№ 1857
гр. София, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110203913 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:
Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 5372320, издаден от СДВР, с който на АЛ.
СТ. С., с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 21,
ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и издаден при
допуснати съществени процесуални нарушения. Наведени са аргументи, че не е било
посочено мястото, където е била поставена системата за контрол. Твърди се, че мястото на
извършване на нарушението е описано неясно. Сочи се, че при използване на мобилна
камера за установяване на превишаване на скоростта от МПС, то не следвало да се издава
ЕФ, а да се съставя АУАН и в последствие НП. Твърди се, че не е приспаднат толеранс от 3
км/ч по отношение на измерената скорост на движение. Иска се отмяна на ЕФ като
незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Постъпило е писмено становище по същество от процесуалния представител на
жалбоподателя – мл. адв. П.. В него се отправя искане за отмяна на ЕФ.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебното заседание.
Депозирано е писмено становище от упълномощен неин процесуален представител – юрк.
Ив., с което се прави искане за потвърждаване на електронния фиш, за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираните
от другата страна разноски за адвокатско възнаграждение, ако надвишават
1
законоустановения минимум.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
На 13.10.2021 г. в 11:07 ч. е управляван лек автомобил „нисан х трейл“, с рег. № СВ 5249
АА, по бул. „Околовръстен път” № 214 (СОФИЯ РИНГ МОЛ), с посока на движение от бул.
„Симеоновско шосе шосе“ към бул. „Св. Климент Охридски“. На посочения участък от пътя
било въведено ограничение на максимално допустимата скорост на движение – 80 км/ч,
(скорост за движение, която е била въведена със знак В-26). При ограничение на скоростта
до 80 км/ч, автомобилът, е засечен да се движи със 97 км/ч., от която скорост е приспаднат 3
% толеранс в полза на водача и същата се зачита като 64 км/ч. Нарушението е установено с
техническо средство – мобилна система за видеонаблюдение ATCC CORDON M2, с №
MD1192. За така установеното превишаване на скоростта е издаден електронен фиш №
5372320, издаден от СДВР, с който на АЛ. СТ. С., с ЕГН **********, на основание чл. 189,
ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 50 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация съвпадат
по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: снимков материал,
протокол от проверка на техническо устройство и удостоверен тип, справка за собствеността
на автомобила, протокол за ползване на техническото средство за контрол на скоростта,
заповед за утвърждаване образец за издаване на ЕФ, както и от останалите по делото
писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като те не
съдържат противоречия и в своята съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по
делото. Освен това, при наличието на еднопосочен доказателствен материал, съдът няма
задължение да анализира подробно доказателствената съвкупност, с аргумент a contrario от
нормата на чл. 305, ал. 3 от НПК.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
При разглеждане на дела по оспорени ЕФ районния съд е винаги инстанция по същество
съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че трябва да провери законността, т.е. да
провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощия – право и задължение, съдът служебно констатира, че
електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а
именно: данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението; за регистрационния номер на моторното превозно средство; за собственика,
2
на когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението; нарушените
разпоредби; размера на глобата и срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане.
От представените по делото писмени доказателства и доказателствени средства се
установява също така, че оспорваният електронен фиш е издаден от компетентен орган, при
спазване на процесуалния правила.
Твърденията на жалбоподателя, че не е посоченоместоположението на стредството за
измерване на скоростта, са неоснователни, тъй като от протокола за ползването на
техническото средство за видеоконтрол се установява точно къде е било поставено на
процесната дата същото, индивидуализирано с посочване на номера му, като е посочено и
разстоянието между него и поставения пътен знак.
Съдът намира, че аргументите на жалбопоателя, че при използване на мобилна камера за
установяване на нарушения като процесното, следва да се издава задължително АУАН и
НП, а не ЕФ, са неоснователни. След влизането в сила на новата Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, последната предвижда да се
издават електронни фишове от всички автоматизирани технически средства и системи, а от
разпоредбата на чл. 2 на същата наредба се вижда, че и стационарните, и мобилните системи
за контрол на скоростта са включени в съдържанието на понятието „автоматизирани
технически средства и системи (АТСС)“. Нормата на чл. 3 пък изрично сочи, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават
електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Ето защо,
съдът намира, че възраженията на жалбоподателя не могат да бъдат уважени.
Видно от доказателствата по делото, изискванията на действащата Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. са спазени.
Фишът е законосъобразен и от материалноправна страна. От доказателствата по делото се
установява по категоричен начин, че на На 13.10.2021 г. в 11:07 ч. е управляван лек
автомобил „нисан х трейл“, с рег. № СВ 5249 АА, по бул. „Околовръстен път” № 214
(СОФИЯ РИНГ МОЛ), с посока на движение от бул. „Симеоновско шосе шосе“ към бул.
„Св. Климент Охридски“. На посочения участък от пътя било въведено ограничение на
максимално допустимата скорост на движение – 80 км/ч, (скорост за движение, която е била
въведена със знак В-26). При ограничение на скоростта до 80 км/ч, автомобилът, е засечен да
се движи със 97 км/ч., от която скорост е приспаднат 3 % толеранс в полза на водача и
същата се зачита като 64 км/ч. С оглед посоченото се явяват неоснователни възраженията на
жалбоподателя, че не е приспаднат посоченият толеранс от 3 км/ч. От наличните по делото
доказателства се установява още, че и техническото средство е одобрен тип за измерване,
както и че същото е било в изправност. Съдебният състав намира още, че мястото на
нарушението е посочено достатъчно подробно от АНО – посочено е на кой булевард, до кой
номер и в каква посока на движението е установено нарушението, което е напълно
достатъчно. С оглед изричното посочване на посоката на движение на автомобила, съдът
3
намира за неоснователни доводите от коя страна на пътното платно се намира посоченият
номер, тъй като с него се дава индикация за определяне на конкретна част от булеварда, а
допълнително е конкретизирана посоката на движение на автомобила.
Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав приема, че
жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП да
съобрази скоростта на движение с указаната скорост за движение, която е била обозначена с
пътен знак. Изпълнителното деяние от състава на това нарушение е определено като
нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие.
Съдът намира, че деянието е извършено виновно, при наличие на пряк умисъл, тъй като
водачът на автомобила е съзнавал какво е въведеното ограничение на скоростта и
съзнателно е управлявал автомобила с по-висока от допустимата скорост.
Предвиденото административно наказание „глоба” е наложено в законоустановения размер
от 50 лева, съгласно действащата към момента на нарушението, а и към настоящия момент
законова разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 2, тъй като е налице превишаване на скоростта на
движение с от 11 до 20 километра в час, а именно с 14 км/ч.
Предвид изложените аргументи, съдът намира, че обжалваният електронен фиш е
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 5372320, издаден от СДВР, с който на
АЛ. СТ. С., с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева, за нарушение на
чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-
София град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4