Определение по дело №3078/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260076
Дата: 12 януари 2021 г.
Съдия: Николинка Георгиева Цветкова
Дело: 20205300503078
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 14 декември 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №260076

  гр. Пловдив, 12.01.2021г.

 

            ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, VІІІ – ми граждански състав, в  закрито заседание на дванадесети януари,  през  две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                                                  НЕДЯЛКА СВИРКОВА

като разгледа докладвано от съдия Цветкова ч. гр. д. № 3078 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

           

            Производство то е по реда на чл. 413, ал. 1 от ГПК.

            Образувано е по частна жалба с вх. № 272771/14.12.2020г. на „Гарант Кредит Консулт” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. “Цар Борис ІІІ Обединител“ № 52 чрез процесуалния представител юрисконсулт В.Я. против  Разпореждане № 261507/05.11.2020г., постановено по ч. гр. д. № 14258/2020г. по описа на РС Пловдив, IV гр. с., в частта, с която се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане в размер на 984, 12 лева (деветстотин осемдесет и четири лева и дванадесет стотинки), представляващо възнаграждение по договор за гаранция от 05.12.2018г.

          В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт.Оспорва се като неправилен извода на съда, че клаузите на договора за гаранция от 05.12.2018г., уговарящи възнаграждение по същия за предоставяне на гаранция, са неравноправни.Моли се да бъде отменено  разпореждането на първоинстанционния съд в горепосочената част и да се постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на паричното вземане в размер на 984,12 лева.

            Пловдивският окръжен съд след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

            Частната жалба е депозирана в срок, от страна, имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

            Обжалва се разпореждане, с което е оставено без уважение заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по отношение на парично вземане в размер на 984,12 лева, представляващо възнаграждение по договор за гаранция от 05.12.2018г., като заповедният съд е приел, че клаузата регламентираща претендираното възнаграждение в договор за гаранция за заплащане на посочената  сума, е  неравноправна.

 

 

 

 

          Длъжникът в заповедното производство е потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и съдът е задължен преди да издаде заповедта служебно да извърши проверка на основание чл. 411, ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, пр. 2 от ГПК, както за съответствие на клаузите в договора със закона и добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи по см. на ЗЗП.

          С оглед данните по делото настоящият състав на съда също намира, че в конкретния случай съществува обоснована вероятност за неравноправност на клаузите, предвиждащи възнаграждение за предоставяне на гаранция.Макар претендираното възнаграждение да е уговорено в отделен договор, то е във връзка със сключения договор за паричен заем.Видно от съдържанието на договора за гаранция от 05.12.2018г., в чл. 3 е предвидена клауза, съгласно която заемателя дължи на Гаранта възнаграждение за предоставената гаранция, уговорена като 12 ежемесечни премии в размер на 82, 01 лв., които месечни премии по гаранцията се дължат и заплащат заедно със съответните месечни погасителни вноски по заема.Настоящият съдебен състав приема, че с процесната клауза се цели заобикаляне на нормата на чл. 33 от ЗПК и се явява неравноправна по смисъла на чл .143, ал. 2, т. 20 ЗЗП, доколкото задължава потребителя да заплати необосновано високо възнаграждение на гаранта, заедно със съответните месечни погасителни вноски по заема.

Предвид горните съображения съдът намира разпореждането в обжалваната част за законосъобразно, а подадената частна жалба за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена   без уважение.

            По изложеното съдът

 

                                                   О  П  Р Е Д Е Л И:

 

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 272771/14.12.2020г. на „Гарант Кредит Консулт” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Цар Борис ІІІ Обединител“ № 52, представлявано от А. Д. А., чрез процесуалния представител юрисконсулт В.Я. против  Разпореждане от 05.11.2020г., постановено по ч. гр. д. № 14258 по описа за 2020г. на Пловдивски районен съд, IV бр. с., в частта, с която се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане в размер на 984, 12 лева (деветстотин осемдесет и четири лева и дванадесет ст.), представляваща възнаграждение по договор за гаранция от 05.12.2018г., сключен между страните по делото.

        Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                  

 

                                                    

                                                      ЧЛЕНОВЕ :