Р Е Ш Е Н И Е
№5291/20.12.2018г.
Гр.Варна,20.12.2018
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLІІ –ри състав, в публично съдебно заседание,проведено
на двадесет и трети ноември, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА
ЖЕКОВА
при
секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 1962 по описа за 2017 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявена във ВРС искова молба с регистрационен
входящ номер 8462/13.02.2017 год.
/л. 3 – ти от делото и сл./ Предявеният пред РС Варна иск е бил предявен като специален положителен установителен иск, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр
чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ищеца А.К.И., ЕГН **********, с адрес: ***, и съдебен
адрес *** –чрез процесуален представител адвокат от АК Варна Д. П.против
ответника Н.М.Б., ЕГН **********, с
адрес ***.С Определение №
5062/04.05.2018 год. /л. 95 –ти по делото/ е допуснато изменение на иска. В
цитираното определение № 5062/4.5.2018г., постановено след отмяна на прекратително определение на
ВРС е посочен и предмета на делото и фактическите твърдения на които се
основава иска, изменен по реда на чл.
214 ГПК а именно:
Производството
по делото е било образувано по предявена във ВРС искова молба с регистрационен
входящ номер 8462/13.02.2017 год. Предявеният пред РС Варна специален
положителен установителен иск е заведен с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ищеца А.К.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, и съдебен адрес *** – чрез процесуален представител адвокат от АК
Варна - Д. П.против ответника Н.М.Б., ЕГН **********, с адрес ***. Отправеното до съда искане, с исковата
молба е било да бъде постановено съдебно решение, по силата на което да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че по отношение на Н.М.Б.
съществува вземане на А.И.К. в размер на 9
000.00 евро (девет хиляди евро) – представляваща по нотариално заверена
декларация не върнат получен заем от 19.02.2012 година, с падеж 19.01.2014 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 9 000 евро, считано от датата на
подаване на заявлението в съда по чл. 417 ГПК - 28.10.2017 г., до пълното
заплащане на дължимата сума.на основание чл. 422, ал.1, вр.
чл.415, ал.1 ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД. (т.е. обективирано
е било искане за установяване на съществуването на вземането по издадената
Заповед № 6473/ 01.11.2016 за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК,
издадена от РС Варна, по ЧГД № 13 233/2016 г., по описа на съда, на XХ-ти
състав). С Определение №5229/22.05.2017
г. производството по делото е било спряно до приключване на производството по въззивно частно гражданско дело № 240 /2017 г. по описа
на Окръжен съд Варна, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Производството по въззивно
частно гражданско дело № 240/2017 г. по описа на Окръжен съд Варна е приключило
с влязло в законна сила Определение №
1332/17.05.2017 г., допълнено и
поправено с Определение №1836/11.07.2017 г., с което е обезсилена Заповед №
6473 01.11.2016 за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена от
РС Варна, по ЧГД № 13 233/2016г., по описа на съда, на XХ-ти състав.
С оглед
горното и след отпадне на пречките по хода на настоящото дело и производството
по същото с Определение №
7348/19.07.2017 г. е било възобновено
на основание чл. 230, ал. 1 ГПК.
Видно
от цитираното Определение (л. 60-ти по делото), предвид обезсилването на издадената
в полза на ищеца заповед за изпълнение исковата молба се е оказала нередовна,
като на ищеца е била дадена възможност изрично да заяви поддържа ли предявения
иск с правно основание чл.415 от ГПК и в случай, че „Да“ – да уточни правния си
интерес предвид обезсилването на издадената в негова полза заповед за
изпълнение. С Определение №
9173/8.9.2017 г. ВРС е приел, че производството по делото е недопустимо, като е
прекратил същото. С влязло в сила
Определение на ОС Варна постановено по в.ч.гр.д. № 219/2108 г. по описа на ОС
Варна прекратителното определение и било отменено и
делото върнато на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
С цитирания акт на ОС Варна изрично е
посочено и че към момента на прекратяване на производството по делото РС Варна
е следвало да се произнесе по молбата на ищцовата страна с правно основание чл.
214 ГПК.
При запознаване с материалите по делото при произнасянето си по реда на чл. 214 ГПК, съдът е констатирал, че първоначално заявения със сезиращата искова молба
петитум е бил правно основание чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 2, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Видно от уточнителните
молби от дата 13.10.2017 г. и от дата 11.09.2017 г. ищецът ясно е
посочил, че предвид обстоятелството ,че иска му е предявен по реда на чл. 415 ГПК а е обезсилена заповедта за изпълнение, то преминава към осъдителен иск със
следния петитум:
Обективирано е ИСКАНЕ да бъде осъден Н.М.Б., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на А.К.И., ЕГН **********, с
адрес *** СУМАТА в размер на 9000,00 евро /девет хиляди евро/ - представляваща по нотариално заверена
декларация невърнат получен заем от 19.01.2012 г. с падеж 19.01.2014 г., ВЕДНО със законната лихва върху
исковата сума, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда, до окончателното плащане на вземането. Двете
молби с правно основание чл. 214, ал. 1 ГПК не се различават по съдържание и в
тях е формулиран посочения петитум, отправено е и искането за допускане на
изменение на иска, като изрично е посочено и че и към момента ответникът не бил
изпълнил задължението си да върне заетата сума. Настоящият състав е приел, че
искането с правно основание чл.214 ГПК следва да бъде уважено като по същество
е посочил правни доводи , с които и двете страни са запознати а именно: Факт
е,че производството по делото е образувано по предявен специален положителен установителен иск.
Безспорно е
установено от материалите по делото, че предмета на делото, очертан с исковата
молба е касаел установяване със СПН на съществуване на оспорено в заповедното
производство по ч.гр.дело № 13 233/2016 г. по описа на РС Варна ХХ-ти
състав парично вземане, като с Определение на ОС Варна от 1332/17.05.2017 т. по
в.ч.гр.д. № 240/2017, поправено и допълнено с Определение № 1836/11.07.2017 г.
на ОС Варна по в.ч.гр.д. № 240/2017 г. е било отменено Разпореждане №
43287/01.11.2016 г. за незабавно изпълнение, въз основа на което е издадена
Заповед № 6473/01.11.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ, постановено по ч.гр. д.№ 13 233/2016 г. по описа на ВРС; обезсилени
са били Заповед № 6473/01.11.2016 г.за незабавно изпълнение, издадена по
ч.гр.д.№ 13 233/2016 г. и изпълнителен лист № 10055/02.11.2016 г. издаден
въз основа на Заповед № 6473/01.11.2016 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издаден по ч. гр.дело № 13 233 по
описа на ВРС за
Изменението на иска всъщност касае единствено и само
формата на защита – от специален положителен установителен
иск към осъдителен. Съгласно чл. 214 ГПК изменението на иска може да
бъде сторено в първото заседание за разглеждане на делото. Реално първо открито
заседание /макар и насрочено за 2.6.2017 г./ не е било провеждано, поради което
и по аргумент на по-силното основание, липсват пречки от процесуален характер
ищецът да измени иска си и преди това. В горния смисъл е създадената и съдебна
практика като изрично в Решение №
222/3.6.2010 г. постановени по гражданско дело № 195/2010 г., на IV – то г.о.,
ГК на ВКС и Решение № 454/3.6.2010 г. по гр.дело № 195/2010 г., същото на
IV – то г.о., ГК на ВКС е дадено ясното разрешение на въпроса, че изменението
на установителен иск за съществуването на вземане по
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 415 ГПК, когато
срещу нея е подадено възражение от ответника в осъдителен е допустимо, когато
тази заповед е била обезсилена при условията на ал.2 от същия текст.
Обезсилването на заповедта,съгласно трайната съдебна практика обосновава и
правният интерес от изменението на иска а не представлява част от неговото
основание, което са фактите на които ищецът основава възникването и
съществуването на своето вземане, които
са идентични както за установителния, така и за осъдителния
иск за вземането.
Мотивиран от всичко изложено по-горе, РС Варна е
допуснал на основание чл. 214 ГПК ИЗМЕНЕНИЕ на предявения на дата 13.02.2017 г.
специален положителен установителен иск с правно осн. чл.422, ал.1 вр. чл. 415
ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД по гражданско дело № 1962/2017 г. по описа на ВРС ХLII
– ри състав от специален положителен установителен
иск в осъдителен, като петитумът на иска с оглед
допуснатото изменение се изменява по СЛЕДНИЯ
НАЧИН: ОБЕКТИВИРАНО е искане да бъде
осъден Н.М.Б., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на А.К.И., ЕГН **********, с адрес
*** СУМАТА в размер на 9000,00 евро (девет хиляди
евро) - представляваща по нотариално
заверена декларация невърнат получен заем от 19.01.2012 г. с падеж 19.01.2014
г., ВЕДНО със законната лихва върху
исковата сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, до
окончателното плащане на вземането Т.е. измененият иск има правно основание чл.
240, ал. 1 ЗЗД вр.чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът основава исковата си молба на следните твърдяни факти и обстоятелства: Сочи се, че
предявеният иск има за предмет установяване на вземане на ищеца А.К.И., за
което по частно гражданско дело № 13 233/2016 по описа на ВРС, ХХ-ти
състав била издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 417 и чл. 418 ГПК.
Твърди се, че ответникът бил възразил против Заповедта,поради което и за ищеца
бил налице правен интерес от водене на специалния положителен установителен иск. По същество ищецът релевира,
че ответникът Н.М.Б. му бил издал
нотариално заверена декларация с регистрационен номер 277 от 19.01.2012 г. на
нотариус Д. В.(нотариус с район на действие РС Варна) за получената в заем сума от 9000 евро и с падеж – датата на която
е следвало да се върне сумата - 19.1.2014
г. Ищецът твърди, че въпреки
многократни разговори с ответника последният
не бил върнал сумата и същата тази сума представлявала невърнат заем по нотариално
заверената декларация. При тези твърдения ищецът е сезирал и РС Варна с
исковата молба с правно основание чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД а в последствие и преминал от установителен към осъдителен иск. В подкрепа на твърденията
си ищецът е направил доказателствени искания по
делото да бъдат писмени доказателства – представеното с исковата молба заверено
за вярност с оригинала копие на нотариално заверената декларация ; да бъде
изискано и приобщено частното дело № 13 233/16 по описа на РС Варна, ХХ-ти
състав а в случай че е налице оспорване на фактическите твърдения на ищеца, то
тогава се желае на ищеца да бъде предоставена
възможност във връзка с оспорването да поясни и допълни исковата си
молба и да направи допълнителни доказателствени
искания.
В срока по чл. 131 ГПК адвокат С. Н. Т.от ВАК, в качеството
му на пълномощник на Н.М.Б., ЕГН **********, с адрес: ***,съдебен адрес за
призоваване и съобщения: * - адв.С. Т.,във връзка с
Разпореждане от 04.05.2018 г. депозира отговор на исковата молба.
На първо място
в депозирания отговор на искова молба ответникът се спира на правната същност
на предявения иск и на обстоятелствата на които се основава иска: Ответникът
сочи, че производство по делото е образувано по предявен от А.К.И. против Н.М.Б.
осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника
да върне на ищеца сумата от 9000 евро, представляваща предоставен на 19.01.2012
г. паричен заем, падежът за връщането на който настъпил на 19.01.2014 г., ведно
със законната лихва върху претендираната главница,
считано от 28.10.2016 г. (подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда) до
окончателното изплащане на паричното задължение. Искът, подчертава ответникът,
бил основан на твърдения, че на 19.01.2012 г. отв. Н.М.Б.
получил от ищеца А.К.И. в заем сумата от 9000 евро, за което издал декларация peг. № *г. на нотариус Д. В., с район на действие ВРС.
Твърди се, че падежът на задължението за връщането на заема настъпил на
19.01.2014 г., но до датата на депозиране на исковата молба съда заемът не е бил
върнат. Становището по редовността на
исковата молба и допустимостта на предявения иск на ответника е, че при
изложените фактически твърдения в обстоятелствената част на исковата молба,
ответната страна намира същата за редовна, а предявения иск за допустим.
Становище на ответника по
основателността на предявения иск и обстоятелствата, на които е основан е
следното:Ответникът
оспорва иска и по основание и по размер. Ответникът оспорва твърдението, че не бил върнал получения заем от 9000
евро до 19.01.2014 г., евентуално, че дължал цялата сума към датата на
депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК в съда или към датата на изменението
на иска по реда на чл. 214 ГПК.
Възраженията на ответника са следните: 1.Издадената
от ответника декларация peг. № *г. на нотариус Д. В.,
удостоверявала неизгодния за ответника факт, че на 19.01.2012 г. заел от ищеца
сумата от 9000 евро за закупуването на поземлен имот № *по плана на С.О. „*",
гр. Варна, район „*", с площ от 1124 кв.м., при граници по документ за
собственост: запад - ПИ № *, ПИ № *и ПИ № *, север - ПИ № *, изток пътека и ПИ
№ *и юг - *и пътека, ведно с всички подобрения и трайни приращения
в имота, като се задължил да върне сумата до 19. 01.2014 г. В този смисъл
ответникът Б. не можел да оспорва факта
на получаване на сумата от 9000 евро в заем от ищеца на посочената в
декларацията дата. Поземлен имот № *по плана на С.О. „*", гр. Варна, за
закупуването на който според декларацията била заета сумата от 9000 евро,твърди
ответникът бил закупен на 19.01.2012 г. в съсобственост при равни квоти от Н.М.Б.
и А.К.И. срещу покупна цена в общ действителен размер от 43 875 лева. Заедно с
разноските по изповядването на нотариалната сделка и заплатения данък при
придобиване на недвижим имот, разходите по закупуването на имота възлезли на
сумата от 45 165 лева или за всеки от съсобствениците по 22 585, 50 лева. Тъй като към датата на сделката Н.Б.
разполагал в наличност само със сумата от 5000 лева, се наложило да заеме от
другия купувач А.К.И. сумата от 9000 евро, равняваща се ,след закръгляне към по
– голямото, на сумата от 17 582, 50 лева (17 582,50 лв. + 5000 лв. — 22 582,50
лв.). Тези обстоятелства били
удостоверени на първата страница от тефтер, съставен и в последствие воден за
отразяване на отчетността по връщането на предоставения заем. Страницата носела подписа на ищеца. 2. Ответникът твърди, че върнал изцяло
получения от И. на 19.01.2012 г. заем от 9000 евро преди датата на падежа за
връщането му —19. 01. 2014 г. и във
всички случаи преди депозирането на заявлението по чл. 417 ГПК в съда или
изменението на иска по реда на чл. 214 ГПК. В тази връзка и по – конкретно
ответникът заявява, че: на 31.01.2012 г.
Н.М.Б. върнал лично на А.К.И. сумата от 1700 лева. Това обстоятелство било
удостоверено с издадена от А.К.И. разписка от същата дата, съдържаща се на
първата страница от тефтера, в който била водена отчетността за връщането на
заема на части.На 28.06.2012 г. Н.Б.
върнал лично на А.И. сумата от 3000 лева. Това обстоятелство било
удостоверено в издадена от А.И. разписка от същата дата, съдържаща се в
тефтера, в който била водена отчетността за връщането на заема на части.На 16.01.2013 г. Н.Б., чрез своята съпруга Р.
С. Б., върнал на А.К.И., чрез неговата съпруга И.Р., сумата от 1500 лева.
Фактът на получаване на сумата е удостоверен в издадена от И.Р. разписка от
същата дата, съдържаща се в тефтера, в който била водена отчетността за
връщането на заема на части. Твърди се, че И.Р. се задължила и обещала да
предаде сумата на съпруга си.На 05. 03.
2013 г. Н.Б. твърди, че върнал на А.И. сумата от 500 лева, която предал на
майка му А.А.К. на същата дата. Това
обстоятелство ,според ответника, също било удостоверено в издадена от А.А.К. разписка от същата дата, съдържаща се в тефтера, в
който била водена отчетността за връщането на части на получения заем. А.К.,
заявява ответника от своя страна се била задължила и обещала да предаде сумата
на сина си.На 30. 07. 2013 г. се твърди,
че Н.Б. върнал лично на А.И. сумата от 3000 лева. Това обстоятелство било
удостоверено в издадена от А.И. разписка от същата дата, съдържаща се в
тефтера, в който била водена отчетността
за връщането на получения заем на части.На
16. 10.2013 г. Н.Б. се твърди, че върнал на А.И. сумата от 6000 лева, която
предал на майка му - А.А.К.. Това обстоятелство
било удостоверено в издадена от А.А.К. разписка от
същата дата. А.К. удостоверила обстоятелството, че получила сумата от 6000 лева
за сина си на посочената дата чрез полагането на собствения си подпис срещу
името му в тефтера, в който била водена отчетността за връщането на части от
получения заем. А.К. се била задължила и обещала да предаде сумата на сина
си.Т.е. паричните суми,получени от майката (А.К.) и съпругата (И.Р.) на ищеца,
им били предадени от Б. по изрична уговорка с ищеца, поради обстоятелството, че
той често отсъствал от страната за дълги периоди от време, а впоследствие и се
преместил да живее и работи в Англия, първоначално сам, а след това и със
съпругата си. По тази причина, сочи ответникът, докато съпругата му била в
страната, част от заема бил върнат на нея, а след като се преместила при
съпруга си в Англия, друга част от заема бил върнат на майката на ищеца - А.К..
Остатъкът от заетата сума в размер от
1902,47 лева била върната лично на А.И. от Н.Б. в присъствието на трети лица
преди датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК в съда при един от
кратките престои на ищеца в България.
Разписките, съдържащи се в същия тефтер,
удостоверяващи връщането на суми от Н.Б. на С. К.не касаели процесния
заем.
Всички,
посочени по — горе разписки, били обективирани в един
материален носител — тетрадка с корица. Думата „тефтер“, пояснява в отговора си
на искова молба ответникът била употребена в изложението, като родовото понятие
в смисъла по български тълковен речник и българското законодателство - „голяма
подвързана тетрадка на търговец за записване на сметки“ или „сметководна книга“.
Обстоятелството, че сумите по посочените
разписки, били предадени за погасяване на паричното вземане по договора за
заем, обективиран в декларация peг.
№ *г. на нотариус Д. В., се установявало от съпоставката между съдържанието на
декларацията и първата страница от тефтера, в който била водена отчетността за
връщането на сумите под формата на разписки. В декларацията било записано, че
на 19.02.2012 г. Н.Б. получил от А.И. в заем сумата от 9000 евро за покупката на поземлен имот № *по плана на СО „*“,
гр. Варна,район „*". От първата
страница на тефтера било видно, че сумите отразени в него като върнати от Б. на
И., касаели именно имот № *, а периодът, в който бил връщан дълга на части и били
издавани разписките, съвпадал с периода, за който бил предоставен заема - от
19.01. 2012 г. до 19.01.2014 г. По изложените съображения, ответникът
въвежда в процеса изрично правоизключващо
възражение, че към датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК в
съда или към датата на изменението на иска по реда на чл. 214 ГПК, полученият от него паричен заем, обективиран в декларация peг. № *г.
на нотариус Д. В., бил върнат изцяло на ищеца, поради което и предявеният осъдителен иск се явявал неоснователен, в
какъвто смисъл ответникът въвежда в процеса изрично правоизключващото
възражение. На следващо място в отговора на искова молба е посочено, че след
издаването на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК на основание декларация peг. № *г. на нотариус Д. В., ищецът се снабдил с
изпълнителен лист и образувал изп.дело № 78/2016 г.
по описа на ЧСИ Л. С.. В рамките на
изпълнителното дело и след предприети действия по принудително изпълнение,
съдебният изпълнител превел на ищеца А.К.И. сумата от 7242,34 лева. Това
означавало, че към датата на изменението на иска ищецът е бил удовлетворен със
сума от 7242,34 лева, представляваща част от претендираните
по настоящото производство 9000 евро. По
тази причина и искът на А.К.И. във всички случаи, според ответника бил
неоснователен до размер от 7242,34 лева. В противен случай, релевира ответникът можело
да се достигне до повторното осъждане на ответника за тази сума, която вече била получена от ищеца в рамките
на изпълнителния процес, образуван на основание издадената заповед за незабавно
изпълнение. В тази връзка ответникът въвежда в процеса изричното – второ по ред
- правоизключващо възражение.В подкрепа на
твърденията и възраженията си ответникът е направил доказателствени
искания.
В проведеното
по делото открито съдебно заседание от 23.11.2018 г. процесуалният представител
на ищеца – адв.П.намира предявеният иск за
основателен и доказан и желае уважаването на претенцията.
В същото съдебно
заседание адв.Т.в качество на процесуален
представител на ответника поддържа заявената още с отговора на искова молба
позиция за неоснователност и недоказаност на иска,респ. желае отхвърляне на
иска.
Двете страни
по спора, в рамките на предоставения от съда срок ,в депозирани по делото
писмени бележи са развили подробно и систематизирано правните си доводи
изложени в хода на спора по същество .
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Спор не е имало между ищеца и
ответника затова,че преди да бъде образувано настоящото исково производство е
имало друго, частно гр.дело, заведено във ВРС. В тази връзка от приобщеното
като писмено доказателство частно гр.дело
№ 13 233 /2016 г. по описа на РС Варна се установява по несъмнен
начин, че на дата 28 – ми октомври 1016 г. въз основа на Заявление по чл.417 ГПК А.К.И., чрез адв.Д.П.е отправил искането до РС
Варна за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против
длъжника в заповедното производство - Н.М.Б..Видно от л. 3 и 4 от заповедното
производство, заявителят е посочил,че желае да му бъде издадена Заповед по
чл.417 ГПК за сумата от 9 000 евро – по нотариално заверена
декларация за получен заем от 19.01.2012
г. с падеж 19.01.2014 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 28.10.2018 г.до окончателното изплащане на задължението –
невърнат заем по нотариално заверена декларация от 19.01.2012 г. за получен
заем с падеж 19.1.2014 г. В т. 14 от Заявлението заявителят е вписал, че желае
да му се присъдят и сторените разноски от 1 143 лева, включващи сумата от
343 лева за заплатена държавна такса и сумата от 800 лева - адвокатско
възнаграждение .
Нотариално заверената декларация, на
която основава иска си ищецът е приобщена като част от доказателствения
материал, на л. 5 –ти от заповедното производство
.Видно от цитираната декларация същата носи нотариална заверка рег.№ 277 и дата
19.1.2012 г.
С извършената нотариална заверка на
подписа на Н.М.Б., ЕГН ********** нотариус Д. В.– нотариус с рег.№ 480 по описа
на НК и район на действие РС Варна е удостоверила полагането на подписа от Н.Б. . С самата декларация е вписано, че Н.М.Б.
декларира, че получил сумата от 9 000 евро от лицето А.К.И., ЕГН **********,***,
посочена лична карта, за покупката на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № */* / - по плана на С.О. „*“,
гр. Варна, АР *, с площ от 1124 кв.м., при граници по документ за собственост:
запад – ПИ № *, ПИ № *и ПИ № *, север ПИ № *, изток –пътека и ПИ № *и юг ПИ № *и
пътека, заедно с всички подобрения и трайни приращения
в имота, както се задължава да му върне сумата до 19.01.2014 г.
Спор няма а и от материалите по цялото
заповедно производство, вкл. и чрез отбелязването върху оригинала на Декларацията,
се изяснява,че заявлението на А.К. против Н.Б. е било уважено, като този извод
се налага от приложените на листи 13 и 14 от заповедното производство
Разпореждане и издадената въз основа на Разпореждането Заповед №6473/01.11.2016
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК въз основа на документ от
дата 01.11.2016 г. на Председателя на ХХ- ти състав при РС Варна по частно
гр.дело № 13 233 /2016 г. Няма спор, че заповедта е издадена по реда на
чл.417 ГПК, както и че е постановено незабавно изпълнение по реда на чл. 418 ГПК, издаден изпълнителен лист за
главницата от 9000 евро ведно със законната лихва върху главницата,считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 28.10.2016 г. и сторените по делото
разноски с описаните по-горе по основания и размери.Изпълнителният лист е бил
издаден на 5.11.2016 г./л.5 от частното дело/ и получен на 02.11.2016 г./ л. 13
–ти / .По заповедното производство е приложено
на л. 15 –ти съобщение по чл 418 , ал.5 ГПК на ЧСИ Л.С.по изпълнително дело №
20168950400078 от което се констатира, че ПДИ е била връчена на Н.Б. на 20.11.2016 г./л.16/.Установява се,че на дата 27.12.2017 г. Н. Б. е депозирал
Възражение по чл.414 ГПК против издадената против него Заповед за изпълнение на
парично задължение, което възражение е заведено с регистрационен вх. №
69 093/16 а от съдържанието му се
установява,че е бланкетно .
От следващото писмено доказателство, находящо се в материалите по заповедното производство и
напълно относимо към предмета на спора се установява
, че на 16.12.2016 г. ЧСИ Л.С.е изпратил
по цитираното изпълнително дело ,образувано въз основа на издадения
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 13 233 /2016 г. Запорно
съобщение до *АД с което на осн. чл. 450, ал.3, чл. 507 ,чл. 508 , вр.
чл. 466 ГПК е наложен запор на
всички сметки на длъжника Н.М.Б. до
размера на сумата от 21 320,09 лв.
, изчислена към 30.12.2016 г. /л.27/ .
При
така депозираното Възражение по чл. 414 ГПК , заповедният съд на ата 28.12.2016
г. с Разпореждане № 53307 на основание чл. 415 ГПК е дал указания на заявителя
за възможността да предяви специалния положителен установителен
иск в рамките на преклузивния срок – 1 месец, считано
от получаване на преписа на Разпореждането / л.29/ .С Определение
14 034/28.12.2016 г. заповедният съд се е произнесъл по депозирана молба
от Н.Б.,представляван от адв.С. Т. като е приел, че
молбата за спиране на изпълнението на ИД № 20168950400078 по описа на ЧСИ Л.С.не е основателна,
поради което и искането е било
отхвърлено.
Установява се от л. 40 – ти по
частното дело, че заявителят е представил пред заповедния съд доказателства за
предявения в срок специален установителен иск.
Отделно от горното от приобщените към
частното гр.дело преписка на частното дело и частни дела се установява,че на
дата 27.12.2016 г. е била депозирана ЧАСТНА
ЖАЛБА от Н.Б. чрез адв. Св. Т.против
Разпореждането с което е била уважена молбата за издаване на заповед №
6473/01.11.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №
13 233/2016 г. и с посочено правно основание на Частната жалба чл. 419 ГПК
.Спор няма между страните ,че на дата 17
– ти май 2017 г. състав на ОС Варна по въззивно
частно гр.дело № 240/2017 г. е приел, че :цитат:„ Процесната нотариално заверена декларация рег.№ 277 от 19.1.2012
г. , която материализира всички клаузи на договора и изискуемостта на вземането,
към момента на подаване на заявлението доказва съществуването на договор, но за
разлика от исковия процес , годно основание по чл. 417, ал.1 т.3 ГПК за
издаване на заповед за незабавно изпълнение е самият договор.Разпоредбата не
може да се тълкува разширителна и по отношение на едностранни изявления с нотариална заверка на подписа, които се възпроизвеждат в съдържанието на договора
„При тези цитирани по-горе мотиви, ОС
Варна е отменил Разпореждането на заповедния съд по чл. 417 ГПК и обезсилил
Заповедта по чл. 417 ГПК / л.24 от въззивното
дело. С последващо Определение № 1836/11.7.2017г. въззивният
състав,на осн. чл.250 ГПК е допълнил Определение № 1332/17.5.2017 г. по в.гр.д. № 240/2017 г.
като е обезсилил изпълнителен лист № 10055/02.11.2016
г. ,издаден въз основа на Заповед № 6473/01.11.2016 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК , издаден по частно
гражданско дело № 13233/2016 по описа на
РС Варна.
Т.е. от изложеното по-горе се налага
единственият извод от правна страна,че след уважаване на Частната жалба на
длъжника в заповедното производство – ответник в исковото, ОС Варна е отменил
Разпореждането на РС Варна с което е уважено заявлението по чл.417 ГПК,
издадената Заповед по чл.417 ГПК и допълнително ,по реда на чл.250 ГПК, е
обезсилил и издадения изпълнителен лист .Или в случая се установява и
изяснява,че при положение че са били отменени и Разпореждането и Заповедта по
чл.417 ГПК и обезсилен изпълнителния лист, не е налице дори заповед за
изпълнение на парично задължение която да се приравни на Заповед по реда на
чл.410 ГПК .Такава заповед би била налице в хипотеза в която е обезсилено само
Разпореждането за незабавно изпълнение по чл.418 ГПК , т.е. хипотеза различна
от настоящата .Ето защо съдът прави извода,че с влизането в сила на
Определенията на ОС Варна, постановени на дати 17.5.2017г. и 11.7.2017 г.исковото производство ,което е било
заведено пред РС Варна на дата 14.2.2017 г. /л.3 от настоящото дело / макар и
да е било допустимо е станало вече недопустимо,т.к. с предявената установителна претенция
ищецът не би могъл да защити правата си .Ето защо и в последствие е
допуснато и изменение на иска по реда на чл.214 ГПК като от установителна
защита ищецът е преминал към осъдителна.
Следва да бъде посочено още , че към
материалите по заповедното производство е приобщено и друго частно дело а именно ч.гр.д. № 183/2017 г.по описа на
Апелативен съд Варна ,по което състав на ВнАпС е постановил Определение № 250/26.04.2017г. с
който акт е било отменено Определение № */28.02.2017 г. постановено по ч.гр.д.№ 240/2017 по описа на ОС Варна е делото е било
върнато на ОС Варна за разглеждане по
същество на подадената Частна жалба от Н.М.Б., чрез адв.
С. Т. от ВАК , частна жалба с вх. № 69070/17.12.2016 г. срещу разпореждането за незабавно изпълнение
.
Видно от материалите по в.ч.гр.д. № 328/2017 г. по описа на ОС Варна
– с Определение № */22.2.2017 г. е било отменено Определението на РС Варна по
частно гр.дело № 13 233/2016 г., с което е оставена без
уважение молбата на Н.М.Б. за спиране на
изпълнението по изпълнително дело № 20168950400078 на ЧСИ Л.С., на осн. чл. 420, ал.2 ГПК ДО
РАЗМЕР НА СУМАТА от 7 700 лева,
равняваща се на 3 937 евро ,
съобразно фиксинга на БНБ .
С окончателното си Определение ОС Варна е спрял изпълнението
по изп.д. № 20168950400078 на ЧСИ Л. С., ДО РАЗМЕР на сумата от 7 700 лева,
равняваща се на 3 937 /три хиляди деветстотин тридесет и седем/ евро,
съобразно фиксинга на БНБ, съставляваща
част от вземане, ведно със съответната й лихва за периода от депозиране на
заявлението по чл.471 ГПК – 28.10.2016г. до настоящия момент, за което е
издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 13233/2016г. на ВРС, на
основание чл.420 ал.2 ГПК.
Със същото
Определение е потвърдено обжалваното
определение в останалата му част.От
мотивите на ОС Варна /л.22 от в.гр.д.№ 328/2017
г. / за спиране на изпълнителното дело се вижда, че и въззивният
съд , макар и по повод извършен инстанционен контрол
на определение на РС Варна по заповедното производство, също е изследвал
въпроса дали са налице убедителни
писмени доказателства за погасяване на задължението , което задължение е
било заявено в заповедното производство и се твърди и в настоящото исково,че
все още съществува. В този ред на мисли съдът намира за необходимо да маркира правните доводи на въззивния
съд,въз основа на които е било спряно на дата 8.02.2017 г. изпълнително
дело, образувано при ЧСИ Л.С.по изпълнителния лист издаден в полза на
заявителя,против длъжника за главницата от 9000 евро.
ОС Варна не е споделил мотивите на първоинстанционния съд, че представените от длъжника писмени доказателства – извлечение от тетрадка не съставляват
убедителни писмени доказателства по см. на чл.420 ал.2 ГПК, но само в частта им, в която обективират изходящо от кредитора изявление за
получени от него суми, заплатени му от Н.Б.. Още на първата страница, в
началото на която са вписани дължими суми с посочено основание „имот *“ /за
закупуването на който в документа по чл.417, т.3 ГПК е посочено, че се
предоставя сумата от 9 000 евро/ , констатира ОС Варна , че се съдържа разписка, с посочен автор с подпис на А.К.И. за
получаване на сумата от 1 700 лева на дата 31.01.2012г. Идентични
разписки, носещи същия подпис, констатира ОС Варна , са обективирани
и на следващите преписи – за дата 28.06.2012г.
за сума в размер на 3 000 лева и за дата 30.07.2013г. за
сума в размер на 3 000 лева.Останалите
разписки, съдържащи се в коментираното извлечение от тетрадка, според
ОС Варна / а и според заповедния съд отказал спирането на изпълнителното дело/
не сочели на убедителен извод, че сумите по тях са дадени за погасяване на вземането,
предмет на заповедта. На първо място общия сбор на сумите, е пресметнал ОС
Варна надхвърлял значително размера на
вземането от 9 000 евро. Поради
това и доколкото липсвало изрично посочване на основанието за всяко едно
плащане, дори и вписаните като получатели лица да били в роднински връзки с
кредитора, не следвали изводи за наличието на хипотезата на чл.75 ал.2 ЗЗД.По
отношение на вписаното плащане с дата 16.10.2013г.
за сумата от 6 000 лева, то
според ОС Варна , също не може да се приемело, че съставлява убедително
доказателство, тъй като положеният от името на А.И. подпис бил видимо различен
от положените такива в разписките от
31.01.2012г., 28.06.2012г. и 30.07.2013г.,
вкл. и в представеното по делото пълномощно,
изходящо от него.С оглед на горното, ОС Варна е намерил молбата на длъжника се явява основателна до
размер на сумата от 7 700 лева,
равняваща се на 3 937 евро,
съобразно фиксинга на БНБ, ведно със съответната й лихва за периода от
депозиране на заявлението по чл.471 ГПК – 28.10.2016г. до момента на
произнасянето.
От всичко изложено
по-горе се налагат изводите, че по водено между същите страни за същото главно
вземане в размер на 9 000 евро – заповедно производство по описа на РС
Варна, в полза на ищеца е бил издаден действителен валиден изпълнителен лист,
въз основа на който е било образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ Л.С., в
последствие спряно на осн. чл.420, ал.2 ГПК но до
размер на вземането от 7 700 лева / левова равно стойност на 3 937 евро ,както и че независимо от
спирането на изпълнителното производство по жалба на длъжника в заповедното
производство с правно осн. чл.419 ГПК са отменени и
Разпореждането и Заповедта по чл.417 ГПК на РС Варна и обезсилен изпълнителния
лист .
При тези
установени по делото факти, се налага изводът, че спорът по делото се свежда до
въпроса : Дължи ли ответникът на ищеца сумата от 9 000 евро ? /
5 063 евро - ако се споделят мотивите на ОС Варна, които не са
задължителни за настоящия съдебен състав/ или паричното вземане е погасено чрез
плащане така, както твърди ответникът от самото начало и до края на процеса.
Отговорът на
този въпрос макар и на първо място да изглежда да може да бъде решен без
особени затруднения, изисква един по-задълбочен анализ на писмените
доказателства по делото включително и съобразяване с практиката на ВКС. На
първо място съдът намира за необходимо да посочи, че ищецът е оспорил
представения по делото от ответника тефтер
като буквално е завил, че „ оспорва всичко „. Тезата на ищеца, че
тефтерът не може да бъде възприет като начало на писмено доказателство я ясно
доразвита в писмените бележки. На противоположното мнение е обаче
ответникът.Според ответника и процесуалният му представител въпросният тефтер е
началото на писмено доказателство и именно поради това са допустими и гласни
доказателства .Правният анализ направен от ответната страна и в отговора на
искова молба , в хода на спора по същество и в подробните писмени бележки се
гради върху твърдението, че тефтерът е това писмено доказателство, което подкрепено
от събраните гласни доказателства обосновава извод,че сумата от 9000 евро
ответникът я е платил на ищеца . При тези две взаимоизклюващи
се тези съдът е намерил за необходимо макар и при ясното противопоставяне на
ищеца да приобщи по делото като писмен доказателствен
материал заверени за вярност с оригинала копия на въпросния тефтер, направил е
оглед на тефтера в открито съдебно заседание и е върнал тефтера на ответника.
Отделно от горното при изложеното в отговора на искова молба и с оглед ясната позиция
на ответника съдът е приел,че е допустимо събиране на гласни доказателства като
е уважил това доказателствено искане и разпитал
водените от ответника свидетели .
За пълното
изясняване на фактическата страна по спора и с оглед позициите на двете страни
в хода на производството по делото е открито производство по реда на чл.193 ГПК и допусната необходимата
съдебно графологична експертиза.Ето защо, съдът
намира за необходимо да се спре на установеното посредством специалните знания
на експерта –графолог относно автентичността на тефтера .
Съдът в
настоящия му състав не притежава специални знания в областта на графологията и
счита, че вещото лице Ц.Ц. е изпълнило в пълнота ,
обективно и безпристрастно възложената му съдебно
- графологична експертиза, имаща за цел да
установи дали са автентични подписите
в тефтера за лицата А.К.И., ЕГН **********,А.А.К. ,
ЕГН ********** и И.Р.И.,ЕГН ********** . Даденото заключение на в.л. Ц.Ц. е приобщено на листи 179 – 185 по делото като от прочита
дори и само на заключителната част се установява, че подписите изходящи от посочените три лица са автентични , изпълнени
от лицето , сочено като техен автор . При така установеното по-горе се
налага извода,че оспорването на подписите по чл.193 ГПК е останало неуспешно
проведено , т.к. е доказано по несъмнен начин, посредством специални знания че
подписите са именно на лицата сочени като техни автори .
С оглед горното съдът следва да се спре и на
останалите доказателства, относими към предмета на
спора.
На лист 158 – ми е приобщен в заверено за вярност с оригинала копие на нотариален акт № *,том * , рег. № * , дело № * от * г. на нотариус Ж. Б. –Г.– пом. нотариус „ по
заместване на Д. В.– нотариус с район на действие РС Варна и № 480 по описа на НК.
От копието на
нотариалния акт се констатира,че същия този нотариален акт обективира
правна сделка – покупко продажба на недвижим
имот - имот № *в С.О. „*“, гр.Варна, АР *,
с площ на имота 1124кв.м. като имотът е продаден от А.И. А.на А.К.И. и Н.М.Б.
за сумата от 17 000 лева.В същия нотариален акт е вписано, че от тази сума
купувачите са заплатили на продавача 12 000
лева по банков път, при подписване на нотариалния акт, като остатъкът от
продажната цена от 5 000 лева е
вписано,че ще бъде изплатена по сметка на продавача в срок до 31.12.2012 г.
Изяснено и установено по делото въз основа на приложеното на л.157 копие на
удостоверение за сключен гр.брак , че А.К.И. е в граждански брак с И.Р. Д., ЕГН
********** от 07.06.2003 г. Отделно от горното от приложеното на л. 155 –ти
удостоверение за раждане несъмнено се установява,че А.К. е роден от родители А.А.К. и баща К.И.К. .
С оглед така доказаното по делото наличие на родствени
връзки между А.К. и И. Д. и А.К. по делото са приобщени писмени молби –искания
на л.154 и 156 с правно осн. чл. 166,ал.1 т.2 ГПК с
които съпругата и майката на ищеца отказват да дават показания по делото
.Молбите са намерени за основателни и съдът е заличил допуснатите до разпит
свидетели.
Разпитани по делото на 23.11.2018 г. в качество на
свидетели са водените от ответника две лица –Р. Б./ съпруга на ответника / и А.А..
Разпитана в
качество на свидетел Р.Б.е заявила пред съда изрично че желае да дава показания
по делото . В разпита си св.Б.,на конкретно поставен от съда въпрос отговоря
ясно „ Категорично твърдя,че аз съм съставила тефтера.Аз го започнах „, на
който отговор адв. Т.ясно се противопоставя,
твърдейки ,че съдът подвежда свидетеля.
От показанията
на св.Б.по същество се установява,че същата свидетелка е съпруга на Н.Б. и че познава ищеца А.И..Същата свидетелка
казва, че закупили от лелята на А. имот и по този начин се запознали с А. а
след това съпругът й – ответник по иска
закупил заедно с А. *** г.от А..Имотът твърди Б.бил купен за 22 000
евро, като тогава Б.не разполагали с достатъчно пари ,защото били купили имота
на лелята на А. и се разбрали да връщат
пари на А. на части.Цената при покупката на имота твърди св.Б.била заплатена от
А. и се разбрали след това Б.да му възстановят половината сума в идеални части бил
купен имота- половината на А., половината на Боеви.Уговорката обяснява
съпругата на ответника била от 44 000 лева Б. да върне на А. половината
22 000 лева .Като се сложели и таксите по закупуването , останали около 17 000 лева и нещо 18 000
лева –грубо казано . В останалата част от показанията си, въпреки репликите на
двамата процесуални представители на страните, св.Б.казва че на части били
платили със съпруга си сумата от 18 000 лева на ищеца, като плащали и на
съпругата му и на майка му съответно, когато А. отсъствал от страната ни
,категорично твърдейки че са изплатили
изцяло сумата и че плащането било направено до края на 2013 г. и че не дължат
пари. На следващо място свидетелката
разказва, че тя наистина започнала тефтера в който имало отразени т.нар. частични плащания, като този тефтер
бил съставен през 2012 год. и паралелно Б.връщали пари на лелята
на А. –С.и на А. и на съпругата му и на майка му . Лично св.Б.заявява
,че била върнали пари от 1 500 лева в началото на 2013г. на И. Р.или Р.,
като последната се била подписала в
тефтера . Части от сумата били връщани и на майката на А., отново подчертава
свидетелката като сочи,че веднъж лично
присъствала на връщане на сумата от 6000 лв.
през 2013г.От показанията на св.Б.се установява още,че на А. му било
известно, че Б.връщат тези пари на майка му и на съпругата му ,като А. се бил
уговорил със съпруга на свидетелката така се връща тази сума , и свидетелката била присъствала на
такава уговорка
Вторият воден от ответната страна свидетел
- А.А.ов,
сочи че той познава А.К.И.- съсед му бил на лозето и двамата с братовчед му Н.( братовчед на свидетеля –ответник по делото)
купили от него лозето му.Сумата за която А. и Н. купили лозето на свидетеля,
твърди същият, била за около 22 000 евро, като цената била платена в
български пари и я платил А., като останало 5 000 лева да му се дадат на
свидетеля .Същият свидетел обяснява пред съда, че се наложило А. да плати
цялата сума понеже в момента Н. нямал толкова пари а другата половина Н. щял да
плаща на А.. Този остатък от 5000 лв.сочи св.А.му бил платен от А. и Н. някъде
юни – юли същата 2012 г. ,като му се обадили да отиде пред клона на „*“, защото сметката му била там и тогава
свидетелят си взел парите и вън, пред банката, Н. й А. се скарали.Поводът да се
скарат ищецът и ответникът , според свидетеля бил, че А. искал и на него дава
пари и Н. дал на А. 2000 лева,понеже това бил неговият дял, който трябвало да
му плаща – на части .Н. и А. се скарали , защото Н. най – напред превеждал на
свидетеля тези пари и така се били разбрали в началото - че най напред на свидетеля ще изплатят парите а след това Н. щял да
върне половината на А. и тогава Н. дал на А. 2000 лева „на ръка“ пред свидетеля
.
В останалата
част от показанията на св.А.е видно, че същият описва мястото на лелята на А. –С.като
място близо до това което е било негово и после продадено на двете страни по
спора, като твърди, че е продал имота на
А. и Н. и чул че те се разбрали Н. да плаща на части – те говорили пред
свидетеля преди сделката, при нотариуса и след нотариуса – така се били разбрал
двамата , като това било точно преди да влязат при
нотариуса .
При така установеното от правна страна съдът прави следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ :
Предявеният от ищеца осъдителен иск с правно осн.
чл.240,ал.1 вр. чл.86,ал.1 ЗЗД е допустим, заведен при наличие на
правен интерес, от активно легитимирана страна, като изводът за допустимост на
иска съдът прави въз основа на наведените фактически твърдения от страна на
ищеца а именно,че исковата сума от 9000 евро била предадена като заем с
настъпил отдавна падеж и не била върната
. Приемайки осъдителния иск за процесуално допустим съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
От анализа на ангажираните
по делото писмени доказателства и от
двете страни,в съвкупност и по отделно , анализа на гласните доказателства , съдът
прави извода за неоснователност и недоказаност на иска . За да изведе този
краен извод, по същество на спора,настоящият състав се спира върху само едно
измежду всички постановени Решения по реда на чл.290 ГПК,съдържащо ясно
дефиниране на правните характеристики на договора за заем и разпределението на
тежестта на доказване, установеното по делото въз основа на огледа на тефтера
представен от ответника в оригинал, заключението по приетата съдебно графологична експертиза, събраните гласни доказателства и
отликите между обратно писмо и начало на писмено доказателство .
В Решение № 317/2014
г. от 23.02.2015 г.Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение,
с докладчик съдията ЛЮБКА А., по гр.дело
№ № 1238/14 год.,постановено на осн. чл.290 ГПК се
спира на правната характеристика на договора за заем, казус напълно относим към настоящия. ВКС разглежда въпроса : Какво
доказва ищеца по предявен иск по чл.240 ал.1 от ЗЗД - постигнато между
страните съгласие за сключването на договор за заем или предаване на
заетата сума, както и кои са подлежащите на установяване факти от
ищеца и ответника в производството по този иск и последиците от недоказването
им.Тези въпроси, сочи в мотивите си съдия Л.А. ,са еднозначно разрешени в
редица решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК /решение № 174 от
23.7.2010 г по гр.дело № 5002/2008 г на ВКС, четвърто ГО, решение № 546 от
23.7.2010 г по гр.дело № 856/2009 г на ВКС, Четвърто ГО, решение № 69 от
24.6.11 г на ВКС,Трето ГО и представляващи задължителна практика( в това число и решение № 837 от
13.12.2010 г, по гр.дело № 1727/2009 г, ВКС, ГК, четвърто ГО.) .С посочените съдебни актове е прието,
че елементите от фактическия състав на договора за заем са :съгласие на
страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя
на парична сума и реалното предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Доказателствената
тежест за пълно и главно доказване на така установените елементи от фактическия
състав на договора за заем носи ищеца, защото той извлича търсената от него
изгода от доказване на сключен договор за заем с ответника и неизпълнено
договорно задължения на последния.Ответникът провежда насрещно доказване на
своите правоизключващи или правопогасяващи
възражения, от които цели да извлече благоприятни правни последици.
Спирайки се само на това Решение
съдържащо ясно и точно както характеристиките на договора за заем, така и
разпределението на тежестта на доказване, съдът приема, че ищецът при условията
на пълно и главно доказване е успял да докаже чрез приложената на лист 5 - ти
по заповедното производство Декларация с нотариална заверка на подпис
съществените елементи от сключването на твърдяния
договор за заем – предаването в заем на заемната сума, получаването й и
задължението на заемополучателя да я върне.
В цитираната декларация Н.Б. лично
пред нотариус, на 19.01.2012г. е направил волеизявленето,
че е получил сумата от 9 000 евро от ищеца А.И. за закупуването на ПИ №* в СО „*“, АР „* „при ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА
ВРЪЩАНЕ НА СУМАТА до 19.01.2014 г.
Видно е от приложения по делото на л. 158 в заверено за вярност с
оригинала копие на нот.акт на дата 19.01.2012 г. е
била изповядана сделката покупко- продажба с предмет
същия недвижим имот при продажна цена от 17 000 лева за която е вписано
,че е платена като от нея 12 000 лева са били платени по банков път на
продавача а остатъка от 5000 лв. е следвало да бъде пратен до 31.12.2012 г.
Макар
и ищецът да е доказал че е предал в заем сумата на ответника която сума видно и
текста на Декларацията от 19.1.2012 г. е следвало да бъде използвана за покупка
на конкретно посочен недвижим имот – ПИ № * , ответникът по делото е провел успешно насрещно доказване
на релевативните правопогасяващи
възражения – за плащане,макар и на части на заетата сума., вкл. и възраженията
си с правно осн.чл.17 ЗЗД касаещи сделката-покупко-продажба.
Доказването
на плащането на сумата от 9000 евро е сторено от ответника чрез ангажирания тефтер,
който е бил предмет на оглед извършен от съда в о.с.з., заверените за вярност с
оригинала копия на страници от същия тефтер, съдебно графологичната
експертиза, ангажираните от ответника гласни доказателства .Съвкупният анализ
на тези доказателства и сравнението йм с отразеното в
декларацията и дори и изложените мотиви на ОС Варна при спиране на
изпълнителното производство образувано въз основа на изпълнителния лист издаден
по реда на чл.418 ГПК , мотивират настоящия състав да обобщи, че паричното вземане
в размер на 9 000 евро не е дължимо от Н.Б. към А.И., т.к. е погасено чрез
плащане . Тук е мястото и съдът да посочи защо приема, че насрещното доказване
е проведено успешно чрез допустими доказателствени
средства .
Защо
настоящият състав приема,че е налице начало на писмено доказателство и от там и
защо са допустими гласни доказателства следва да бъде отговорено
като се направи сравнителен анализ между обратното писмо и началото на писмено
доказателство . Обратното писмо (пълен обратен документ) е
разпоредителен документ, съставен
нарочно за разкриване на симулацията, който съдържа писмени изявления на
страните по сделката относно действителните им отношения чрез отразяване
съдържанието на прикритата сделка. Без значение е кога е съставен – преди, след
или заедно с явния договор. За разлика от него, непълният обратен документ (начало на писмено доказателство) е
случаен документ, който сам по себе си не разкрива симулативния
характер на явната сделка, но съдържа изявления на страната относно факти и обстоятелства, които
правят наличието на симулация вероятно. Тези същностни различия в съдържанието
на двата документа обуславят и различното им доказателствено значение – докато обратното писмо
доказва директно симулативността на атакуваната
сделка, без да са необходими други доказателства, наличието на непълен обратен документ по делото е само предпоставка за
преодоляване на установената в чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК недопустимост на
свидетелските показания. Според изричната разпоредба на чл. 165, ал. 2 ГПК,
когато страната се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно, свидетелски показания са
допустими, ако в делото има писмени доказателства, изходящи от другата страна или удостоверяващи
нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението за
симулация. Под другата страна по смисъла
на чл. 165, ал. 2 ГПК се има предвид лицето, което лично или чрез представител
е участвало в сделката.
Според
настоящия съдебен състав следва да бъде споделена
практиката, съгласно която, когато ответникът по иск за разкриване на симулация
е издал едностранно писмено изявление, в което привидността е ясно и
категорично призната, то този документ съставлява обратно писмо. С него
симулацията се разкрива пълно и ако документът е истински, той е достатъчно
доказателство за уважаване на иска. В тази връзка, за да се третира изявлението
като обратно писмо не е необходимо то да е съставено писмено от всички страни
по оспорената сделка, а е достатъчно да изхожда от страната, която оспорва
доводите за привидност. Начало на
писмено доказателство е този документ, в който привидността не е призната, но са обективирани
други изявления, които създават индиция, че е възможно
сделката да е симулативна. В съдържанието е разликата между началото на писменото доказателство
и обратното писмо, а не в това, кой е
издател на документа.
В съдебната практика се прави
разграничение между т.нар. „обратно
писмо“ и „начало на писмено
доказателство“. В част от съдебната практика се приема, че обратното писмо (contre lettre), разкриващо съдържанието на един прикрит договор, съдържа
волеизявлението на всички страни по
прикрития договор и служи за пълно разкриване на симулацията, поради което свидетелските показания са недопустими.
За „начало на писмено доказателство“
се приема документ, изходящ от една от страните по делото (противната страна) или пък удостоверяващ
нейно изявление пред държавен орган, от което може да се заключи, че симулацията е вероятна, в който случай, за да се
постигне пълно доказване на симулацията, се допускат свидетелски показания.
Така например в Решение № 464 от 16.06.2010 г., постановено по гр. д. № 1069 по
описа за 2009 г. на ВКС, I г.о., се приема, че в чл. 134 ал. 2 ГПК /отм./ –
сега чл. 165, ал. 2 ГПК, е предвидено изключение от общата забрана със
свидетелски показания да се опровергава съдържанието на писмен документ.
Между страните по явната сделка обратният документ е признание, че сделката не
изразява действителните правоотношения и че съществува друга прикрита сделка. Свидетелски показания са допустими тогава,
когато страната, която твърди симулация на сделката, представи т. нар. начало
на писмено доказателство. Докато в случаите на чл. 133 ал. 2 ГПК /отм./ –
сега чл. 164, ал. 2 ГПК, е необходимо изрично съгласие на противната страна за
допускане на свидетели, то при чл. 165, ал. 2 ГПК съгласието може да бъде не
само изрично, но и мълчаливо, но във всеки случай е необходимо да съществува
обратен документ. Обратният документ който разкрива съдържанието на един
прикрит договор може да съдържа всички елементи от съдържанието на договора и
тогава той служи за пълно разкриване по симулацията. Възможно е обаче документът да е едностранен и да разкрива само
волеизявлението на една от страните. Тогава
той ще служи само като начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165,
ал. 2 ГПК и в този случай е допустимо доказването на действителните права и
отношения между договарящите със свидетели.
Т.Е.
съдът приема,че тефтерът в който ответникът е водил отчетността си по връщане
на заема има характер на начало на писмено доказателство и точно поради това е
допустимо и събирането на допуснатите гласни доказателства ,без да е налице
твърдяната от процесуалния представител на ищеца забрана за допускане на гласни
доказателства.
Приемайки
че по делото ответникът чрез представения в о.с.з. оригинал на тефтер и посредством приобщените по делото заверени
за вярност с оригинала копия на страници от същия е поставил началото на
писмено доказателство , при сравнение на записванията в тефтера ,имащи характер
на разписки ,несъмнено установеното чрез съдебно графологична
експертиза ,че подписите в тефтера са положени от ищеца , от съпругата и
майката на същия, съдът сравнявайки тези доказателствени
средства с гласните доказателства и декларацията на която почива иска и отразеното
в нотариалния акт за покупко продажба на недвижим
имот ,приема,че в действителност ответникът е заплатил сумата от 9000 евро на
ищеца и че не дължи други суми по договора за заем обективиран
в Декларацията с нотариална заверка на подписите .
В
контекста на изложеното по-горе, при сравнение на датите и суми и разписки
съдът установява,че декларацията за предаване в заем на сумата от 9000 лева
носи дата 19.1.2012 г .Същата дата е датата на изповядване на сделката покупко –продажба на недвижимия имот, който е бил продаден
от св.А.на ищеца и ответника при равни квоти ,като в самия нотариален акт е
записана продажна цена от 17 000 лева= 8691.83
евро / при извършено от съда конвертиране на валутата – т.е. закръглено равно
на близо 9 000 евро. Тази сума се оказва по разписки съдържащи се в
тефтера, че още при произнясянето на ОС Варна ,далеч
преди да бъде образувано настоящото исково производство е прието ,че частично е
погасена .ОС Варна ,макар и да е приел,че е налице за нуждите на конкретното искане
за спиране на изпълнителното дело достатъчно доказателства за плащане на сумите
, без да бъде използвана и графологична експертиза е
установил, че в копията от листи на тефтера са вписани разписките от 31.01.2012г.,
28.06.2012г. и 30.07.2013г., за сумата от общо сумата от 7 700 лева, равняваща се на 3 937 евро. Или налага се извода ,че в периода от 31.1.2012 –
30.7.2013 г. А.И. е получил сумата от общо 3 937 евро от ответника по
договора за заем – част от сумата от 9000 евро.Разликата която остава от
3 937 евро до 9 000 евро – 5 063 евро , според настоящия състав,
макар и чрез частични плащания също е погасена .
Този извод се налага от несъмнено установеното по
делото,че по съглашение между ищеца и ответника и поради отсъствие на ответника
от страната сумите са предавани от отв.Б. и съпругата
му св.Б.както на ищеца, така и на трети на спора лица, но лица доказано
намиращи се в родствена връзка с ищеца
– съпруга и майка . Спор не може да има ,че подписите на ищеца, на
съпругата и на майка му върху въпросния тефтер са техни, т.к. това е доказано
чрез заключението по съдебно графологичната
експертиза .
Доказано е въз
основа на разписките съдържащи се в тефтера,че в действителност продажната цена
на имота, който са закупили ищеца и ответника от св.А.е била не 17 000
лева а 22 000 евро и именно в деня
на сделката ответникът е изготвил декларацията за получената сума от 9000 евро
която е следвало да върне на ищеца до дата 19.01.2014г. При извършено от съда
пресмятане на разписките инкорпорирани в тефтера се установява че ответникът е
върнал заема си към ищеца като е платил сума от общо 15 700 лева.Фактът на
частично погасяване на вземането както бе посочено и по-горе е бил установен и
от състав на ОС Варна като е прието че от претенцията от 9000 лева,чрез плащане
е погасена сума от 3 937 евро – 7 700 лева.В същия смисъл е и
удостоверението на ЧСИ Л.С.за размера на дълга на ответника – длъжник в
заповедното производство и в изпълнителното .
В този ред на мисли следва да се посочи от приобщеното
по делото на л. 74 –ти Удостоверение № 10867/31.07.2017 г. на ЧСИ Л.С.по ИД,
образувано въз основа на издадения в полза на А.И. изпълнителен лист ЗА РАЗМЕРА
НА ДЪЛГА на Н.Б. е вписано,че ЧСИ е превел в полза на ищеца – взискател по изпълнителното
дело сума от 7 234,34 лева, което води до логичния извод, че ищецът е бил
удовлетворен със сумата от 7 234,34 лева – преведена от ЧСИ на 11.1.2017
г.– част от 9000 евро. От вписаното в удостоверението за размера на дълга на Н.Б.
към А.И. от ЧСИ Л.С.е ясно,че главницата е била в размер на 12 472,74 лева
със законната лихва 737,97 лева – за периода от 13.01.2017 –
14.08.2017 г. / л. 74/ .
При извършено
от ВРС конвертиране на 9 000 евро се получава сума от 17 602,74 лева
.От тази сума следва да се приспадне преведената на 11.1.2017 г.по изпълнителното
дело сума от 7 234,34 лева , както и сумата от 7700 лева ,както и сумата
от 15 700 лв./ платена въз основа на частични плащания отразени в тефтера,
установени като несъмнени доказателства за плащане в размер на 3 927 евро
= 7700 лв. част от 15 700 лв. / за да се прецени останала ли е неплатена
главница.
При приспадане
на сумата от 7 234,34 лв. от общо
17 602,74 лева се получава разлика от 10 368,40 лева . ,която се
оказва ,че по изпълнителното дело към датата на издаване на удостоверението от
ЧСИ С.е вписана като дължима по изпълнителното дело. При елементарно пресмятане
на платените общо 15 700 лева по разписките инкорпорирани в тефтера ( заверени за вярност с оригинала копия на разписки
–листи от тефтер приложени по делото на л.21 -24) се извежда единственият извод,че целият дълг от 9000 евро е погасен чрез
плащане – плащане извършено както лично на ищеца, така и на неговата майка и
съпруга .Ето защо се налага единственият извод, от правна страна,че целият дълг
от 9000 евро е погасен както чрез извършените плащания от страна на отв.Б. и съпругата му Б.така и чрез принудително
събраните 7 234,34 лева по
изпълнителното дело.
При всичко
изложено по-горе съдът приема, че след като ответникът е провел насрещното
пълно доказване за погасяване на вземането , то нито главницата нито законната
лихва върху главницата са дължими и поради това изцяло искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан .
При този изход
на спора съдът следва да присъди на осн. чл. 78, ал.3 ГПК сторените от ответника разноски , така както са поискани в списъка по чл.
80 ГПК от ответника . Видно от л. 193 – ти ответникът претендира два по вид
разхода, които са доказани и по основания и по размери – сумата от 1000 лева
адвокатско възнаграждение, сумата от 500 лева – също адв.възнаграждение
по ч.гр.д. № 13 233/2016 на РС Варна и сумата от 200 лева депозит за в.л.-
общо 1500 лв. адвокатско възнаграждение и 200 лева за депозит за допусната СТЕ
– 1700 лв.Разходите като доказани и по основания и по размери и реално сторени
съдът присъжда в пълнота в полза на ответника .
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
осъдителни обективно,кумулативно съединени искови претенции от ищеца А.К.И., ЕГН **********, с адрес *** против ответника Н.М.Б., ЕГН **********,***,
с ИСКАНЕ да бъде осъден Н.М.Б., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на А.К.И., ЕГН **********, с адрес *** СУМАТА в размер на 9000,00 евро (девет хиляди евро) - представляваща по нотариално заверена декларация невърнат
получен заем от 19.01.2012 г. с падеж 19.01.2014 г., ВЕДНО със законната лихва върху исковата сума, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда –
14.02.2017 г., до окончателното плащане на вземането,на основание чл. 240, ал.
1 ЗЗД вр.чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА А.К.И., ЕГН **********, с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на Н.М.Б., ЕГН **********,***,
СУМАТА от общо 1 700 лева ( хиляда и седемстотин лева) – сторените от
ответника съдебно деловодни разноски в настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.3 ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с Въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК от
съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
ПРЕПИС от настоящето Решение да се
връчи на страните,чрез процесуалните им представители.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: