Номер 18620.....2020 г.Град Ш.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Ш.Състав II
На 05.....2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Азадухи О. Карагьозян
Членове:Румяна В. Райкова
Теодора Е. Димитрова
Секретар:Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Азадухи О. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20203600500351 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №376/25.06.2020г. по гр.д.№3910/2019г. по описа на ШРС, съдът е отхвърлил
предявеният по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК от “Топлофикация С.“ ЕАД, с ЕИК ..., седалище и адрес на
управление гр. С..., положителен, установителен иск по чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за признаване
като установено в отношенията между страните, че ответникът Д. К. Й. , с ЕГН ********** и постоянен адрес гр.
Ш.., съдебен адрес гр. С..., ТЦ Глобус, адв. К.К., дължи на ищеца сумата 2 943.54 лева - цена за доставена и
неплатената топлинна енергия за периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2018 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр.
С..., абонатен № 235866, ведно със законната лихва от датата на заявлението в съда - 21.05.2019 г. до окончателно
плащане като неоснователен, отхвърлил е положителен, установителен иск по чл. 86 ЗЗД, за признаване като
установено в отношенията между страните, че ответникът Д. К. Й. , дължи на ищеца сумата 491.15 лева —
мораторна лихва, за периода 14.09.2016 г. до 07.05.2019 г., върху цената за доставена през периода от м. 05.2015 г.
до м. 04.2018 г. и неплатената топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на заявлението в съда -
21.05.2019 г. до окончателно плащане като неоснователен, отхвърлил е положителен, установителен иск по чл.
149 и чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за признаване като установено в отношенията между страните, че
ответникът Д. К. Й. , дължи на ищеца сумата 50.99 лева цена за услугата „дялово разпределение“ за периода
05.2015 г. до 04.2018 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. С..., абонатен № 235866, ведно със законната
лихва от датата на заявлението в съда - 21.05.2019 г. до окончателно плащане като неоснователен, отхвърлил е
положителен установителен иск по чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата 10.61 лв. - мораторна лихва, за периода 30.05.2016 г. до 7.05.2019г. , върху
цената на услугата „дялово разпределение“, ведно със законната лихва от датата на заявлението в съда -
21.05.2019 г. до окончателно плащане като неоснователен, за които вземания има образувано заповедно
производство - ЧГД № 28345/2019 г., по описа на PC С., като по реда на чл. 410 ГПК против ответника има
издадена Заповед от 06.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение, присъдил е на ищеца сумата от 400лв.
разноски по делото , осъдил е “Топлофикация С.“ ЕАД да заплати в полза на Държавата по сметка на Районен
съд Ш., сумата от 700лв. разноски за експертиза.
Решението е обжалвано от „Топлофикация – С.“ ЕАД, гр.С. , действащо ,чрез пълномощника си А.Г.
юрисконсулт , като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят
1
моли решението да бъде отменено и вместо това съдът да постанови ново с което да уважи исковете.
Въззиваемият Д. К. Й. , действащ ,чрез пълномощника си адв. К. П. К. е депозирал отговор с който
оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да я остави без уважение и потвърди обжалваното решение.
Третото лице помагач „Техем сървисис“ ЕООД гр.С. не е депозирало отговор на въззивната жалба и не
взема становище по въззивната жалба и в съдебно заседание.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при наличие на
правен интерес и е допустима.
Ш.ският окръжен съд на осн.чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка намира обжалваното
решение за валидно и допустимо , а депозираната срещу него жалба разгледана по същество за неоснователна.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционният съд и на осн.чл.269 ГПК препраща към мотивите на ШРС , като по този начин те стават
част от съжденията на настоящия съдебен състав.
Независимо от това и във връзка с оплакванията , наведени във въззивната жалба е необходимо да се
добави и следното :
Ищцовото дружество претендира исковите суми за незаплатена и консумирана топлинна енергия от
ответника за имот намиращ се на адрес гр.С. ж.к.С... /надпартерен/ ап.... за аб.№235866 за периода 01.05.2015 г.
до 30.04.2018 г., като ответникът бил потребител на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 ДР от ЗЕ. Ищецът
следва да докаже по делото ,че процесният имот на този адрес е собствен на ответника и като такъв е потребител
на топлинна енергия. В представеният с исковата молба от ищеца нотариален акт за апартамента собственост на
ответника обаче не е посочен номер на закупеният апартамент . С молба – декларация от 10.10.2002г. ответникът
е помолил ищцовото дружество да открие партида на негово име за апартамент №... Също така от протокол на
Общо събрание на етажните собственици на сграда на адрес: ул. С... /л. 16 от ГД № 52823/2019 г., по описа на PC
С./, се установява, че на 08.....2001 г. е взето решение да се сключи Договор за услуга „Топлинно счетоводство“ с
„Техем сървисис“ ЕООД гр. С.. Към Протокола е приложен Списък на етажните собственици в който срещу №..
е посочено името на Д. К. Й. , а под №... - С.Б.А.. От разписката за връчване на уведомлението за издадената
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, приложена по заповедното производство /л. ../, се установява, че
връчителят е търсил длъжника и е извършил процедурата по чл. 47, ал. 1 ГПК за връчване на книжа чрез
залепване на уведомление на длъжник живущ в ап.№.. на адрес: гр. С., ул. “С.... Представеното Удостоверение,
съставено от представители на ищеца и на етажната собственост, за идентичност между номерацията на отделни
имоти на адрес: гр. С., ул. С..., от което се установява, че в системата на Топлофикация С., адресът на ул. С.. на
трети надпартерен етаж, по НА № ..2, том LLLXLVII, дело № 38867/1997 г., е идентичен с адресът: ул. С..., ....,
поради което фактурите за топлинна енергия за аб. № 235866, са издавани за ап. ..., не е годно доказателство да
установи, че собственик на процесното жилище - апартамент №..., с абонатен № 235866 е ответникът Д. К. Й. .
Предвид гореизложеното съдът счита ,че ищецът не е доказал по делото ,че ответникът е собственик
именно на апартамент № ..., на адрес: гр. С., ул. С..., вх. 1, ет.3/надпартерен/ за ползването на който е доставяна
топлинната енергия и е възникнало задължението за плащане и това не е установено с категоричност при
условията на пълно и главно доказване по делото. Нотариален акт доказващ собствеността върху апартамент №...
не е представен , като авантуално това е можело да стане със справка по партидата на имота от Агенцията по
вписванията, както и техническа експертиза, която да установи идентичност на посоченият в НА № ..2, том
LLLXLVIII, дело № 38867/1997 г., апартамент и този, по отношение на който се претендира в настоящото
производство, че е собствен на ответника с № ... и с абонатен № 235866, но такива доказателства не са били
представени от ищеца . Ищцовото дружество е открило партидата и всички фактури са били издавани не за
апартамент №.., а за апартамент №..., за който обаче не са налице доказателства да е собствен на ответника или да
се ползва от него на друго основание. Представените по делото отчети на индивидуални отчети, изравнителни
сметки, фактури са частни документи и не обвързват съда с доказателствена сила, досежно обстоятелството, че
2
ответникът е носител на вещно право върху апартамент № ....
Ето защо не беше установено ответникът да е потребител на топлоенергия за битови нужди през
исковия период за апартамент № ..., гр. С., ул. “С... /надпартерен/ и предявените установителни искове по чл. 422
вр. чл. 415 ГПК за сумата от 2 943.54 лева - цена за доставена и неплатената топлинна енергия за периода от м.
05.2015 г. до м. 04.2018 г и за сумата сумата 50.99 лева цена за услугата „дялово разпределение“ за периода
05.2015 г. до 04.2018 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. С..., абонатен № 235866 са неоснователни и
следва да се отхвърлят .
Неоснователността на исковете за главница води до неоснователност и на акцесорните искове за
обезщетения за забавено изпълнение в размер на законната лихва на осн.чл.86 от ЗЗД за сумата от 491.15лв. за
периода 14.09.2016г. до 7.05.2019г. и за сумата от 10.61лв. за периода от 30.05.2016г. до 7.05.2019г., които също
следва да бъдат отхвърлени.
Ето защо съдът счита обжалваното решение на ШРС за правилно и законосъобразно , като
депозираната срещу него жалба е неоснователна.
Предвид изхода от спора пред настоящата инстанция следва жалбоподателят да заплати на
въззиваемата страна разноските по делото ,които са направени от нея пред ШОС в размер на 420лв. за адвокатски
хонорар.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК ,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №376/25.06.2020г. по гр.д.№3910/2019г. по описа на
ШРС.
ОСЪЖДА “Топлофикация С.“ ЕАД, с ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр.
С... да заплати на Д. К. Й. , с ЕГН ********** и постоянен адрес гр. Ш.., съдебен адрес гр.
С..., ТЦ Глобус, адв. К.К. разноски по делото в размер на 420лв. за адвокатски хонорар.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Техем сървисис“
ЕООД с ЕИК ......, седалище и адрес на управление гр. С., р-н „С.. на страната на ищеца
“Топлофикация С.“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4