Р Е Ш Е Н И Е
№……..………./……..……….2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав,
в открито съдебно заседание, проведено на пети
август през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ
НЕДЕЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
мл. с. НАСУФ ИСМАЛ
при секретар Галина Славова
като разгледа докладваното от младши съдия Н. Исмал
въззивно гражданско дело № 1339 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба с вх. № 30096/22.05.2020 г., депозирана от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс
– Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, действащ чрез адв. Н.Б., срещу
Решение № 1784 от 31.03.2020 г., постановено по гр. д. № 19308/2018 г. по описа
на РС-Варна, ГО, 19-ти съдебен състав, с което, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е прието за установено в отношенията между страните, че Я.Д.Н., ЕГН: **********, с адрес ***,
действащ чрез адвокат К.Т., не дължи
на въззивника, сумата в размер на 626.23 лева, представляваща стойност на служебно начислена ел.
енергия за минал период от 04.09.2018 г. до 02.12.2018 г., за обект на
потребление, находящ се в гр. Варна, Вилна зона, м-ст „Малко Ю" бл. № 440,
с абонатен № ********** и клиентски № **********, за което вземане е издадена
фактура №**********/06.12.2018 г.
Въз
въззивната жалба се навеждат подробни доводи, за това че атакуваният съдебен акт е
постановен в нарушение на материалния и процесуален закон. Сочи се, че приетите
за установени фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по
делото доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и присъждане на
сторените съдебно-деловодни разноски. Въззивникът твърди, че е налице правно
основание за съществуването на вземането на ответника–въззивник, а именно чл.
79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 48 от ПИКЕЕ. Твърди се, че е осъществен
правопораждащият юридически състав за начисляване на реално потребено от
абоната количество ел. енергия, защото е СТИ е с неработещ броителен механизъм,
като след оглед на схемата на свързване е установено, че има неправомерно
въздействие върху схемата на свързване на електромера – прекъснат нулев
проводник от нулевата шина към СТИ. Сочи се, че елекетрическата енергия е
родово определена движима вещ и собствеността върху нея се прехвърля след
индивидуализацията ѝ, т.е. чрез измерване от средство за търговско
измерване и преминаването ѝ към електропреносната мрежа. Навежда се, че е
засегнато правото на доставчика по чл. 200, ал. 1 от ЗЗД да получи стойността
на пренесеното до обекта количество електроенергия.
В срока по чл. 263 от ГПК, въззиваемият е подал писмен отговор на
въззивната жалба. В отговора се
твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което
депозираната въззивна жалба се явява неоснователна и като такава следва да се
остави без уважение, а атакувания съдебен акт да бъде потвърден. Въззиваемият
оспорва доводите на въззивника за наличие на правно основание, от което да
произтича гражданското притезание, предмет на настоящото производство, доколкото
разпоредбите, оебктивирани в ПИКЕЕ са отменени към датата на процесната
проверка. Отделно, сочи, че клаузите за едностранна корекция, уредени в ОУ на
дружеството доставчик, са неравноправни по смисъла на ЗЗП, което обуславя
тяхната нищожност. Твърди, че не е спазена и самата процедура по чл. 48, ал. 2
от ПИКЕЕ, тъй като констативният протокол не е съставен в присъствието на
полицейските органи, като не съдържа и подписа на последните. Моли за
присъждане на сторените разноски, като в условията на евентуалност е инвокирано
и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, уговорено в полза
на процесуалния представител на въззивника.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован,
чрез адв. Л.М. поддържа въззивната жалба и моли за уважаването ѝ и
присъждане на сторените разноски в хода на производството.
Въззиваемият,
редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява и не се представлява.
За да се произнесе по спора, съставът на
Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството
по гр. д. № 19308 по описа за 2018 г. на РС-Варна, ГО, е образувано по предявен
отрицателен установителен иск от Я.Д.Н. против „Енерго Про-Продажби“ АД, за
приемана за установено със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните,
че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 626.23 лева,
представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за минал период от
04.09.2018 г. до 02.12.2018 г., за обект на потребление, находящ се в гр. Варна,
Вилна зона, м-ст „Малко Ю" бл. № 440, с абонатен № ********** и клиентски
№ **********, за което вземане е издадена фактура №**********/06.12.2018 г.
В
исковата молба
ищецът
твърди, че е потребител
на доставяна от ответника ел. енергия в имот в гр. Варна, Вилна зона, м-ст
„Малко Ю" бл. № 440. При проверка на текущите си задължения установил, че
има задължение в размер на 626.23 лева. Абонатът посетил Център за обслужване
на клиенти, като при справка на гише му било разяснено, че въз основа на
извършена проверка от служители на „Енерго-Про Мрежи" АД и на база
констативен протокол, му била начислена допълнителна сума в размер на 626,23
лева за период от 04.09.2018г. - 02.12.2018г., за което била издадена фактура
от 06.12.2018г. и същият следвали да заплати сумата в срок до 17.12.2018г.
Сочи, че средството за търговско измерване, респ. неговата схема на свързване,
не била манипулирана от ищеца или негов представител, нито е потребена ел.
енергията, начислена за периода 04.09.2018г. - 02.12.2018г. на обща стойност
626,23 лева. Оспорва да е осъществена каквато и да е нерегламентирана намеса в
схемата на свързване на СТИ на обекта на потребление, както и че е изразходвано
някакво допълнително количество ел. енергия. Оспорва, като невярно твърдението
за наличието на прекъснат нулев проводник.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
ответника, с който искът се оспорва, като неоснователен. Посочва, че с ищеца са
в договорни отношения за процесния обект. На 02.12.2018г. била извършена
техническа проверка на средството за търговско измерване с фабричен
№1115031700818008, от служители на „Електроразпределение Север" АД. За
извършената проверка бил съставен Констативен протокол №1105259/02.12.2018г., в
който било установено, че СТИ е с неработещ броителен механизъм. След оглед на
схемата на свързване било установено, че има неправомерно въздействие върху
схемата на свързване на СТИ - прекъснат нулев проводник от нулевата шина към
СТИ. По този начин абонатът спирал и пускал оперативната нула към СТИ. Когато
СТИ било с неработещ броителен механизъм (прекъснат оперативен нулев проводник)
консумираната ел. енергия преминавала през СТИ, но не се измервала от него и
съответно не се заплащала от абоната. Констативен протокол №1105259/02.12.2018
г. бил подписан от двама свидетели. Във връзка с направените констатации,
„Електроразпределение Север" АД съставило Справка за корекция №
50519_В731/ 03.12.2018г. Поради невъзможността неотчетената част от потребената
енергия да бъде точно измерена била приложена корекционна процедура за
фикционно изчисление на доставеното количество енергия за 90 /един отчетен
период/ по одобрената от ДКЕВР методика в изпълнение на чл. 48 ПИКЕЕ. На
06.12.2018г., ответното дружество издало фактура №**********, с което била
определена цената на електрическата енергия, потребена от 04.09.2018г. до
02.12.2018г., за процесната сума от 626.23 лв. Вземането се дължало от ищеца на
основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 48 от ПИКЕЕ. Искането е за отхвърляне на исковата претенция.
Настоящият
съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата и като взе предвид, събрания и приобщен по дело
доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл.
235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Не
е спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че страните са в
продажбено правоотношение по силата, на което ответникът
продава на ищеца
електрическа енергия, срещу
задължението на потребителя да заплати определена
цена. На 02.12.2018
г. служители на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД са извършили проверка на СТИ фабр. № 1115031700818008
на обект на ищеца Я.Д.Н.,***, м-ст „Малко Ю“ № 440,
в присъствието на свидетелите З. Д. и П. Д.. В началото на
проверката процесният СТИ е бил с неработещ броителен механизим. След оглед на
схемата на свързване се установи, че има неправомерно въздействие върху схемата
на свързване на СТИ – прекъснат нулев проводник от нулевата шина на СТИ. След
проверката е възстановена правилна схема на свързване.
Тези обстоятелства са обективирани в Констативен протокол № 1105259,
който е подписан от служителите и свидетелите, чиито подписи са автентични, видно
от показанията на разпитания в хода на съдебното дирене свид. Златка Димитрова
и заключението на вещото лице по назначената Съдебно-почеркова експертиза.
Материализираните в гореописания констативен протокол факти са в унисон и с
показанията на свид. Величка Кирова, която сочи, че при проверката е установено
прекъснат оперативен проводник от нулева шина, като електромерът не е
демонтиран, а само е възстановена схемата.
На основание извършената
проверка от “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД /старо наименование „ЕНЕРГО-ПРО
МРЕЖИ“ АД/ е изпратено уведомление до ищеца, с което го уведомяват, че
съобразно ПИКЕЕ и ОУДПЕЕ е направено преизчисление на количеството потребена
електрическа енергия.
Въз основа на констатациите от
проверката „Електроразпределение Север“ АД е съставило справка за корекция № 50519_B731 от 03.12.2018 г. за обекта за периода от 04.09.2018 г. до 02.12.2018 г., като видно от
същата периодът обхваща общо 90 дни и общото начислено
количество ел. енергия за процесния период е 3168 квтч. Издадена е и фактура № **********/06.12.2018 г. за сумата от 626.23 лева.
От заключението на вещото лице по назначената Съдебно-техническата експертиза
/СТЕ/, кредитирано от съда като обективно и компетентно изготвено и неоспорено
от страните, се установява, че в периода от 04.09.2018 г. до 02.12.2018 г. цялта потребена от ищеца ел. енергия не може
да бъде измерена, доколкото СТИ е било с откачен оперативен нулев проводник.
Вещото лице сочи, че няма данни за техническа неизправност или неправомерно
вмешателство върху процесното СТИ. Налице е вмешателство в измервателната
схема, в която е бил включен електромерът, в резултат на което СТИ не е
отчитало електроенергията потребена чрез инсталацията на процесния обект,
преминаваща и през захранващия кабел към абоната. Математическите изчисления по
извършената корекция са аритметично точни. Констатира се още от заключението,
че изчисленото количество може да бъде реално доставено до абоната
В
проведеното открито съдебно заседание вещото лице поддържа заключението.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до
следните правни изводи:
Жалбата, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата
на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по
валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в обжалваната му
част.
Постановеното решение
е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената
писмена форма, поради което същото е валидно.
Съдебният акт е
постановен при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за
възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват
отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.
По отношение на
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР
№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни
правни норми.
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи
процесната сума, представляваща стойността на служебно начислена
електроенергия, за извършена корекция на сметка при неизмерване или
неправилно/неточно измерване на електрическа енергия. Съобразно разпределената
в процеса от първоинстанционния съд доказателствена тежест ответникът е
следвало да установи, че е извършил проверка на електромера на ищецът, при
която е установено, че същият не отчита точно потребената електрическа енергия,
че проверката е извършена законосъобразно и в съответствие с Общите условия и ПИКЕЕ, че е извършил корекция
на сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на иска, в правилен размер.
В
конкретния случай е безспорно, че въззиваемият се явява потребител на ел.
енергия по смисъла на закона, както и че процесната сума е начислена като
корекция на сметката му. Спорно се явява обстоятелството дали са били налице
предпоставките за едностранно извършване на корекция на стойността на
потребената електроенергия за релевирания период.
В
правната норма, обективирана в разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, е предвидена възможност за извършване на корекция за потребена електроенергия
в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или
неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ, но при спазване на определени правила, чието приемане е от
компетенцията на ДКЕВР /чл. 83 ал. 2 ЗЕ/. Или правото на ответника да изчислява
и коригира пренесената ел. енергия е обусловено от установяване на неправомерно
въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно
присъединяване към електропреносната мрежа. Съобразно изготвените констативен
протокол и заключението на вещото лице, по несъмнен начин се налага извод, че в
случая не се касае за неправомерно присъединяване към електроразпределителната
мрежа. Причината за установената липса на отчитане е резултат от неправомерно въздействие
върху схемата на свързване на СТИ – прекъснат нулев проводник от нулевата шина
към СТИ.
Наред
с изложеното обаче, служебното начисляване на допълнителни количества
електрическа енергия по партидата на въззивника е извършено по реда на
обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 год., изм. ДВ, бр. 15/14.05.2017 г.
Същите са издадени от Председателя на КЕВР (приети с Решение на КЕВР по т. 3 от
Протокол № 147/14.10.2013 г.) в съответствие с предвиденото в чл. 83 ал. 1 т.
6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и
съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и регламентиращи
принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или
неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл.
21 ал. 1 т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2 ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила по правната си
същност са подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните. С
Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 - членен
състав (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.) разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56
от ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.) са отменени, а с Решение № 2315 от
2018 г. на ВАС на РБ – ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г. са
отменени и чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ. По аргумент от
разпоредбата на чл. 195 ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното
решение за неговата отмяна и действа занапред.
В
тази връзка, посочените разпоредби от ПИКЕЕ не са приложими към настоящия спор, доколкото техническата проверка в
обекта на потребление е извършена на 02.12.2018 г. – след пълната отмяна на
ПИКЕЕ, което обуславя извода за липса на законово основание, от което да
произтича гражданското притезание на въззивното дружество. В отменените
разпоредби се съдържат процедурни правила за надлежно извършване на проверката,
която служи като основание за коригиране на сметката. След отмяната на чл.
41-44 и чл. 47 от ПИКЕЕ липсва ред и предпоставки за извършване на проверка за
метрологичната, функционална и техническа изправност на СТИ, както специални
изисквания за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия. Извършените от ответника в тази връзка действия
към този момент не са изрично регламентирани, поради което и не са основани на
закона. Дори да не е отменен законовия текст, който предвижда коригирането на
сметката по определена методика, то след отмяната на текстовете, които уреждат
процедурата за констатиране на отклоненията в нормалното отчитане, е изключена
възможността за прилагането му. Доколкото законодателят не е предвидил друг
ред, освен този по ПИКЕЕ, по който да се извърши проверката и коригирането на
сметката, то доставчикът няма правомощия да извършва такива действия и
извършването им няма юридическа стойност. Този извод се налага и предвид
строгата регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел да бъдат
защитени потребителите от неправомерни действия на монополистите.
Съгласно
чл. 195, ал. 2 от АПК, правните последици, възникнали от подзаконов нормативен
акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат
служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в
сила на съдебното решение. В случая компетентен орган по смисъла на цитираната
разпоредба се явява Комисията по енергийно и водно регулиране /КЕВР/, която
съобразно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 вр. ал. 1, т. 6 вр. чл. 21, ал. 1, т. 3
от ЗЕ има правомощия да приема правилата за измерване на количеството
електрическа енергия. След изтичането на срока по чл. 195, ал. 2 от АПК
Комисията издаде нови ПИКЕЕ /обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г./, като в § 2 от
ПЗР предвиди, че процедурите по преизчисляване на количество електрическа
енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с
клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до
влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на
съставяне на констативния протокол, като в случаите на съставените след
01.07.2018 г. констативни протоколи се взема предвид и действащата прогнозна
пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичния разход на
операторите на съответните мрежи, определена от Комисията за енергийно и водно
регулиране. Предвид изложеното следва да се приеме, че в настоящия случай,
доколкото процесният констативен протокол е съставен след пълната отмяната на
приложимите разпоредби от ПИКЕЕ /отм./, то липсва приложим материален закон, в
съответствие с който да бъдат установени случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, тъй като с решението на ВАС е
отменена включително разпоредбата на чл. 47 ПИКЕЕ, която определя редът, по
който се извършват проверките на СТИ. Липсващата нормативна уредба не може да
бъде заместена по аналогия с правни норми съществуващи в други източници на
правото, тъй като съгласно чл. 1 от ЗЕ процесните обществени отношения се
уреждат именно със специалния закон. Да се приеме обратното на практика
означава, както субектите, за които Правилата са създавали права и задължения,
така и съдът в производство като настоящото, да заобиколят последиците на
решението на административния съд за преустановяване занапред действието на
съответните правни норми поради отричане на юридическата им сила.
Настоящият съдебен
състав напълно споделя трайната съдебна практика на ВКС досежно едностранната
корекция на сметка за минал период въз основа на ОУ на дружеството-оператор. В
редица решения на касационната инстанция, постановени след допускане до
касационно обжалване на въззивни решения именно по въпроса дали едностранната
корекция на сметки е допустима и дали клаузите от ОУ, регламентиращи тази
възможност са нищожни /напр. Решение № 79/11.05.2011г. на ВКС, постановено
по т. д. № 582/2010 г., Решение № 189/11.04.2011г. на ВКС по т. д. №
39/2010г., Решение № 165/2009г. по г. д. № 103/2009г. на ВКС, Решение
№ 104/2010г. по т. д. № 885/2009г., Решение № 29/15.07.11г. по т. д. №
225/10 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 12/11.02.2013 год. по т. д. №
1080/2011 год. на ВКС на РБ, Второ т. о. и др./ е прието, че клаузите
от ОУ, регламентиращи възможността доставчикът едностранно да коригира
сметките на абонатите за потребена ел. енергия за минал период, са неравноправни,
поради което са нищожни – чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите.
Предвид
гореизложеното, настоящият състав намира предявения отрицателен установителен
иск за основателен и като такъв същият следва да се уважи изцяло.
Поради
съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното
първоинстанционно решение следва да се потвърди.
Относно
съдебно-деловодните разноски:
Поради съвпадащ
резултат от разглеждането на делото по същество, въззивният съд не може да ревизира
произнасянето по отношение на разноските.
При този изход от делото,
претенцията на въззиваемия за компенсация на разноските, направени за защита
във въззивното производство по неоснователна въззивна жалба, следва да бъде
уважена. Същият претендира разноски на основание чл. 38, ал.
1, т. 3, предл. 3 от ЗА. При това положение на основание ал. 2 от цитирания
законов текст в полза на адв. К.Т. следа да се присъди адвокатски хонорар в
размер на 300.00 лева – арг. от чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните
размерни на адвокатските възнаграждения.
Водим
от изложените мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1784 от 31.03.2020 г., постановено по гр. д. № 19308/2018 г.
по описа на РС-Варна, ГО, 19-ти съдебен състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал.
2 вр. ал. 1, т. 3, предл. 3 от ЗА вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК, „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, „Варна Тауърс –Г“, бул. „Владислав
Варненчик” 258, ДА ЗАПЛАТИ на адв. К.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 300.00 лева, представляваща сторени пред въззивния съд
съдебно-деловодни разноски, включващи адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.