Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260160 07.05.2021 г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД ХАСКОВО......................................................................... състав
на седми април.................................................... две хиляди и двадесет и първа година
в открито заседание в състав :
Председател: ТОШКА
ИВАНОВА
Членове : АННА ПЕТКОВА
ЙОНКО ГЕОГИЕВ
Секретар В* К*
като разгледа докладваното от
чл.съдията Георгиев..............................................
В.гр. дело № 179 по описа за 2021год.,...............................................................................
За да се произнесе взе предвид:
Производството е въззивно по реда на чл.258 от ГПК.
Обжалва се от Районна
прокуратура Харманли решение №260971 от 07.12.2020г. по г.д. №734/2020г. по
описа на РС Харманли, с което Прокуратура на РБ е осъдена да заплати на Д.М. Д*
ЕГН ********** *** сума в размер на 5000лв.,представляваща обезщетение за
неимуществени вреди,претърпени в резултат на незаконно обвинение,по което
обвинение е признат за невиновен с влязла в сила на 07.07.2020г.присъда
№1/06.01.2020г. по нохд №78/2019г. по описа на
РС Харманли
В жалбата се правят
оплаквания за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на
постановеното решение Съдът не е отчел обстоятелството,че не е осъществен
състава на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.Не се доказват твърденията за настъпили
негативни последици Иска се отмяна на обжалваното решение.
Постъпила е и частна
жалба против определение №260039 от 14.01.2021г. по същото дело,с което е
оставена без уважение молбата на адвокат Т.Д.,като пълномощник на Д.М. за
изменение на постановеното решение в частта му за разноските.
В срок не са постъпили
отговори на въззивната жалба и на частната жалба.
Хасковският окръжен съд след
преценка на събраните по делото доказателства и изводи на първоинстанционния
съд приема за установено от фактическа страна.
Производството пред
Районен съд Харманли се е развило по иск предявен от Д.М.А. против Прокуратура
на Република България с правно основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за присъждане
на обезщетение от 20000лв. неимуществени вреди ,произходящи от незаконно незаконно
обвинение по което обвинение е признат за невиновен с влязла в сила на
07.07.2020г.присъда №1/06.01.2020г. по нохд №78/2019г-. по описа на РС Харманли.
Установените факти по делото
са привличането на ищеца като обвиняем с постановление от 27.01.2017г. по ДП
№169/2016г. по описа на РУ МВР Харманли за престъпление по чл.281 ал.2 т.4 и
т.5 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК,като му е взета мярка за неотклонение
„подписка“. След внасяне на обвинителния акт в съда с присъда №34/17.10.2018г.
по нохд№377/2017г. РС Харманли е оправдал ищеца,която присъда е отменена на
процесуално основание с Решение №25/22.02.2019г. по внохд№622/2018г. на ОС
Хасково. При повторното разглеждане на делото с присъда№1/06.01.2020г. по нохд
№78/2019г-. по описа на РС Харманли, влязла
в сила на 07.07.2020г.след потвърждаването и от Окръжен съд Хасково с решение
от 07.07.2020г по внохд №75/2020г.
При тези данни районният съд е
счел,че с оправдаването на Д.А. е
осъществен състава на чл.2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ, а относно приложението на чл.52
от ЗЗД за определянето на справедлив размер на обезщетение,съдът е стъпил на
факта на продължителността на наказателното преследване в периода от
27.01.2017г. до 07.07.2020г.,което е за тежко престъпление наказуемо от една до
шест години и че ищецът е реабилитиран на основание чл.86 ал.1 т.1 от НК.Определеният от първоинстанционният съд размер на обезщетение от
5000лв.настоящата инстанция намира за адекватен на понесените негативни
последици от обвинението,поради което намира,че решението не се нуждае от
ревизиране и жалбата се явява неоснователна, а решението на районния съд следва
да бъде потвърдено.Съвпадането на фактическите и правни изводи на двете
инстанции обуславят и препращане към мотивите на районния съд на основание
чл.272 от ГПК.
Не се нуждае от ревизиране и
обжалваното определение,с което е оставено без уважение искането на адвокат Т.Д.
за изменение на решението в частта за разноските,които следва да бъдат
присъдени на адвоката, а не на страната.Необосновано и неоснователно се иска
изменение на решението в тази част,при положение че не е направено изрично
искане от страна на пълномощника адвокат за присъждане на разноски на основание
чл.38 ал.1 от ЗА .Ето защо и частната
жалба подадена от адвокат Т. Д.,като
пълномощник на Д.А. се явява неоснователна, а постановеното определение следва
да бъде потвърдено по мотивите,обективирани в него.
Водим от горното,съдът.
Р Е
Ш И:
Потвърждава решение №260971 от 07.12.2020г. по г.д. №734/2020г. по
описа на РС Харманли .
Потвърждава определение
№260039 от 14.01.2021г. по г.д. №734/2020г. по описа на РС Харманли .
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: