№ 577
гр. София, 10.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20211110129756 по описа за 2021 година
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл.
131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание
чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
Производството е образувано във връзка с подадени по гр.д. №17502/2020 г. по
описа на СРС, 169 състав насрещни искове от страните по посоченото дело, които с
определение № 20121242/20.05.2021 г. не са били допуснати за съвместно разглеждане
с предявения по делото първоначален иск.
Съставя следния проекто-доклад по делото:
Производството е образувано въз основа на искова молба от „.......“ АД, ЕИК: ......
срещу ВЛ. ПЛ. Л., ЕГН: **********, с която са предявени искове с правно основание
чл. 207, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 211 КТ, чл. 221, ал. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответника имало сключен трудов договор № .....
г., с който ответникът бил назначен на длъжност „куриер“ при ответното дружество,
като част от задълженията по длъжностната му характеристика били: да приема,
превозва и доставя пратки от и на клиенти приема пратки за разнос, разнася импортни
пратки, отчита събраните средства по товарителници, предава и инкасира суми по
наложени платежи на пратки и да се отчита за тях. При изпълнение на задълженията
си, съгласно чл. 11, ал. 5 от договора, ответникът носел имуществена отговорност за
приетите пратки до предаването им на администратора. Ищецът поддържа, че на
04.10.2013 г. с констативен протокол било установено, че на същата дата ответникът не
бил отчел в касата на дружеството служебна сума в размер на 3400 лева. Сумата била
получена от него от събрани от клиенти суми за извършени куриерски услуги и
получени наложени платежи. Протоколът бил подписан от ответника, който се бил
съгласил с констатациите в него. Липсата се установявала и от куриерски отчет, както
и от писмени обяснения на ответника, получени при ищеца с вх. № ЕП-168/31.10.2013
г. В тези обяснения ответникът признавал, че излязъл от служебния автомобил, за да си
закупи цигари, като оставил личните си документи и пари, както и служебните пари на
„пасажерската седалка“. Твърди, че ответникът бил признал пред свои колеги, че
оставил служебния автомобил незаключен. От 29.10.2013 г. ответникът бил престанал
да ходи на работа, без да е подавал молба за отпуск, болничен лист или изобщо да
1
уведоми защо отсъства – отразено в докладна с вх. № ЕП-175/04.11.2013 г. на г-жа Т.К.
до изпълнителния директор на дружеството. На ответника било изпратено с куриер
писмо с изх. №734/05.11.2013 г. да даде обяснения на основание чл. 193, ал. 1 КТ.
Писмото било получено от ответника на 06.11.2013 г., но обяснения от негова страна
не постъпили. Във връзка с това на 03.12.2013 г. изпълнителният директор на „.......“
АД издал следните заповеди:
Заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ;
Заповед на осн. чл. 210 КТ, вр. с чл. 207 КТ за имуществена отговрност на
работника за неотчетена сума в размер на 3303,72 лв.
Заповедите били връчени на ответника на 08.01.2014 г. За реализиране
имуществената отговорност на работника били издадени заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на които било образувано ч.гр.д. №
144/2014 г. на ЧСИ Мариана Обретенова, по което ищцовото дружество било получило
от ответника сумата в размер на 3457,12 лв. Впоследствие заповедта за изпълнение и
изпълнтелният лист били обезсилени. С оглед изложеното счита, че е налице правен
интерес да предяви настоящия иск, с който моли съда да осъди ответника да му
заплати сумите както следва;
1. Сума в размер на 3303,72 лв. – стойността на липсата, причинена от ответника на
ищеца.
2. Сумата от 2274,82 лв. – законна лихва за забава върху посочената в т.1 главница
от 04.10.2013 г. – датата на установяване на липсата, до 15.07.2020 г. – датата на
депозиране на исковата молба.
2.1.) В условията на евентуалност претендира заплащането на законна лихва за забава
върху сумата по т. 1, начислена от датата на установяване на липсата – 04.10.2013 г.,
до датата на всяко отплащанията на ответника по заведеното срещу него изпълнително
дело, която е в общ размер от 3465,21 лв.
3) На основание чл. 221, ал. 2 КТ претендира сумата от 310 лева – дължимо от работника
на работодателя обезщетение при дисциплинарно уволнение в размер на брутното
трудово възнаграждение за срока на предизвестието.
4) Сумата в размер на 33,60 лв. – заплатени от ищеца здравни осигуровки в полза на
ответника за м. ноември и м. декември 2013 г.
В настоящото производство претендира заплащане на горепосочените суми след
приспадане на платената от ответника сума по изпълнителното дело в размер на
3457,12 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че е бил в трудово
правоотношение с ищеца през процесния период. Твърди, че след като на 04.10.2013 г.
установил, че личните документи и пари, както и служебните пари са откраднати от
управлявания от него служебен автомобил, уведомил служители на ищцовото
дружество – отговорника автопарк в дружеството, който дошъл при него заедно с друг
служител. Снели му устни обяснения и му наредили да продължи с изпълнение на
трудовите си задължения, тъй като нямало възможност да бъде заместен от друг
служител, за да подаде сигнал в полицията за извършената кражба. Уверили го, че те
ще го направят. Поддържа, че след като приключил задълженията си отишъл в офиса
на дружеството за отчет. Твърди, че служител на дружеството – г-жа Т.К., извършила
свои изчисления относно сумата, която ответникът следвало да е бил получил от
клиенти и която следвало да отчете. Заявила му, че трябва да подпише запис на заповед
за сумата от 3400 лв., в противен случай щял да бъде уволнен. На следващия ден
отишъл в полицията да заяви, че личната му карта е била открадната и да подаде
заявление за изготвяне на нова такава. Ответникът поддържа, че не са налице
основания за ангажиране на пълната му имуществена отговорност по чл. 207, ал. 1, т. 2
2
КТ, доколкото в случая не ставало въпрос за липса – вреда с неустановен произход, а за
кражба, т.е. произходът на вредата бил установен, макар и да не бил открит
извършителя на кражбата. Твърди, че ищцовото дружество било наясно с кражбата.
Наличието на кражбата било отразено и в Заповед за налагане на имуществена
отговорност № 134/02.12.2013 г. В предходното дело между страните дружеството не
оспорвало наличието на кражба. Разпитаният по делото свидетел, доведен от ищцовото
дружество по предходното дело, също бил заявил, че при всички кражби се процедира
по идентичен начин и служителите подписвали записи на заповед, с които се
задължават да върнат пълния размер на откраднатите суми. Твърди, че бил принуден
под страх от уволнение да подпише записа на заповед от 04.10.2013 г. Заедно със
записа на заповед му било даден да подпише и Разходен касов ордер от 04.10.2013 г.,
че е получил от ищцовото дружество сумата от 3399,20 лв., каквато той не бил
получавал. Твърди, че в случай на кражба била оборена презумпцията за вина на
отчетника и на осн. чл. 207, ал. 1, т. 1 КТ имуществената му отговорност следва да
бъде ограничена до трикратния размер на уговореното брутно трудово
възнаграждение, което било в размер на 310 лева, от което следва че отговорността му
следвало да бъде ограничена до размера от 930 лева. Прави възражение за изтекла
погасителна давност за вземанията на ищеца. Ответникът твърди, че ищцовото
дружество не му било заплатило трудовите възнаграждения за м. септември и
октомври 2013 г. твърди, че поради тази причина в края на м. октомври заявил на
ответното дружество, че прекратява трудовото си правоотношение с тях. Твърди, че от
този момент е прекратено трудовото правоотношение от негова страна без
предизвестие, каквато възможност предвиждал Кодекса на труда при забава от страна
на работодателя за заплащане на трудовото възнаграждение. Общият размер на
дължимото му нетно трудово възнаграждение за м. септември и м. октомври 2013 г.,
което ищцовото дружество му било удържало за реализиране на имуществената му
отговорност било в размер на 791,70 лева, от които 538,06 лева за м. септември 2013 г.
и 253,64 лева за м. октомври 2013 г. Твърди, че не му било заплатено и дължимото му
се обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2013 г. в размер на 59,05 лева за
4 дни. Така общият размер на дължимите и незаплатени от ищцовото дружество суми
били в размер на 850,57 лева. С оглед това ответникът предявява насрещен иск като
моли съдът да осъди ищеца по първоначалния иск да му заплати сумите, както следва:
на основание чл. 128 КТ – сумата от 538, 06 лв. – трудово възнаграждение за м.
септември 2013 г., ведно със сумата от 389,30 лева – законна лихва за забава върху
дължимото за м. септември възнагражение от 26.10.2013 г. до датата на депозиране на
насрещната искова молба; сумата от 253, 64 лева – трудово възнаграждение за м.
октомври 2013 г., ведно със сумата в размер на 181,31 лева – законна лихва за забава
забава върху дължимото за м. октомври възнагражение от 26.10.2013 г. до датата на
депозиране на насрещната искова молба, както и на основание чл. 224, ал. 1 КТ –
сумата в размер на 59,05 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 2013 г. в размер на 4 дни.
Заедно с предявяването на насрещен иск срещу ищеца за дължимите му и
незаплатени суми за трудово възнаграждение и обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за 2013 г. ответникът по първоначалния иск прави изявление за
прихващане с претендираните от ищеца суми по първоначалните искове.
В срока по чл. 131 ГПК ищецът по първоначалния иск е депозирал отговор на
насрещната искова молба, с която оспорва предявените насрещни искове като
недопустими и неоснователни. Счита, че насрещната искова молба и отговорът са
подадени след изтичане на срока по чл. 131 ГПК, поради което следва да бъдат
върнати. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца по насрещния иск вземания за трудови възнаграждения за м.
септември и м. октомври 2013 г., както и за вземането за обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 4 дни през 2013 г. Оспорват се твърденията от отговора на
исковата молба на В.Л., че служители на „.......“ АД не го били допуснали да отиде в
3
полицията, че го уверили, че те ще податат сигнал, както и твърдението, че В.Л. е бил
принуден да подпише записа на заповед от 04.10.2013 г., както и оспорват В.Л. да е
правил изявление за прекратяване на трудовия му договор.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже елементите от фактическия
състав на иска по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, а именно: 1) наличието на трудови
правоотношения между страните, по силата на което ответникът е изпълнявал работа
на отчетническа длъжност при ищеца, 2) задължения на ответника по тези
правоотношения, свързани със съхраняването и отчитането на материални ценности, 3)
констатиране на липсите по надлежен ред, както и техния размер.
Ответникът носи доказателствената тежест да установи конкретната причина за
липсите, обуславяща отпадането на неговата имуществена отговорност (при доказани
от ищеца отчетнически функции на ответника). При доказана липса, ответникът носи
доказателствената тежест да установи, че не е причинил щетата или, ако я е причинил,
че това не е извършено виновно.
По иска с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже
следните елементи от фактическия състав: 1) наличието на трудово правоотношение
между страните по делото; 2) прекратяване на трудовото правоотношение на
основание дисциплинарно уволнение, както и 3) размера на брутното трудово
възнаграждение за последния месец преди уволнението.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг и забава в погасяването му.
УКАЗВА на ищеца по предявения насрещен иск, че в негова тежест е да докаже
елементите от фактическия състав на чл. 128, т. 2 КТ, а именно: 1) наличието на
трудово правоотношение между страните по делото, 2) че през процесния период е
престирал труд по трудовото правоотношение, както и 3) размера на уговореното
трудово възнаграждение.
В тежест на ответника по насрещния иск – „.......“ АД е да докаже положителния
факт на плащане на възнаграждението.
УКАЗВА на ищеца по предявения насрещен иск с правно основание чл. 224, ал. 1
КТ, че в негова тежест е да докаже следните обстоятелства: 1) наличието на трудово
правоотношение между страните по делото, 2) което е прекратено независимо от
основанието за прекратяване, както и 3) размера на брутното трудово възнаграждение,
получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.
В тежест на ответника е докаже или ползването на отпуска за процесния период,
или плащане на обезщетението за неползването му.
Съдът намира за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на трудово
правоотношение между страните през процесния период.
ПРИЕМА представените до момента писмени документи като писмени
доказателства от страните.
ДА СЕ ИЗИСКА гр.д. 8457/2017 г. на СГС, ГО, II-Г въззивен състав.
ЗАДЪЛЖАВА „.......“ АД до датата на първото по делото открито съдебно
заседание да представи документите, въз основа на които твърди, че е осчетоводена
процесната липса.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства на ищеца по първоначалния иск
„.......“ АД чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане, за следващото
съдебно заседание, който да установява обстоятелствата, посочени в исковата молба.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, която да даде
заключение по задачите, поставени в исковата молба, за което
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 350 лв. вносими в едноседмичен срок от
4
получаване на определението от ищеца.
НАЗАНАВА за вещо лице М.В., която да се уведоми да работи след представяне
на доказателства за внесен депозит.
ДА СЕ ИЗДАДЕ исканото от В.Л. съдебно удостоверение.
УКАЗВА на ответника В.Л. да представи проект на исканото от него съдебно
удостоверение.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото,
като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в
първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.03..2022 г.
от 9.30 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5