Р Е Ш Е Н И Е
№................/………………
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-ри състав в съдебно заседание
на осми ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРЕНА ПЕТКОВА
мл.с. ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Галина Славова
като
разгледа докладваното от мл. съдия Чаракчиев
в. гр. дело № 1964 по
описа за 2017 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по възззивна жалба на М.Г.Ш.,
подадена чрез адв. И.И., срещу Решение № 2641/28.06.2017 г. по гр. д. № 3644/2016
г. по описа на Варненски районен съд, с което съдът е отхвърлил преявения от М.Г.Ш.
иск с правно основание чл. 54, ал.2 от ЗКИР срещу С.Д.Д., Н.С.Д. и Д.С.Д. за
приемане за установено, че ищецът е собственик на индивидуален имот с площ от
1000 кв.м. представляващ лозе – овощна градина, находящ се в местност
„Акчелар”, землище на Община Варна, съставляващ имот № ХVІІІ-514 по КП за
местността от 1977 г., при граници: Г. И., К. К., А.К. К. и С. Д. Д. ведно с
построената в него стопанска постройка състояща се от една стая с веранда с
площ от 8 кв.м.
В жалбата се поддържа, че решението е
незаконосъобразно, необосновано и постановено в противоречие с процесуалните
правила. Сочи се, че съдът е следвало да вземе в предвид какви са били
границите на имота на ищеца и на ответника по предходни действащи регулационни
планове, дали са приложени по реда на ЗУТ или в сроковете по § 4, ал.2 и ал.4 от
ДР на ЗУТ, дали съгласно § 8 от ПР на ЗУТ запазено или отпаднало отчуждителното
действие на тези планове и дали границата между имота на ищеца и на ответника
по кадастралната карта съответства на имотната граница между тези два имота по
последния регулационен план. Въззивникът поддържа, че не може решението да е
основано само на това, че няма данни при Район Приморски в Община Варна да е
издаден ЗРП през 1990-1991 г. Твърди, че обемът на правото на собственост върху
недвижимите имоти се определя не от регулационните планове, приети при
действието на ЗУТ, нито от кадастралната карта, а от имотните граници по
последния приложен регулационен план. Определя като необосновано твърдението на
съда, че по никой план за местността не е индивидуализиран самостоятелен имот с
пл. № XVIII-514. Съдът не е взел предвид обстоятелството, че въззивникът
е станал собственик
на
процесния имот въз основа на влязло в сила постановление за възлагане. От
ипълнителното дело било видно, че на въззивника са възложени 1000 кв.м. от
лозе-овощна градина в м-ст „Акчелар”, цялото с площ от 2010 кв.м. представляващ
имот пл. № 514. Сочи, че по аргумент от чл. 384, ал.2 от ГПК /отм./ купувачът
по публичната продан придобива всички права, които длъжникът има върху имота. В
тази връзка сочи, че целият имот с площ от 2010 кв.м. е бил придобит през 1958
г. от С. Д.. Последният с нотариален акт от 1974 дарил реална част от имота в
полза на ответницата Д.. Въззивникът твърди, че така С. Д. станал собственик на
реална част от 1010 кв.м., от която впоследствие дарил 1000 кв.м. ид.ч. на сина
си Д.Д. с нотариален акт от 1989 г., който от своя страна е длъжника по
изпълнителното дело. Твърди, че от всички нотариални актове приети като
доказателства по делото е видно, че имотът на въззивника има обособени граници.
В заключение моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният иск да
бъде уважен.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил
отговор от въззиваемите С.Д.Д., Н.С.Д. и Д.С.Д..
В о.с.з. въззивникът поддържа жалбата, чрез
адв. И.И..
В о.с.з. въззиваемите, чрез адв. Г.А.
оспорват въззивната жалба. Сочат, че производството е недопустимо по
съображения изложени подробно в отговора на исковата молба и молят решението на
ВРС да бъде обезсилено, а делото да се прекрати.
По
проверката за валидност и допустимост на обжалваното решение:
Първоинстанционното съдебно решение е
валидно. В същото време въззивният съд констатира, че на 06.07.2016 г. ищецът е
посочил в молба-уточнение към исковата молба, че с Нотариален акт за дарение №
58, том I, рег. № 371, дело № 47 от 2005 г., т.е. преди завеждане на
делото, ответникът Н.Д. е дарила собствената си част от процесния имот на друг
от ответниците - С.Д.Д., поради което оттегля претенцията си към Н. С. Д.. Следователно
ищецът е оттеглил надлежно претенцията си срещу този ответник още преди да му
бъде връчен препис от исковата молба за отговор. Въпреки това районният съд е
конституирал Н.С.Д. като страна по делото и е постановил решението си и по
отношение на нея. Поради изложеното обжалваното решение в частта касаеща този
ответник е недопустимо, тъй като е постановено по непредявен иск и следва в
тази част да бъде обезсилено. Съдът намира, че в останалата част решението на
районния съд е допустимо.
По
предмета на предявения иск с правно основание чл. 54, ал.2 от ЗКИР:
В исковата молба на ищеца М.Г.Ш. се излагат
твърдения, че въз основа на постановление за възлагане по изп. дело № 4043/2000
г. на СИС при ВРС е придобил собствеността върху 1000 кв.м. идеални части от
имот целия с площ от 2010 кв.м., находящ се в гр. Варна, м. „Акчелар”, със стар
планов № 514, понастоящем с идентификатор 10135.2522.503 по КККР на гр. Варна,
съсобствен между страните по делото. Твърди, че на основание чл. 384, ал.2 от ГПК (отм.) като купувач от публичната продан е придобил всички права, които
длъжникът е имал върху имота. В тази връзка поддържа, че е налице идентичност
на придобитата от него от публичната продан идеална част от 1000/2010 кв.м. с имот
№ ХVІІІ-514 по КП за местността „Акчелар” от 1977 г., с ясно посочени граници
по план. По същия този кадастрален план имотът на ответниците С.Д.Д. и Д.С.Д. е
посочен под № ХІХ-514. Излага, че това не било взето предвид при изработване на
новата кадастрална карта и в нея не била отразена границата между имоти №
ХVІІІ-514 и ХІХ – 514 съобразно КП от 1977 г. Инициирана била административна
процедура, но предвид липсата на съгласие от страна на ответниците същата не е
осъществена. Поради изложеното моли съдът да приеме за установено по отношение
на С.Д.Д. и Д.С.Д., че е собственик на индивидуален имот с площ от 1000 кв.м.
представляващ лозе – овощна градина, находящ се в местност „Акчелар”, землище
на Община Варна, съставляващ имот № ХVІІІ-514 по КП за местността от 1977 г. ведно
с построената в него стопанска постройка състояща се от една стая с веранда с
площ от 8 кв.м.
В срока по чл. 131 от ГПК С.Д.Д. оспорва иска
като недопустим. Сочи, че в КП от 1977 г. съсобственият между страните имот е отразен
като планов номер 514 с площ от 2010 кв.м. Поддържа, че посочените от ищеца в
исковата молба имоти № ХVІІІ-514 и ХІХ-514 са отразени единствено в проект за
регулационен план 1990 г. за местността, който план обаче не е бил одобрен. Наред
с това твърди, че не е възможно трансформация на собственост върху идеална част
в реално обособен имот вследствие на грешка и непълнота чрез неотразяване на
граници по кадастрален план. В условията на евентуалност поддържа, че искът е неоснователен.
Намира, че бидейки правоприемник на Д.С.Д., който през 1989 г. е придобил чрез
дарение 1000/2010 кв.м. ид. части от процесния имот, ищецът също е придобил идеални
части от имота.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото пред ВРС е приложен договор за
покупко – продажба от 18.09.1958 г., оформен в нотариален акт № 44, т.ІІІ, дело
№ 602/1958 г., по силата на който С. Д. Д.е придобил собствеността върху имот с
площ от 2010 кв.м., находящ се в местност „Акчелар”, землище на гр. Варна.
От нотариален акт за дарение на недвижим имот
от 17.12.1974 г., № 72, том. ХІV, дело № 6005/1974 г., се установява, че С. Д.
Д. е дарил на дъщеря си Н.С.Д. 1000 кв.м. от недвижим имот находящ се в
землището на гр. Варна, местност „Акчелар”, целия с площ от 2010 кв.м., при
граници на дарената част: Г. И., К. К., А.К.К. и С. Д. Д..
От нотариален акт за дарение № 86, т. ІІІ,
дело № 858/1989 г. от 23.02.1989 г. се установява, че С. Д. Д. и съпругата му Д.
И. Д. са дарили на сина си Д.С.Д. 1000 кв.м. идеални части от имот
представляващ лозе, целия с площ от 2010 кв.м., находящ се в местност „Белица”,
землище на гр. Варна, заедно с построената в него стопанска постройка.
С постановление за възлагане на недвижим имот
от 06.12.2002 г. по изп. дело № 4043/2002 г. на СИС при ВРС в полза на ищеца Ш.
е възложен имот представляващ 1000 кв.м. ид. части от имот, целият с площ от
2010 кв.м., ведно с построената стопанска постройка с площ от 8 кв.м., находящ
се в СО „Сотира”, същия под № 514.
По делото е представена скица на ПИ с
идентификатор 10135.2522.503, находящ се в землището на гр. Варна, м.
„Акчелар”, в която е отразено, че имотът е с площ от 1913 кв.м.
По силата на дарение от 13.04.2007 г.,
оформено в нотариален акт № 54, рег. № 1481, дело № 221 от 2007 г., С.Д.Д.
дарява 500 кв.м. ид. части от собствените си 1000 кв.м. части от ПИ № 514, целя
с площ от 2010 кв.м., находящ се в местност „Акчелар”, землище на гр. Варна.
Ищецът е представил копие от влязло в законна
сила Решение №1392/22.04.2010 г., постановено по гр. дело № 426/2005 г. на ВРС,
потвърдено с Решение № 1529/09.12.2010 г., постановено по в.гр. дело №
1158/2010 г., на ВОС, с което е отхвърлен предявения иск от Н.С.Д. срещу ищеца
по настоящото дело, за приемане за установено, че последният не е собственик на
½ ид. част от ПИ с идентификатор 10135.2522.503, със стар № 514 с площ
от 1913 кв.м по скица, ведно с построената в него стопанска постройка с площ от
8 кв.м., целия с площ от 2010 кв.м.
По делото е прието заключение на съдебно –
техническа експертиза, изготвено от в.л. Ш. Х. В заключението се посочва, че за
процесната територия са бил изработени кадастрален план от 1956 г. на местност
„Крайбрежието”, кадастрален план от 1977 г. – местност „Свети Никола и Акчелар”,
кадастрален план на ползвателите, помощен кадастрален план, план на
новообразуваните имоти и кадастрална карта действаща към настоящия момент. Експертът
посочва, че процесният имот № 514 за пръв път е бил заснет и съответно отразен
в КП от1977 г., с посочена площ в разписните листи от 1885 кв.м., която площ
в.л. сочи, че е изчислена графично, при съседни имоти № 515, 516, 517, 512, 513
и 518.
Съгласно заключението на вещото лице имот
ХVІІІ-514 е посочен за пръв път в изработен през 1990-1991 г. проект на застроителен
и регулационен план (ЗРП) на местност „Руски окопи”. Този проект на ЗРП е бил
изработен върху основа на действащия КП от 1977 г. Експертът посочва, че не е
изготвена заповед, с която да е одобрен посочения ЗРП за местността. Излага, че
графично изчислена площта на имот ХVІІІ-514 възлиза на 908 кв.м. Вещото лице не
е установило при осъществяване на справка в техническата служба при Район
Приморски при Община Варна в КП от 1977 г. имот ХVІІІ-514 да е отразен като
самостоятелен такъв. Няма данни в Район Приморски при Община Варна регулацията
по отношение на имот ХVІІІ-514 да е приложена.
Според заключението към момента на дарението от
1989 г. на 1000 кв.м. ид. част в сила е бил КП от 1977 г., където процесният
имот е бил посочен под № 514. Установява, че действащият план към момента на
дарението от 1974 г. е бил КП от 1956 г., при действието на който имот № 514
(индивидуализация по КП от 1977 г.,
съответно с идентификатор 10135.2522.503 по КККР) се ситуира върху два имота, а
именно 11293 и 13202 г.
С оглед
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Специалният иск по чл. 54, ал.2 от ЗКИР се
явява установителен по своята същност, поради което за да бъде допустим, ищецът
следва да обоснове наличието на правен интерес от предявяването му. В случая както
в исковата молба, така и в уточненията към нея ищецът М.Ш. на практика твърди,
че собственият му имот е заснет в действащата кадастралната карта като част от
имот с идентификатор 10135.2522.503 по КККР на гр. Варна, а по предходен кадастрален
план за местността „Акчелар” от 1977 г. е съставлявал самостоятелен поземлен
имот с № ХVІІІ-514. Съобразно тези твърдения и с оглед на установената в чл. 2,
ал.5 от ЗКИР презумпция за вярност на основните кадастрални данни, съдът намира,
че за ищеца съществува правен интерес от защита на претендираното право на
собственост, което според него се засяга от съществуващата към момента правна привидност,
че имотът му не е самостоятелен обект на собственост, а е част от друг, макар и
съсобствен между страните, недвижим имот. Правен интерес за ищеца се извежда и от
твърденията му, че ответниците не са дали съгласие за провеждането на
административна процедура по ЗКИР за отразяване на границата между неговия имот
и този, който ответниците притежават в действителност. Наред с това в отговора
на исковата молба С.Д. изрично е оспорила претендираното от М.Ш. право на
собственост. Поради изложеното съдът приема, че за ищеца безспорно е налице
правен интерес от търсената защита по чл. 54, ал.2 от ЗКИР, следователно ВРС се
е произнесъл по допустим иск. Поддържаните в отговора на исковата молба, както
и пред въззивната инстанция, възражения от въззиваемата страна срещу
допустимостта на иска, настоящият състав намира за неоснователни. Дали по КП от
1977 г. за местността „Акчелар” съществува посоченият от ищеца – сега
въззивник, поземлен имот ХVІІІ-514, както и дали придобивният способ посочен в
исковата молба е годен да го направи собственик на процесния имот са въпроси по
съществото на спора, по които съдът следва да се произнесе със свеото решение,
а не са такива по допустимостта на предявения иск.
Искът по чл. 54, ал.2 от ЗКИР има за предмет установяване точното
местоположение на имотната граница между два съседни имота, която не е била
заснета или е била неправилно заснета в действащия кадастрален или регулационен
план, въз основа на който е била одобрена кадастралната карта. Несъответствието
между действителните пространствени характеристики на имота и отразените в
кадастралната карта представлява грешка по смисъла на чл. 54, ал.2 от ЗКИР, включително
и когато несъответствието се дължи на спор за принадлежността на правото.
Съдебното решение, с което този иск се уважава, е основание за изменение на
одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри.
В производството по чл. 54, ал.2 от
ЗКИР се установява
собствеността
на ищеца към минал момент, а именно момента на влизане
в сила на кадастралния или регулационен план, възприемани като графичен начин
на отразяване на пространствените предели на правото на собственост. В
рамките на предмета на спора, ищецът, който твърди, че пространствените
граници са погрешно отразени (или
изобщо неотразени както е в случая), наред с факта на
несъответствие с последния приложен план следва да установи
и основанията си за притежаване на правото на собственост в твърдяните
параметри при спор и за нарушено материално право.
Ако отнесем горното към конкретиката на
процесния спор то в тежест на ищеца по делото е възложено да установи чрез
пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки: че по
КП за местността „Акчелар” от 1977 г. е отразен самостоятелен имот с планов № XVIII-514,
който е идентичен с придобитата от ищеца по силата на
постановление за възлагане от публична продан 1000 кв.м. идеална част от имот под
№ 514, целият с площ от 2010 кв.м, находящ се в СО „Сотира” и че по действащите
КККР на гр. Варна този имот е неправилно заснет като част от съсобствен на
страните имот с идентификатор 10135.2522.503, вместо като самостоятелен обект
на собственост. При успешно доказване на горните обстоятелства ищецът следва да
установи и къде следва да минава границата между неговия имот и този на
ответниците.
В случая от приетата по делото и неоспорена СТЕ се установява безспорно, че
имот с №
XVIII-514, който ищецът твърди да
е придобил от праводателя си по публичната продан, изобщо не е бил нанасян в КП
за местност
„Свети Никола и Акчелар” от 1977 г., противно на изложеното в исковата молба. Наред с това вещото
лице посочва, че имот № XVIII-514 е отразен единствено в проект за ЗРП на
местност „Руски окопи” изработен
през 1990-1991 г. Експертът е посочил още, че този план е приет и обявен,
но няма изготвена нарочна заповед, с която да е влязъл в сила.. Същевременно съгласно
чл. 6, т.6 от относимия към процесния период Закон за териториалното и селищно
устройство (отм.) подробните градоустройствени планове, какъвто е ЗРП, се
одобряват от общината. Следователно щом по отношение на проекта няма влязла в
сила заповед за одобрение от компетентен орган, в случая кмета на общината
съобразно изискването на чл. 75, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗТСУ (отм.),
то и предвидената по плана регулация не следва да се счита за приложена по
отношение на процесната територия. Такъв е изводът и на вещото лице даден в т.5
от заключението.
От горното съдът намира за недоказани твърденията на ищеца, че имот с № XVIII-514 е отразен по КП за местността от 1977 г. като
самостоятелен обект на собственост. Напротив, по делото се установи, че такъв
имот не е отразен в никой от относимите и влезли в сила кадастрални планове.
Наред с това съдът намира за доказано, че парцел с № XVIII-514 фактически никога не е бил отреждан по регулация, за
който и да е било имот отразен по предходен план. Тези правнорелевантни факти на
практика препятстват възможността на съда да пристъпи към разглеждането на
въпроса, дали праводателят на ищеца е бил собственик на конкретно посочения в
исковата молба самостоятелно обособен имот, а не на идеални части от друг
съсобствен между страните по делото. Респективно дали с оглед разпоредбата на
чл. 384, ал.2 от ГПК (отм.), аналогична на чл. 496, ал.2 от ГПК, ищецът като
купувач от публичната продан е придобил правата,
които длъжникът е имал върху този самостоятелен обект на собственост. Оттук следва, че ищецът по делото
не успя да установи, чрез пълно и главно доказване активната си материална
легитимация по спора, чиито предмет собствено е очертал с твърденията изложени
в исковата молба. Следователно искът с правно основание чл. 54, ал.2 от ЗКИР като
недоказан, а от там и неоснователен подлежи на отхвърляне.
Воден от горното въззивният съд намира, че двете инстанции са достигнали до
идентичен правен извод по отношение на ответниците С.Д.Д. и Д.С.Д., следователно
по отношение на тях ВРС е постановил правилно решение,
което следва да бъде потвърдено в тази част. Решението следва да бъде
обезсилено като недопустимо само в частта досежно ответника Н.С.Д. по изложените по-горе в мотивите съорбажения.
Разноски
по делото не се присъждат предвид липсата на направено искане
от въззиваемите, както и на представени доказателства, че са
сторили такива.
Воден от горното ВОС
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение №
2641/28.06.2017 г. по гр. д. № 6068/2016 г. по описа на Варненски районен съд, САМО В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявеният иск от М.Г.Ш., ЕГН ********** ***, срещу Н.С.Д., ЕГН ********** ***
Приморски полк № 114 за приемане за установено, че ищецът е собственик на
индивидуален имот с площ от 1000 кв.м. представляващ лозе – овощна градина,
находящ се в местност „Акчелар”, землище на Община Варна, съставляващ имот №
ХVІІІ-514 по КП за местността от 1977 г., при граници: Г. И., К. К., А. К.К. и
С. Д. Д., ведно с построената в него стопанска постройка състояща се от една
стая с веранда с площ от 8 кв.м., на основание чл. 54, ал.2 от ЗКИР.
ПРЕКРАТЯВА
на
основание чл. 232 от ГПК производството по гр.д. № 6068/2016 г. на ВРС и в.гр.д.
1964/2017 на ВОС в тази част поради оттегляне на предявеният иск.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 2641/28.06.2017 г. по гр. д. № 6068/2016 г. по описа на Варненски районен
съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявеният иск от М.Г.Ш., ЕГН ********** ***, иск срещу С.Д.Д., ЕГН **********
*** и Д.С.Д., ЕГН ********** *** Приморски полк № 114 за приемане за
установено, че ищецът е собственик на индивидуален имот с площ от 1000 кв.м.
представляващ лозе – овощна градина, находящ се в местност „Акчелар”, землище
на Община Варна, съставляващ имот № ХVІІІ-514 по КП за местността от 1977 г.,
при граници: Г. И., К. К., А. К. К. и С. Д. Д., ведно с построената в него
стопанска постройка състояща се от една стая с веранда с площ от 8 кв.м., на
основание чл. 54, ал.2 от ЗКИР.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, на
основание чл. 280, ал.3, т. 1, предл.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.