Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 816

 

09.07.2020 г., гр.Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Бургас, в публично заседание на 19.06.2020 г.,

XXІІ наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

 

секретар Мария Милева,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 1098 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от на Д.С.К., ЕГН ********** с адрес: ***.

            Жалбата е подадена против Наказателно постановление №18-0769-004748/07.12.2018 г. издадено от Началника група към ОД на МВР – гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“.

            С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, чл.175, ал.1, т.4 и чл.183, ал.3, т.5, предл.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушения на чл.103 и чл.6, т.1 от същия закон на жалбоподателя са наложени две административни наказания по вид „глоба” в общ размер от 130 лева, както и административно наказание по вид „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4 месеца.

            С жалбата се иска цялостна отмяна на процесното НП, като се изразява несъгласие с констатациите на административния орган, които са изложени в процесното НП, като по своеобразен начин се уточнява, че изложената в него фактическа обстановка не съответства на истината. Отрича се авторството на вменените деяния.

            Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Не се явява и представител, както и не се представят доказателства. В съпроводителното писмо се отправя молба процесната жалба да бъде оставена без последствие и да бъдат потвърдени наложените на водача административни наказания.

 

            ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

            Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 02.03.2020 г., видно от приложената към него разписка, а жалбата е постъпила при наказващия орган на 04.03.2020 г. с вх.№769000-4952/04.03.2020 г.

            Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

 

            Разгледана по същество, жалбата е причина за намаляване размерите на наложените административни наказания за едното административно нарушение, но не и за отмяна на процесното НП.

 

            УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

            Жалбоподателят Д.К. притежава свидетелство за управление на МПС №********* и е правоспособен водач на МПС от категории B, М и АМ от 27.05.1986 г. От 02.10.2000 г. до 29.04.2015 г. спрямо него има влезли в сила 22 наказателни постановления за 27 нарушения на ЗДвП в различните редакции на този закон. К. е глобен с фишове 6 пъти за периода от 2011 г. и 2016 г.

            За времето от 20:00 часа на 16.08.2018 г. до 08:00 часа на 17.08.2018 г. мл.инспектор Д.Ц. бил назначен наряд на ПОО – 201 Терминал 2 – Пристигащи на ГПУ Летище – Бургас. Около 6:20 часа пред Терминал 2 – Пристигащи той забелязал лек автомобил такси с надпис „Стил“ марка „Шкода“ рег.№ СВ 80 33 КХ, който завил към кръстовището в посока Заминаващи в насрещното движение. При приближаване на Ц. към автомобила, последният потеглил бързо в посока към Терминал – 1 в насрещно движение. Ц. се насочил към вход/изход на Летище Бургас в опит да посрещне таксиметровия автомобил. Тогава Ц. забелязал, че автомобила се засилва от Терминал – 1 към Терминал – 2. Пред Терминал – 2 Заминаващи при опит на К.Г. (мл.инспектор) той я заобиколил. След преминаване на бариерата на служба „Паркинги“, където заплатил такса, водачът на таксиметровия автомобил се насочил към изход на Летище – Бургас, къде били Ц. и мл.инспектор Ф.К.. Последният подал ясен сигнал със стоп-палка образец МВР на водача на таксиметровия автомобил да спре, но водачът внезапно ускорил скоростта на движение и преминал в непосредствена близост до двамата служители на Летище – Бургас и се отправил в посока към гр.Бургас.

            След установяване на водача и обстоятелството, че това е настоящия жалбоподател, св.М. (мл.автоконтрольор) бил повикан във Второ РУ – Бургас.

            В резултат на посоченото и в тримесечния давностен[1]  срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН от установяване на нарушителя, св.М. съставил против жалбоподателя Акт №18-0769-004748/27.08.2018 г. за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков №0716666. На същата дата срещу подпис на жалбоподателя бил връчен препис от АУАН. В цифров вид вменените на жалбоподателя административни нарушения били по чл.103 и чл.6, т.1 ЗДвП, а в словесен за това, че не спрял на подаден сигнал от униформен полицай със стоп-палка образец – МВР и не съобразявал поведението си с пътните знаци и маркировката. На същата дата, след запознаване и срещу подпис на жалбоподателя бил връчен препис от АУАН. В него той посочил като свое възражение, че не е управлявал таксиметровия автомобил в посоченото в акта време.

На 07.12.2018 г., в рамките на давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН и макар извън рамките на инструктивния срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, наказващия орган издал обжалваното НП, което, както бе посочено по-горе, било връчено на жалбоподателя на 02.03.2020 г. В цифров и словесен вид вменените на жалбоподателя административни нарушения са идентични с това, което е отразено в АУАН.

На 04.03.2020 г., в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК с вх.№769000-4952/04.03.2020 г. при наказващия орган била подадена процесната жалба.

 

            ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение.

             АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 ЗДвП.

           

            Съгласно чл.103 ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Категорично в настоящия случай и на плоскостта на приетото от фактическа страна, е установено, че жалбоподателя не е преустановил управлението на процесния лек автомобил, независимо от подадения ясен знак със стоп-палка образец МВР от униформен полицай (св.К.). Не съществуват доказателства в друга посока.

            На следващо, разпитаните трима свидетели, всички служители на МВР при Летище – Бургас са категорични, че жалбоподателят е преминал в лента за насрещно движение при опит да бъде преустановено движението му от двама от свидетелите.

            Наложените административни наказания по вид „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“ за нарушението на чл.103 ЗДвП не са с балансиран размер за всяко едно. Предвидените им размери са, както следва:

-         лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и

-         глоба от 50 до 200 лв.

В настоящия случай и по отношение на нарушението по чл.103 ЗДвП в процесното НП липсват мотиви за налагане на административните нарушения в размери, различни от минималните, поради което съдът не е в състояние да прецени каква е била волята на наказващия орган. Посочените обстоятелства мотивират съда да приеме, че жалбоподателят не е извършител на административни нарушения с висока степен на обществена опасност и поради това е напълно оправдано размера на наложените административни наказания да бъде намален до минимума от един месец „ЛУМПС“ и 50 лева глоба.

Административното наказание по вид „глоба“ за нарушението по чл.6, т.1 ЗДвП е с фиксиран размер от 30.00 лева, поради което не съществува правен способ за намаляването му.

Независимо от посоченото в предходния абзац съдът не намира, че е налице възможност за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Настоящия случай не е маловажен поради съображенията, които бяха изложени дотук. Става въпрос за пълно неподчинение на разпореждане на униформен полицай с отличителни знаци в една усложнена обстановка на специфичен район като Летище – Бургас.

Като цяло настоящия случай не обладава някакви особености, при вземане предвид на които да се стигне до извода, че се касае за маловажен случай.

 

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление №18-0769-004748/07.12.2018 г. издадено от Началника група към ОД на МВР – гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“,

в частта, с която на основание чл.53, ал.1 ЗАНН и чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл.103 от Закона за движение по пътищата,

на Д.С.К., ЕГН ********** с адрес: ***

са наложени административни наказания по вид „глоба” в размер от 100.00 лева, както и административно наказание по вид „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца, като

НАМАЛЯВА размерите на тези наказания на 50.00 лева „глоба“ и 1 месец „лишаване от право да управлява МПС“;

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №18-0769-004748/07.12.2018 г. издадено от Началника група към ОД на МВР – гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“,

в частта, с която на основание чл.53, ал.1 ЗАНН и чл.183, ал.3, т.5, предл.1 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата

на Д.С.К., ЕГН ********** с адрес: ***

е наложено административно наказание по вид „глоба“ в размер на 30.00 лева.

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия:_/П/

Вярно с оригинала:

ММ