М О Т И В И
на ПРИСЪДА, постановена на 10.12.2018г.
по НОХД № 2847 от 2018 г.
по описа на Старозагорския Районен съд
С обвинителен акт, въз основа на който е
образувано настоящото съдебно производство, Районна прокуратура– град Стара
Загора обвинява подсъдимият Н.Н.М., роден на *** ***, с настоящ адрес:***, българин, български гражданин, със
средно специално образование, работещ в строителството, неженен, осъждан, ЕГН **********, със снета по делото
самоличност, в това че:
На 28.07.2017 г., в гр. Стара Загора,
причинил средна телесна повреда на И.Г.Д., изразяваща се в открито счупване на
долната челюст в областта на левия долночелюстен ъгъл, травматологично изкълчване
на втори горен вдясно, трети долен вляво и четвърти долен вляво зъби с наложило
се стоматологично отстраняване на седми долен зъб, които травматични увреждания
са затруднили дъвченето и говоренето за срок по-дълъг от 30 дни – престъпление по чл.129, ал.2, предложение трето, във връзка с
ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура –град Стара Загора поддържа изцяло
предявеното обвинение по отношение на подсъдимия. Пледира да му бъде наложено
наказание „лишаване от свобода” в размер на една година и шест месеца, което
след редуцирането по реда на чл.58а, ал.1 от НК да бъде в краен размер една
година лишаване от свобода. Според държавното обвинение, следва да бъде
приложен и института на условното осъждане, като изпълнението на наложеното
наказание бъде отложено за изпитателен срок от три години. Пледира за
присъждане на разноските, в тежест на подсъдимото лице, както и за уважаване на
приетия за съвместно разглеждане граждански иск.
Пострадалият бе конституиран по делото като частен обвинител и в
качеството на граждански ищец.
Повереникът счита, че следва да бъде наложено наказание лишаване от
свобода за две години, но изразява несъгласие със становището на държавното
обвинение за прилагане института на условното осъждане и се иска наложеното
наказание да бъде изтърпяно от подсъдимия.Пледира за уважаване в пълен размер
на приетия граждански иск, както за имуществените, така и по отношение на
неимуществените вреди, респективно за присъждане на разноски в полза на
ч.обвинител и гр.ищец.
Подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и заедно с участващия в хода на производството защитник
желае разглеждането на делото по реда на Глава 27-ма от НПК, в хипотезата на
чл.371, т.2 от НПК. В последната си дума, се разкайва за осъщественото деяние.
От
събраните в хода на наказателното производство доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
Ф А К Т И Ч Е С К А О Б С Т А Н О В К А:
Подсъдимият Н.Н.М. бил осъждан по
НОХД № 566 от 2002г. по описа на РС-Стара Загора, с условно наказание лишаване
от свобода в размер на 10 месеца, чието изпълнение било отложено за срок от 3
години. В съвкупност с деянието по това дело било осъждането му на глоба в
размер на 800 лева и по НОХД № 522 от 2004г. на същия съд. Присъдата, с която
му било наложено условно наказание лишаване от свобода влязла в сила на
18.08.2004г., респективно тригодишния изпитателен срок изтекъл на 18.08.2007г.,
а към момента на инкриминираното деяние- 28.07.2017г. бил реабилитиран по
право, на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК, тъй като в изпитателния срок не
извършил друго престъпление, за което да се наложи да изтърпи отложеното
наказание.
Установи се по делото, че пострадалият И.Г.Д. ***.
Бил трудово ангажиран като строителен работник към фирма „ВиК ремонт” ООД гр.
Стара Загора, ЕИК *********.
На 28.07.2017г. около 18.00 часа, свидетелят И.Д. бил
в компанията на свидетеля Т. Т. - негов колега и свидетеля Д. А. - управител на
фирмата „ВиКремонт” ООД. Те се намирали в кафе „Допио”, находящо се в гр. Стара
Загора, на кръстовището на ул. „Христо Ботев” и ул. „Екзарх Антим I”. Малко
след 18.00 часа към тяхната компания се присъединил подсъдимият Н.Н.М.. Същият
бил техен колега работещ към „ВиК ремонт” ООД. Подсъдимият Н.М. поискал сумата
от 50 лв. назаем от управителя на фирмата - Делян Марчев Анчев, но последвал
отказ от страна на А. Подсъдимият Н.М. напуснал тяхната компания. След около 30
минути подсъдимият отново се върнал при колегите си, но вече във видимо
нетрезво състояние след употреба на алкохол. Подсъдимият М. отново поискал от
своя ръководител парична сума, за да заплати превоза си с таксиметров
автомобил. Свидетелят И.Г.Д. дал нужната сума пари за разплащането на шофьорът
на таксито, който бил влязъл в заведението. Подсъдимият Н.М. започнал да
обикаля около масите, като същия видимо бил нервен и в нетрезво състояние.
Изведнъж, без да е имало словесни или физически спречквания подсъдимият Н.М. се
приближил до масата, на която били колегите му и нанесъл удар с юмрук на дясната
си ръка в лявата част на лицето на свидетеля И.Г.Д.. Последният паднал върху
терена и изпитвал силна болка в областта на долната челюст, поради което бил
откаран от своите колеги в стоматологичен кабинет в сградата на стоматологията
в град Стара Загора. Подсъдимият напуснал веднага заведението.
Специалистът-стоматолог извършил интервенция, с която били отстранени три броя
зъби от челюстта на свидетеля И.Г.Д.. След това свидетелят И.Д. и свидетелят Т.
Т. се прибрали в с. Калитиново. В късните часове на 28.07.2017г. пострадалият И.Д.
почувствал силна болка в областта на челюстта. Свидетелят Т. Т. го закарал
незабавно в ЦСМП - гр. Стара Загора, където специалистите установили
посредством рентгенова снимка пълно открито счупване на долната челюст вляво.
Пострадалият имал нужда от спешна медицинска интервенция, която към съответния
момент е била осъществима само в град Пловдив. Поради това, свидетелят Т.Т.
откарал своя колега в гр. Пловдив, в клиника по лицево-челюстна хирургия при
УМБАЛ „Св.Георги” ЕАД, където свидетелят И.Д. бил приет незабавно.
Специалист-стоматолог извършил спешната операция, като бил отстранен кътен зъб
попаднал във фрактурната линия. Престоят му в медицинското заведение продължил
от 29.07. до 03.08.2017 година.
Видно от заключението на назначената в хода на
досъдебното производство съдебномедицинска експертиза № 358/2017 г. при
нанесения удар на свидетеля И.Г.Д., същият получил открито счупване в областта
на левия долночелюстен ъгъл. Травматично изкълчване на втори горен вдясно,
трети долен вляво, четвърти долен вляво, които били отстранени оперативно.
Поради усложнение се наложило и оперативно премахване на седми долен ляв зъб.
Множество кръвонасядания на венците в съответните области. Според вещото
лице установените травматични увреждания
могат да бъдат получени от удар с тъп предмет по начин и време описан в
материалите по досъдебното производство. Физическото увреждане счупване на
челюст или избиване на зъб, без което се
затруднява дъвченето и говоренето за срок по-дълъг от 30 дни и при
правилно протичане на оздравителния процес ще е необходим период от около 1,5
до 2 месеца.
Горната фактическа обстановка се възприе за безспорно установена на основание
чл.373, ал.3 от НПК, от направените от подсъдимия самопризнания, тъй като съдът
прие, че същите се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства, а именно приложени по досъдебно производство № 8245-зм-646/2017 г. по описа на Второ Районно
управление при ОД на МВР – Стара Загора, имащи значение за изясняване на
обстоятелствата по делото: уведомление
за образуване на досъдебно производство от 04.08.2017 г.; постановление на
Районна прокуратура – Стара Загора за удължаване срока за разследване по
досъдебно производство от 01.12.2017 г.; протокол за разпит на свидетел И.Г.Д.
от 04.08.2017 г.; протокол за разпит на свидетел Т.Т. от 04.08.2017 г.;
протокол за разпит на свидетел Д. А. от 22.01.2018 г.; протокол за разпит на
свидетел Х. М. от 25.01.2018 г.; постановление за назначаване на
съдебно-медицинска експертиза от 30.10.2017 г.; съдебно-медицинска експертиза
по писмени данни № 358/2017 г.; постановление за определяне възнаграждение на
вещо лице от 14.11.2017 г.; съдебно-медицинско удостоверение № 248-2017;
епикриза на И.Г.Д.; удостоверение от ТД на НАП–Пловдив, изх. №
240231701239132/31.07.2017г.; копие на кредитно известие № **********/ 31.07.2017
г.; съдебно-медицинско удостоверение на живо лице № 39-ІІ/2017 г.; амбулаторен
лист № 004477/08.09.2017 г.; копие на триажен лист от Спешно отделение от 28.07.2017
г.; протокол-изследвания от 29.07.2017 г.;
постановление на Районна прокуратура – Стара Загора за удължаване срока
за разследване по досъдебно производство от 02.02.2018 г.; постановление за
назначаване на служебен защитник; постановление за привличане на обвиняем от
16.02.2018 г.; искане и справка за съдимост, рег. № 555/12.02.2018 г.;
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от 16.02.2018 г.;
протокол за предявяване на разследване от 16.02.2018 г.
По делото не са събрани противоречиви доказателства,
което да налага отделното им обсъждане.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА
ДЕЯНИЕТО
Предвид гореизложеното, Съдът счита за
установено по несъмнен начин, че подсъдимият Н.Н.М. осъществил от обективна и
субективна страна, състава на престъпление, както следва:
На 28.07.2017г., в гр. Стара Загора,
причинил средна телесна повреда на И.Г.Д., изразяваща се в открито счупване на
долната челюст в областта на левия долночелюстен ъгъл, травматологично
изкълчване на втори горен вдясно, трети долен вляво и четвърти долен вляво зъби
с наложило се стоматологично отстраняване на седми долен зъб, които травматични
увреждания са затруднили дъвченето и говоренето за срок по-дълъг от 30 дни – престъпление по чл.129, ал.2, предложение трето, във връзка с
ал.1 от НК.
Деянието било извършено от подсъдимия виновно, при пряк умисъл, тъй като
деецът осъзнавал общественоопасния му характер и вредоносните му последици, но
целял тяхното настъпване, а именно искал да причини на пострадалия описа-ните
по-горе телесни увреждания, имащи характер на средна телесна повреда, по
смисъла на закона.
При определяне вида и размера на
наказанието съдът се съобрази с двата принципа в наказателноправната ни
система- ПРИНЦИПА на ЗАКОНОУСТАНОВЕНОСТ и ПРИНЦИПА на ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ на
наказанието.
Съгласно първият принцип, за
извършеното от подсъдимия престъпление, в специалния текст на НК, се предвижда
наказание лишаване от свобода до шест
години.
Съгласно вторият принцип, Съдът обсъди
обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, както и всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 54 от НК.
Смекчаващи отговорността обстоятелства са изразеното съжаление на подсъдимия пред
съда, както и трудовата му ангажираност. Същевременно, следва изрично да се
отбележи, че наличието на тези смекчаващи отговорността обстоятелства не може
да обоснове прилагането на института на чл.55 от НК в настоящия случай, тъй
като посочените обстоятелства не са изключителни, нито са многобройни, при
което и най-лекото предвидено в закона наказание да бъде несъразмерно тежко за
дееца. Напротив, престъплението е с висока степен на обществена опасност, тъй
като довело и до оперативна интервенция, при проведе-ното лечение на
пострадалия.
Отегчаващо обстоятелство е наличието на други противообществени
прояви на лицето, които обаче били извършени след настъпилата реабилитация по
право, поради което се намират в условието на реална съвкупност с деянието,
предмет на настоящото производство.
При съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства, съдът прие, че на подсъдимия следва да се определи наказание при
превес на посочените смекчаващи и наличие на констатираното отегчаващо
отговорността обстоятел-ство, а именно “лишаване от свобода” в размер на 15 /петнадесет/
месеца. Предвид императивното изискване на чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а,
ал.1 от НК, съдът намали така определеното наказание с една трета / 1/3 / и наложи наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за
срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА. С така
наложеното наказа-ние, съдът намира, че ще се осъществят целите на генералната
и специалната превенция, визирани в чл.36 от НК. Според съда, по-ниско по
размер наказание не би постигнало целите на наказанието да се превъзпита дееца
към спазване на закона и добрите нрави, респективно не би му попречило да
извършва нови деяния, а не би повлияло предупредително и спрямо останалите
членове на обществото. Наред с това, не може да не се отбележи и
обстоятелството, че това производство се разглежда за втори път от първата
инстанция след като първоначално постановената присъда по НОХД № 747 от 2018г.
по описа на същия съд била отменена от Окръжен съд- гр.Стара Загора и делото
било върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При положение, че с
предходния съдене акт на РС-Стара Загора било наложено наказание лишаване от
свобода за срок ДЕСЕТ МЕСЕЦА, както и поради факта, че с въззивната жалба на
частния обвинител и граждански ищец не се искало завишаване размера на
наложеното наказание, а само отмяна приложението на чл.66 от НК, т.е. ефективно
изтърпяване на опреде-леното наказание, настоящият съдебен състав няма
правомощие да определи по-високо по размер наказание от предходно определеното.
Това е така, защото основен принцип в наказателното съдопроизводство гласи, че
положението на подсъдимия може да бъде влошено само при наличие на съответна
жалба или протест. В случаят, протест не бил подаван, а както вече бе обсъдено
съдържание-то на въззивната жалба на повереника на частния обвинител, в нея не било
направено искане за завишаване на размера на наказанието лишаване от свобода,
респективно предвид липсата на съответно искане определяне на по-високо по
размер наказание би било недопустимо.
Съдът намери, че са налице
предпоставките за прилагане института на условното осъждане, поради което отложи
изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, на основание чл.66,
ал.1 от НК. Това е така, тъй като на подсъдимия към момента на извършеното
деяние не било налагано наказание лишаване от свобода, предвид обсъдената
по-горе в изложението реабилитация по право, съответно размерът на наложеното
наказание с настоящия съдебен акт е в диапазона до три години лишаване от
свобода, а не на последно по важност място, с оглед постигане целите на
наказанието и преди всичко поправяне и превъзпитаване на подсъдимия към
спазване на законите и добрите нрави, съдът се солидаризира със становището на
държавното обвинение, че не е необходимо да изтърпи наказанието към настоящия
момент.
ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИЯТ ГРАЖДАНСКИ ИСК:
В настоящото наказателно производство бе приет за
съвместно разглеждане граждански иск, предявен от пострадалото лице И.Г.Д.,
против подсъдимия Н.Н.М. за сумата в размер на 15 000 лв., представляващ
обезщетение за причинените с деянието неимуществени вреди, както и в размер на
1 004 лв., представляващ обезщетение за причинените с деянието имуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – 28.07.2017 г.
до окончателното изплащане на сумата.
При съвкупната преценка на доказателствата, съдът
прие, че е налице фактическия състав на чл.45 от ЗЗД– налице е причинна връзка
между противоправното и виновно поведение на подсъдимия Н.Н.М. и настъпилите
вреди, поради което осъди подсъдимия Н.Н.М. да заплати на И.Г.Д. сумата в
размер на 5000 /пет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за причинените с
деянието неимуществени вреди; както и сума в размер на 1 004 лв.,
представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 28.07.2017 г. до
окончателното изплащане на сумите, както и да заплати на страната сума в размер
на 800 /осемстотин/ лева, представляваща разноски направени от гражданския ищец
и частен обвинител, за възнаграждение на повереник. Според настоящият съдебен
състав, този размер на присъденото обезщетение досежно неимуществените вреди,
ще обезщети по справедливост тези вреди, с оглед съблюдаване принципа за
обезщетяване на неимуществените вреди по справед-ливост. В останалата си част,
до пълния предявен размер на иска за неимуществени вреди, а именно, за
разликата от 5000 до 15 000 лева, искът се явява неоснователен, поради
което бе отхвърлен със съдебния акт.
Р А З Н О С К И:
При този изход на делото, на основание чл.189, ал.3, вр. ал.1 от НПК, подсъдимият бе осъден да заплати направените
разноски в наказателното производство. В това число, подсъдимият бе осъден да
заплати по бюджетна сметка на ОД на МВР – гр.Стара Загора сумата от 158.70 лв.
(сто петдесет и осем лева и 70 стотинки),
представляваща направени разноски на досъдебното производство №
8245-зм-646/2017 г. по описа на Второ Районно управление при ОД на МВР – Стара
Загора за изготвяне на съдебно-медицински експертизи, както и да заплати сума в
размер на 240.16 лв. /двеста и четиридесет лева и 16
стотинки/ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
Стара Загора, която сума представлява дължима държавна такса върху уважената
част на гражданския иск, както за имуществени, така и за неимуществени вреди.
Разноските в полза на частния обвинител и граждански ищец бяха описани по-горе.
Водим от горните мотиви, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: