Решение по дело №774/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл.79 ал.10 от Закона за храните /ЗХр./.

Нутрилайф ООД, ЕИК ***, [населено място] [жк], [адрес] с пълномощник адв. И. С. обжалва Заповед № РД 11 – 898/25.03.2025г. на Изпълнителния директор /ИД/ на Б. А. за безопасност на храните /БАБХ/ за отказ от вписване на хранителна добавка/храна, предназначена за употреба при интензивно мускулно натоварване.

- Жалбоподателят счита оспорената заповед за незаконосъобразна, поради нарушения на чл.146 т.3, 4 и 5 АПК. Поддържа, че оспорващото дружество е подало заявление в БАБХ за пускане на пазара на 9 бр. хранителни добавки и 12 бр. храни, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване, на 20.02.2025г. с номер на заявката 1739976506991. Към заявлението са приложени изискуемите документи съгласно чл.79 ал.4 ЗХр. и същото е с вх. номер 5589 от 07.03.2025г. По отношение продукти : Колаген Pro Factors, D 3 2000 IU, D 3 3000 IU и D 3 4000 IU, административният орган не е установил нередовности в заявлението и не е поискал допълнителна информация или документи от заявителя, но с обжалвания административен акт отказва вписване на посочените четири продукта в регистъра по чл.24 ал.1 ЗХр. на основание чл.79 ал.9 т.2 ЗХр. По отношение трите хранителни добавки Витамин D 3 е констатирано, че препоръчителната доза за дневен прием от 50 мкг, 75 мкг и 100 мкг надвишава препоръчаната доза за дневен прием за лица над 18 години, посочена в Приложение № 3 /35 мкг за Витамин D 3/, което е в несъответствие с чл.8 ал.1 от Наредбата за хранителните добавки, а относно продукта Колаген Pro Factors – поради наличието на магнезий в препоръчаната дневна доза за прием от 18 мг, което е под 15% от референтните стойности за препоръчаната доза за дневен прием за лица над 18 години, посочена в Приложение № 3 от 56,25мг, което е несъответствие на чл.8 ал.1 от Наредбата.

По отношение хранителните добавки витамини D 3 2000 IU, D 3 3000 IU и D 3 4000 IU жалбоподателят се позовава на Директива 2002/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 10 юни 2002г., която определя кои витамини и минерали и в какви форми е позволено да бъдат използвани при производство на хранителни добавки, но не определя количеството на дневен прием. Посочено е, че чл.5 § 4 от Директивата предвижда, че ЕК приема максималните и минималните количества витамини и минерали, съдържащи се в дневната доза за прием на хранителни добавки, но към момента няма хармонизация на европейско равнище по отношение максималното количество витамини в хранителните добавки, включително витамин D. Заявено е, че според Ръководен документ от декември 2012г. – „отклонения“ означава приемливи разлики между хранителните стойности, обявени на етиката и тези, установени при официален контрол вр. с етикирането на хранителните стойности на хранителните добавки - ръководството определя допустимото отклонение при витамините в хранителните добавки като +50%/-20%, което означава, че максималното количество на един витамин може да надвишава с 50% стойността, обявена на етикета. Във вр. с Ръководството на ЕС за допустими горни нива на прием на витамини и минерали /Версия 10 от юни 2024г./ се поддържа, че същото макар да е неофициален и необвързващ документ, може да служи като основание за оценка, че безопасното количество на витамини в хранителните добавки не е точно число, а число, подлежащо на отклонения, като за лица над 18 години максималният дневен прием може да стига до 100мг. Твърди се, че такава оценка на трите продукта Витамин Д 3 не е направена от БАБХ.

Според Регламент /ЕС/ 2019/515, който се прилага от 19.04.2020г. – административното решение се основава на национално техническо правило и има за резултат ограничаване или отказ от достъп до пазара, като „национално техническо правило“ е определено в чл.2 § 2 от регламента. Тъй като максималните количества витамини и минерали в хранителните добавки не са хармонизирани, следва да бъде прилагана процедурата от посочения регламент. Поддържа се, че Наредбата за хранителните добавки /наредбата/ е издадена на основание на чл.81 ЗХр., но като национално правило не може да бъде правно основание на БАБХ да ограничи разпространението на хранителните добавки между държавите членки съгласно правилата на Директивата – чл.11 § 1. Направено е позоваване и на Решение по дело С-672/15 на СЕС, според което държава членка не следва да приема законодателство, което не предвижда процедура за пускане на пазара на хранителни добавки, чиито хранителни съставки надвишават максималните дневни дози, определени от това законодателство и които са законно предлагани на пазара в друга държава-членка. Твърди се, че с оглед практиката на СЕС – Приложение № 3 от Наредбата за хранителните добавки не е такова вътрешно право, защото излиза извън предметния обхват на законовата делегация по чл.81 ал.1 ЗХр. : чл.81 ал.1 ЗХр. възлага на МС да приеме наредба, с която да въведе правото на ЕС по шест въпроса, но не е възложено МС да уреди максимално допустимите количества витамини и минерали в хранителните добавки, предназначени за дневен прием за лица над 18 години, както е направено в приложение 3 от наредбата. В тази вр. е посочено, че в Директива 2002/46/ЕО не е възложено на държавите-членки да предприемат мерки на национално ниво за установяване на такива максимално допустими нива. Тоест, приемайки Приложение 3 от наредбата за хранителните добавки, МС е излязъл извън предметния обхват на законовата делегация по чл.81 ал.1 ЗХр. и на основание чл.15 ал.3 ЗНА и чл.5 ал.1 АПК – Приложение 3 не следва да се прилага, доколкото противоречи на ЗХр. и на Директива 2002/46/ЕО /цитирана е съдебна практика, вкл. мотивите по т.4 от ТР № 2/2013г. по т.д. № 4/2011г. на ВАС/. Счита се, че след като Регламент 2019/515 има директен ефект в България като държава членка, дистрибуторите могат да пускат на пазара в България хранителни добавки, които са произведени и законно предлагани на пазара на друга държава членка и могат да се възползват от процедурата по Регламент 2019/515. В тази вр. е чл.5 от регламента и за прилагане на принципа на взаимно признаване не е необходимо същото да бъде поискано от икономическия оператор, а следва служебно за бъде изследвано от органа, тъй като регламента предвижда такова изискване. В случая БАБХ не се е съобразила с Регламент 2019/515, не е извършила служебна проверка, нито е поискала от заявителя представяне на доказателства за законно разпространение на продуктите на територията на други държави членки на ЕС, вкл. с поискване на декларация за взаимно признаване.

Относно хранителната добавка Колаген Pro Factors се поддържа грешно приложена материално-правна разпоредба – в Приложение № 3 не се съдържат референтни стойности за препоръчителна доза за дневен прием и няма стойност от 56,25мг, при което не е ясно на какво се позовава административния орган в отказа. Цитирана е разпоредбата на чл.9 от наредбата вр. с приложение III, част А, т.1 от Регламент /ЕС/ № 1169/2011. Освен това, БАБХ погрешно определя магнезиев аскорбат, който се съдържа в продукта, като източник на магнезий. Магнезият е естествено съдържащ се в магнезиев аскорбат, а не допълнително прибавен към продукта и затова не е приложимо изискването на чл.9 от наредбата. В тази вр. е заявено, че в оригиналния етикет на английски език по-ясно е посочено съдържанието на продукта – същият съдържа 344мг магнезиев аскорбат, който доставя витамин С 250мг и магнезий 18 мг. Счита се, че грешната констатация на административния орган за несъответствието на Колаген Pro Factors с нормативните изисквания е толкава съществена, че по същество е липса на мотиви. В допълнение е посочено, че БАБХ е регистрирала други хранители добавки, сдържащи магнезиев аскорбат, в които естественото съдържание на магнезий в магнезиевия аскорбат е под 15% от референтните стойности по Приложение III от Регламент /ЕС/ № 1169/2011 /В-комплекс с Магнезиев аскорбат Viridian – 30 капсули, съдържащ магнезиев аскорбат 221мг, доставящ витамин С 188 мг и магнезий 12 мг; Магнезиев аскорбат, 100 вег. Капсули, Allergy Research grup, Магнезиев аскорбат 227 грама/.

Поискано е заповедта да бъде отменена с връщане на преписката за ново произнасяне от БАБХ и присъждане на направените съдебни разноски.

В ход по същество адв. С. отбеляза в допълнение към съображенията от жалбата, че чл.81 ЗХр., въз основа на който е издадена Наредбата за хранителните добавки – не съдържа и делегация за включването в наредбата на минимални количества по см. на чл.9, на която разпоредба се позовава административния орган в писмено становище. В подкрепа на твърдението, че на пазара се предлагат хранителни добавки от други производители, регистрирани от административния орган със същото минимално съдържание на магнезий или такива с по-голямо съдържание на Витамин Д, са представени за сведение извлечения от продукти, продавани по интернет – магазин, за които информацията е публично достъпна и ноторно известна. Поискано е присъждане на разноски по представен списък /л.87/.

- Ответникът Изпълнителен директор на БАБХ, представляван от ст. юрисконсулт Ж. Т., оспорва жалбата в писмено становище. По отношение на фактите е заявено, че на 07.03.2025г. е подадено заявление по образец за регистриране на хранителни добавки с приложение – списък на последните, етикети на български език и оригинални етикети. Документацията е прегледана и е установено несъответствие с Наредбата за хранителните добавки.

Относно твърденията в жалбата за витамини D 3 2000 IU, D 3 3000 IU и D 3 4000 IU е посочено, че Директива 2002/46/ЕО обвързва по отношение постигането на даден резултат, но оставя на националните власти свобода при избора на форма и средства за постигането на този резултат. Цитиран е текста на чл.5 от Директивата с твърдението, че същата не съдържа изрични правила относно количествата витамини и минерали и предвид това, на основание чл.81 ЗХр. е приета Наредба за хранителните добавки, съгласно чл.8 от която са определени максимално допустимите количества витамини и минерали в хранителните добавки – в Приложение 3. Счита се, че Приложение 3 не противоречи на ЗХр. и Директивата вр. с чл.7а ЗНА. Съгласно правилата на наредбата е установено несъответствие, посочено в оспорената заповед. Поддържа се невярно твърдение за несъобразяване на БАБХ с Регламент /ЕС/ 2019/515, тъй като към заявлението не е била представена декларация за взаимно признаване. Видно от приложените документи по делото – декларацията за взаимно признаване е с дата 02.04.2025г., която е след датата на заявлението – 07.03.2025г., вкл. след дата на издаване на оспорената заповед – 25.03.2025г. Заявено е, че БАБХ е спазила всички изисквания на закона и европейското законодателство.

За Колаген Pro Factors е посочено, че разпоредбата на чл.9 от Наредбата за хранителните добавки е правилно приложена. Твърдението, че в магнезиевия аскорбат е налице естествено съдържание на магнезий и не следва да се прилагат правилата на наредбата, се счита за ирелевантно, тъй като от етикета е видно, че съдържането на магнезий е в пъти по-ниско от определеното минимално количество – 56,25 /нормативно определено/, при 18вг /съгласно етикета/.

Поискано е жалбата да се отхвърли с присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. Заявено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Окръжна прокуратура Пловдив не участва в съдебното производство.

1. Жалбата е подадена на 07.04.2025г. по ССЕВ. Ответникът заяви, че с писмо № КХ-473/25.03.2026г. управителят на дружеството-жалбоподател е поканен да се яви в деветдневен срок за получаване на заповедта, като писмото е връчено на 28.03.2025г. /л.48, л.50/. Ведно с това, на 26.03.2025г. след проведен телефонен разговор между служител на БАБХ и управителя, по електронната поща на дружеството е изпратена оспорената заповед. На 03.04.2025г. е получена разписка, в която лицето удостоверява получаването на заповедта /л.49 гръб/. Към жалбата е приложено електронно съобщение до Нутрилайф ЕООД, с което е изпратена заповедта на жалбоподателя /л.9 гръб/ на 26.03.2025г. При тези данни следва, че оспорването е осъществено в срок и от адресат на неблагоприятен индивидуален административен акт – отказ, поради което допустимо.

2. Обжалваният административен акт е издаден от Изпълнителния директор /ИД/ на Б. А. за безопасност на храните /БАБХ/ - компетентен орган по силата на закона съгласно чл.79 ал.1 ЗХр. Не е налице хипотеза на заместване и авторство не е оспорено. Заповедта е подписана с професионален [жк], като е налице квалифицирано удостоверение и е представен сертификат за валидност на електронен подпис, проверим на посочен от ответника електронен адрес /л.48/.

С р./09.04.2025г. от ответника е изискана цялата преписка по издаване на оспорената заповед с изрично вписани данни /л.32/. Представената преписка съдържа заявление за пускане на пазара на хранителна добавка и/или храна, предназначена за употреба при интензивно мускулно натоварване, заведено с вх. № 5589/07.03.2025г. по описа на БАБХ /л.59, 60/, с което Нутрилайф ООД е поискало да бъдат регистрирани по чл.79 ЗХр – 9 бр. хранителни добавки и 12 бр. храни, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване. В частта от заявлението за законно предлагане на пазара на друга държава членка на ЕС е отбелязано „да“. Преписката съдържа приложени списък на хранителните добавки или храната, предназначена за употреба при интензивно мускулно натоварване – предмет на отказа / Колаген Pro Factors 150гр – хранителна добавка; витамини D 3 2000 IU, D 3 3000 IU и D 3 4000 IU – 60 вегетариански капсули; вкл. витамин В5 пантетонова киселина 500мг – не е в обхвата на оспорената заповед, л.61 - 63/. Витамините Д3 са с производител Viridian Nutrition, Великобритания.

В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че е разгледана документацията към заявлението № 5589/07.03.2025г. и са установени несъответствия при преглед на етикетите на български език : за хранителна добавка Колаген Pro Factors 150гр е констатирано наличието на магнезий в препоръчана доза за дневен прием от 18 мг, което е под 15% от референтните стойности за препоръчаната доза за дневен прием за лица под 18 години, посочена в Приложение 3 – 56,25мг и е налице несъответствие на чл.8 ал.1 от наредбата за хранителните добавки /л.56, 8/; за хранителна добавка витамин D 3 2000 IU е констатирано наличието на витамин D 3 в препоръчана доза за дневен прием от 50 мкг, което надвишава препоръчаната доза за дневен прием за лица над 18 години, посочена в Приложение 3 – 35 мкг, в несъответствие с чл.8 ал.1 от наредбата за хранителните добавки; за D 3 3000 IU - е констатирано наличието на витамин D 3 в препоръчана доза за дневен прием от 75мкг, което надвишава препоръчаната доза за дневен прием за лица над 18 години, посочена в Приложение 3 – 35 мкг, в несъответствие с чл.8 ал.1 от наредбата за хранителните добавки; за D 3 4000 IU - е констатирано наличието на витамин D 3 в препоръчана доза за дневен прием от 100мкг, което надвишава препоръчаната доза за дневен прием за лица над 18 години, посочена в Приложение 3 – 35 мкг, в несъответствие с чл.8 ал.1 от наредбата за хранителните добавки.

Предвид фактическата установеност е издаден отказ за вписване в регистъра по чл.24 ал.1 ЗХр., правно основан на чл.79 ал.9 т.2 ЗХр.

2.1. При съпоставка между приложените с жалбата доказателства и по-конкретно заявлението и документацията към него и представената преписка, респект. заявлението с приложенията към него, се установи, че заявлението от представената преписка не съдържа данните на гърба на представеното с жалбата /л.10 гръб – л.60/. Представеното от оспорващото дружество заявление съдържа списък с приложения и същото се цени като достоверно поради наличие на отразен уникален номер на заявката, посочен и в жалбата, вкл. дата на подаване – 20.02.2025г. Датата 20.02.2025г. е вписана и в уведомление от дружеството до БАБХ с вх.№ 5589/07.03.2025г., с което се препраща имейла от 20.02.2025г. относно регистрацията на хранителни добавки /л.59/. По тази причина се цени и съдържанието на представения с жалбата списък на хранителните добавки към заявлението, представени за преглед и преценка от административния орган, в обхвата на които са и тези – предмет на отказа. За конкретните четири хранителни добавки – предмет на оспорената заповед, има изрично отбелязване, че законно се предлагат на пазара на друга държава членка на ЕС / на територията на България /отбелязано в списъка с отметка в „ДА“ – т.7, т.18, т.19, т.20/. Списъкът е към заявлението подадено на 20.02.2025г., получило уникален номер на заявката - 1739976506991 /л.10 гръб – л.16/. В приложените към жалбата етикети на български език за всяка хранителна добавка е вписан производителя от Великобритания /л.17 и сл./.

2.2. Към жалбата са приложени и приети по делото още : етикети на български и английски език за Колаген Pro Factors 150гр и витамини D 3 2000 IU, D 3 3000 IU и D 3 4000 IU; декларация за взаимно признаване за целите на чл.4 от Регламент 2019/515, изготвена от производителя Viridian Nutrition, Великобритания – за витамини D 3 2000 IU - 53253, D 3 3000 IU - 50394 и D 3 4000 IU - 1519_2024 от 02.04.2025г. /л.20 гръб, л.21/; справки за регистрацията на витамини D 3 2000 IU – 20.04.2011г. - 53253, D 3 3000 IU – 20.04.2011г. - 50394 от Орган по безопасност на храните на [държава] /л.22-25/; справка за регистрация на Витамин D 3 4000 IU от компетентния орган в [държава] /л.26/ - уведомление с дата на издаване 09.08.2023г. и дата на получаване 24.11.2024г. относно витамин и D 3 4000 IU, с референтен номер на уведомлението 1519_2024, Дирекция по регулаторни дейности, Отдел за технически регламенти, [държава]. Ръководство на ЕС за допустими горни нива на прием на витамини и минерали /версия 10 от юни 2024г./, разработено от Научния комитет по храните и Европейският орган по безопасност на храните /EFSA/. Декларация за взаимно признаване за целите на чл.4 от Регламент 2019/515, изготвена от производителя Viridian Nutrition, Великобритания – за витамини D 3 2000 IU, D 3 3000 IU и D 3 4000 IU е с дата 02.04.2025г., която е след подаване на заявлението и след издаване на оспорената заповед, относно продуктите, които се продават законно в държави членки на ЕС – [държава] и [държава].

- Съобрази се, че по см. на чл.4 от Регламента тази декларация удостоверява пред компетентните органи на държавата членка по местоназначение, че стоките или стоки от този тип са законно предлагани на пазара в друга държава членка. Тоест, констатира съществуващ факт преди дата на издаване на заповедта в конкретния случай, предвид посочените по-горе дати.

По делото са представени за сведение извадки от публикации от сайт на германски производител /общоизвестен факт с оглед възможност за справка в сайта/ по отношение магнезиевия аскорбат, в който се съдържа магнезий. Относно витамини D 3 2000 IU, D 3 3000 IU и D 3 4000 IU в писменото становище на адв. С. /л.73/ е направена препратка към Ръководството на Н. К. за храните към Е. А. за безопасност на храните, представено към жалбата. С ръководството се определят допустими горни нива на прием на витамини и минерали, с които се съобразяват производителите в ЕС. Заявено е, че на пазара има регистрирани от БАБХ хранителни добавки, съдържащи витамин Д от 2000, 3000 и 4000 международни единици /4000 международни единици – 1 мг=40 IU/ на други производители, за които са представени извлечения от интернет магазини. Посочено е, че има и хранителни добавки, регистрирани от БАБХ, които съдържат и 5000 и 10000 международни единици Витамин Д /л.79 и сл./.

3. Административният орган е приел за установено несъответствие с чл.8 ал.1 от Наредбата за хранителните добавки вр. с Приложение 3 от същата. Съгласно чл. 81 ал.1 и ал.2 ЗХР. : Министерският съвет издава наредба за хранителните добавки, въвеждаща правото на Европейския съюз относно: 1. хранителните вещества (витамините и минералите), които могат да се влагат при производството на хранителни добавки; 2. веществата с хранителен или физиологичен ефект, които могат да се влагат при производството на хранителни добавки; 3. критериите за чистота на хранителните вещества, предназначени за влагане в хранителни добавки; 4. информацията, която трябва да се отбелязва при етикетиране на хранителни добавки; 5. растенията и частите от растения, които не могат да се влагат в хранителни добавки; 6. веществата, които не могат да се влагат в хранителни добавки.; ал. 2 (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г., бр. 102 от 2023 г.) Министърът на здравеопазването съвместно с министъра на земеделието и храните и след съгласуване с министъра на младежта и спорта издава наредба за изискванията към храни, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване.

Наредбата има конкретен обхват, в който не са максимално допустими количества витамини и минерали в хранителни добавки, предназначени за дневен прием за лица над 18 години, съдържащи се в Приложение 3. Наредбата за хранителните добавки е приета на основание чл.81 ал.1 ЗХР., а не на чл.81 ал.2 с.з. В случая Наредбата за хранителните добавки е приложена по отношение заявление за вписване на хранителни добавки, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване по см. на чл.81 ал.2 ЗХр. Прилагайки наредбата извън обхвата й, следва, че административният акт не съдържа правно основание.

В хипотеза на чл.7а ЗНА по отношение наредбата се съобрази възприетото от ВАС в Решение № 4189 от 22.04.2025г. по адм. д. № 11568/2024 г., V о. : „Следва да бъде посочено, че - освен в разпоредбите на чл. 79 и чл. 80 от Закона за храните, уреждащи реда за регистрация на хранителни добавки и храни, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване, вписването им в регистъра и компетентният орган за това, детайлна регламентация, относно хранителните вещества, които могат да се влагат при производството на хранителни добавки се съдържа в Наредбата за хранителните добавки, с която са въведени изискванията на Директива 2002/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 10 юни 2002 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки по отношение на добавките към храни (специално българско издание, глава 13, том 36) и на Директива 2006/37/ЕО на Комисията от 30.03.2006 г. за изменение на приложение II към Директива 2002/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета с цел включване на някои вещества ( специално българско издание, глава 13, том 53).“ - § 2 ДР на наредбата. В тази вр. се отбелязва, че изискването на чл. 9 от Наредбата - минималните количества витамини и минерали, които се съдържат в дневната доза хранителни добавки, препоръчвана от производителя за прием, да не са по-малко от 15 на сто от референтните стойности по приложение Х III, част А, т. 1 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, кореспондира с чл. 5 т. 3 от Директива 2002/46/ЕО : „За да се осигури наличието на витамини и минерали в достатъчни количества в хранителните добавки, се определят минимални количества витамини и минерали, които се съдържат в дневната доза хранителни добавки, препоръчвана от производителя за прием.“.

В реда на изложеното следва да бъде посочено, че отказът по отношение Колаген Pro Factors е основан на установено само посредством преглед на етикета – наличие на магнезий в препоръчана доза за дневен прием от 18 мг – под 15% от референтните стойности за препоръчаната доза за дневен прием за лица над 18г. в Приложение 3 от Наредбата за хранителните добавки и е преценено несъответствие с чл.8 ал.1 от Наредбата. Както основателно жалбоподателят поддържа, възприетата констатация касае приложение на чл.9 от наредбата. Недопустимо е в писмено становище на процесуален представител на ответника да се променя правно основание, приложено в съдебно оспорен административен акт. Заповедта е за отказ, поради което съдебната проверка за законосъобразност е по отношение приложеното от органа правно основание, въз основа на фактическата установеност. Волята на административния орган не следва да бъде изяснявана в съдебното производство по оспорване на административния акт.

Ведно с това, спрямо четирите заявени за вписване хранителни добавки се установи допълнително самостоятелно основание за незаконосъобразност на отказа.

Съобразно чл. 11 от Директива 2002/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 10 юни 2002 година, държавите-членки не следва да забраняват или ограничават търговията с продуктите - хранителни добавки, на основания, свързани с тяхното съдържание, производство, спецификации, представяне или етикетировка, ако те отговарят на разпоредбите на настоящата директива и на актовете на Общността. Съгласно чл. 4 ал.3 от Наредбата за хранителните добавки - Хранителна добавка, която е законно предлагана на пазара в друга държава членка, в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Република [държава], се предоставя на пазара на територията на Република България при спазване изискванията на Регламент /ЕС/ 2019/515 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019г. относно взаимното признаване на стоки, законно предлагани на пазара в друга държава членка, и за отмяна на Регламент /ЕО/ № 764/2008, ОВ, L 91 от 29 март 2019г., Регламент /ЕС/ 2019/515 и Закона за храните. В тази вр. бе посочено по-горе, че в представения от оспорващото дружество списък към заявлението, за конкретните четири хранителни добавки – предмет на оспорената заповед, има изрично отбелязване, че законно се предлагат на пазара на друга държава членка на ЕС /отбелязано в списъка с отметка в „ДА“/. Отсъстват данни в представената преписка компетентният орган да е изискал информация относно посоченото обстоятелство в заявлението. Ведно с това, предвид вписаното в етикета на Колаген Pro Factors, не е приложена нормата на чл.79 ал.7 и ал.8 ЗХр. – в частта за магнезиевия аскорбат /компетентният орган може да поиска от Министерството на здравеопазването, Центъра за оценка на риска по хранителната верига, Националния център по обществено здраве и анализи, Антидопинговия център, Изпълнителната агенция по лекарствата или от други институции и организации да предоставят становище за съответствие с нормативните изисквания на състава, количеството и вида на вложените съставки в хранителна добавка или в храна, предназначена за употреба при интензивно мускулно натоварване. Институциите или организациите по ал. 7 представят становището в 10-дневен срок от получаване на искането./.

Основателно жалбоподателят поддържа, че според Регламент /ЕС/ 2019/515 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 година относно взаимното признаване на стоки, законно предлагани на пазара в друга държава членка, и за отмяна на Регламент /ЕО/ 764/2008., който се прилага от 19.04.2020г., чл.2 §2 – „За целите на настоящия регламент „национално техническо правило" означава всяка разпоредба на закон, подзаконов нормативен акт или друга административна разпоредба в държава членка, която има следните характеристики: а) обхваща стоки или аспекти на стоките, които не са предмет на хармонизация на равнището на Съюза; б) забранява предоставянето на пазара на държавата членка на стоки или на стоки от даден тип или прави спазването на тази разпоредба задължително de facto или de jure, когато стоки или стоки от даден тип се предоставят на същия пазар;“ и тъй като максималните количества витамини и минерали в хранителните добавки не са хармонизирани, следва да бъде прилагана процедурата от посочения регламент.

В случая освен посочените пропуски, е налице декларация по см. на чл.4 от Регламента, макар представена с жалбата. Декларацията е от дата, следваща дата на издаване на заповедта, но представлява документ, констатиращ съществуващ факт преди дата на издаване на административния акт. Тоест, удостоверява пред компетентните органи на държавата членка по местоназначение, че стоките или стоки от този тип са законно предлагани на пазара в друга държава членка, което обстоятелство е отпреди датата на декларацията. Удостоверявайки съществуващ факт преди дата на издаване на заповедта, декларацията следва да бъде квалифицирана като относима към спора. Поради това се съобрази чл.4 т.1 от Регламент /ЕС/ 2019/515, съгласно която норма производителят на стоки или стоки от даден тип, които се предоставят или предстои да се предоставят на пазара в държавата членка по местоназначение, може да изготви доброволна декларация за законно предлагане на пазара на стоки за целите на взаимното признаване /наричана по-долу "декларация за взаимно признаване"/, с която да удостовери пред компетентните органи на държавата членка по местоназначение, че стоките или стоки от този тип са законно предлагани на пазара в друга държава членка. Производителят може да възложи на своя упълномощен представител да изготви декларацията за взаимно признаване от негово име. Декларацията за взаимно признаване за целите на чл.4 от Регламент 2019/515 е изготвена от производителя Viridian Nutrition, Великобритания – за витамини D 3 2000 IU, D 3 3000 IU и D 3 4000 IU, при наличие на приети по делото справки за регистрацията на витамини D 3 2000 IU, D 3 3000 IU от компетентен орган в Република [държава] и справка за регистрация на Витамин D 3 4000 IU от компетентния орган в [държава]. В чл. 5 от Регламента е разписана специална процедура, в хода на която да се установи дали същите тези стоки се ползват законно на територията на друга държава членка и ако се установи, че е така – следва да бъдат разрешени. За прилагане на принципа на взаимно признаване не е необходимо същото да бъде поискано от икономическия оператор, а следва служебно да бъде изследвано от органа. Предвид изрично отбелязване в заявлението, че конкретните четири хранителни добавки – предмет на оспорената заповед, законно се предлагат на пазара на друга държава членка на ЕС и неосъществяване на специалната процедура, следва извод за нарушение на чл.5 от Регламент 2019/515.

С Регламент /ЕС/ 2019/515 относно взаимното признаване на стоки се определят правила и процедури за прилагането в конкретни случаи от държавите членки на принципа за взаимно признаване по отношение на стоки, предмет на член 34 от ДФЕС, които са законно предлагани на пазара в друга държава членка, като се имат предвид член 36 от ДФЕС и съдебната практика на Съда на Европейския съюз. Съгласно чл. 5 § 1 от Регламента процедурата по оценяване на стоки, с цел да се установи дали стоки или стоки от този тип се предлагат законно на пазара в друга държава членка, се извършва от компетентния национален орган. Нормите на чл. 79 ал. 1 и ал. 9 т. 1 ЗХр. предвиждат регистрационен режим за пускане на пазара на хранителни добавки и храни предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване, като компетентен орган е изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните, пред който в случаите по чл. 4 от Регламент /ЕС/ 2019/515 може да се предостави декларация за взаимно признаване за целите на оценяването по чл. 5 от същия регламент. Прието е, че в Директива 2002/46/ЕО е определен списък на витамините и минералите, които могат да се използват за производството на добавки към храните, но в същия не са определени максималните количества на дозата за дневен прием от тези витамини и минерали. При липса на хармонизация националните мерки по този въпрос следва да се оценяват с оглед на разпоредбите на членове 34 и 36 от ДФЕС относно свободното движение на стоки и Регламент /ЕС/ 2019/515 /Решение № 1560 от 13.02.2023г. на ВАС по адм. д. № 4915/2022г., V о. : „В случаите, в които компетентният орган на държавата членка по местоназначение възнамерява да извърши оценяване на стоки, предмет на Регламент (ЕС) 2019/515, за да установи дали стоките или стоки от този тип са законно предлагани на пазара в друга държава членка и ако това е така, дали легитимните обществени интереси, обхванати от приложимото съответно национално техническо правило на държавата членка по местоназначение, са адекватно защитени предвид характеристиките на въпросните стоки, той трябва да следва процедурата, предвидена в член 5 от Регламент (ЕС) 2019/515.“/.

По делото са приети доказателства за законно предлагане на продуктите и използването им в [държава] и [държава] във вр. с декларацията за взаимно признаване за целите на чл.4 от Регламент /ЕС/ 2019/515 /л.20 гръб, л.21/ - за витамини D 3 2000 IU, D 3 3000 IU и D 3 4000 IU. Компетентният орган не се е позовал на приложимите норми от Регламент /ЕС/ 2019/515 и не е счел за необходимо да изисква други доказателства от заявителя за законно разпространение на продуктите на територията на ЕС, вкл. декларация за взаимно признаване.

Твърдението в жалбата, че БАБХ е регистрирала други хранители добавки, сдържащи магнезиев аскорбат, в които естественото съдържание на магнезий в магнезиевия аскорбат е под 15% от референтните стойности по Приложение III от Регламент /ЕС/ № 1169/2011 /В-комплекс с Магнезиев аскорбат Viridian – 30 капсули, съдържащ магнезиев аскорбат 221мг, доставящ витамин С 188 мг и магнезий 12 мг; Магнезиев аскорбат, 100 вег. Капсули, Allergy Research grup, Магнезиев аскорбат 227 грама/ - не е оспорено от представителя на ответника в писменото становище по делото. С оглед наличието на предлагани на пазара хранителни добавки от други производители, регистрирани от административния орган със същото минимално съдържание на магнезий или такива с по-голямо съдържание на Витамин Д /публично достъпна информация, съдържаща се в сайтове на интернет – магазин, вкл. представените за сведение извлечения/, следва, че е допуснато и нарушение на принципа на равенство по см. на чл.8 ал.2 АПК.

Доказателствата по делото обосновават извод за незаконосъобразност на отказа – нарушение на чл.79 ал.7 ЗХр. по отношение магнезиев аскорбат в Колаген Pro Factors и приложено неправилно правно основание; нарушение на чл.5 от Регламент /ЕС/ 2019/515 относно D 3 2000 IU, D 3 3000 IU и D 3 4000 IU, вкл. за Колаген Pro Factors /процедурата по оценяване на стоки, с цел да се установи дали стоки или стоки от този тип се предлагат законно на пазара в друга държава членка се извършва от компетентния национален орган/, при необходимост от съобразяване декларацията за взаимно признаване за целите на чл.4 от Регламент /ЕС/ 2019/515.

Жалбата се приема за основателна с присъждане на направените съдебни разноски, в обхвата на които не са сумите за извършване на превод на документи. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е основателно, при отчитане обстоятелството - правната сложност на съдебното административно производство е функция на приложимата нормативна уредба на материалните правоотношения. В случая нормативната уредба, регулираща процесните материални правоотношения, е регламентирана както в правото на Съюза, така и в националното право. Адвокатското възнаграждение е с ДДС /§ 2а ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа/ и надвишава с ½ минимума на размера в чл.8 ал.3 от наредбата.

Мотивиран с изложеното и на основание чл. 172 ал. 2 вр. с чл. 173 ал. 2 АПК, съдът

Р Е Ш И :

 

Отменя Заповед № РД 11 – 898/25.03.2025г. на Изпълнителния директор на Б. А. за безопасност на храните за отказ от вписване на хранителна добавка/храна, предназначена за употреба при интензивно мускулно натоварване.

Изпраща преписката на Изпълнителния директор на Б. А. за безопасност на храните, за ново произнасяне по подаденото от Нутрилайф ООД, ЕИК ***заявление, заведено с вх. № 5589/07.03.2025г. по описа на БАБХ от 20.02.2025г. с номер на заявката 1739976506991, за вписване в регистъра по чл.24 ал.1 от Закона за храните на Колаген Pro Factors, D 3 2000 IU, D 3 3000 IU и D 3 4000 IU, в едномесечен срок от влизане на решението в сила, при спазване на указанията по прилагане на закона, посочени в съдебния акт.

Осъжда Б. А. за безопасност на храните да заплати на Нутрилайф ООД, ЕИК ***, [населено място], сумата от общо 1850лв. – разноски по делото /адв.възнаграждение с ДДС и държавна такса/.

Решението може да се обжалва пред В. А. С. в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.