът
намира, че допуснатото от водача на лекия автомобил нарушение на правилата за
движение се изразява в това, че същата е следвало да не предприема маневра,
която не е разрешена на мястото, в района на бензиностанцията и ако беше
спазила това ограничение, нямаше да се стигне до удар във велосипеда. В
отговора на исковата молба ответникът наведе твърдения за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата, но не агажира доказателства в тази
насока. Съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД е налице, когато с
действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за
настъпване на вредоносните последици, т.е. когато приносът за настъпването им е
конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно и
виновно. Намаляването на обезщетението за вреди в конкретната хипотеза ще е
допустимо само при наличие на категорични доказателства, че вредите не биха
настъпили или техния размер няма да е в този обем. Приносът за съпричиняване
следва да е безспорно доказан, а не предполагаем, за да бъде зачетен при
определяне размера на вредите. В конкретния случай, от събраните по делото
доказателства се установи, че ищцата е била с предпазна каска на главата, което
беше потвърдено в показанията на разпитаните свидетели. Велосипедът е имал
необходимите светлоотразители. Няма доказателства ищцата да е допуснала
нарушение на правилата за движение, поради което направеното от ответника
възражение за съпричиняване е неоснователно. Освен това, видно от заключението
на авто-техническата експертиза, велосипедистът не е имала техническа възможност да спре преди
мястото на увреждането.
По делото не е спорно и от
представените доказателства се установи наличие на застрахователно правоотношение
по застраховка "гражданска отговорност", сключена между деликвента и
ответното застрахователно дружество, валидна към момента на ПТП от 20.10.2019г.
При това положение и по силата на чл.432 ал.1 от КЗ е налице основание за
ангажиране на отговорността на застрахователя за обезщететяване на вредите
причинени от деликвента. Съгласно общите принципи на чл.45 от ЗЗД и чл.51 от ЗЗД ответникът е длъжен да обезщети всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от непозволеното увреждане.
По отношение на претендираните имуществени
вреди- от събраните по делото писмени доказателства се установи, че ищцата е направила
разходи във връзка с процесното ПТП. Имуществените щети по
велосипеда са получени при реализирания удар между него и лекия автомобил, при
което е деформирана каплата на велосипеда, наложило според заключението на
вещото лице подмяна с нова част, която е посочена по стойност в заключенинето.
Този разход на стойност 98,40лв., както и таксата за издаване на съдебно-медицинско
удостоверение на стойност 50лв. са в причинна връзка с ПТП и имат характер на имуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на
възникналото ПТП от 20.10.2019г. и подлежат на
обезщетяване в предендирания размер от общо 148,40лв.
По отношение на исковата
претенция за неимуществени вреди:
При съдебно предявена претенция
за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение за неимуществени вреди по реда на чл.52 от ЗЗД,
по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и
тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятно
отражение върху увреденото лице, като се вземе предвид степента и тежестта на
увреждането. В конкретния случай причинените на ищцата телесни увреждания са от
категорията на леки телесни повреди, като оздравителния процес видно от
изложеното в заключението на съдебно-медицинската експертиза е продължил за
срок около месец след ПТП-то. Видно от
изложеното от вещото лице към момента на
прегледа са установени фиброзни промени на местата на получените хематоми на
двете подбедрици, които могат да предизвикват лека до умерена болка при рязко
натоварване на долните крайници и особено при бързо ходене и бягане. От
събраните по делото докаателства се установи, че освен телесните увреждания,
при ищцата са настъпили и психически травми, довели до депресивно състояние, за
което е провеждала лечение. При разпита свидетеля Колев каза, че ищцата
изпитвала силен стрес, наложило се да употребява успокоителни медикаменти. В
заключението на съдебно-медицинската експертиза вещото лице е посочило, че при
ищцата в резултат на ПТП е настъпило смесено тревожно депресивно разстройство,
като е налице вътрешна напрегнатост, емоционална нестабилност. Предписана й
била специфична антидепресивна терапия, която провеждала повече от 90 дни, през
които била с намалена работоспособност. Съдът взе предвид показанията на
свидетеля К, преценени по реда на чл.172 от ГПК, но ги кредитира, тъй като
отразяват преки негови впечатления и кореспондират с останалите събрани по
делото доказателства, вкл. и заключението на съдебно-медицинската експертиза. Като взе предвид горните обстоятелства,
съобразени с общоприетия критерий за справедливост, съдът намира, че следва да
определи размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер от 3000лв., което
прави изцяло основателна и доказана
претенцията за неимуществени вреди.
По отношение акцесорната претенция за лихва за забава,
съдът намира следното: Искането на ищеца за присъждане на лихва за забава, с начална дата датата
на деликта е неоснователно доколкото претенцията му за обезщетение е насочена
не към деликвента, а към застрахователя. С оглед изричната разпоредба на чл.429 от КЗ застрахователят по застраховка «гражданска
отговорност» дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно
обезщетение от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на КЗ или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователната претенеция от увреденото лице, като се вземе
най-ранната от горните дати. В производството по делото не се установи кога и
дали застрахованият е уведомил застрахователя за настъпване на събитието, като видно
от доказателствата увреденото лице е
предявило застрахователната си претенция на 11.11.2019г. Съдът намира, че от този момент
застрахователят е изпаднал в забава за плащане на дължимото обезщетение за имуществени
и неимуществени вреди, като от тази дата /11.11.2019г./, а не от датата на
деликта, се дължи върху присъденото обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди и законната лихва за забава, до окончателното изплащане.
Ищецът е
претендирал присъждане на разноски и с оглед изхода на спора и разпоредбата на
чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски за държавна такса в размер на 170лв., за възнаграждение за вещо лице в
размер на 100лв. и за адвокатско възнаграждние в размер на 400лв. Възражението
на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищцата е неоснователно, тъй като претендираното адвокатско
възнаграждение е в минимален размер по Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, с оглед материалния интерес по делото.
Ответникът също е
претендирал присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора не следва да
бъдат присъждани разноски в негова полза.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „ЗАД*******”АД, с ЕИК ********,
със седалище*******, представлявано от
изпълнителните директори Б Г И. и Ж С К да
заплати на Д.К.К. с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 148,40лв./сто четиридесет и осем лева и четиридесет стотинки/,
представляваща обезщетение за
имуществени вреди, сумата 3000лв. /три хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от ******г. в******, дължими по застраховка “Гражданска
отговорност", по застрахователна полица №********, валидна за период 30.10.2018г.-29.10.2019г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 11.11.2019г. до окончателното изплащане, както и сумата от 670 лв. /шестотин и
седемдесет лева/, представляваща направени по делото от ищеца разноски за държавна
такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: