№ 1083
гр. Бургас, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА -
МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20232120201960 по описа за 2023
година
Производството е образувано по жалба на М. И. Р., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр.Бургас, ж.к.„Л............, против Наказателно постановление №22-0769-
003154/05.12.2022г. на началник група в ОД на МВР-Бургас, сектор „ПП“, с което на
жалбоподателя: 1/ за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.2, т.11 от
ЗДвП е наложена глоба в размер на 20лв., а 2/ за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 100лв. и “Лишаване от
право да управлява МПС” за 1 месец.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като
се моли за неговата отмяна. В провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно
заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично и с адв.М......, като поддържа
жалбата.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание се
явява юк.Желязкова, която моли за потвърждаване на НП.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 31.08.2022 г. около 19:09 часа, в гр.Бургас, ж.к.“З.....“, на паркинга пред блок ......,
М. И. Р., ЕГН: **********, управлявала лек автомобил, „Т........“, с рег. №А............. Водачът
извършил неубедителна маневра -движение на заден ход и допуснал ПТП с паркирания лек
1
автомобил „Ауди“ с рег.№ .......... От ПТП-то настъпили материални щети по двете МПС-та.
Водачът напуснал мястото на ПТП, тъй като приел липса на настъпило такова респ. на вреди
от него.
АНО е приел, че с горните действия М. И. Р. е извършила следните нарушения:
1. Движи се на заден ход, без да се е убедил, че няма да създаде опасност за
другите участници в движението - ПТП, с което виновно е нарушила чл.40 ал. 1 от ЗДвП;
2. Не спира и не установява последиците от ПТП, с което виновно е нарушила
чл.123 ал. 1 т.1 от ЗДвП.
Като е взел предвид процесния АУАН и събраните в преписката писмени
доказателства административно - наказващият орган е издал атакуваното наказателно
постановление. В него при идентичност на фактическата обстановка, за нарушение на чл.40,
ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20лв., а
за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са
наложени глоба в размер на 100лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за 1 месец.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните
съображения:
По отношение на нарушението по чл.40, ал.1 от ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП преди да започне движение назад,
водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. Неизпълнението
на регламентираните в тази норма задължения е скрепено със санкция, която е уредена в
чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, съобразно която който нарушава правилата за движение назад, се
наказва с глоба в размер 20лв.
В случая актосъставителят и АНО са преценили, че жалбоподателят се е движил се
на заден ход, без да се е убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в
движението, в следствие на което е настъпило ПТП. Това обстоятелство се установява от
показанията на разпитания в съдебно заседание актосъставител и от показанията на
свидетеля Т...., които изрично посочи, че при даване на заден ход жалбоподателката е
спряла, за да огледа паркирания в съседство автомобил – марка „Ауди“, зелен на цвят,
2
за щети. В тази насока са и процесният протокол за ПТП /л.6 от делото/ и възпроизведения
пред страните в съдебно заседание снимков материал на двете превозни средства. Видно от
последния, по автомобилът марка „Ауди“ безспорно е налице щета – надраскване.
В същото време в §6, т.30 от ЗДвП е дадена легална дефиниция за
„пътнотранспортно произшествие“, като е прието, че такова е събитие, възникнало в процеса
на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора,
повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални
щети. Както беше посочено вече по – горе в случая е налице повреда на пътно превозно
средство в процеса на управление на МПС, поради което и е налице осъществяване на
вмененото във вина на жалбоподателя нарушение.
При това положение съдът счита, че правилно АНО е преценил, че с поведението си
жалбоподателят е станал причина за настъпване на произшествието, поради което и
правилно е ангажирал отговорността му по посочената разпоредба на чл.40, ал.1 от ЗДвП.
С оглед на всичко гореизложено НП следва да се потвърди в тази му част.
По отношение на нарушението по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП:
Съгласно чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е
участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, без да създава опасност за
движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. За да
бъде санкционирано едно лице за нарушения на посочената разпоредба, следва то да не е
предприело спиране движението на автомобила – участник в ПТП, с цел установяване
последиците от последното.
В конкретния случай безспорно се установява, че водачът е спрял с цел установяване
на настъпилите щети, който факт се установява както от показанията на свидетеля Т...., така
и от твърденията на самия жалбоподател. За да е налице административно нарушение от
субективна страна, следва и деянието да било извършено виновно - т.е. подведеното под
отговорност лице да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му
деяние и да го извърши, било то умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл.7,
ал.1 от ЗАНН/. В конкретния случай от всички материали по делото /в това число и
показанията на актосъставителя/ се установява, че жалбоподателят изобщо не е разбрал за
настъпването на ПТП, поради което и поведението му се явява несъставомерно по така
дадената правна квалификация. С оглед на незначителните щети /видни от
възпроизведените в съдебно заседание снимки/, настъпили при съприкосновението между
двата автомобила, няма как да се вменява във вина на водача, че той е напуснал ПТП, при
положение, че той след преглед на автомобилите е изградил в съзнанието си представа, че
липсва увреда по автомобилите респ. настъпване на ПТП.
Изложеното навежда към извода за отмяна на НП касателно това нарушение.
С оглед решението за частично потвърждаване на НП и направеното искане от страна
на представителя на АНО в становището към преписката, в негова полза следва да се
3
присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на
дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата
на чл.63, ал.5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита
в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С
оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се
определи възнаграждение в размер на 100лв., като с оглед изхода на делото следва да се
присъди такова в размер на 50лв.
Доказателства за сторени разноски от страна на жалбоподателя не се представят.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №22-0769-003154/05.12.2022г. на
началник група в ОД на МВР-Бургас, сектор „ПП“, в частта му в която на жалбоподателя М.
И. Р., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Бургас, ж.к.„Л............, за нарушение на чл.40,
ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20лв.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-0769-003154/05.12.2022г. на началник
група в ОД на МВР-Бургас, сектор „ПП“, в частта му в която на жалбоподателя М. И. Р.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Бургас, ж.к.„Л............, за нарушение на чл.123, ал.1,
т.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 100лв. и
“Лишаване от право да управлява МПС” за 1 месец.
ОСЪЖДА М. И. Р., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Бургас, ж.к.„Л............, да
заплати на ОДМВР гр.Бургас сумата от 50 (петдесет) лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4