№ 2070
гр. София, 05.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на пети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20211000503580 по описа за 2021 година
Производството е чл. 248, ал. 3 ГПК.
С. С. А., П. Й. А. и И. Й. А. – ищци в първоинстанционното производство,
конституирани по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия първоначален ищец Й.
Д. А. обжалват определение от 21.12 2021 г. на СГС, I-16 състав, с което е оставена без
уважение молба за изменение на решението в частта за разноските, чрез присъждане на
разноски за адвокатски хонорар. Жалбата е докладвана след постановяване на
решението по делото, но доколкото с него се потвърждава първоинстанционното
решение, няма пречка според настоящия състав, частната жалба по разноските да бъде
разгледана и сега. Жалбоподателите сочат, че са представили три пълномощни, в които
сумите са ясно посочени и е уточнено категорично, че подписите на ищците служат за
разписка за получена сума. Съдът неправилно приложил тълкуването по аргумент от
приетото в т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК, тъй като
българското законодателство не бил необходим банков документ, нито изрична
разписка. Жалбоподателите молят да бъде отменено атакуваното определение и да им
бъдат присъдени разноски за адвокатски хонорар.
Прокуратурата на Република България е депозирала отговор, в който излага
доводи за неоснователност на частната жалба.
Софийският апелативен съд, като разгледа делото, намира следното:
Частната жалба е допустима, като депозирана от легитимирани лица и срещу
обжалваем съдебен акт.
Разгледано по същество същата е неоснователна, предвид следното:
Вярно е твърдението на жалбоподателите, че българското законодателство не
предвижда изричен начин за доказване на плащане и същото може да бъде доказано по
различен начин в зависимост от обстоятелствата. В т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по
тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК обаче е разяснено по задължителен начин как се
доказват разноските за адвокатско възнаграждение, направени в процеса. Там е
посочено, че само когато е доказано извършването на разноски в производството, те
могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна
помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен
1
акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по
банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то
следва да бъде документално установено със съответните банкови документи,
удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт
следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по
делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че
страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.
От посоченото разяснение следва, че когато адвокатското възнаграждение е
заплатено по банков път, плащането се доказва с банкови документи, а когато същото е
направено в брой, за което следва изрично да има посочване в договора за правна
помощ, отразяването на плащането в договора служи като разписка за извършеното
плащане.
В случая в представените пълномощни за адвокати Г. и Н., включително е
вписано изявление, че подписите служат като разписка за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лева по всяко от трите пълномощни. Същите са
подписани както от съответния упълномощител, така и от двамата адвокати. Т.е.,
документите, наречени пълномощно имат смесен характер, като инкорпорират както
упълномощителна сделка, така и договор за правна помощ, в който е уговорен размер
на дължимото се адвокатско възнаграждение. В него обаче не е посочено по какъв
начин ще стане плащането и в частност, не е посочено, че това плащане се извършва в
брой, поради което не може да се приеме, че двустранно подписаният документ
надлежно удостоверява реално заплащане на уговореното възнаграждение.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателите, че първоинстанционният съд
неправилно е приложил тълкуването по цитираното тълкувателно решение. След като
не е доказано реално плащане, то и разноски за адвокатско възнаграждение не се
дължат.
Поради достигане от въззивния съд до извод, идентичен на извода на СГС,
обжалваното определение е правилно, а частната жалба срещу него следва да бъде
оставена без уважение.
Воден от изложеното, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С. С. А., П. Й. А. и И. Й. А. –
ищци в първоинстанционното производство, конституирани по реда на чл. 227 ГПК на
мястото на починалия първоначален ищец Й. Д. А. срещу определение от 21.12 2021 г.
на СГС, I-16 състав, с което е оставена без уважение молба за изменение на решението
в частта за разноските, чрез присъждане на разноски за адвокатски хонорар
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
връчването му, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2
2._______________________
3