№ 47
гр. Варна, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Асен Вл. Попов
Членове:Яна Панева
Стоян К. Попов
при участието на секретаря Катя К. Апостолова
в присъствието на прокурора Д. В. К.
като разгледа докладваното от Асен Вл. Попов Въззивно административно
наказателно дело № 20213100601404 по описа за 2021 година
Въззивното производство по делото е образувано по постъпила жалба от
обвиняемите ЕМ. П. Й., М. ЯНК. ХР. и В. ЕМ. Й. срещу Решение №648/06.10.2021г. по
АНД 1165/21г. по описа на ВРС, 13-ти състав, с което съдът ги е признал за виновни в
извършване на престъпление - Е.Й. по чл.270, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК., а за М.Х. и В.Й. по
чл. 270, ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, като на основание чл. 78А от НК са
били освободени от наказателна отговорност с наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева, за всеки от тях.
С депозираната до Окръжен съд – Варна, жалба от 18.10.2021г., която впрочем е
изпратена от произнеслия се първоинстанционен съд, с близо два месеца закъснение - на
23.12.2021г., се иска от въззивната инстанция да отмени решението на ВРС и да постанови
ново, с което да признае обвиняемите Е.Й., М.Х. и В.Й. за невиновни по повдигнатото им
обвинение, поради недоказаност на престъплението по несъмнен и категоричен начин, както
и да бъде отменена наложената им мярка за неотклонение „Подписка“. Поискани са да бъдат
изяснени обстоятелствата, останали недоказани в първата инстанция, които се свеждат най-
общо до това, дали действително е съществувало укрепване с болтове и шини от вътрешната
страна на апартамента, или са били допълнително монтирани, с цел да възпрепятстват
действията на ЧСИ, както и от кого точно са били поставени тези допълнителни укрепления.
Твърдят, че свидетелските показания са противоречиви и негодни да обосноват несъмнено
доказване на вина, а разследващият орган е работил предубедено, единствено в посока
1
събиране на доказателства, подкрепящи обвинението, с което е нарушено тяхното право на
защита. Правят се възражения за недоказаност на съдебния акт и за неправилна преценка на
събраните по делото доказателства.
По съществото на делото и в съдебно заседание пред въззивната инстанция,
прокурорът счита, че решението на първоинстанционния съд е обосновано и
законосъобразно, като по безспорен начин е доказано извършеното деяние, и моли за
потвърждение.
Подсъдимите Й.и, редовно призовани, не се явяват в съдебното заседание и не се
представляват. В правото си на лична защита, писмено развиват самостоятелни доводи,
преповтарящи тези от въззивната жалба, за недоказаност на обвинението по несъмнен
начин. Сочат, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения и е направил своите
абстрактни заключения основаващи се единствено на предположения. Оспорват деянието да
е осъществено от обективна и субективна страна, при липса на доказателства за наличието
на метални болтове, шини или други укрепващи материали. Посочват разминаване на
свидетелските показания на св. Т., св. З., св. Б. и св. П. с тези на полицейските служители, в
частта колко на брой органи на реда са присъствали на инкриминираната дата, когато ЧСИ,
св. Л. Т. е извършвала въвода. Посочват, че е останало необсъдено предоставеното от тях
известие, че въвода на 05.12.2017г. ще бъде осъществен на друг адрес, а е прието, че са
редовно известени от ЧСИ за предстоящите действия. Считат действията си за недостатъчни
да бъде постановена осъдителна присъда.
За да се произнесе по внесената въззивна жалба съдът взе предвид следното: Жалбата
е подадена в срок, от надлежна страна, като разгледана по същество е частично основателна.
При законосъобразно проведено по делото производство по реда на глава ХХVIII-ма
от НПК, след извършен задълбочен, обективен и всестранен анализ на доказателствата
събрани на досъдебното и съдебното производство, първоинстатнционният съд е направил
обосновани фактически изводи, които съответстват на фактическите положения, посочени в
постановлението на прокурора по чл. 375 от НПК, с което делото е внесено в ВРС с
предложение за освобождаване на обвиняемите от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на основание чл. 78а от НК, за извършено от Е.Й., М.Х. и В.Й.
престъпление по чл. 270, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, а за М. Й.а и В.Й. и по чл. 26, ал.1 от
НК.
Позовавайки се на всички релевантни доказателства и всички доказателствени
източници, ВОС приема за установена следната фактическа обстановка:
През 2013 г. било образувано изп. дело №20137130400088 по описа на ЧСИ-Л. Н. Т.,
с peг. №713 в КЧСИ и с район на действие ОС - Варна, със страни: взискател -
„Райфайзенбанк (България)" ЕАД, гр. София и длъжници –обв. ЕМ. П. Й., неговата съпруга
- обв. М. ЯНК. ХР. и синът им - обв. В. ЕМ. Й.. По това изпълнително дело било насочено
2
принудителното изпълнение върху ипотекирания от Е. и М. Й.и недвижим имот -
апартамент №46, находящ се на ул. „Секвоя" №11, вх.Е, ет.1 в гр. Варна с който бил
гарантиран банковият заем. От този апартамент 5/32 идеални части били собственост на
обв. В.Й., който той придобил, на един по-късен етап, след учредяването на ипотеката.
Имотът се състоял от два свързани помежду си апартамента, обединени в един поради което
имал и две различни входни врати - едната метална, а другата дървена. В хода на
изпълнителното производство, с протокол от 28.03.2017г. на ЧСИ Л. Т., ипотекираният
апартамент бил изнесен на публична продан и закупен от св. П. Янакиева П.. Със свое
постановление от 05.04.2017 г. ЧСИ Т. възложила недвижимия имот на св. П.. След
влизането в сила на постановлението за възлагане на имота на 09.11.2017г. ЧСИ Т.
изпратила до всеки от длъжниците призовка за принудително изпълнение, с които те били
уведомени, че на 05.12.2017 г., от 12.00 ч. тя ще пристъпи към принудително изпълнение,
като ще извърши въвод на купувача - св. П. във владение на имота. Призовките за
принудително изпълнение до тримата длъжници били изпратени с обратни разписки и били
получени лично от обв. М. Й.а на 13.11.2017 г. Въпреки че били надлежно уведомени, че
следва да предадат владението върху имота на новия му собственик, до 05.12.2017 г.
обвиняемите Й.и не го освободили доброволно. Това било известно на ЧСИ Т. и по тази
причина тя поискала съдействие от органите на полицията във връзка с извършването на
насрочения въвод във владение. Исканото съдействие било възложено на св. С.И.Ж. -
полицейски инспектор при III РУ при ОД на МВР – Варна, който на посочената дата отишъл
на адреса на който се намирал апартамента на обвиняемите. Там били ЧСИ Т., заедно със
сътрудниците й свидетелите А.Л.Б. и П.Б. Б., както и новият собственик на имота - св. П..
ЧСИ Т. направила опит да влезе във входа на жилищния блок, докато обв. В.Й. бил застанал
от вътрешната страна на входната врата и въпреки, че св. Т. му се представила и го
помолила да отвори входната врата, за да изпълни служебните си задължения, той отказвал,
като заявил, че брани имота си. Това обстоятелство наложило и полицейският служител –
св. Ж. да разговаря с него, като след многократни настоявания от страна на св. Ж., все пак
обв. Виктор отворил вратата, а св. Ж. и ЧСИ Т. влезли във входа. Установили, че там били
обв. В.Й. и неговата майка - обв. М. Й.а. Т. обяснила на двамата обвиняеми, че следва да
извърши въвод във владение на имота, тъй като вече има нов собственик, показала им и
редица документи, които носела и им разяснила, че извършваното от нея й е вменено в
служебно задължение, както и че те трябва да й съдействат да изпълни въвода. Вместо да
окажат нужното по закон съдействие, обв. В.Й. и обв. М. Й.а започнали да спорят с нея,
твърдейки че тя няма право на това и че нарушава националното, и европейското
законодателство. Т. ги поканила да отключат една от вратите на апартамента, по отношение
на който трябвало да се извърши въвод, но те категорично отказали, като обяснили, че по
този начин бранят имота си. ЧСИ Т. установила, че те няма да спрат да й пречат да изпълни
задълженията си. Категоричния отказ от страна на обвиняемите лица, да съдействат на ЧСИ
Т., наложило съставянето на протокол, в който било отразено, че длъжниците по
изпълнителното дело не са освободили имота и че извършването на въвода във владение на
купувача се отлага за 14.12.2017 г. от 09.00 ч. В него тя посочила още, че страните се считат
3
за уведомени за новата дата, без значение дали са присъствали, тъй като са били редовно
уведомени за насроченото за 05.12.2017 г. принудително изпълнение. Обвиняемите Виктор
и М. Й.и, отказали да подпишат съставения протокол.
Въпреки, че съзнавали законовите си задължения да освободят имота и да
предоставят владението на новия собственик, сем. Й.и категорично отказвали да съдействат
на ЧСИ Т. за осъществяване по надлежен ред на въвода във владение. За тази цел, преди
пристигането на ЧСИ на 14.12.2017г., за извършване на пореден опит да въведе във
владение новия собственик, обвиняемите майка и син напуснали апартамента, а обв. Е.Й.
залостили от вътрешната страна двете входни врата на апартамента – металната с резета, а
дървената, с поставянето на метални шини, захванати с болтове за стената, като по този
начин било невъзможно отварянето им отвън.
За новата дата, ЧСИ Т. отново поискала съдействие от органите на реда, като на
място били изпратени полицейските служители св. И.А., Х. Х. и А.Г. – полицаи в група
„Охрана на обществения ред“ в сектор „Охранителна полиция“ при III РУ при ОД на МВР-
Варна и Е.С. - полицейски инспектор в III РУ при ОД на МВР -Варна. Малко по-късно
св.А.Г. бил отзован, във връзка с изпълнение на друга задача. Полицейските служители
пристигнали първи и били посрещнати от обв. В.Й. и обв. М. Й.а във входа на жилищния
блок, пред апартамента, като им се представили, легитимирали се и им обяснили, че са на
мястото за оказване на съдействие на частния съдебен изпълнител за извършване на въвод
във владение. Малко по-късно пристигнала и ЧСИ Т., заедно със сътрудника си - св. А.Л.Б.
и новият собственик на апартамента св. П.. Обвиняемите започнали да спорят с ЧСИ Т.,
относно законността на действията й. Твърдели, че превишава правомощията си и въвода
бил незаконен, а В.Й. - че той не е длъжник по изпълнителното дело и поради това не следва
в негов имот да се извършват действията на съдия изпълнителят. Заявили, че бранят
жилището си и няма да отключат апартамента. Това обстоятелство наложило на място да
бъде повикан св. И.Ж. З. - по професия ключар, който трябвало да отключи една от вратите.
Междувременно вътре в апартамента се намирал обв. Е.Й., който знаел за насрочения въвод,
но също не отворил нито една от входните му врати. Полицейският инспектор - св. С.
предупредил обв. М., че ако съпругът й е вътре, следва да отключи, но тя отричала. ЧСИ Т.
също няколко пъти обяснила, че по този начин й пречат да изпълни задълженията си, както
и че носят наказателна отговорност за тези свои действия.
Първоначално бил направен опит да бъде отключена металната врата на жилището,
но било установено, че тя е заключена отвътре с резета и това е невъзможно. Тогава ЧСИ Т.
разпоредила на св. З. да отключи дървената входна врата на апартамента. Когато той
предприел действия по отключването, обв. М. Й.а му заявила, че няма да успее да отвори и
тази врата, но не конкретизирала защо. След отстраняването на бравата се установило, че
вратата е залостена отвътре с метални шини, захванати с болтове за стената, които не
позволяват отварянето й. Поради това ЧСИ Т. му разпоредила да разбие вратата. Всички
тези действия по принудително отключване на вратите ставали достояние на обв. Й., който
се намирал в апартамента и чувал както разговорите водещи се пред вратите, така и опитите
4
те да бъдат отворени. След продължителни опити с помощта на носените от свид.З.
инструменти той успял да направи дупка в дървената врата, която била достатъчно голяма,
за да може ЧСИ Т. да премине през нея. Така тя влязла в жилището и развила болтовете на
металните шини с ключ, които били захванати за стената. По този начин вратата била
отворена. След влизането в жилището присъстващите полицейски служители разпоредили
на намиращия се в другата му част обв. Е.Й. да отключи и металната врата. Обв. Е.Й. решил,
че няма смисъл да продължава, подчинил се на разпореждането им и отключил резетата тази
металната врата, а след това излязъл от апартамента. Междувременно на място се върнала и
св. П., която била отишла да закупи нова врата. Установило се, че обвиняемите няма друго
жилище, поради което било постигнато съгласие с новият собственик - св. П. те да останат в
едната част от жилището, в която се влизало през металната врата до преминаване на
новогодишните празници. От останалата част от имота били изнесени вещи, документи,
пари и ценности и тя била запечатана. Била определена нова дата, до която обв. Й.и
следвало да освободят напълно имота, а именно - до 05.01.2018 г. ЧСИ Т. отново съставила
протокол за извършения частичен въвод във владение, след което тя и останалите
присъстващи си тръгнали. В последствие Й.и на няколко пъти били допускани в
присъствието на ЧСИ Т. до запечатаната част от имота, за да изнесат всички свои вещи. На
05.01.2018 г. имотът бил окончателно освободен от обвиняемите, същите предали наличните
ключове за него на св. П. и тя била въведена в цялостното му владение.
Горната фактическа обстановка, съдът установи въз основа на приобщените по реда
на НПК, писмени доказателства по делото –Постановление за възлагане на недвижим имот
/л.54/; протокол за въвод във владение в недвижим имот от 05.01.2018г. /л.55-56/; протокол
за въвод от 14.12.2017г. /л.115-116/; съобщение от ЧСИ /л.128/; документи от изпълнителни
дела; схема на самостоятелен обект в сграда /л.130/; призовка за принудително изпълнение
/л.158-160/; приобщените по надлежния в НПК ред, показания на свидетелите П. П., Л. Н.
Т. /л. 69/, И.Ж. З. /л. 86/, Е.С. /л.67/, И.Х.А. /л.64/ и С.И.Ж. /л.66/ дадени в досъдебната фаза
на процеса, както и от обясненията на обвиняемите Е.Й., М.Х. и В.Й..
Въззивната инстанция намира, че напълно правилно първоинстанционният съд е
кредитирал, като конкретни, непротиворечиви и логични, показанията на свидетелите Л. Т.,
Иван З., Е.С., И.А., Славчо Ж., П. П., дадени в хода на съдебното следствие. Така приетите
от районния съд гласни доказателства са непротиворечиви и сочат за фактическа
обстановка, каквато е била описана в постановлението от прокурора.
ВОС споделя правните изводи на първоинстанционният съд относно
съставомерността на деянието извършено от обв. Е.Й.. Становището на настоящия съдебен
състав е, че престъплението по чл. 270, ал.1 от НК може да бъде осъществено само чрез
активни действия, с които се пречи на орган на властта, частен съдебен изпълнител или
помощник-частен съдебен изпълнител да изпълни задълженията си. Изпълнителното деяние
се изразява в пречене, т.е. създаване на едно или повече препятствия за дейността на
5
съответния орган. В настоящия случай обв. Е. е извършил активни действия. Поставил е от
вътрешната страна на дървената входна врата на апартамента метални шини, захванати с
болтове за стената, които да не позволяват отварянето й, а металната врата заключил от
вътрешната страна с резета, като по този начин създал пречка частният съдебен изпълнител
да изпълни задълженията си, а именно – да извърши въвод във владение, поради което
деянието му от обективна страна съдържа признаците на престъпление по чл. 270, ал.1 от
НК.
От субективна страна деянието е осъществено при пряк умисъл. Той е съзнавал
законовите начини за спиране на действията по принудителното изпълнение и се е
възползвал от тях, като по делото са приложени множество документи във връзка с
изпълнителното производство. Получавал е призовки и е обжалвал действията на ЧСИ Т.,
поради което на 14.12.2017г. е съзнавал, че Т. е на мястото в това си качество и е бил
уведомен за принудителното действие, което следва да се извърши. Съзнавал е, че чрез
поставянето на металните укрепления към вратата на входа на апартамента, ще създаде
пречка и ще лиши от възможност новият купувач на имота да бъде въведен във владение.
Съзнавал, е че още две лица извършват действия за постигане на същия противоправен
резултат и е съзнавал обстоятелството, че това му поведение е в разрез със закона, тъй като е
предварително предупреден от св. Т., че на 14.12.2017г., ще бъде извършен въвод във
владение в обитаваният от него апартамент.
Действията по изпълнението осъществени от ЧСИ са били законосъобразни и не са
били в нарушение на глава 43 от ГПК, от което следва, че и другите двама обвиняеми - М.
Й.а и В.Й. са били длъжни на основание чл. 431, ал.2 от ГПК да окажат съдействие, като
след отправената на 05.12.2017г. и на 14.12.2017г. устната поканата от страна на св.ЧСИ-Т.
е следвало да предприемат необходимите действия, за да й осигурят достъп до апартамента,
за да може същата да извърши въвода във владение на новия собственик – св. П..
Становището на настоящия съдебен състав е, че престъплението по чл. 270, ал.1 от
НК може да бъде осъществено, само, чрез активни действия, с които се пречи на орган на
властта, частен съдебен изпълнител или помощник-частен съдебен изпълнител да изпълни
задълженията си /Р. № 16/24.02.2009 г. на ВКС по н.д. № 652/2008 г., ІІІ-то н.о/. В
настоящия случай двамата обвиняеми не са извършили активни действия, с които да са
създали пречка ЧСИ Т. да изпълни задълженията си, поради което деянието им от обективна
страна не съдържа признаците на престъпление по чл. 270, ал.1 от НК. Като е приел
противното, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон.
Независимо от това, деянията на двамата обвиняеми не са несъставомерни. В случая всеки
от тях е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 275,
ал.1 вр. с чл. 26, ал.1 от НК, тъй като на 05.12.2017 г. и 14.12.2017г. в условията на
продължавано престъпление, на два пъти, като били длъжни по закон - чл. 431, ал.2 от ГПК,
да дадат съдействие на частен съдебен изпълнител № 713 - Л. Т., с район на действие
Окръжен съд-Варна, да изпълни задълженията си, а именно да извърши въвод във владение
на имот – апартамент №46, на ул. „Секвоя“ №11, вх. Е, ет.1, гр. Варна, не сторили това, след
като са били надлежно поканени, като действията им се изразяват в отказ да отворят вратата
на апартамента.
От обективна страна, обвиняемите са били длъжни по силата на чл. 431, ал.2 от ГПК,
според който държавните учреждения, общините, организациите и гражданите са длъжни да
оказват съдействие на съдебния изпълнител. ЧСИ Т. е поканила устно обвиняемите да й
6
дадат съдействие, като им е разяснила и задълженият по чл. 431, ал.2 от ГПК, но въпреки
това те не са указали съдействие, като не са отключили входните му врата и са отказали да й
осигурят достъп до имота. Съдът приема, че отправената от частният съдебен изпълнител
устна покана към М. и Виктор е "надлежна" по смисъла на чл. 275, ал.1 от НК, тъй като
законът не предвижда специална форма за поканата.
От субективна страна и двамата обвиняеми са извършили деянията при пряк умисъл,
с ясното съзнание за противоправността на извършеното от тях. Същите са съзнавали
общественоопасния характер на деянията си, предвиждали са общественоопасните
последици и са искали тяхното настъпване. Доводите на жалбоподателя за липсата на
умисъл са неоснователни. Субективната убеденост на обвиняемите, че те са собственици на
недвижимия имоти, в които е следвало да бъде извършен въвода, не изключва наличието на
пряк умисъл, при положение, че св.Т. им е разяснила задълженията им и те са знаели, че по
закон са били длъжни да дадат поисканото от тях съдействие, а ако считат, че действията на
ЧСИ са незаконосъобразни и нарушават правото им на собственост е следвало за пореден
път да потърсят защита на правата си по реда на ГПК.
Допуснатото от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон изразяващо
се в неправилното квалифициране на деянията на обвиняемите като престъпление по чл.
270, ал.1 от НК, вместо, като такова по чл. 275, ал.1 от НК, може да бъде изправено от
въззивната инстанция. Престъплението по чл. 275, ал.1 от НК, за което законът предвижда
наказание пробация или глоба от сто до триста лева е по-леко наказуемо от престъплението
по чл. 270, ал.1 от НК, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода до три
години или глоба от петстотин до две хиляди лева. В случая не е налице съществено
изменение на обстоятелствената част на обвинението, по което обвиняемите са се
защитавали пред първата инстанция и въззивният съд следва да упражни правомощията си
по чл. 337, ал.1, т.2 от НПК, а именно да измени решението на първата инстанция и да
приложи закон за по-леко наказуемо престъпление, като преквалифицира деянието на обв.
М. Й.а и обв. В.Й. по чл. 275, ал.1 от НК.
Поради изложеното решението на първоинстанционния съд следва да се измени, като
се отмени в частта му, в която обвиняемите М.Я.-Х.а Й.а и В. ЕМ. Й. са били признати за
виновни по обвинението за престъпление чл. 270, ал.1 вр. с чл. 26, ал.1 от НК, по което
следва да бъдат оправдани и да бъдат признати за виновни в извършването на престъпление
по чл. 275, ал.1 вр. с чл. 26, ал.1 от НК. Предвид обстоятелството, че всеки от обвиняемите е
извършил продължавано престъпление, включващо две отделни деяния осъществяващи
признаците на това престъпление, съдът намира, че обвиняемите са проявили упоритост в
противоправното си поведение, което е довело до създаването на значителни затруднения в
работата на частния съдебен изпълнител, поради което деянията им не са малозначителни и
обществената им опасност не е явно незначителна и не са налице основания за
приложението на чл. 9, ал.2 от НК.
7
След преквалификацията на деянията по чл. 275, ал.1 от НК, също са налице всички
предпоставки за приложението на чл. 78а от НК, а именно за освобождаването на
обвиняемите М. Й.а и В.Й. от наказателна отговорност за извършеното от всеки от тях
престъпление по чл. 275, ал.1 вр. с чл. 26, ал.1 от НК с налагането на административно
наказание глоба. При индивидуализацията на наказанието на всеки от обвиняемите
първоинстанционният съд правилно е отчел наличните смекчаващи обстоятелства и е
констатирал липсата на отегчаващи обстоятелства, при което на всеки от обвиняемите е
наложил административно наказание глоба към минимума предвиден в чл.78а, ал.1 от НК в
размер на 1000 лева. Наказанията са правилно индивидуализирани, законосъобразни и
справедливи. Ето защо решението на първоинстанционния съд в частта му, с която
обвиняемите са освободени от наказателна отговорност и са им наложени административни
наказание глоба в размер на 1000 лева за всеки от тях е правилно и следва да се потвърди.
При извършената цялостна служебна проверка на обжалваното решение на
първоинстанционния съд, въззивният съд не намери да са налице други основания за отмяна
или изменение на същото, освен констатираното нарушение на материалния закон.
Мотивиран така и на основание чл. 378, ал.5 вр. с чл. 337, ал.1, т.2 и чл. 338 от НПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение №648/06.10.2021г. постановено по АНД 1165/21г. по описа на
ВРС, 13-ти състав, по отношение на:
Обв. М. ЯНК. ХР., като приема, че същата не е извършила деяние по чл. 270, ал.1, вр. с
чл. 26, ал.1 в съучастие с обв. ЕМ. П. Й. и обв. В. ЕМ. Й., като я признава за виновна в
престъпление по чл. 275, ал.1, във вр. чл. 26, ал.1, във вр. чл. 20, ал.2 от НК, за това че
в периода от 05.12.2017г. до 14.12.2017 г. включително, в съучастие с обв. В. ЕМ. Й. и
в условията на продължавано престъпление, на два пъти, като е била длъжна по закон
да даде съдействие на частен съдебен изпълнител Л. Т.- ЧСИ № 713, с район на
действие Окръжен съд-Варна, да изпълни задълженията си, да извърши въвод във
владение на имот, не сторила това, след като е била надлежно поканена.
Обв. В. ЕМ. Й., като приема, че не е извършил деяние по чл. 270, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1
в съучастие с обв. ЕМ. П. Й. и обв. М. ЯНК. ХР., като го признава за виновен в
престъпление по чл. 275, ал.1, във вр. чл. 26, ал.1, във вр. чл. 20, ал.2 от НК, за това че
в периода от 05.12.2017г. до 14.12.2017 г. включително, в съучастие с обв. М. ЯНК.
ХР. и в условията на продължавано престъпление, на два пъти, като е бил длъжен по
закон да даде съдействие на частен съдебен изпълнител Л. Т.- ЧСИ № 713, с район на
действие Окръжен съд-Варна, да изпълни задълженията си, да извърши въвод във
владение на имот, не сторил това, след като е бил надлежно поканен.
Обв. ЕМ. П. Й. като приема, че деянието не е извършено в съучастие с обв. М. ЯНК.
ХР. и обв. В. ЕМ. Й..
8
ПОТВЪРЖДАВА Решение №648/06.10.2021г. на ВРС, 13-ти състав по АНД
1165/21г. в останалата част, с която обвиняемите са освободени от наказателна отговорност
с наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева, определено
по реда на чл. 78а от НК.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9