Определение по дело №560/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 260027
Дата: 5 октомври 2020 г.
Съдия: Емилия Атанасова Брусева
Дело: 20205001000560
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 30 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 260027

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      гр. ПЛОВДИВ 05.10.2020 г .

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Търговско отделение, II търговски състав, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди и двадесета година , в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

                 ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

                                      РАДКА ЧОЛАКОВА

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     

като разгледа  докладваното от съдия Емилия Брусева,  ч. т. дело 560 описа на  ПАС за 2020 г., установи следното:

 

Производство по чл. 729, ал.3 от ТЗ, вр. с чл.613а, ал.3 от ТЗ, вр.с чл.274 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. №260624/17.09.2020г. от Н.А.П.– **** против Определение №260031/09.09.2020г., постановено по т.д. №76/2015г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с което е одобрена частична сметка за разпределение по чл.717д, ал.2 от ТЗ, за разпределение на суми в производството по несъстоятелност на „Е.С.П.“ АД – в несъстоятелност - ****, обявена в Търговския регистър на 06.08.2020г. под №**************, като е оставено без уважение възражението на НАП против сметката.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на определението и се иска то да бъде отменено изцяло, а купувачите К.С.Г., Р.А.М. и ЕТ „А.Г.П.“ да внесат сумата 9 747 лева, представляваща остатъкът от предложената от тях цена /10 000 лева/ след приспадане на внесения депозит в размер на 253 лева, от които 3565.15 лева да бъдат разпределени за изплащане на обезпечените публични вземания, а остатъкът да бъде разпределен съобразно правилата на чл.722 ал.1 т.1 и сл. от ТЗ.

Съдът, като взе предвид акта предмет на обжалване, доводите на жалбоподателя и данните по делото, намери за установено следното:

Обжалваното определение е обявено в Търговския регистър на 09.09.2020 г., а настоящата частна жалба е постъпила в ОС – Пазарджик чрез куриер на 16.09.2020 г., т.е. постъпила е в рамките на едноседмичния срок – съгласно правилата на чл.275, вр.с чл.60, ал.6 от ГПК. Определеният в закона срок за обжалване на определението, с което се одобрява сметката за разпределение, е спазен.

Жалбата е подадена от кредитор, който е подал възражение против изготвената  частична сметка за разпределение в срока по чл.727 от ТЗ, поради което НАП се явява легитимирана страна в настоящото производство съгласно чл.729 ал.3 от ТЗ.

По тези съображения частната жалба се явява допустима.  

От доказателствата по делото се установява, че К.С.Г., Р.А.М. и ЕТ „А.Г.П.“ са обявени за купувачи срещу предложена от тях цена в размер на 10 000 лева и внесен депозит в размер на 253 лева на съвкупност от пет движими вещи като същите са заявили, че желаят вещите да им бъдат възложени срещу вземанията, които имат към дружеството в несъстоятелност, които са обезпечени с особен залог върху цялото търговско предприятие на „Е.С.П.“ АД. В изготвената частична сметка за разпределение след извършване на продажба на вещи от имуществото на длъжника е разпределена сумата 9 747 лева като погасяването се извършва по реда на чл.717д ал.2 от ТЗ чрез прихващане на обезпечените вземания на кредиторите срещу дължимата от тях цена за продадения актив.

По така съставената частична сметка кредиторът Н.А.П.– гр. С. е подал възражение относно сумата от 9 747 лева, разпределена на К.С.Г., Р.А.М. и ЕТ „А.Г.П.“ чрез прихващане на обезпечените вземания на кредиторите срещу дължимата от тях цена за продадения актив – предмет на договор за особен залог. Доводите на НАП се основават на обстоятелството, че К.С.Г., Р.А.М. и ЕТ „А.Г.П.“ не са обезпечени кредитори по смисъла на чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ, тъй като вписаният в тяхна полза особен залог върху цялото търговско предприятие на длъжника не е подновен, а действието на вписването съгл.чл.30, ал.2 от ЗОЗ е изтекло  след изтичане на 5 годишния срок, броим от деня на вписване на особения залог. Счита се, че понастоящем особеният залог е непротивопоставим на третите лица, в т.ч. и на НАП. Изразява се становище, че по отношение на посочените лица е отпаднала привилегията  по чл.722,ал.1 , т.1 от ТЗ  и се иска купувачите да внесат сумата 9 747 лева, представляваща остатъкът от предложената от тях цена /10 000 лева/ след приспадане на внесения депозит в размер на 253 лева, от които 3565.15 лева да бъдат разпределени за изплащане на обезпечените публични вземания, а остатъкът да бъде разпределен съобразно правилата на чл.722 ал.1 т.1 и сл. от ТЗ.

Първоинстанционният съд е намерил възражението на НАП за неоснователно. Приел е, че след като в одобрения от съда списък на приетите вземания, вземанията на купувачите са включени като приети обезпечени такива, при съставяне и съответно – одобряване на сметката те следва да се разглеждат именно като обезпечени. Кредиторът запазва правата си по договора за особен залог, без да е необходимо да иска подновяването му.  

            В настоящата частна жалба НАП поддържа възражението си.

            Не се спори и се установява от представените по делото удостоверения за извършени вписвания, че в полза на обявените купувачи е вписан особен залог върху цялото търговско предприятие от 20.11.2013 г. Вземанията на кредиторите К.С.Г., Р.А.М. и ЕТ „А.Г.П.“ са приети като обезпечени с общ особен залог върху търговското предприятие с ред за удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ в общ размер 5 186 851.84 лева и са включени като такива в одобрения от съда списък на приетите предявени вземания. Следователно вземанията им следва да се считат приети по смисъла на чл.693 от ТЗ. По този въпрос не се спори по делото.                       

             Не се спори и относно обстоятелството, че вписването на особения залог не е подновено при изтичане на петгодишния срок по чл.30 ал.2 от ЗОЗ – т.е. към 20.11.2018 г.  Преди това обаче вземанията на К.С.Г., Р.А.М. и ЕТ „А.Г.П.“ са приети като обезпечени с общ особен залог върху търговското предприятие с ред за удовлетворяване по чл.722, ал.1 ,т.1 от ТЗ.

             При така установената фактическа обстановка следва да се прецени дали изтичането на действието на вписването на особения залог върху движими вещи-част от масата на несъстоятелността , който особен залог  обезпечава  прието вземане по смисъла на чл.693 от ТЗ , ще повлияе върху сметката за разпределение ,изготвена след продажбата  на тези вещи,респ. дали ще отпадне привилегията на обезпечения кредитор да се удовлетвори с  ред по  чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ.

            Съгласно чл.618 от ТЗ, кредиторите запазват в производството по несъстоятелност правата по дадено обезпечение. Следователно привилегията на вземането на обезпечен кредитор, с която той е включен в списъка на приетите вземания, следва да бъде зачетена, както от синдика, така и от съда по несъстоятелността. При изготвяне на сметката за разпределение, съответно при одобряването и от съда, вземанията  следва да са подредени по реда, с който са включени в списъка на приетите вземания, независимо, че към  момента на одобряване на сметката за разпределение е изтекъл срокът на вписването и същото не е подновено. Видът на вземанията, обезпеченията и привилегиите  се преценяват към момента на приемането им от синдика и одобряването им от съда. След като те са приети по смисъла на чл.693 от ТЗ, при  изготвяне на сметката за разпределение от синдика и при одобряването и от съда следва да бъде приета поредност на удовлетворяване, съответстваща на одобрения от съда списък на приетите вземания. Така заложният кредитор ще запази правата си по договора за особен залог в производството по несъстоятелност, каквото е и съдържанието на разпоредбата на чл.618 от ТЗ. Като се има предвид значението на действието на вписване на особения залог по чл.30, ал.2 от ЗОЗ, изтичането на  срока на действието на вписването  на особения залог върху движими вещи - част от масата на несъстоятелността не следва да повлияе върху сметката за разпределение така, че да отпадне привилегията на обезпечения кредитор да се удовлетвори  по  чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ.

        С оглед гореизложеното съдът намира частната жалба за неоснователна. Като такава същата следва да се остави без уважение.

По изложените съображения съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. №260624/17.09.2020г. на Н.А.П.– **** против Определение №260031/09.09.2020г., постановено по т.д. №76/2015г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с което е одобрена частична сметка за разпределение по чл.717д, ал.2 от ТЗ, за разпределение на суми в производството по несъстоятелност на „Е.С.П.“ АД – в несъстоятелност - ****, обявена в Търговския регистър на 06.08.2020г. под №**************.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                                   

 

                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                           

                    

                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                         

                                            

                                                   2.