Решение по дело №2698/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260400
Дата: 16 ноември 2020 г. (в сила от 10 март 2021 г.)
Съдия: Стояна Илиева Илиева Станева
Дело: 20203110202698
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юли 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                           №260400/16.11.2020г.

                                   Година 2020                             Град Варна

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                  четиридесет и пети състав

На шестнадесети ноември                                         две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА ИЛИЕВА

Секретар : Маргарита Стефанова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 2698  по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на Т.К.К. с ЕГН ********** срещу НП № 20-0819-002012/19.06.2020 год. на началник група към ОД МВР Варна, сектор ПП Варна, с което за  нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП, на осн. чл.174,ал.3, предл.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер от 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца; за нарушение на чл.147,ал.1 от ЗДвП на осн. чл.181,т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер от 50 лв..

На осн. Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети и 12 контролни точки.

            С жалбата се оспорва фактическата обстановка и се твърди, че в съставения АУАН са налице недостатъци, които пречат по безспорен начин да се установи извършеното нарушение. Твърди се също така, че издаденото НП е  неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения, без същите да бъдат конкретизирани.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. Ж. Г.,  ВАК,  който поддържа жалбата на наведените в нея основания и моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

            Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание не  се представлява, депозира писмено становище.

            Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените констатации в съставения АУАН.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

С АУАН, серия GA, № 193319/24.05.2020 год.  е било констатирано, че на същата дата в 19,20 часа в гр.Варна, по бул.” Княз Борис  I” в посока центъра до ДКЦ Варна, жалбоподателя управлява лек автомобил „АУДИ А3“ с рег. № ***, като отказва да бъде изпробван с техническо средство „АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР „7510 ARDM № 0232 за употреба на алкохол.Същия лъха на алкохол и говори заваляно. МПС не е представено на ГДП, видно от знак за ГТП № 15444550 и валидност до 11.05.2019 год..

Деянията са квалифицирани от актосъставителя като нарушения на чл.174,ал.3 от ЗДвП и чл.147,ал.1 от ЗДвП.

Акта е съставен в присъствието на нарушителя, който в графата за бележки и възражения не е посочил , че има възражения.

В законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН не са депозирани възраженията  пред административнонаказващия орган.

Въз основа на така съставения акт, началника  на сектор ПП ОД МВР ВАРНА съставил НП № 20-0819-002012/19.06.2020 год. , с което за  нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП, на осн. чл.174,ал.3, предл.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер от 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца; а за нарушение на чл.147,ал.1 от ЗДвП на осн. чл.181,т.1 от ЗДвП - административно наказание глоба в размер от 50 лв..

На осн. Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети и 12 контролни точки.

Разпитана в хода на съдебното производство в качеството на свидетел,актосъставителя Д. потвърждава констатациите в акта за установяване на административно нарушение. Посочва, че чрез дежурния на КАТ били изпратени на бул.” Княз Борис I” , където екип на 02 РУП Варна били спрели водач на лек автомобил, който видимо бил в нетрезво състояние. На място свидетеля също се убедил, че водача е употребил алкохол, тъй като лъхал на алкохол.

Водача отказал да бъде изпробван за алкохол, за което и нарушение му бил съставен АУАН.

От показанията на св.К.Е. също се установява, че на посочената дата при явяването им като екип на КАТ до Спортна зала Варна е трябвало да извършат проверка на водач на лек автомобил за употреба на алкохол, който обаче отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол. При проверката на документите на автомобила било установено и, че автомобила нямал технически преглад.За установените нарушения му бил съставен АУАН.

В хода на съдебното следствие е разпитан ката свидетел и И.Т., който твърди, че бил спрян с друг автомобил от служители на КАТ до Спортна зала Варна. Твърди, че в другия автомобил бил само водача-мъж, който слязъл от колата. Свидетеля твърди, че не може да прецени дали този водач е бил употребил алкохол или други упойващи вещества, както и дали е залитал или говорил заваляно, тъй като не се бил приближавал до него.Твърди, че само полицейските служители са говорили с този водач. На въпроса дали е видял водача на този автомобил да бъде изпробван за употреба на алкохол отговаря уклончиво, като твърди, че е започнал скандал между водача и полицейските служители, а той си тръгнал. Отрича подписа положен на свидетел 2 в АУАН да е положен от него.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на  свидетелите Д. и Е. , който потвърждава констатациите, отразени в АУАН и от приложените по делото писмени доказателства  прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Д. и Е., тъй като ги намери за обективни, безпристрастни, последователни и непротиворечиви. Съдът кредитира показанията на св. Т. досежно обстоятелствета свързани със спирането на автомобила за проверка, а по отношение на останалата им част не ги кредитира , тъй като намира, че същите противоречат на установената фактическа обстановка.

В хода на съдебното производство са приобщени към материалите по делото материалите по АНП.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

По същество е неоснователна.

 АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган – началник група към сектор ПП ОД на МВР Варна,  съгласно приложената Заповед №8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, като АУАН също е съставен от компетентно лице, съгласно същата заповед.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при  установяване на нарушението.  

Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от  ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са  и законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Вмененото във вина на нарушителя нарушение е конкретизирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво се защитава, наложените наказания са индивидуализирани, в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

По пункт 1 от НП.

На жалбоподателя е наложено административно наказание по чл.174,ал.3 от ЗДвП,която регламентира последиците при отказ на водач на МПС да му бъде извършена проверка за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества.

Установяването на употребата на алкохол се извършва посредством техническо средство или чрез медицинско изследване по арг.на чл.174,ал.3 от ЗДвП, във вр. с Наредба № 30/17.07.2001 год.. В този смисъл,  за да е налице административно нарушение по см. на  чл. 174, ал. 3 от ЗДвП следва водачът на МПС да е отказал да му бъде извършена проверка, било с техническо средство, било посредством медицинско изследване, в предвидените в наредбата случаи.

От показанията на свидетелите Д. и Е. се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство “Алкотест Дрегер 7410”. Видно от констатациите в акта за установяване на административно нарушение, който е съставен по предвидения в ЗДвП и в ЗАНН ред и съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното, по време на проверката жалбоподателят е лъхал на алкохол и говори заваляно. В хода на съдебното производство от страна на лицето не са представени доказателства, от които да се установи изложеното от него пред проверяващите лица твърдение. В конкретния случай след като жалбоподателят  е отказал да бъде изпробван с техническо средство "Дрегер Алкотест", то за него е възникнало задължение да направи медицинско изследване, като същия е отказал и да се яви в МБАЛ Св. Анна Варна за даване на кръвна проба за изследване наличието на алкохол в кръвта на водача.

Съдът намира, че от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна посоченото в разпоредбата на чл.174, ал.3, предл. първо от ЗДвП, тъй като е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или наркотични вещества, както и да му бъде взета проба за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта.  

Настоящото нарушение представлява типичен пример на нарушение по  чл. 174, ал.3, предл.1 от ЗДвП. То е формално и е довършено в момента, в който Г. отказал да бъде изпробван с Дрегер.

От субективна страна нарушението по  чл. 174, ал.3 от ЗДвП е извършено при форма на вината пряк умисъл, доколкото жалбоподателя /в качеството си на водач на МПС/ съзнателно е отказал извършването на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества, което задължение му е изрично вменено с инкриминираната законова разпоредба.

Съгласно  чл. 174, ал.3, предл.1 от ЗДвП / , която разпоредба освен материално правна е и санкционна / водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 години и глоба от 2000 лева.

АНО е определил наказанията в посочения размер, като точно фиксираният размер на наказанията не позволява на съда да прави преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и да ревизира размера на наказанията.

Съгласно Наредба на МВР № Із-2539/ 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (чл. 6, ал.1, т.3 от Наредбата) отказът на водач, който управлява МПС, да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества и извърши нарушение по  чл. 174, ал.3 от ЗДвП се наказва и с отнемане на 12 контролни точки.

на същите.

Според състава на съда извършеното от жалбоподателя нарушение не може да се определи като маловажно, доколкото шофирането в нетрезво състояние е от най-честите причини за възникването на ПТП и прилагането на чл. 28 ЗАНН, няма да съответства на личната и генералната превенция.

Според състава на съда е неоснователно възражението, че е налице процесуално нарушение в АУАН, касаещо липсата на положен от св. Т. подпис, както и че не е доказан факта на неговото присъствие в момента на съставяне на акта.

Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, присъствали при извършване или установяване на нарушението, а при липса на такива свидетели или при невъзможност да се състави акта в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели. Съгласно чл.43,ал.1 от ЗАНН акта се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите , посочени в него , и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го подпише …

В конкретния случай акта е съставен в присъствието на нарушителя и свидетелите Д. и Е. , присъствали и при установяване на нарушението и е подписан от тях.

Предвид изложеното НП в тази му част следва да се потвърди.

По пункт 2 от НП.

Жалбоподателя е наказан и за нарушение на чл.147,ал.1 от ЗДвП, според който текст, регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Разпоредбата на чл.181, т.1 от ЗДП предвижда наказание за собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед. Свидетелите Д. и Е. са установили, че жалбоподателят е собственик на процесния автомобил, като същите са категорични, че същият не е бил представен своевременно за извършване на годишен технически преглед, доказателство за което и отразения в АУАН , номер на знака за ГТП и валидността му. Като не е представил своевременно собствения си лек автомобил за извършване на ГТП за проверка на неговата изправност, жалбоподателят несъмнено е осъществил състава на нарушение по чл.147, ал.1, вр. с чл.181, т.1 от ЗДП- обстоятелство, което по начало не се оспорва от страна на нарушителя.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението не се отличава с по-малка тежест от обичайните такива от съответния вид.

 С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на ОД на МВР- Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.

Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.

В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120 лева.

Производството по делото не се отличава с фактическа или правна сложност, процесуалния представител на въззиваемата страна не се е явил, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.

Поради това и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН ВРС, 45-ти състав,

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0819-002012/19.06.2020 год. на началник група към ОД МВР Варна, сектор ПП Варна, с което на Т.К.К. с ЕГН ********** за  нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП, на осн. чл.174,ал.3, предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер от 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца; за нарушение на чл.147,ал.1 от ЗДвП на осн. чл.181,т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер от 50 лв..

На осн. Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети и 12 контролни точки.

ОСЪЖДА Т.К.К. с ЕГН ********** *** сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.  Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

                                                                      

                               

                                                                 Съдия в РС Варна: