Р Е Ш Е Н И Е
№ V-55 Година 2021, 14.07 град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, ІІ-ро Гражданско отделение, V-ти въззивен
състав
На
четиринадесети юни година две хиляди
двадесет и първа
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ:1.Галя Белева
2.мл.с.
Александър Муртев
Секретар
Таня Михова
като
разгледа докладваното от съдията В. Камбурова
въззивно
гражданско дело номер 352 по описа
за 2020 година.
Производството по
делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК
и е образувано по повод въззивна
жалба вх.№5908/10.12.2019г., подадена от О.М.Е., родена на ***г. в гр.А.,
гражданка на Р.Ф., чрез адв. Панайот Панайотов – АК - Варна, със съдебен адрес:
гр.Варна, ул.,,Драган Цанков“№4, офис 1, срещу
Решение №246 от 18.11.2019г., постановено от РС- Поморие по
гр.д.№843/2017г. по описа на същия съд.
С посоченото решение е прието за установено по реда на
чл.422 от ГПК, че съществува вземането на ищеца Етажната собственост (ЕС) на
комплекс ,,Феста Апартмънтс Поморие“, рег.
№ТСУ-23002/18.11.2014г., с адрес: гр.Поморие, ул.Княз Борис І“№211,
представлявана от Мартин Чолаков- председател на УС на ЕС по отношение на
ответницата О.М.Е. в размер на сумата от 2756.38-главница, представляващи
неплатени такси за поддържане, управление и фонд ,,Ремонт и обновление“ за
2015г., приети с решение на ОС на ЕС от 12.11.2014г. и сумата 747.19лв.
мораторна лихва върху главницата за периода от 16.01.2015г. до 16.09.2017г.,
както и законната лихва върху сумата от
2756.38 лева от датата на подаване на заявлението пред РС- Поморие
-19.10.2017г. до окончателното изплащане на сумите.
Със същото решение О.М.Е. е осъдена да заплати в полза на
Етажната собственост сторените съдебно-
деловодни разноски в заповедното производство и пред районния съд.
С жалбата се изразява недоволство от решението и се иска
неговата отмяна. Жалбоподателката счита, че същото е
неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и
нарушение на процесуалните правила.
На
първо място се излагат аргументи за недопустимост на обжалвания съдебен акт.
Твърди се, че по повод подадено от Етажната собственост на комплекс ,,Феста Апартмънтс Поморие“ пред Районен съд –Поморие, заявление по чл.410 от ГПК, било образувано
ч.гр.д.№651/2017г. В срока по чл.414,ал.2 от ГПК, въззивницата
подала възражение срещу заповедта за изпълнение. Заявителят не представил
доказателства за предявяване на иска по чл.422 от ГПК в предвидения едномесечен
срок, поради което съдът обезсилил Заповед за изпълнение №402/30.10.2017г. по ч.гр.д.№651/2017г. по описа на ПРС и
прекратил производството по делото.
Посочва
се, че срещу определението за прекратяване била подадена частна жалба пред
Бургаски окръжен съд, който потвърдил първоинстанционния акт. Навеждат се
доводи, че след като съдът е обезсилил заповедта за изпълнение, производството
по чл.422 от ГПК се явявало недопустимо поради липса на правен интерес. С оглед
изложеното, жалбоподателката счита, че обжалваното
решение следвало да бъде обезсилено като недопустимо.
Излагат
се аргументи за незаконосъобразност на решението, в случай, че настоящата
инстанция приеме производството по делото за допустимо.
Изразява
се несъгласие с изводите на първоинстанционния съд за законосъобразно свикване
и провеждане на ОС на ЕС. Жалбоподателката твърди, че
не била надлежно уведомена за проведеното на 12.11.2014г. ОС на Етажната
собственост.
Посочва,
че съгласно чл.16, ал.7 от ЗУЕС, председателят на УС на ЕС следвало да постави
на видно и общодостъпно място на входа на сградата, съобщение за изготвяне на
протокола. Подчертава, че с протокола се запознала едва по повод образуваното
гр.д.№843/2017г. по описа на ПРС (за заплащане на такси за управление и
поддръжка на общите части). Намира, че последният не удостоверявал обстоятелствата, посочени в
него. Развива подробни съображения за неспазване предвидените в ЗУЕС изисквания. Пояснява се, че възивницата
не живеела постоянно в България, като процесното жилище ползвала за кратък
престой през лятото.
Оспорва
изводите на районния съд за законосъобразност на взетите решения за определяне
размера на дължимите от съсобствениците годишни такси за поддръжка и
управление. Възразява срещу приетото от съда, че въззивницата
дължала посочените такси, въпреки, че не
пребивавала в България повече от 30 дни.
Навежда
доводи, че в производството за осъждане
на етажен собственик за заплащане на разходите за управление и поддръжка
на общите части, следвало да се разгледа и възражението на ответника (неплатил
етажен собственик) за неизпълнение на горните дейности. Липсвало основание за
присъждане на такса за текущи разноски
при положение, че по делото не било установено извършването на такава
дейност през 2015г. Отбелязва, че въпреки взетото от оправомощен
орган решение по чл.11 от ЗУЕС, последното не подлежало на принудително
изпълнение при установяване, че дейност по поддръжка и управление съгласно чл.8
от ЗУЕС не била реално извършвана.
Намира
за неотносима цитираната от решаващия съд съдебна
практика -Определние№458/22.05.2019г. по гр.д.№1332/2019г.,ІVг.о. на ВКС; Решение№78/13.05.2015г.
по гр.д.№6829/2014г.,Іг.о.на ВКС .
Жалбоподателката
заявява, че заплатила такса за управление и поддръжка на учредената на 17.09.2015г. ЕС на блок ,,Б“
в комплекс ,,Феста Апартмънтс Поморие“, за което
представила доказателства в производството по делото. Намира, че тъй като към
датата на плащането, решенията на ОС на ЕС на блок ,,Б“ от 17.09.2015г. не били
отменени, следвало да бъде прието, че последната изпълнила задължението си.
Твърди,
че първоинстанционният съд не разгледал възражението на ответната страна за
погасено по давност вземане на ищеца, което се явявало процесуално нарушение.
Посочва, че задълженията за заплащане на такси за управление и поддръжка на
общите части се погасявали с изтичането на тригодишен давностен
срок, т.е. прилагала се кратката давност съгласно чл.11,б.,,в“ от ЗЗД. В подкрепа
на изложеното цитира ТР№3/2011г на ВКС.
Заявява,
че по делото липсвали данни за спиране или прекъсване давността в периода от
26.11.2014г. до 26.11.2017г. Релевантен
в конкретния случай бил момента на възникване на задължението, поради
което следвало да се приложи правилото на чл.38,ал.1,изр.2 от ЗУЕС. Отбелязва,
че тригодишният срок изтекъл на 26.11.2017г., а искът, с който ищецът инициирал
производството пред районния съд бил предявен на 18.12.2017г.(след погасяване
вземането на ищеца).
Моли
за обезсилване на първоинстанционното решение като недопустимо, евентуално, за
неговата отмяна, както и за присъждане на направените по делото пред двете
инстанции съдебно- деловодни разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от
процесуалния представител на ЕС- адв.Стоичков-БАК, с
който се оспорва въззивната жалба изцяло. На първо място се излагат съображения
във връзка с наведените от жалбоподателката доводи за
нарушения при оповестяване решенията на проведеното на 12.11.2014г. ОС на ЕС.
Твърди се, че изискванията на чл.16,ал.7 от ЗУЕС били надлежно изпълнени.
На следващо място се
посочва, че в конкретния случай не следвало да се прилага разпоредбата на
чл.75, ал.2 от ЗЗД, тъй като ответната страна не изпълнявала добросъвестно
задълженията си за заплащане на етажните разходи (липса на законовите
предпоставки).
Оспорват
се изложените с въззивната жалба твърдения, че първоинстанционният съд
неоснователно отказал да разгледа възражението, че не били извършени дейности
по поддръжка и управление на общите части на комплекса.
Подчертава
се, че разглеждане на горното се явявало
недопустимо с оглед съществуващото правно положение на страните и
материално правоотношение между тях (двете страни в производството по делото
имали положение на кредитори по задължението за управление и поддръжка на
общите части).
Навеждат
се доводи, че уважаването на иска за установяване съществуването на етажни
разходи се обуславяло от кумулативното наличие на определени предпоставки
(решение на ОС на ЕС за определяне размера на отделните видове разходи;
качеството собственик на ответната
страна). Позовава се на съдебна практика.
Въззиваемата
страна счита, че посоченото възражение не можело да бъде противопоставено на
останалите собственици, тъй като задължението за плащане на етажни разходи и
това за поддръжка произтичали от различни правоотношения.
Подчертава
се, че плащането на етажните разходи не се обуславяло от извършване на
дейността, а от законово изискване (ЗУЕС). Отбелязва се, че същите се събирали
за бъдещ период. В конкретния случай, задълженията за управление и поддръжка
произтичали от двустранен договор.
Излага
се становище относно наведените от въззивницата
аргументи за погасяване по давност вземането на ищеца (въззиваем).
Посочва се, че на проведеното ОС на ЕС бил определен годишният размер на
етажните разходи, като съобразно правилата на чл.72 от ЗЗД, срокът изтичал на
последната дата на съответната година. Навеждат се доводи, че фактът, че
ответницата ползвала имота по- малко от 30 дни, не бил установен по делото,
поради което и твърденията в тази насока се явявали неоснователни.
Иска
се потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на направените в производството пред въззивната
инстанция разноски.
В
съдебно заседание въззиваемият оспорва жалбата.
Въззивнита жалба е подадена в предвидения от
закона срок, отговаря на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК, подадена е от страна с правен интерес
от обжалване на първоинстанционното
решение, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Пред РС Поморие са
предявени искове с правно основание чл.422 ГПК вр.чл.38, ал.1 ЗУЕС и чл.86 ЗЗД,
от Етажна собственост на „Феста апартмънтс
Поморие“, с адрес: гр.Поморие, ул.“Княз Борис I” № 211, представлявана от Мартин
Петров Чолаков, против О.М.Е., за приемане за установено, че ответницата дължи сумата от 2756,38
лв., представляваща такса за поддържане, управление и ремонт за 2015г., приети
с решение на ОС на ЕС от 12.11.2014г., както и сумата от 747,19 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от
16.01.2015г. до 16.09.2017г., ведно със законната лихва от 19.10.2017г. до
окончателното изплащане, за които има издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В исковата молба се сочи, че
ответницата е собственик на самостоятелни обекти в комплекс „Феста апартмънтс
Поморие“, който е в режим на ЕС, както и че по силата на решение на ОС, проведено
на 12.11.2014г., е определена годишна такса от 9 евро/кв.м. за поддържане и
управление за 2015г., както и такса за фонд „Ремонт и обновяване“. Ответницата
не е заплатила дължимите от нея такси до 15.01.2015г., поради и което дължи и
обезщетение за забава в размер на 747,19
лв.
Ответницата оспорва
исковите претенции, като недопустими и неоснователни, релевира
възражение за погасяване по давност на претендираната сума, тъй като от датата
на решението на общото събрание – 12.11.2014г. до датата на предявяване на
исковите претенции- 17.12.2017г. са изминали повече от три години.
Съобразно
разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт, а по останалите въпроси
–в рамките на посоченото във въззивната жалба. При служебната проверка не се
констатираха пороци, водещи до нищожност на обжалваното решение.
По отношение
на възражението в жалбата за недопустимост на същото, поради факта, че
заявителят не е представил доказателства за предявяване на иска по чл.422 от ГПК в предвидения едномесечен срок, поради което съдът обезсилил Заповед за
изпълнение №402/30.10.2017г. по ч.гр.д.№651/2017г. по описа на ПРС и прекратил
производството по делото., настоящата инстанция намира същото за основателно.
Недопустимостта
е порок, при който съдебното решение е валидно, но е постановено при липса на
условия материалноправният спор да бъде разгледан по същество. Касае се за порок в процесуалноправната основа на
исковото производство - за липса на положителна или за наличие на отрицателна
процесуална предпоставка, свързана с възникването, съществуването и
упражняването на правото на иск. Процесуалните предпоставки като условия за
допустимост на иска, обуславят допустимостта на процеса, а с това и правото и
задължението на съда да разгледа и реши по същество правния спор между
страните. Предпоставките трябва да са налице през цялото време на развитие на
исковия процес и към момента на постановяване на решението, за да бъде то
валиден и допустим съдебен акт. Отпадането на процесуална предпоставка, респ.
възникването на процесуална пречка в хода на делото, препятства развитието на
процеса и винаги осуетява допустимостта на решението като процесуално действие
на съда, защото прави ненадлежно упражняването на правото на иск.
Според разясненията дадени в т.5 от ТР №4 от 18.06.2014г. по
т.д.№4/2013 на ОСГТК правото на иск за установяване на вземане, за което е
издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието освен на общите, но и
на специални процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. По силата
на чл.422, ал.1 и чл.415, ал.1 ГПК предявяването на установителния иск е
ограничено с преклузивен едномесечен срок, който тече
от връчване на заявителя на указанията на съда по чл.415, ал.1 ГПК да предяви
иска с оглед на подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за
изпълнение.
От приложеното
към делото гр.д.№ 651/2017г. се установява, че в полза на Етажна собственост на
„Феста апартмънтс Поморие“, с адрес: гр.Поморие,
ул.“Княз Борис I” № 211, представлявана от Мартин Петров Чолаков, e издадена
заповед за изпълнение № 402 по чл.410 ГПК от 30.10.2017г., с която е разпоредено длъжникът О.М.Е., с адрес: ***, *** да заплати
на заявителя сумата от 2756,38 лв.,
представляваща такса за поддържане, управление и ремонт за 2015г., сумата от 747,19 лв., представляваща обезщетение
за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва върху главницата
за периода от 16.01.2015г. до 16.09.2017г., ведно със законната лихва от
19.10.2017г. до окончателното изплащане, както и сумата от 70,07 лв. – разноски по делото.
Поради
наличието на възражение по чл.414 ГПК от страна на длъжника, с определение от 17.11.2017г. по ч.гр.д.№ 651/2017г. по описа на РС
Поморие, е указано да предяви
установителен иск за съществуване на вземането и в законовия срок да представи
доказателства за предявяването му. Препис от така постановеното определение е
връчено на заявителя на 21.11.2017г.. В предоставения месечен срок, съответно
до 21.12.2017г., молителят не е представил доказателства за предявяване на иск
по чл.422 ГПК, поради и което заповедният съд с определение от 05.02.2018г. е
обезсилил заповед за изпълнение № 402 по чл.410 ГПК от 30.10.2017г. Същото е
потвърдено с Определение от 02.04.2018г. по ч.гр.д.№449/2018 по описа на БОС.
В случая производството по предявения установителен иск пред
Районен съд Поморие се е развило при обезсилена заповед за изпълнение и са били
налице предпоставките на чл.214 ГПК за преминаване от установителен към
осъдителен иск, тъй като е отпаднал правния интерес от предявения по реда на
чл.415, ал.1 ГПК установителен иск. Постановеното
решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено.
Мотивиран от
горното съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №246 от
18.11.2019г., постановено от РС- Поморие по гр.д.№843/2017г. по описа на същия
съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Етажната собственост (ЕС) на
комплекс ,,Феста Апартмънтс Поморие“, рег.
№ТСУ-23002/18.11.2014г., с адрес: гр.Поморие, ул.Княз Борис І“№211,
представлявана от Мартин Чолаков- председател на УС на ЕС иск за приемане на
установено на основание чл.422 ГПК по отношение на ответницата О.М.Е., че
съществува вземането на ищеца в размер
на сумата от 2756.38-главница, представляващи неплатени такси за поддържане,
управление и фонд ,,Ремонт и обновление“ за 2015г., приети с решение на ОС на
ЕС от 12.11.2014г. и сумата 747.19лв. мораторна лихва върху главницата за
периода от 16.01.2015г. до 16.09.2017г., както и законната лихва върху
сумата от 2756.38 лева от датата на
подаване на заявлението пред РС- Поморие -19.10.2017г. до окончателното
изплащане на сумите.
Решението e окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: