№ 916
гр. София, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Петя Т. Стоянова Владимирова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско
дело № 20211100109344 по описа за 2021 година
Предявени е осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86
ЗЗД за сумата от 30 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, сумата от
1548,00 лева – обезщетение за имуществени вреди, ведно със лихва за забава от
26.05.2021 г. до окончателното плащане.
Ищeцът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, страна по
който е ответникът, е настъпило събитие – ПТП на 03.11.2020г., вследствие
противоправното поведение на застрахования при ответника водач на т.а. с ДК №
******* е получил увреждания на здравето, а в следствие на тях болки и страдания.
Твърди да е поканил ответника да му заплати застрахователно обезщетение, но той не е
сторил това в срок.
Ответникът оспорва исковете. Оспорва ищецът да е пострадал при ПТП
настъпило на 03.11.2020 г. по вина на посочения в исковата молба водач, евентуално
прави възражение за съпричиняване, като твърди, че произшествието е настъпило в
следствие и противоправното поведение на ищцата, която е излязла внезапно в
пространството зад движещото се превозно средство. Оспорва интензитета на
посочените в исковата молба болки, както и твърденията за начина, по който
уврежданията са се отразили на ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 ГПК намира за установено от фактическа страна следното:
1
По делото са представени Служебна бележка рег.№433200-127873/17.12.2020г.,
издадена от СДВР Отдел „Пътна полиция“ в уверение на това, че К. Д. М. е пострадала
като пешеходец в инцидент с т.а.“Ивеко“, с рег.№*******, настъпил на 03.11.2020г., за
което е съставен АУАН с №244755 и Удостоверение рег.№433200-19435/23.02.2021г.,
от което се установява, че водач на т.а. към датата на произшествието е бил И. Г. А.,
съставения АУАН е за нарушени разпоредби по чл.40, ал.1 от ЗДвП и е издадено НП
№20-4332-020753/27.11.2020г., с което на водача е наложено административно
наказание глоба в размер на 20лв. по чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, като същото е влязло в
сила на 05.02.2021г.
Изискани са документите, послужили за съставяне на АУАН №244755 от
03.11.2020г., като се установява, че същия е издаден само въз основа на обяснения на
К. Д. М.. В обяснението К. М. посочва, че на 03.11.2020г. в 10.20ч. е стояла на улицата
- ул.******* (подхода на КАТ, вход за регистрация на леки автомобили) и чакала
клиент и изведнъж я бутнало ремарке на заден ход и я заклещило под него. Посочила
е, че автомобила, който я ударил е т.а.“Ивеко“, с рег.№*******, който имал ремарке
Скорпион с рег.№*******, като ударът бил между нея и ремаркето. К. М. е вписала
изричния си отказ да бъде прегледана от екип на Бърза помощ.
От представените АУАН №244755 от 03.11.2020г. и НП №20-4332-
020753/27.11.2020г. е видно, че водачът на т.а.“Ивеко“, с рег.№******* И. Г. А. е
санкциониран за това, че се е движил на заден ход, без да се е убедил, че няма да
създаде опасност за другите участници в движението.
По делото, по реда на делегация, са събрани показанията на И. Г. А. от които се
установява, че т.а.“Ивеко“, с рег.№******* не е отворен, а е като фургон и бил с
платформа с дължина от 6 м., върху ремаркето имало кола, като светлините на
ремаркето били изправни. Посочва, че бил спрял в лявата страна на платното на
паркинга, като имало тротоарна площ в дясно. Посочва, че е бил спрял на паркинга на
КАТ при леките автомобили, но полицая в дясно му казал да даде назад, да излезе от
този паркинг и да отиде при тировете, при големите камиони. В същото време една
жена била седнала отзад на ремаркето, където е регистрационния номер. След като
полицая му махнал, той „дал“ един метър назад – имал странична видимост, но не
виждал жената отзад. Погледнал в страни, но имало полицай от дясната му страна,
който му казвал да излезе, да даде назад и да влезе при камионите. Изобщо не е видял
жената. Не е усетил удар, но полицая му казал да спре, след което видял една жена
паднала на земята. Вдигнали я, тя казала, че нищо й няма. Нямало следи от удар
поради това, че жената е изпаднала от ремаркето. Посочва, че жената е възрастна,
предлагала застраховки на мястото. Предложила застраховка и на свидетеля, посочва,
че й казвали да се махне от пътното платно. На въпрос на ищеца пояснява, че мястото
където е бил спрял всъщност не представлява паркинг, а е двулентов път, но поради
това, че в района на КАТ няма къде да се паркира, накарали бусове и коли да спрат в
лявата лента, а да оставят дясната свободна за преминаване. Посочва, че жената нямала
видими наранявания, тръгнала си сама.
По делото е изготвено заключение на САТЕ, което обаче се базира единствено
на показанията на водача. Вещото лице анализира показанията, като посочва, че от тях
се установява, че към момента на потеглянето на автомобила пострадалата е била
неподвижна, като се е намирала по средата на ремаркето по широчина. В посочения
момент пешеходката не е попадала в опасна зона за спиране на автомобила, тъй като
той не се е движил. Предотвратимостта на ПТП в конкретния случай се определя, като
се определи възможността на водача да забележи пешеходката и негово действие да не
2
потегля с автомобила си, когато тя е зад него. По данни от разпитания свидетел -
водачът на процесния автомобил, към момента на настъпилото ПТП между автомобила
и пешеходката не е имало други автомобили или предмети, които да са ограничавали
видимостта на пешеходката към процесния автомобил. Процесния автомобил е бил тип
фургон с прикачено към него ремарке с натоварен лек автомобил върху него. По данни
от разпитания свидетел - водачът на процесния автомобил, преди настъпването на ПТП
той е бил спрял върху лявата пътна лента от две на платно за движение. Разстоянието
което е изминал след потеглянето си до мястото на установяването му, е било около 2
м. В посоченото разстояние скоростта на автомобила е достигнала до около 5 км/ч.
Технически данни за настъпил удар между процесния автомобил и пострадалата
пешеходка не са налице.
Съгласно чл.40, ал.1 от ЗДвП Преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението. Аналогично
задължение има предвидено и в чл. 94, ал. 1 от ППЗДвП "Преди потегляне назад
водачът е длъжен да се убеди, че тази маневра няма да създаде затруднения за
останалите участници в движението и ще бъде безопасна. " Доколкото маневрата за
движение назад е свързана с ограничена видимост, особено за товарен автомобил, като
в случая са били на лице допълнителни усложнения – наличие на прикачено ремарке,
водачът на т.а.“Ивеко“, с рег.№******* е следвало да положи по-голяма грижа за
установяване, че маневрата е безопасна.
В случая от показанията на водача е видно, че зад него е нямало спрели
автомобили, а самия той е бил спрял в лявото пътно платно на улицата. Огледал се е в
страни от автомобила, но няма данни да е положил каквито и да е усилия, за да се
убеди, че зад него няма друг участник или препятствие, което да препятства
безопасността на маневрата. От показанията на И. Г. А. е видно, че той малко преди
маневрата е говорил с К. М., виждал е че тя е на платното, където и той е бил спрял,
чул е че й се правят забележки да се отстрани от платното, т.е. преди предприемане на
маневрата е следвало да се убеди, че това лице се е отстранило и се намира извън
полето на движение на товарния автомобил. Не се установява извършване на такива
действия, още повече, че водачът заявява, че в близост е имало полицейски служител,
когото е можело да попита дали има опасност за маневрата назад. Нарушението на И.
Г. А. се изразява не в това, че е предприел указаната му маневра, а в това, че не е
положил никакво усилие да установи, че маневрата ще е безопасна. Нарушение на
чл.40, ал.1 от ЗДвП ще има винаги когато не са предприети каквито и да е действия за
установяване липсата на препятствия зад автомобила. В случая поради наличие на
нарушението действията на водача на т.а.“Ивеко“, с рег.№******* се явяват
противоправни.
По делото е представена Епикриза, от която се установява, че К. Д. М. е
постъпила в УМБАЛСМ „Пирогов“ на 07.11.2020г. с диагноза счупване на горния край
на лакътната кост – закрито-дясно. Извършена е оперативна намеса, с поставяне на
метална остеосинтеза по метода на Вебер.
По делото е прието заключение на Съдебно-медицинска експертиза, от което се
установява, че експерта е извършил личен преглед на ищцата, като е установил
3
наличие на оперативен белег на дясна лакътна става с надлъжен ход и дължима 11см.
Посочил е, че в областта на счупването се опипват части от металната остеосинтеза, но
е констатирал запазен обем на движение в дясна лакътна става. Експертът посочва, че
счупването на горния край на лакътната кост на дясната предмишница, което се
установява от разгледаната медицинска документация по своя медикобиологичен
признак представлява затруднение на движенията на десен горен крайник за повече от
30 дни. При нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периода на
възстановяване при този тип увреждане е определен на около 4-5 месеца. Посочено е,
че през периода на възстановяване ищцата е търпяла болки и страдания, като първите
две седмици след счупването и първите две седмици след сваляне на имобилизацията
на 45-ти ден, болките са с по-голям интензитет. Посочено е, че механизма на
получаване на описаното увреждане е най-често директен удар в областта, при падане
от собствен ръст върху ръката. Установено е, че са представени документи за разходи,
които са във връзка с проведеното лечение – фактура на стойност 405лв. за стойността
на материали, използвани при операцията и фактура на стойност 822лв. за избор на
екип. Посочено е, че за сумата 321лв. за поставен имплант не е представен документ за
плащане. По делото обаче е представена Декларация от лекуващ лекар, че на пациент
К. Д. М. са използвани импланти на стойност 321лв., поради което следва да се приеме,
че и този разход е направен.
По делото са депозирани свидетелски показания от сестрата на ищеца – Р.Д.К.,
която посочва, че сестра й се обадила по телефона и й казала, че на КАТ я е блъснал
автомобил. Посъветвала я да отиде веднага в болнично заведение, но сестра й, с оглед
на заболяванията си – диабет и поради това, че в страната имало епидемия от Ковид-
19, предпочела да не посещава болница. Поради това, че сестра й живее сама,
свидетелката я посетила още същата вечер. К. М. лежала само на една страна, била
бяла и много притеснена, ръката била подута и много я боляла. На следващия ден
продължила да вдига температура, състоянието й се влошило, ръката била абсолютно
обездвижена. Поддържането на температура продължило и след 3-4 дни, се наложило
ищцата да посети болница. Било установено счупване, изискващо оперативна намеса и
поставяне на метални планки, които семейството на ищцата следвало да осигури.
Поради изживяния стрес и ограниченото приемане на храна, ищцата се оказала с
повищена кръвна захар, поради което операцията не можела да се извърши.
Свидетелката посочва, че сестра й е била много уплашена, от това, че ръката я боли, че
не можеше да се обслужва, че е претърпяла инцидент, че е сама, че има епидемия от
Ковид – 19, а тя трябва да е в болница. След успешно понижаване на кръвната захар,
била извършена оперативна намеса, след което започнало възстановяване, което според
свидетелката било много бавно. Наложило се да помага на сестра си, ръката на
последната била напълно обездвижена в първия месец, след което я освободили и
започнала да прави физиотерапия. През времето на имобилизация, свидетелката изцяло
4
обслужвала сестра си – тя не можела да се среши, да ползва банята, да се обслужва
сама. Посочва, че помагала на сестра си когато имала време, защото самата тя
работела. Възстановяването продължило около 4-6 месеца Посочва, че и до настоящия
момент ръката на сестра й се подува, изпитва болки при смяна на времето, не може да
носи чанта в тази ръка, не може да си повдигне добре ръката, защото движението й е
ограничено. Посочва, че инцидента се отразил на психиката на сестра й, в негативна
насока – била стресирана, страхувала се да не се разболее от Ковид по време на
престоя си в болницата и след това, имала проблем с пресичане на улицата ако няма
светофар, притеснявала се дали шофьорите са ги видели.
При така установените факти от значение за спора съдът приема от
правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ , урежда и гарантира правната възможност на
увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу
застрахователя, с когото деликвентът или отговорно за неговото противоправно деяние
лице е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение на увреденото лице, обхваща следните предпоставки: 1) застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени
вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования, 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност"
между деликвента и ответника – застраховател, 3) отправяне към застрахователя на
писмена застрахователна претенция от увредения и 4) застрахователят да не е платил в
срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или увреденото лице да не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Нормата на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от
наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител - чл. 496, ал. 1 КЗ.
В случая страните не спорят, а и от представенaта по делото Претенция от
25.02.2021г., се установява, че ищецът е отправил към застрахователя – настоящ
ответник застрахователни претенции. Не се спори и, че по силата на застрахователна
полица, валидна към 03.11.2020г., сключена със ЗК „Л.И.“ АД, отговорността на водача
на т.а.“Ивеко“, с рег.№*******, е застрахована при ответника. Настоящият състав
намира и, че по делото безспорно се установява, че на 03.11.2020г. К. Д. М. е била
увредена при ПТП. Независимо, че счупването на горния край на лакътната кост на
5
дясната предмишница е установено няколко дни след инцидента, с оглед на
свидетелските показания на св.Каменова, които обясняват причината за по-късното
констатиране, показанията на св.А., който посочва, че К. Д. М. е била паднала на
земята зад управлявания от него товарен автомобил и платформа и с оглед на
посоченото в СМЕ, че увреждането може да бъде получено при падане от собствен
ръст върху ръката, настоящия състав намира, че счупването е причинено именно при
сочения инцидент. От показанията на св.А. се установява и конкретния механизъм на
произшествието, като Съдът намира, че ищцата се е намирала зад т.а.“Ивеко“, с рег.
№*******, независимо дали се е била облегнала на средата на задния край на
платформата, седнала върху нея или просто стояла зад превозното средство. И. Г. А. е
предприел маневра движение назад, при което е избутал с платформата К. Д. М., която
е паднала на пътното платно от собствен ръст. Както беше посочено по-горе,
обстоятелството че И. Г. А. е нарушил разпоредбата на чл.40, ал.1 ЗДвП, прави
поведението му противоправно. Следователно са на лице всички основания за
ангажиране отговорността на застрахователя.
Настоящият състав, като съобрази заключението по СМЕ, приема за установено,
че в следствие на ПТП на ищеца са причинени счупване на горния край на лакътната
кост на дясната предмишница, като периода на пълно възстановяването на травмата е
около 5 месеца.
При доказана по основание искова претенция за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за претърпените от ищеца болки и страдания, определянето на
неговия размер следва да бъде извършено от съда “по справедливост” /чл. 52 ЗЗД/.
Съобразно задължителните указания, дадени в ППВС № 4/ 1968 г., т.2, при преценка на
понятието “справедливост” съдът дължи съобразяване на редица конкретни
обстоятелства, които следва да се имат предвид при определяне размера на
обезщетението – брой на уврежданията, вид медицинска намеса, продължителност на
оздравителния процес, възраст на увредения и наличие на трайни остатъчни дефицити.
Видно от доказателствата по делото на ищеца е причинено едно увреждане –
счупването на горния край на лакътната кост на дясната предмишница, довело до
затруднение на движенията на десен горен крайник за повече от 30 дни. Увреждането
по никакъв начин не е било застрашаващо живота на пострадалия. Приложено е обаче
инвазивно лечение, като се е наложило хоспитализиране на пострадалия. Проведени са
два курса физиотерапия. Установява се, че К. М. е търпяла болки в целия оздравителен
период от около 4-5 месеца, като първите две седмици след счупването и първите две
седмици след сваляне на имобилизацията на 45-ти ден болките са били с голяма
интензивност. Възстановителния период е от около 5 месеца, като с оглед възрастта на
пострадалата – 67 години към датата на инцидента, следва да се приеме, че
възстановяването е било по-бавно и по-трудно в сравнение с по-млад индивид. От
СМЕ се установява, че при преглед на ищцата, вещото лице е констатирал запазен обем
6
на движение в дясна лакътна става. От свидетелските показания обаче е видно, че
ищцата има затруднения и ограничения при движението на ръката, като последици от
нараняването – изпитва болки при промяна на времето и не може да носи чанта в тази
ръка, не успява да вдигне ръката си достатъчно, за да се среши. Настоящия състав
намира, че независимо от констатацията на вещото лице, че обема на движение на
ставата е запазен, е на лице остатъчен дефицит след нараняването – затруднение в
движенията на дясната ръка. Следва да се има предвид и, че металната остеосинтеза не
е премахната и не се установява възможност за бъдещо премахване, което автоматично
означава наличие на трайно засягане на телесното състояние.
От свидетелските показания е видно, че ищцата е търпяла значително засягане
на всекидневния й бит и начин на живот, не е можела да се обслужва и е имала нужда
от помощта на сестра си. От свидетелските показания се установява и нанасяне на
психологическа травма – стрес, тревожност, страх при пресичане.
Следователно е на лице само едно нараняване, със среден по продължителност
оздравителен период, което е причинило болки, които са били по-интензивни в
продължение на 1 месец, както и значително засягане на ежедневен бит и начин на
живот за период от около 5 месеца, увредата е причинена на лице, чиято възраст е
утежняващ оздравяването фактор, на лице е трайно засягане доколкото метална
остеосинтеза не е премахната от тялото на пострадалата.
С оглед на изложеното, настоящия състав намира, че справедливият паричен
еквивалент на понесените вследствие на деянието болки и страдания се равнява на
сумата от 30000лв.
Следва да се приеме, че заплатените от ищцата 1548лв. за закупуване на
медицински изделия и избор на екип също представляват пряка последица от
увреждането и подлежат на поправяне.
По възраженията за съпричиняване на вредите:
При това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец. По обективния
характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата съдебна практика – т.7
от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и
в създадената по реда на чл. 290 ГПК практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. №
525/2008г. на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение
№ 206 от 12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т. д. №
623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г. на І т. о., решение
№ 11153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение № 169/28.02.2012г. по т. д. №
762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и
др.), Върховният касационен съд последователно е застъпвал становище, че намаляването на
обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на
7
причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение
обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква.
Или, от съществено значение е конкретното проявление на действието или бездействието на
пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното
поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните
последици от съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което
увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди,
изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности
или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63 г., така и в постановените по реда на
чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение № 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на
ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение №
59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. №
596/2012 г. , решение № 169 от 28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения. Освен това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните
нарушения на ЗДвП от страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му,
само ако се намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия състав на чл.
51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу деликвента или по
чл.432, ал.1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника,
който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността
си към увреденото лице. В Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС се
приема, че за прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо увреденият да е
допринесъл виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна
връзка между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат. В решение №
165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т. о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. №
1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е прието, че вината на пострадалия не е елемент от
фактическия състав на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да
действа разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и
бездействия са правно иррелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла
на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
По делото както от САТЕ, така и от показанията на св.А. се установява, че
т.а.“Ивеко“, с рег.№******* е бил паркиран на пътното платно на ул.******* (подхода
на КАТ, вход за регистрация на леки автомобили), като мястото не представлява
8
паркинг, а е двулентов път, но паркирането се извършва поради това, че в района на
КАТ няма достатъчно места за спиране и престой на чакащите административна
услуга. Товарния автомобил е бил спрян в редица от автомобили, като същия е бил
последно превозно средство. Установява се, че К. Д. М. не е собственик на спрян
автомобил и не е пешеходец, а е предлагала сключване на застраховки на спрелите
автомобили. Безспорно е установено, че К. М. се е намирала зад спрелия товарен
автомобил, като не просто е преминавала зад него, а е престоявала зад автомобила, на
пътното платно. Както самата К. М. признава в обясненията си, послужили за издаване
на АУАН, тя е стояла на улицата и е чакала клиент. Поради това, че се е намирала на
място, където не следва да стои, доколкото се касае за пътно платно, непредназначено
за престой на лица, ищцата е поставила себе си в положение на опасност. Според св.А.,
а и според вещо лице по САТЕ ищцата е стояла зад ремаркето на товарния автомобил,
т.е. зад превозно средство, чийто водач не може да я възприеме. Следователно с
действията си ищцата се е поставила в положение да не може да бъде възприета от
водача на т.а., който не е следвало да предполага, че зад превозното средство може да
има пешеходци, доколкото се касае за платно за движение, където престоя на такива не
е разрешен.
При така констатираното поведение на ищцата, Съдът намира, че без да са
предприети действия от нейна страна – на престой на пътното платно и заставане зад
превозно средство с ограничена видимост, е нямало да настъпи вредоносния резултат,
поради което и ищцата има по-голям принос за настъпване на увреждането. Следва да
се приеме принос на К. М. от 60% и принос на И. Г. А. от 40%, поради което и
определеното обезщетение следва да се намали на 12000лв.
Обезщетението за имуществени вреди следва да се намали до сума в размер на
619.20лв.
От страна на ищеца е направено искане за присъждане на лихва за периода от
26.05.2021г. до подаване на исковата молба. Съгласно чл. 496, ал.1 КЗ срокът за
окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното
предявяване по реда на чл.380 пред застрахователя, сключил застраховката
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия представител за
уреждане на претенции. В ал.3 е предвидено, че Застрахователят не може да откаже да
се произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато за
удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил представен някой от
изброените в разпоредбата документи, сред които и удостоверение, издадено на
законово основание от органите на Министерството на вътрешните работи. В случая
такова е представено, но от страна на застрахователя са изискани допълнителни
9
документи. Независимо от това застрахователя е следвало да направи мотивирано
произнасяне в 3 месечен срок. При липса на такова, следва да се приеме, че ответника
изпада в забава считано от изтичането на срока, предвиден в правната норма. Видно от
Писмена претенция за изплащане на обезщетение, на стр.16 от делото, искане е
отправено до ЗК „Л.И.“ АД на 25.02.2021г., като към претенцията е представено
удостоверение за настъпване на произшествие. Доколкото от страна на ЗК „Л.И.“ АД
не е направено произнасяне по претенцията в определения от КЗ тримесечен срок, то
считано от 25.05.2021г. застрахователя е изпаднал в забава и дължи лихва.
Следва да се присъди и лихва за забава от подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
По разноските:
От процесуалния представител на К. Д. М. – адвокат Я. Д. Д., е поискано
присъждане на възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на основание
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. От представен Договор за правна помощ и съдействие, сключен
между ищеца и адв. Д. се установява, че е уговорена дължимост на възнаграждение, но
е прието, че представителството ще се извърши безплатно на осн. чл.38 от ЗА.
Договорът е сключен на 01.09.2022г. Към този момент е в сила редакцията на Наредба
№1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от преди
изменението й с ДВ, бр. 88 от 4.11.2022 г. С оглед на това и на основание чл.38, ал.2
във вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА в полза на адвокат Я. Д. Д. следва да се присъди
възнаграждение съразмерно на уважената част от претенциите в размер на 710,58лв.,
определен съгласно Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /минималния размер на възнаграждението при иск в
размер на 31548лв. е 1776,44лв., а съразмерно на уважената част от исковете
12619,20лв. се дължи възнаграждение от 710,58лв./.
От страна на ЗК „Л.И.“ АД също е поискано присъждане на разноски и на
основание чл.78, ал.3 ГПК му се дължат такива съразмерно на отхвърлената част от
исковете. Следва да се присъди сума в размер на 372лв. за депозити за призоваване на
свидетел и изготвяне на САТЕ, както и юрисконсултско възнаграждение, при приет
първоначален размер от 250лв.
На основание чл.78. ал.6 ГПК ЗК „Л.И.“ АД следва да бъде осъдено да заплати
на СГС останалата незаплатена държавна такса върху уважената част от исковете и
разноски за възнаграждение на вещи лица съразмерно на уважената част от исковете в
общ размер на 716,77лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
10
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул.”******* ******* да заплати на К. Д. М., с ЕГН ********** и адрес:
гр.София, ж.к.“*******, ******* на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от
ЗЗД сумата от 12000 лв. (дванадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди под формата на болки и страдания, претърпени от
настъпило на 03.11.2020г. пътно-транспортно произшествие и сумата от 619.20лв.
(шестотин и деветнадесет лева и 20 стотинки), представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди под формата на заплатена стойност на медицински
материали и избор на екип, претърпени от настъпило на 03.11.2020г. пътно-
транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху сумите от 26.05.2021г. до
окончателното заплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане на
обезщетение за нанесени неимуществени вреди за сумата над 12000лв. до пълния
предявен размер от 30000лв. и претенцията за присъждане на обезщетение за нанесени
неимуществени вреди за сумата над 619.20лв. до пълния предявен размер от 1548лв.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул.”******* ******* да заплати на основание чл.38, ал.2 във вр. чл.38, ал.1, т.2
от ЗА на адвокат Я. Д. Д., с ЕГН ********** и служебен адрес гр.София, ул.“*******
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ, съразмерно на уважената
част от претенциите в размер на 710,58лв.
ОСЪЖДА К. Д. М., с ЕГН ********** и адрес: гр.София, ж.к.“*******, *******
да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул.”******* ******* да заплати на осн. чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК разноски по
делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 372лв.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул.”******* ******* да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на
Софийски Градски съд разноски, от заплащането на които е бил освободен ищеца, в
размер на 716,77лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11