№ 3738
гр. София, 03.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседА.е
на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20231110204000 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.72, ал.4 от ЗМВР.
Образувано е по жалба от А. И. М., подадена чрез адв. Т. от САК, срещу Заповед за
задържане на лице с рег. № 228зз-125 от 15.02.2023г., издадена от полицай Г.И.Т. от 04 РУ –
СДВР, с която на основА.е чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, поради „притежА.е на НВ” на
жалбоподателката е била наложена принудителна административна мярка „задържане за
срок до 24 часа”.
В жалбата се посочва, че обжалваната Заповед е незаконосъобразна, неправилна и
издадена при съществени нарушения на административно-производствените правила и в
противоречие с целта на закона. Твърди се, че в Заповедта за задържане от 15.02.2023г. e
посочено само „данни за извършено престъпление“, въпреки че спрямо М. не било
образувано и водено досъдебно производство. От тук се прави извод, че задържаното лице
не е получило пълни и безпротиворечиви сведения относно причините за огрА.чаване на
правото му на задържане. Претендира се за нарушение на чл.5, §1 от Европейската
конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). В жалбата се посочва, че по своята правна същност
Заповедта за задържане на лице, издадена на основА.е чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР представлява
принудителна административна мярка (ПАМ) по смисъла на чл.22 от ЗАНН, за прилагането
на която е необходимо осъществяването на фактическия състав на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
В случая М. не била съпричастна към извършване на престъпление, нито е извършила
такова. В жалбата се обяснява, че задържането за срок от 24 часа по смисъла на чл.72 от
ЗМВР е ПАМ, която в зависимост от ситуацията би могла да има превантивен или
преустановителен характер и се предприема с цел да се предотвратят вредните последици от
1
извършеното престъпление или за да се осуети прикриването на престъплението, както и с
цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъплението. Според
жалбоподателя в мотивите на обжалваната Заповед не е посочена причината, налагаща
задържането. Не било посочено дали с налагането на обжалваната ПАМ се цели осуетяване
прикриването на извършено престъпление, както и дали е необходимо да се създават
условия за безпрепятствено провеждане на полицейска проверка, или с цел започване на
разследване срещу вероятния извършител на престъплението. Не било посочено и
състоянието на лицето и дали то е създало пречки пред изпълнението на поставените от
закона цели. Според жалбоподателя в Заповедта липсват фактически основА.я за издаването
й, поради което се претендира за нарушение на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР. В обжалваната
Заповед не било посочено освен евентуално извършеното престъпление, какво налага
задържането на лицето. Не било отбелязано дали с налагането на обжалваната ПАМ се цели
осуетяване прикриването на извършено престъпление, както и дали е необходимо да се
създадат условия за безпрепятствено провеждане на полицейска проверка или с цел
започване на разследване срещу вероятния извършител на престъплението. От тук се прави
извод и за нарушено право на защита на задържаното лице. Според жалбоподателя
задържането е било „самоцелно и необосновано“. С тези аргументи се иска от съда да
отмени изцяло оспорената Заповед за задържане на лице като незаконосъобразна,
постановена без посочване на необходимите мотиви, издадена в противоречие с принципа
на съразмерност и в противоречие с целта на закона.
Пред СРС в съдебно заседА.е на 03.05.2023г. жалбоподателката А. И. М. и адв. Т. не
се явяват лично, но се явява адв. Чакова, която представлява жалбоподателката и заявява, че
поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС адв. Чакова пледира за отмяна
на Заповедта като неправилна и незаконосъобразна. И този адвокат обяснява на съда, че
задържането на основА.е чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа е ПАМ по
смисъла на чл.22 от ЗАНН, която се налага с цел да се предотврати възможността на лицето,
за което има данни да е извършило престъпление, да извърши престъпление или да се укрие
и спрямо него да не може да бъде реализирана наказателна отговорност. Адвокатът посочва,
че в конкретния случай полицаите са пристигнали на място във връзка със сигнал за
домашно насилие. Михаел М. съобщил на полицията, че не е извършил домашно насилие, а
А. М. има наркотични вещества в нея и в дома им в гр. София, бул. „Скобелев“ № 2, ап.15.
Посочва се, че този дом не е собственост на А. М.. Твърди се, че не било доказано, че само
тя е стопА.свала апартамента. Според адв. Чакова не са били установени наркотични
вещества в А. М.. Въпросните наркотични вещества били намерени в апартамента, но той не
бил собственост на М.. Поради това адв. Чакова твърди, че наркотичните вещества са на М.,
а не на М.. На следващо место защитата посочва, че при издаване на Заповедта не е имало
данни, обосноваващи предположението, че М. е извършила престъпление, съпричастна е
към такова, което да даде право на административно-наказващия орган при условията на
оперативна самостоятелност да наложи мярката. Заявява се, че предпоставките за издаване
на Заповедта на задържане на лице е следвало да бъдат налични към момента на
задържането, а не в последствие, когато е направено претърсване и изземане в дома на
2
Михаел М.. Поради това се приема, че не са налице материално-правните предпоставки на
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, а именно, че не са налице данни А. М. да е извършила
престъпление. Отделно от това адв. Чакова твърди, че липсва описА.е на извършеното
престъпление, тъй като в Заповедта пише „притежА.е на НВ“, а това можело да означава
„нищо важно“. Защитата се позовава и на Постановление на прокурор от 25.04.2023г., с
което е прекратено образуваното досъдебно производство. На следващо место адв. Чакова
заявява, че със задържането на А. М. е бил нарушен принципът за съразмерност по смисъла
на чл.6, ал.2 от АПК. Изтъква се и това, че М. не е разпитана по досъдебното производство,
липсват нейни обяснение дали притежава „НВ“ и какво е „НВ“. Преповтарят се доводите от
жалбата, че задържането огрА.чава правото на свобода на М. и че със задържането не се
оправдава нито една от целите, разписА. в чл.5, §1 от ЕКЗПЧОС, тъй като самоличността на
жалбоподателката е установена, тя има постоянен адрес, няма данни да възнамерява по
някакъв повод да се укрива. Не е разпитана в хода на досъдебно производство и не й била
предадена призовка да се яви. Поради това защитата счита, че задържането в конкретния
случай е изцяло неоправдано, още повече, че М. е майка на 7-месечно бебе и това се е знаело
от полицаите. Нямало и други данни, че тя е извършила престъпление. Единствено бащата
на детото посочил, че жалбоподателката притежава наркотични вещества. Според адв.
Чакова правата на М. и законните й интереси били засегнати в по-голяма степен от
необходимото от гледна точка на целта на издадената мярка с оглед вложения в
административния акт смисъл. Мярката за принуда в конкретния случай не била допринесла
за постигане целите на ПАМ, а представлявала неоснователна принуда върху лицето чрез
лишаването му от свобода. Поради това се иска от съда да отмени Заповедта и да присъди
направените от жалбоподателката разноски по делото за адвокатско възнаграждение и за
държавна такса, за които се представя и списък.
Пред СРС, НО, 10 състав ответникът - полицейски орган Г.И.Т. се явява лично и с
юрк. А.. И двамата в съдебно заседА.е на 03.05.2023г. заявяват, че оспорват жалбата. По
време на съдебните прения пред СРС юрк. А. представя писмени бележки и посочва, че
няма какво да допълни извън тях. Прави и възражение за прекомерност на поискА.те от адв.
Чакова разноски. Ответникът моли съда да потвърди издадената от него Заповед за
задържане на лице като правилна и законосъобразна.
В писмените бележки на юрк. А. се оспора жалбата на А. И. М. като се твърди, че
Заповедта за задържане на лице е издадена от компетентен орган, в кръга на законово
предоставените му правомощия, при спазване на административно – производствените
правила и в съответствие с приложимото материално право. Според юрк. А. в Заповедта за
задържане на М. са изложени фактическите и правните основА.я за задържане на лицето
съобразно чл.74, ал.1, т.2 от ЗМВР. Обяснява се, че посочването на тези обстоятелства
представлява излагане на мотиви и обосновава законосъобразното издаване на акта. Налице
било пълно съответствие между фактическото и правното основА.е. За приложението на
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР било необходимо и достатъчно наличието на данни, че съответното
лице е извършило престъпление, като законът не поставял изискване тези данни да са пълни
3
или категорично да уличават лицето в извършеното престъпление, тъй като дейността на
полицейските оргА. съгласно чл.61 от ЗМВР е да предотвратяват и разкриват престъпление.
Като фактическо и правно основА.е за задържане на лицето била посочена разпоредбата на
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР във връзка с установяване на съпрочастност към престъпление по
чл.354А от НК, като престъплението било описано и словесно в Заповедта като „притежА.е
на наркотични вещества“. Твърди се да е образувано досъдебно производство № 270/2023г.
по описа на 04 РУ – СДВР, макар че за издаване на Заповедта се приема, че не е необходимо
да има достатъчно данни, за да се образува досъдебно производство или вече да е
образувано такова. Поради това дали има или няма дадена правна квалификация на деянието
на задържаното лице е без значение според процесуалния представител на ответника на
делото, тъй като на този ранен етап това не било необходимо, а в някой случаи било и
невъзможно. Освен това правната квалификация се дава от разследващия орган и прокурора,
а не от полицейския орган, осъществяващ дейност по чл.6, ал.1, т.1-3, т.7, т.8 от ЗМВР. В
писмените бележки се посочва, че при прилагане на принудителната мярка задържане по
чл.72 от ЗМВР са необходими само данни за извършено престъпление, без те да са
достатъчни за образуване на досъдебно производство, но да са достатъчни да се
предположи, че лицето има съпричастност към извършеното престъпление. За прилагащия
мярката орган не било необходимо да съществуват достатъчно доказателства, установяващи
виновността и отговорността на лицето, а било достатъчно само да има предположение за
извършено престъпление – данни, които биха убедили един безпристрастен стрА.чен
наблюдател, че задържА.ят може да е извършил престъплението (Petkov and Profirov v.
Bulgaria № 50027/2008 и № 50781/2009г. на ЕСПЧ). На следващо место юрк. А. се позовава
на Тълкувателно решение № 16/31.03.1975г. на ОСГК и твърди, че е допустимо мотивите и
фактическите основА.я за задържането да се съдържат в друг документ, който е нерезделна
част от административната преписка, който предхожда издаването на акта. В тази връзка се
прави препращане към Докладната записка, която фигурира в досъдебно производство №
270/2023г. по описа на 04 РУ – СДВР. По – нататък в писмените бележки се казва, че за
приложението на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е необходимо полицейският орган да има данни,
че съответното лице е извършило престъпление, без да е необходимо тези данни да са пълни
и категорично да уличават лицето в извършване на престъпление. Отрича се да са били
огрА.чени правата на задържаното лице, тъй като то било реализирало правото си на жалба
и ползвало адвокатска защита. Според юрк. А. не е нарушен принципът на съразмерност по
чл.6, ал.2 от АПК. Налагането на мярка задържане за срок от 24 часа било оправдано заради
конкретните данни, че задържането е извършено в защита на обществения интерес, който
/независимо от презумпцията за невиновност/ надделява над правилото за зачитане на
личната свобода. Твърди се, че не се изисква полицията да е получила достатъчно
доказателства за повдигане на обвинения в момента на ареста или по време на задържане на
жалбоподателя. Изискването на чл.5, §1 от ЕКПЧ – подозрението да е обосновано и разумно,
т.е. основано на конкретни факти се твърди да е изпълнено изцяло. Според процесуалния
представител на ответника по делото процесното задържане е било необходимо и
съразмерно на преследваната цел – извършване на процесуално-следствени действия, тъй
4
като е съществувало обосновано подозрение във връзка с конкретни действия на
жалбоподателя, които са относими към конкретно разследвано престъпление. Изтъква се, че
на лицето е извършен обиск и е предоставена декларация, указваща, че задържаното лице е
запознато с правата си, вкл. и правото на адвокатска защита и на медицински преглед. С
тези аргументи се иска от съда да отхвърли жалбата и да потвърди Заповедта за задържане
на М. като законосъобразна и обоснована. Иска се и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на СДВР. Прави се и възражение за прекомерност по отношение на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на стрА.те и събрА.те по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна :
М.Т.М. и А. И. М. живеели в гр. София, бул. „Скобелев“ № 2, ет.3, ап.15. Двамата
имали общо дете, което към месец февруари 2023г. било на 7 месеца.
На 15.02.2023г. полицаите Г.Г., С.П., М.С. и С.К. от 04 РУ – СДВР бил изпратени на
посочения по-горе адрес по сигнал за домашно насилие. Полицаите установили на адреса
Михаел М.. Малко след това там се явила и А. М. със сестра си и нейния съпруг. М. се
оплакала от осъществено спрямо нея от страна на М. домашно насилие, а той отрекъл и
посочил, че има вероятност в М. да има наркотични вещества. Жалбоподателката признала
пред полицаите, че в дамската си чанта носи сгъвки от фолио, съдържащи „LSD“, а в
спалнята на апартамента има пликче, съдържащо същото вещество, както и тетрадка, в
която има вещество на кристали – „пико“. Поради това на 15.02.2022г., за времето от 14:00
до 14:20 часа, при условията на неотложност, като единствен способ за събиране и запазване
на доказателства от значение за досъдебното производство, образувано с първо действие по
разследването – претърсване и изземване, е било извършено претърсване на апартамент №
15, находящ се в гр. София, бул. „Скобелев“ № 2, ет.3 и изземване от там на бяло кристално
вещество; пликче, съдържащо сгъвка с кристалообразно вещество и целофаново пликче,
съдържащо стА.олови сгъвки. Това процесуално – следствено действие е обективирано в
Протокол за претърсване и изземване от 15.02.2023г., който е подписан от обитателите на
имота, както и от две поемни лица, разследващ полицай и експерт. В този Протокол за
претърсване и изземване А. М. собственоръчно посочила, че иззетите вещества са нейни – за
лична употреба.
М.Т.М. и А. И. М. били отведени в 04 РУ – СДВР, а детето им било предадено на
сестрата на жалбоподателката. Със Заповед за задържане на лице с рег. № 228зз-125 от
15.02.2023г. полицай Г.И.Т. от 04 РУ – СДВР задържал на основА.е чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР
за „притежА.е на НВ” А. И. М. за срок до 24 часа. А. М. била задържана на 15.02.2023г. в
14:50 часа и била освободена на 16.02.2023г. в 13:50 часа. М. подписала цитираната Заповед
за задържане на лице. Задържането й било вписано и в книгата за задържА. лица в 04 РУ –
СДВР, като основА.е за задържането било посочено „чл.72, ал.1, т.1 във връзка с чл.354а
НК“.
С Определение на СРС, НО, 11 състав от 16.02.2023г. съдът е одобрил Протокола за
претърсване и изземване от 15.02.2023г.
5
В хода на образуваното досъдебно производство № 270/2023г. по описа на 04 РУ –
СДВР, пр. пр. № 3242/2023г. по описа на СРП били разпитА. като свидетели поемните лица
на извършеното претърсване и изземване (Ламбриница Б. и Диана Д.), както и полицаите
Г.Г., С.П., М.С. и С.К.. В хода на досъдебното производство била изготвена Експертна
справка № 537-Х/2023г. (според която единият от изследвА.те обекти, при проведен капков
анализ, дава оцветяване, характерно за наличие на амфетаминови производни), както и
физикохимична експертиза (според заключението на която иззетото кристално вещество
съдържа метамфетамин с процентно съдържА.е на наркотичния компонент 40 %, с нетно
тегло 0.06 грама, а в другите изследвА. обекти било доказано наличие на LSD /лизергид/, за
което не може да се определи процентното съдържА.е на доказаното вещество под контрол -
LSD /лизергид/, като метамфетаминът и LSD /лизергид/ са включени в Списък I – „Растения
и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на
основА.е чл.3, ал.2 и ал.3 от ЗКНВП). В хода на разследването бил съставен Протокол за
оценка на наркотични вещества, според който 0.06 грама метамфетамин с процентно
съдържА.е на активното вещество – 40 % е на стойност 1.50 лв., 5 дози LSD е на стойност
30.00 лв., 3 дози LSD е на стойност 18.00 лева или всичко на обща стойност 49.50 лева.
Разследващите оргА. събрали данни за чисто съдебно минало на М.. С Постановление за
прекратяване на досъдебно производство от 24.04.2023г. (изведено в деловодството на СРП
на 25.04.2023г.) прокурор от СРП е прекратил досъдебно производство № 270/2023г. по
описа на 04 РУ – СДВР, пр. пр. № 3242/2023г. по описа на СРП, водено за престъпление по
чл.354А, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК. Видно от мотивите на този прокурорски акт
представителят на СРП е приел, че извършеното деяние формално осъществява признаците
на престъплението по чл.354А, ал.5, вр. ал.3, т.1 и т.2 от НК, но не било престъпно, тъй като
не се явявало маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК, а било малозначително и
обществената му опасност била явно незначителна. Съобразувайки стойността на
инкриминираното вещество и чистото съдебно минало на М., от страна на прокуратурата е
прието, че е налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК.
Междувременно, срещу посочената по-горе Заповед за задържане на лице с рег. №
228зз-125 от 15.02.2023г. постъпва процесната жалба от адв. Т., входирана в СРС под №
58281 от 02.03.2023г. С Разпореждане на Председателя на СРС – НО от 02.03.2023г. е
изискана преписката от 04 РУ – СДВР. С писмо от 04 РУ – СДВР с вх. № 82555 от
24.03.2023г. в СРС постъпват оригинали на обжалваната Заповед с рег. № 228зз-125 от
15.02.2023г., на Протокол за обиск на лице от 15.02.2023г., на декларация от 15.02.2023г. и
на разписка за върнати вещи и пари на задържано лице. На 24.03.2023г. е образувано
настоящото адм. дело № 4000/2023г. по описа на СРС, НО, 10 състав, което е било
докладвано на съдията – докладчик за първи път в 16:00 часа на 24.03.2023г. С
Разпореждане № 3821/24.03.2023г. на СРС, НО, 10 състав са изискА. доказателства за
представителната власт на адв. Т. спрямо А. И. М., както и доказателства за заплатена
6
държавна такса. С молба с вх. № 99360/10.04.2023г. са представени доказателства за платена
държавна такса за разглеждане на делото, но не е представено пълномощно или друг
документ, доказващ представителната власт на адв. Т. спряно А. И. М. във връзка с
обжалването на Заповед за задържане на лице с рег. № 228зз-125 от 15.02.2023г. С
Разпореждане № 5042/23.04.2023г. на СРС, НО, 10 състав е насрочено делото за разглеждане
по същество в открито съдебно заседА.е, като в този съдебен акт са посочени и мотиви защо
делото е продължило да се разглежда по реда на чл.157 и сл. от АПК.
С писмо с вх. № 82555/24.03.2023г. в СРС постъпват от 04 РУ – СДВР следните
доказателства : оригинали на Заповед с рег. № 228зз-125 от 15.02.2023г., Протокол за обиск
на лице от 15.02.2023г., декларация от 15.02.2023г. и разписка за върнати вещи и пари на
задържано лице.
С писмо от 04 РУ – СДВР с вх. № 116288/27.04.2023г. в СРС постъпват копия на
цитирА.те по-горе документи, както и извадка от книгата за задържА. лица в 04 РУ – СДВР.
С писмо на СРП с вх. № 119407/28.04.2023г. в СРС постъпват заверения копия от
материалите, съдържащи се по досъдебно производство № 270/2023г. по описа на 04 РУ –
СДВР, пр. пр. № 3242/2023г. на СРП – съобщение от 04 РУ – СДВР до СРП за образувано
бързо производство № 270/2023г. по описа на 04 РУ – СДВР, Определение на СРС от
16.02.2023г., искане по чл.161, ал.2 от НПК, Постановления на СРП за даване на указА.я и за
удължаване на срока за разследване, Докладна записка от полицай Г.Г. от 15.02.2023г.,
Заповед с рег. № 228зз-125 от 15.02.2023г., Протокол за обиск на лице от 15.02.2023г.,
декларация от 15.02.2023г., сведения от А. М., декларация от Теменужка Николова,
Протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение
от 15.02.2023г., протоколи за разпит на свидетели - Б., Д., Т., П., С. и К., физикохимична
експертиза, Еккспретна справка № 537-Х/2023г., Протокол за оценка на наркотични
вещества, справка за съдимост на А. М. и Постановление на СРП за прекратяване на
досъдебно производство от 24.04.2023г. (изведено в деловодството на СРП на 25.04.2023г.).
В съдебно заседА.е на 03.05.2023г. юрк. А. представя удостоверение с рег. № 513р-
44510/27.04.2023г., издадено от Началник на 03 Сектор при Отдел „Човешки ресурси“ –
СДВР, според което мл. инсп. Г.И.Т. е назначен на длъжност полицай в група „Охрана на
обществения ред“ към 04 РУ – СДВР.
След приключване на съдебнито следствие и съдебните прения на 03.05.2023г. и
обявяване на делото за решаване, постъпват и други документи (приложени на лист 114-130
от делото), но доколкото те не са били приобщени към доказателствената маса по време на
съдебното следствие пред СРС, те не следва да се обсъждат. Отделен е въпросът, че
повечето от тези документи са писма, а не доказателства, относими към правния спор.
Единствено предоставеното с писмо на СДВР с вх. № 125577/05.05.2023г. удостоверение
представлява доказателство, но доколкото същото е било предоставено и от юрк. А. по
време на съдебното заседА.е на 03.05.2023г., заради него не се налага възобновяване на
съдебното следствие, тъй като такова удостоверние /касаещо длъжността на лицето, издало
обжалваната Заповед за задържане/ е било надлежно приобщено по делото преди
7
приключване на съдебното следствие пред СРС.
ЦитирА.те по-горе доказателства, предоставени от 04 РУ – СДВР с писма с вх. вх. №
82555/24.03.2023г. и с вх. № 116288/27.04.2023г., съдържат достоверна дата. Освен това са
обективни, последователни и взаимно обосновА.. Поради това настоящият съдебен състав ги
кредитира.
Относими и информативни към този казус се явяват и предоставените с писмо с вх.
№ 119407/28.04.2023г. материали от СРП. Съдържащите се в досъдебно производство №
270/2023г. по описа на 04 РУ – СДВР, пр. пр. № 3242/2023г. на СРП протоколи за разпит на
свидетели - Б., Д., Т., П., С. и К. са еднопосочни, обективни, вътрешно логични и взаимно се
допълват. Освен това те звучат достоверно и намират опора в приложените по делото
(приобщени от досъдебно производство № 270/2023г. по описа на 04 РУ – СДВР, пр. пр. №
3242/2023г. на СРП) писмени доказателства - Протокол за претърсване и изземване в
неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 15.02.2023г., Определение на СРС от
16.02.2023г., Заповед с рег. № 228зз-125 от 15.02.2023г., физикохимична експертиза,
Експретна справка № 537-Х/2023г. и Протокол за оценка на наркотични вещества. Тук
цитирА.те доказателства също са обективни, достоверни и непредубедени. Експертизата е
изговена от вещо лице – специалист в съответната област, характеризира се като
компетентна и безпристрастна. Поради това съдът се доверява напълно на предоставените
от СРП доказателства, за да изгради фактическите и правните си изводи. От датата, посочена
в долния ляв ъгъл и името на лицето, изготвило документа, приложен на лист 65 от делото
се установява, че на 15.02.2023г. Г.Г. е изготвил Докладна записка относно задържането на
двете лица (М. и М.), държането на наркотични вещества от М. и сигнала за домашно
насилие срещу М.. На следващо место следва да се посочи, че от СРП са изпратили на СРС и
Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 24.04.2023г. (изведено в
деловодството на СРП на 25.04.2023г.). Това е официален документ с доказателствена сила
за посочените в него обстоятелства. Поради това СРС го кредитира и приема, че държавното
обвинение е прекратило образуваното досъдебно производство № 270/2023г. по описа на 04
РУ – СДВР, пр. пр. № 3242/2023г. на СРП, водено за престъпление по чл.354А, ал.5, вр. ал.3
от НК. От мотивите на този прокурорски акт става ясно, че прокурорът приема, че М. е
държала наркотични вещества, но с оглед на тяхната стойност и количество, както и
предвид данните за чисто съдебно минало на М., от СРП са приели, че е налице хипотезата
на чл.9, ал.2 от НК.
Не на последно место следва да се отбележи, че съдът дава вяра и на удостоверението
с рег. № 513р-44510/27.04.2023г., издадено от Началник на 03 Сектор при Отдел „Човешки
ресурси“ – СДВР, предоставено от юрк. А. в съдебното заседА.е на 03.05.2023г., тъй като
това е официален удостоверителен документ, издаден от държавен орган, който има
доказателствена сила за посочените в него обстоятелства. Поради това и за нуждите на
процеса съдът приема, че издателят на процесната Заповед - мл. инсп. Г.И.Т. е заемал
длъжността полицай в група „Охрана на обществения ред“ към 04 РУ – СДВР.
При така установената фактическа обстановка и при тези доказателства, съдът
8
формира следните правни изводи :
Атакуваната Заповед за задържане на лице е от категорията на обжалваемите пред
съда административни актове. Жалбата е подписана с електронен подпис и е депозирана по
електронен път на 01.03.2023г. в 17:42 часа (видно от лист 10 от делото). Поради това съдът
приема, че жалбата е подадена в установения в чл.149, ал.1 от АПК 14-дневен срок и
изхожда от лице с правен интерес от обжалване на процесната Заповед. Поради това жалбата
на А. И. М. се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения :
По правната си същност задържането под стража на основА.е чл.72, ал.1, т.1, вр.
чл.73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.23, вр.
чл.22 от ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено
засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати
възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление
или да се укрие (в този смисъл е Решение № 1135 от 3.02.2016 г. на ВАС - V отд. по адм.
дело № 616/2015г. и други).
Съгласно чл.168, ал.1 от АПК съдът в настоящото производство не е обвързан само
от основА.ята, посочени в жалбата, с която е сезиран, но преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основА.я по чл.146 от АПК. Необходимо е да са
налице в тяхната съвкупност всички изисквА.я за валидност на административния акт, а
именно : да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните
разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до
незаконосъобразност на административния акт и е основА.е за неговата отмяна.
В случая Заповед с рег. № 228зз-125/15.02.2023г. за задържането на А. И. М. е
издадена от компетентен орган, тъй като нейният издател – мл. инсп. Г.И.Т. като полицай в
група „Охрана на обществения ред” към 04 РУ – СДВР се явява полицейски орган по
смисъла на чл.57, ал.1, вр. чл.6, ал.1, т.2 от ЗМВР. Като такъв съгласно чл.72, ал.1 от ЗМВР
той може да задържа лице за срок до 24 часа.
Оспорената Заповед е писмена, както предвижда чл.74, ал.1 от ЗМВР. Копие от
Заповедта е връчена на А. И. М. срещу подпис. Процесната Заповед е вписана в книгата за
задържА. лица на 04 РУ – СДВР. Поради всичко това съдът прима, че е спазена
предвидената от закона форма.
Процесната Заповед съдържа задължителните реквизити, посочени в чл.74, ал.2 от
ЗМВР, а именно посочено е името, длъжността и местоработата на полицейския орган,
издал Заповедта; отбелязА. са данни, индивидуализиращи задържаното лице /трите имена,
ЕГН, място на раждане и адрес на А. И. М./; вписА. са датата и часът на задържането;
разяснени са правата на задържаното лице да обжалва пред съда законността на
задържането, правото на адвокатска защита, право да бъде информирано лицето за
основА.ята за задържането на разбираем за него език /правото на преводач, в случай, че не
9
разбира български език/, както и че при задържането на лицето не могат да му бъдат
огрА.чавА. други права, освен правото на свободно придвиждане. Разяснено е било и
правото на медицинска помощ, както и правото на телефонно обаждане, с което лицето да
съобщи за задържането си. Това означава, че в случая спрямо задържаното лице са
изпълнени изисквА.ята на чл.74, ал.2, т.1, т.3, т.4, т.5 и т.6 от ЗМВР. Задържаната А. И. М. е
български граждА.н, поради което чл.74, ал.2, т.6, б. „д” и б. „е“ от ЗМВР в случая са
неприложими. От декларацията на лист 17 от делото също следва, че на А. И. М. са били
разяснени правата на адвокатска защита, на медицинска помощ, на уведомяване на член от
семейството или друго заинтересовано лице, т.е. на жалбоподателката се били разяснени
правата по чл.74, ал.2, т.6, б. „б“, „в” и „г” от ЗМВР.
В чл.72, ал.2, т.2 от ЗМВР е посочен съществен реквизит на Заповедта за задържане –
„фактическите и правните основА.я за задържането”. В оспорената Заповед е посочено, че тя
се издава „на основА.е чл.72, ал.1, т.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи".
Този текст от закона гласи, че едно лице може да бъде задържано, когато за него има данни,
че е извършило престъпление. Фактическото основА.е за издаване на Заповедта, вписано в
самата нея, е „притежА.е на НВ”. За да отговори на въпроса дали това съдържА.е на
Заповедта за задържане отговаря на изисквА.ята на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР, следва да се
посочат някой принципни правила относно този реквизит на Заповедта. За прилагането на
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е необходимо да има данни, че съответното лице е извършило
престъпление, без да е наложително тези данни да са пълни или категорично да уличават
лицето в извършеното престъпление. Многократно съдебната практика се е произнасяла за
това, че приложението на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е в рамките на оперативната
самостоятелност на полицейските оргА. - с оглед преценката за наличието на връзка между
задържаното лице и извършеното престъпление. В този смисъл, за да пристъпи към
задържане за срок до 24 часа полицейският орган е необходимо да има достатъчно данни, от
които да може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е
съпричастно към определено противоправно деяние. В конкретния случай от момента, в
който е било извършено претърсването и изземването на инкриминирА.те вещества от
апартамент в гр. София, бул. „Скобелев“, № 2, ет.3, ап.15, обитаван от М. и М. (което
темпорално е станало преди задържането на А. И. М.) полицаите са имали данни за държане
на вещества, които видимо приличат на наркотични. Към този ранен етап от досъдебното
производство, започнало с първо действие по разследване – претърсване и изземване, не се
изисква със сигурност да е установено съдържА.ето на намерените вещества. Достатъчно е
това, че А. И. М. е признала, че иззетите вещества са нейни. Освен това пред полицаите тя е
признала, че държи „LSD“, както в дамската си чанта, така и в спалнята. За това помещение
от претърсения апартамент М. е дала сведения, че там има и тетрадка, в която има вещество
на кристали, по нейни данни – „пико“. Всичко това сочи, че именно М. е държала
наркотичните вещества, намерени и иззети от посочения по-горе апартамент. Това деяние
попада под фактическия състав на чл.354А, ал.5, вр. ал.3 от НК. Това означава, че след
приключване на претърсването и изземването (на 15.02.2023г. в 14:20 часа) полицаите,
посетили адреса, са имали достатъчно данни за поведение на А. И. М., което може да бъде
10
квалифицирано като престъпление. Поради това, когато на 15.02.2023г. в 14:50 часа
полицаите са пристъпили към фактическото задържане на А. И. М. те са имали достатъчно
данни /за този ранен етап от досъдебното производство/, сочещи извършване на
престъпление по чл.354А от НК и съпричастност към него от страна на задържаната М..
Член 72, ал.1 от ЗМВР овластява пряко полицейските оргА. по своя преценка
/съобразявайки се с огрА.ченията на закона/ да постановяват принудителни
административни мерки, огрА.чаващи временно правата на определени лица. Преценката за
това е субективна, но за установяване в последствие на законосъобразността на
предприетите действия полицейският орган дължи да установи и докаже, че действително е
разполагал с данни, даващи му основА.е да направи основателно предположение за участие
на задържаното лице в извършването на престъпление (в този смисъл е Решение №
7556/03.12.2019г. на АССГ, V касационен състав по КНАХД № 8239/2019г.). Това
задължение в случая е изпълнено. От представените по делото и кредитирА. по-горе
доказателства следва, че А. И. М. е била задържана след като полицаите са посетили адреса
по сигнал за домашно насилие, М. е посочил, че в М. може да има наркотични вещества, тя
на свой ред си е признала, че държи, както в себе си, така и в апартамента такива вещества,
същите са били намерени и иззети, а М. си е признала, че са неяни и че са били
предпазначени за лична употреба. Всичко това е формирало мотивиран извод у полицаите,
че А. И. М. държи /т.е. притежава/ наркотични вещества. Поради изложеното по-горе СРС
приема, че полицаите са имали преки доказателства за съпричастност на А. И. М. към
престъпна проява по смисъла на чл.354А от НК, поради което са и задържали лицето.
Липсва изрично законово изискване в Заповедта за задържане да се посочва детайлна
информация по казуса – в случая къде и какво е било намерено, какво е заявила за това
вещество М. и т.н. За издаването на Заповедта за задържане на лице не е необходимо да има
достатъчно данни, за да се образува досъдебно производство или вече да е образувано
такова. Поради това дали има или няма дадена правна квалификация на деянието на
задържаното лице е без значение – първо защото на този ранен етап това не е необходимо, а
в някой случаи е и невъзможно; второ защото правната квалификация се дава от
разследващите оргА. и прокурора, а не от полицейски орган, осъществяващ дейност по чл.6,
ал.1, т.1 – 3, 7 и 8 от ЗМВР (чл.72, ал.1, вр. чл.57, ал.1 от ЗМВР); трето защото и да е
написан конкретен текст от НК то това автоматично не означава, че задържА.ят ще разбере
защо му се огрА.чава свободата на придвижване. Поради това изискването към Заповедта е
за посочване на информация, а не на квалификация на деянието на задържаното лице. Вярно
е, че информацията в случая е оскъдна, но все пак е налична и доколкото А. И. М. е
присъствала на претърсването и изземването на процесните вещества от местата, където
преди това тя е заявила на полицаите, че държи наркотични вещества, СРС счита, че реално
на М. е било ясно защо полицаите я задържат и отвеждат в 04 РУ – СДВР. В Заповедта за
задържане с думи е посочено, че М. притежава „НВ“. Съкращението „НВ“ често се използва
за кратък запис на „наркотични вещества“, поради което съдът не счита, че това е
неразбираемо описА.е на деянието на М. в Заповедта за задържане. Общоизвестните
съкращения се ползват за бърз запис на изрази, чието съдържА.е е известно за всички. Това,
11
че пред съда адв. Чакова твърди, че „НВ“ може да означава „нищо важно“ не кореспондира
с предхождащите задържането на М. процесуално – следствени действия, на които тя е
присъствала и с признА.ето на лицето в Протокола за претърсване и изземване, че
намерените вещества са нейни и са й били за лична употреба.
Водим от изложеното този съдебен състав достигна до извода, че посочените
фактически и правни основА.я в Заповедта за задържане с рег. № 228зз-125 от 15.02.2023г.
са били достатъчни, за да разбере задържаното лице защо временно се огрА.чава правото му
на свободно придвижване. Поради това в случая не е било реално огрА.чено правото на
защита на А. И. М..
С оглед доводите на юрк. А. и позоваването от нея на Тълкувателно решение №
16/31.03.1975г. на ОСГК, че е допустимо мотивите и фактическите основА.я за задържането
да се съдържат в друг документ, който е нерезделна част от административната преписка и
който предхожда издаването на акта (а именно Докладната записка от 15.02.2023г. на
полицай Г.Г. относно задържането на две лица, държането на наркотични вещества от М. и
сигнала за домашно насилие срещу М.) този съдебен състав следва да посочи две неща.
Първо – действително според Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК на ВС
мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, най-
късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, ако
изхождат от същия административен орган, който е издал акта. От друга страна, обаче,
според Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 25.05.2023г. по дело № С-608/21г.
документите, различни от Заповедта за задържане, които съдържат необходимата
информация относно основА.ята за задържането, трябва да бъдат съобщени възможно най-
бързо на задържаното лице, тъй като правото на Европейския съюз не допуска тази
информация да бъде съобщена на задържаното лице едва при евентуално оспорване на
законосъобразността на ареста пред съда, а не в момента на задържането или в кратък срок
след това. Доколкото цитираната практира на СЕС е по-нова от Тълкувателно решение № 16
от 31.03.1975г. на ОСГК на ВС, то и съдебната практика следва да претърпи промяна в
насока, че когато мотивите за задържането са изложени в Докладна записка, приложена по
досъдебното производство, с която задържаното лице не се е запознало, то изложеното в нея
е без значение за решаването на спора относно законността на задържането, ако
задържаното лице не е било запознато със съдържА.ето на Докладната записка. Поради тези
съображения и доколкото в случая няма данни М. да е била запозната със съдържА.ето на
Докладната записка от 15.02.2023г. на полицай Г.Г., то основА.те на този документ доводи
на юрк. А. не следва да се споделят от решаващия съд.
В светлината на посоченото по-горе Решение на СЕС от 25.05.2023г. по дело № С-
608/21г., с оглед конкретния стадий на наказателното производство, когато М. е била
задържана, а именно 30 минути след като стават ясни данните за престъплението и преди
Протоколът за претърсване и изземване от 15.02.2023г. да е докладван на прокурор, СРС
приема, че в случая посочените в Заповедта за задържане факти (че лицето е притежавало
наркотични вещества, че задържането е от 15.02.2023г. – 14:50 часа) се явяват релевантни
12
факти, известни на компетентните оргА. в конкретния случай, които съдържат достатъчна
информация за деянието, времето на неговото извършване и дееца, позволяващи в
достатъчна степен задържаното лице да може да се ориентира защо е временно огрА.чено
правото му на свободно придвижване и същевременно ефективно лицето да може да оспори
законността на задържането си.
Водим от всичко изложено по-горе съдът прие, че към 14:50 часа на 15.02.2023г. са
били налице основА.ята за задържане на А. И. М. и с издадената Заповед за задържане на
лице с рег. № 228зз-125/15.02.2023г. са спазени изисквА.ята на чл.74, ал.2, т.2, вр. чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР. Това означава, че оспорената Заповед за задържане на А. И. М. е била
издадена при спазване на административно-производствените правила и при правилно
приложение на материалния закон.
На следващо място : доколкото по реда на чл.72 – чл.73 от ЗМВР се огрА.чава
правото на свободно придвижване на едно лице, то тази мярка следва да се прилага по
изключение, а не безразборно. Правомощията на оргА.те на МВР да задържат за срок до 24
часа следва да се упражняват само, когато резултатът не може да бъде постигнат без
прилагането на тази принудителна мярка. По делото се установи, че на 15.02.2023г. са били
предприети действия по разследване поведението на А. И. М. – извършено е претърсване и
изземване на наркотични вещества от жилището, в което тя живее; били са снети сведения
от задържаното лице и са разпитА. свидетели. Именно, за да бъде изяснен случаят за срок до
едно денонощие М. е била задържана в 04 РУ – СДВР, след което е била освободена. В чл.6,
ал.2 от АПК е провъзгласен принципът за съразмерност, т.е. административният акт и
неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
необходимото за целта, за която актът се издава. В случая издаването на Заповедта не
превишава целта на закона, както твърди защитата, тъй като задържането се обосновава от
нуждата да се защити обществения интерес като се преустанови противоправното държане
на наркотични вещества и се изяснят обстоятелства около това притежА.е. Задържането на
лицето не е обвързано от евентуалната наказателна отговорност, поради което последващото
прекратяване на досъдебното производство, което се цитира от адв. Чакова, е без значение
за законосъобразността на задържането в този изключително ранен етап от досъдебното
производство. Данните, че М. е майка на 7-месечно /към 15.02.2023г./ бебе също не следва
да се тълкуват едностранно - само като обстоятелство, което в значителна степен намалява
нуждата от задържане на майката. В случая инкриминирА.те наркотични вещества са били
иззети именно от детската стая на претърсения апартамент, в който живее и 7-месечното
дето, т.е. те са били в непосредствена близост до детето на М., което завишава нуждата от
временно отделяне на лицето от детето и мястото, където са били установени наркотичните
вещества. С оглед на всичко изложено по-горе СРС приема, че задържането на А. И. М. се
явява пропорционално на нуждата от преустановяване на престъпното деяние и
предотвратяване на вредните послецити от него не само върху М., но и върху останалите
членове от домакинството й /чл.22 от ЗАНН/ и се явява съответно на събрА.те /към този
ранен етап от досъдебното производство/ данни за извършено престъпление по чл.354А от
13
НК. Гореизложеното означава, че оспорената Заповед е била издадена и в съответствие с
целта на закона.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че е неоснователно твърдението от
жалбата, че спрямо М. не било образувано и водено досъдебно производство. СъбрА.те по
делото доказателства сочат, че е било образувано досъдебно производство № 270/2023г. по
описа на 04 РУ – СДВР, пр. пр. № 3242/2023г. по описа на СРП, по което макар да е нямало
привлечено лице като обвиняем, от мотивите на Постановление за прекратяване на
досъдебно производство от 24.04.2023г. (изведено в деловодството на СРП на 25.04.2023г.)
става ясно, че прокурорът обсъжда именно личността на М. като автор на деянието, но
поради съображения за малозначителност и явна незначителност на обществената опасност
на стореното наказателното производство е било прекратено.
Неоснователно е и твърдението, че М. не била получила пълни и безпротиворечиви
сведения относно причините за огрА.чаване на правата й. Доколкото тя е била по време на
извършеното претърсване и изземване в жилището, в което е живяла и лично пред
полицаите е посочила какво има в дамската си чанта, респ. в стаята, както и защото в самата
Заповед е записано, че задържането се налага заради притежА.е на наркотични вещества от
страна на М., съдът приема, че е достатъчно ясно /за този първоначален етап от досъдебното
производство/ за какво деяние се задържа лицето.
В принципен план е вярно, че предпоставките за издаване на Заповедта на задържане
на лице трябва да бъдат налични към момента на задържането, а не в последствие, но в
случая не е вярно, че задържането на М. предхожда претърсването и изземането. Видно от
Прокола за претърсване и изземване и Заповедта за задържане на лице – първо по време е
било претърсването на апартамента и изземването от там на инкриминирА.те вещества (на
15.02.2022г., за времето от 14:00 до 14:20 часа), а след това е била задържана А. М. с
процесната Заповед (на 15.02.2023г. в 14:50 часа). Поради това съдът приема, че към
момента на задържане на лицето вече е било извършено претърсването и изземването на
жилището и са били установени инкриминирА.те вещества именно на местата, където преди
това М. е заявила пред полицаите, че се намират.
Без значение е чия собственост е домът, който е бил претърсен и където са намерени
наркотичните вещества. За съставомерността на деянието по чл.354А, ал.5, вр. ал.3 от НК е
необходимо да се установи кое лице е упражнявало фактическа власт върху тях. В случая А.
М. е обяснила на полицаите какво държи в дамската си чанта и в коя стая в апартамента и
къде по-конкретно има „LSD“ и „пико“. Освен това при извършване на претърсването и
изземването М. е посочила, че намерените вещества са нейни – за лична употреба. Поради
това, за нуждите на настоящото производство, което няма за цел да установява вина, а
единствено да се прецени дали е имало данни към момента на задържане на
жалбопоздателката за нейна съпричастност към престъпление по чл.354А, ал.5, вр. ал.3 от
НК СРС приема, че от посочените по-горе обстоятелства може да се направи извод, че
именно М. е държала въпросните наркотични вещества и тезата на адв. Чакова, че
наркотичните вещества били на М., а не на М., се явява изолирана от събрА.те по делото
14
доказателства и явно обслужваща защитната позиция на М.. Конкретно установените
обстоятелства по намиране на наркотичните вещества на място, посочено от М. и нейното
признА.е, че са нейни, разколебава тезата на защитата, че жалбоподателката не била
съпричастна към извършване на престъпление, нито била извършила такова.
Мотивиран от всичко това СРС прие, че следва да потвърди обжалваната Заповед за
задържане на А. И. М. от 15.02.2023г.
С оглед изхода на спора и на основА.е чл.143, ал.3 от АПК, чл.144 от АПК, вр. чл.78,
ал.8 от ГПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010г. на ВАС по т. д. № 5/2009г.
органът, издал оспорената и потвърдена Заповед за задържане има право на разноски за
юрисконсултско възнаграждение – доколкото пред СРС полицейският орган, издал
Заповедта – полицай Г.Г. е бил представляван от юрк. А.. С оглед на факта, че
представителството е било осъществено само в едно съдебно заседА.е, в което вместо да
пледира юрк. А. е предоставила писмени бележки, на основА.е чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37,
ал.1 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрк. А. по настоящото
дело, както и предвид липсата на правна и фактическа сложност на казуса, следва
жалбоподателката да бъде осъдена да заплати на СДВР сумата от 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Заповед за задържане на лице с рег. № 228зз-125 от 15.02.2023г.,
издадена от полицай Г.И.Т. от 04 РУ - СДВР, с която на основА.е чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за
„притежА.е на НВ” е задържана за срок до 24 часа А. И. М. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА А. И. М. с ЕГН **********, с адрес : ****, с адрес за кореспонденция :
***, да заплати по сметка на СДВР сумата от 100 /сто/ лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд –
София град с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15