№ 9690
гр. София, 26.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20241110101153 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „ДЗИ- Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Витоша“ № 89Б, представлявано от К.Ч. и Б.В.- изпълнителни директори, чрез
пълномощника адв. А. Б., против Столична община, БУЛСТАТ *********, с адрес гр.
София, ул. „Московска“ № 33, представлявана от Кмет, като ответник.
В исковата молба са наведени твърдения, че на 04.10.2021 г. в гр. София, ул. „Филип
Аврамов“ № 411 в посока Бизнес Парк водачът на МПС марка „Шкода" модел „Октавия“ с
peг. № ... - Д. И. преминава през необозначена, несигнализирана и необезопасена дупка на
пътното платно, в резултат на което са причинени увреждания на посочения автомобил, за
който към момента на процесното ПТП имало сключена имуществена застраховка „Каско+“,
обективирана в застрахователна полица № 440219213005388. По заведената пред ищеца
преписка по щета № 44012132129879 и след направен опис на повредите е определено и
изплатено обезщетение в размер на 91.70 лв. Поддържа, че с изплащане на
застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования за възстановяване на
платеното обезщетение ведно с ликвидационните разходи за определянето му срещу
причинителя на вредите. Твърди, че ответникът носи гражданска отговорност за
обезщетените вреди, тъй като има задължение да поддържа в изправност пътното платно,
съответно да вземе мерки за обезопасяването на опасности по него.
Като излага тези обстоятелства, процесуалният представител на „ДЗИ - Общо
застраховане“ ЕАД обосновава правния интерес от предявяването на осъдителен иск, против
ответника Столична община за сумата 106.70лв., представляваща регресно вземане по
платено обезщетение по имуществена застраховка „Каско+“ по застрахователна полица №
440219213005388, за л.а. марка „Шкода“ модел „Октавия" с peг. № ..., за причинени вреди
вследствие на ПТП от 04.10.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба - 05.01.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.
С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени и гласни доказателства и за
допускането на съдебна автотехническа и съдебно – счетоводна експертизи.
1
В съдебно заседание процесуалният представител на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД
поддържа предявения иск и направените доказателствени искания. Не ангажира
допълнително доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба.
Представляващият Столична община оспорва предявените искове по основание и
размер. Посочва, че от съдържанието на приложените доказателства не се установява
механизма на реализираното ПТП, на пътната обстановка. Поддържа, че ПТП не се е
случило в присъствието на длъжностното лице и че последното лице не е направило
снимков материал на процесното препятствие. Твърди, че няма представени доказателства с
каква скорост се е движил водачът на увреденото МПС, дали е бил под въздействието на
алкохол или други упойващи вещества. Не били събрани доказателства за причиняване на
вреди в резултат на настъпило застрахователно събитие. Поддържа, че описаните в исковата
молба щети се дължат на противоправни действия на водача на автомобила –
несъобразяване с пътните знаци и пътната обстановка. Оспорва посочения в исковата молба
механизъм на ПТП и наличието на причинно-следствена връзка между последния и
процесните вреди. Излага съображения, че не били изяснени фактите, за да може да се
направи извод, как точно е настъпило ПТП-то. Оспорва се размера на изплатеното
обезщетение като завишено и прекомерно. Прави се възражение за съпричиняване, поради
несъобразяване от страна на водача на лекия автомобил с пътната обстановка. Претендира
разноски.
С отговора ответната община представя писмени доказателства.
В съдебно заседание Столична община не изпраща законен или договорен
представител. Представя писмено становище, с което поддържа направените в отговора
възражения и искания.
С определение № 29999 от 24.07.2024 г. в качеството на трето лице – помагач на
ответника е конституирано „ГБС – Инфраструктурно строителство АД“, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша“, ул. Дамяница № 3-5.
Третото лице – помагач не депозира становище и не изпраща законен или договорен
представител в откритото съдебно заседание.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
На 03.04.2019 г. между ищцовото дружество и „ОББ Интерлийз“ ЕАД (застраховащ) и
Д. В. И. (застрахован) е сключен договор за застраховка „Каско +“ под формата на
комбинирана застрахователна полица № 440219213005388. Като покрити рискове в
застрахователния договор са отразени клаузите „Пълно Каско“ и Автоасинтанс услуги на
територията на Република България и чужбина. Предмет на договора за застраховка е лек
автомобил марка „Шкода" модел „Октавия“ с peг. № .... Срокът на действие на
застрахователния договор е от 04.04.2019 г. до 03.04.2024 г. Уговореното заплащане на
застрахователната премия е на двадесет вноски – по четири вноски годишно с падежи
съответно на 03.04., на 03.07., на 03.10. и на 03.01. на съответната година.
На 07.10.2021 г. Д. В. И. (допуснат и разпитан в качеството на свидетел по делото)
депозира уведомление за щета пред „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД (л. 8 по делото). В
същото е посочено, че на 04.10.2021 г., по време на движение по ул. Филип Аврамов в гр.
София към Бизнес парк, при № 411, лек автомобил марка „Шкода" модел „Октавия“ с peг. №
... пропада в дупка на пътното платно, вследствие на което е увредена кората на автомобила.
Въз основа на заявлението пред застрахователя е образувана щета № 44012132129879 от
07.10.2021 г. С доклада по същата е прието, че стойността на причинените вреди е в размер
на 91,70 лв. От представения платежен документ от 29.03.2022 г. (л. 29 от делото) се
установява, че сумата от 91,70 лв. е заплатена по сметка на автосервиза, в който е
2
ремонтирано застрахованото моторно превозно средство.
С регресна покана от 25.05.2022 г. (л. 30 по делото) ответната страна е поканена да
заплати на ищцовото дружество сумата от 106,70 лв., представляваща застрахователно
обезщетение в размер на 91,70 лв. и 15 лв. ликвидационни разноски. С писмо изх. № О-92-
7478 от 07.06.2022 г. (л. 32 по делото) е отказано плащане по регресната покана.
В качеството на свидетел по делото в съдебно заседание, проведено на 26.09.2024 г., е
разпитан Д. В. И.. При разпита си свидетелят, потвърждава, че е управлявал лек автомобил
марка марка „Шкода" модел „Октавия“ с peг. № .... Твърди, че си спомня за инцидента през
2021 г., когато се е движил в ж. к. „Младост“ и е попаднал в дупка. След като е достигнал до
дестинацията си е забелязал, че кората на колата е пробита. Свидетелят сочи, че се е движел
със скорост в рамките на ограниченията, тъй като в близост е имало т.образно кръстовище.
Свидетелят не помни да е имало обозначение или сигнализация на дупката.
В съдебно заседание, проведено на 26.09.2024 г. е изслушано и прието, без да е
оспорено от страните, заключението на съдебната автотехническа експертиза (САТЕ).
Според писмения доклад на експерта, от техническа гледна точка увреждането на
процесното МПС се намира в причинно-следствена връзка с твърдения и възможен
механизъм на настъпване на произшествието – попадане на автомобила в дупка на пътното
платно по време на движение. Експертизата дава заключение, че стойността на щетата,
определена по средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на сумата от 91,07 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявеният от ДЗИ-
Общо Застраховане“ ЕАД против Столична община осъдителен иск с правно основание с
осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД за
основателен, предвид следните съображения:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите
виновни противоправни действия. За възникване на регресното вземане, съгласно чл. 410, ал.
1, т. 2 КЗ, във вр. чл. 49 ЗЗД, е необходимо да се установят следните факти: да е сключен
договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е
настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното
си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение.
Безспорно се установи по делото, че между ищцовото дружество и собственика на
увредения автомобил марка марка „Шкода" модел „Октавия“ с peг. № ... – „ОББ Интерлийз“
ЕАД е била налице договорна обвързаност към датата на твърдяното пътно – транспортно
произшествие – 04.10.2021 г., основана на договор за застраховка „Каско +“, чийто срок на
действие е в периода от 04.04.2019 г. до 03.04.2024 г. По делото е приет като писмено
доказателство писмен договор под формата на застрахователна полица, удостоверяващ
наличието на горепосоченото облигационно правоотношение. Не е спорно между страните
по делото, че застрахованият – лизингополучателят на лек автомобил марка „Шкода" модел
„Октавия“ с peг. № ... е заплатил дължимите към 04.10.2021 г. вноски по договора за
застраховка „Каско“. Съгласно чл. 351, ал. 3 КЗ, при разсрочено плащане на премията,
застрахователното покритие започва след заплащането на първата вноска по дължимата
премия по договора. Вън от горното, дори при неплащането на вноска от застрахователна
премия, дължима при разсрочено плащане, застрахователят има правата по чл. 369 КЗ и
може да изплати обезщетение на правоимащия при настъпване на застрахователно събитие
съобразно уговорените в застрахователния договор покрития. Ето защо, съдът приема, че
към датата на настъпване на застрахователното събитие между ищеца и Д. В. И. е имало
валидно застрахователно правоотношение.
Неоснователно е възражението на ответника за липса на основания за ангажиране на
3
отговорността на застрахователя към застрахованото лице, с оглед систематичното
тълкуване на процесния договор, сключен при Общи условия. От приетите по делото Общи
условия за автомобилна застраховка „Каско +“ се установява, че процесното събитие
представлява покрит риск, съгласно Раздел II, т. 2.1.3.1., като не е налице изключение по
Раздел I, т. 9. Застрахователят покрива щети от сблъскване или удар от МПС и/или други
физически тела, в това число ПТП, съгласно ЗДвП, каквото представлява произшествието е с
един участник, съгласно чл. 125, т. 8 ЗДвП. Следователно застрахователното обезщетение е
платено от ищеца по покрит от застрахователния договор риск – т.е. при наличие на
застрахователно събитие и основание за плащане.
Неоснователно се явява и твърдението на ответника, че от събраните по делото
доказателства механизмът на ПТП и причинно-следствената връзка между ПТП и
причинените вреди, не са били доказани. Липсата на протокол за ПТП и неуведомяването на
органите на МВР за настъпването на застрахователното събитие, съответно липсата на
протокол за ПТП и извършени оглед и заснемане на мястото на произшествието, не
обуславят извод за недоказване на обстоятелствата около настъпването и механизма на ПТП.
Случаите, когато органите за контрол на МВР посещават задължително мястото на ПТП, са
изчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 125, т. 1-8 ЗДвП. По аргумент от противното
от чл. 125, т. 8 ЗДвП и чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния
фонд следва, че при ПТП с имуществени вреди и един участник, същият няма задължение да
уведомява органите на МВР, нито последните са длъжни да посещават мястото на
произшествието и да съставят съответен протокол. Изключение представляват случаите, при
които МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от
произшествието вреди, каквито твърдения и доказателства в случая липсват. От показанията
на свидетеля Д. В. И. се установява, че е продължил да се придвижва с повреденото МПС и
не е налице осъществена услуга пътна помощ за репатриране на автомобил. В допълнение,
следва да се отбележи, че действително, протоколът за ПТП е официален свидетелстващ
документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно
удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за
механизма на ПТП. Когато обаче фактът съставлява волеизявление, направено от участник в
ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти
за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. В този смисъл,
дори да е бил съставен протокол за ПТП, то той не би се ползвал с формалната и материална
доказателствена сила относно механизма на ПТП, тъй като досежно това обстоятелство той
би имал характера само на частен документ. Механизмът на ПТП подлежи на доказване с
всички допустими доказателства по ГПК, а в конкретния случай безспорно е установен със
събраното гласно доказателство и заключението на САТЕ. Съдът кредитира показанията на
свидетеля Д. В. И. като непротиворечиви, кореспондиращи с останалия доказателствен
материал и потвърдени и от приетата по делото САТЕ. От заключението по САТЕ, което е
компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че щетите, получени в по
автомобила са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
В случая, не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е
общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата. Въпросният пътен участък е
собственост на Столична община съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, във вр. с § 7, ал. 1, т. 4 от
ПЗР на ЗМСМА. Общината, съгласно чл. 11, ал. 1 ЗОС, следва да управлява имоти и вещи -
общинска собственост, в интерес на населението в общината, съобразно разпоредбите на
закона и с грижата на добър стопанин. Съгласно чл. 31 от ЗП, общината е длъжна да
осъществи ремонта и поддържането на общинските пътища и да означи съответната
неравност с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в
движението, съобразно чл. 13 ЗДвП. Съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗП "поддържане на
4
пътищата" е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и
удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно
износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез
своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 04.10.2021 г., процесният
автомобил е попаднал в необезопасена дупка, намираща се в границите на Столична
община. Отговорността на ответника е обективна. Налице е и причинно-следствена връзка
между деянието – бездействието на длъжностни лица, на които общината е възложила
изпълнението на очертаните по-горе задължения и причинените вреди, която връзка се
установява от приетото по делото заключение на САТЕ и при липса на събрани
доказателства в различна насока. В този смисъл общината отговаря спрямо увреденото лице
на основание чл. 49 ЗЗД.
На следващо място е неоснователно релевираното от ответника възражение за
съпричиняване на вредите. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД има винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди (или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са
в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно
следствие).
В конкретния случай, по делото не са налице каквито и да било доказателства, от
които може да се изведе заключение за съпричастност на водача на увреденото МПС към
възникването на вредите и техния обем. По довода на ответника, че водачът на автомобила
не е съобразил поведението си на пътя с условията на пътното платно, съдът намира, че
именно ответникът е следвало да релевира доказателствени искания, за да установи сочените
от него обстоятелства, като в настоящия случай липсват данни за такова поведение на
водача.
От кредитираното експертно заключение по САТЕ, стойността, необходима за
възстановяване на лек автомобил марка „Шкода" модел „Октавия“ с peг. № ..., изчислена на
база средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на сумата от 91,70 лв. или на сумата
от 106,70 лв., с включени 15 лв. ликвидационни разноски. От представеното по делото
платежно нареждане се установява, че за настъпилото застрахователно събитие (повредата
на застрахованото МПС) ищцовото дружество е изплатило сумата от 91,70 лв. за
причинените на застрахованото имущество щети, поради което е възникнало правото да
встъпи в правата на удовлетворения кредитор – застрахованото пострадало лице срещу
причинителя на вредата. Следователно заплатеното от ищеца обезщетение е в границите на
средната пазарна стойност на нанесените щети и също така е в границите на
застрахователната сума по договора, като е безспорно установено, че ищецът е направил и
ликвидационни разходи в размер на 15 лв., които са в рамките на обичайните
ликвидационни разноски за определяне размера на обезщетението по застраховка „Каско“.
Доколкото се установиха фактите, че процесното ПТП е причинено вследствие на
необезопасена дупка, намираща се на улица от уличната мрежа в Столична община, от което
ПТП са настъпили процесните вреди, които са били обезщетени от ищцовото дружество, то
на основание чл. 410 КЗ, във вр. чл. 49 ЗЗД, застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу Столична община за вредата до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото отстраняване. В настоящата хипотеза,
доколкото стойността на нанесените вреди по средни пазарни цени към датата на ПТП
надхвърля размера на платеното от ищеца обезщетение, то предявеният иск се явява доказан
в пълен размер.
По разноските:
5
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, които възлизат в общ размер на 668
лв., от които 50 лв. държавна такса, 400 лв. депозит за вещо лице, 50 лв. депозит за свидетел
и 168 лв. адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства за реално
плащане (л. 107 по делото).
С оглед уважаването на исковата претенция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 668 лв.
(шестстотин шестдесет и осем лева) за разноски в настоящото исково производство.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ *********, с адрес гр. София, ул.
„Московска“ № 33, представлявана от Кмета В.Т. да заплати на „ДЗИ-Общо Застраховане“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89 Б,
представлявано от главния изпълнителен директор К.Ч. и от изпълнителния директор Б.В.,
на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 106,70 лв.
(сто и шест лева и седемдесет стотинки), представляваща изплатено по застраховка „Каско
+” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 04.10.2021 г. в гр. София, при
движение по ул. „Филип Аврамов“ № 411 в посока Бизнес Парк, при което лек автомобил
марка „Шкода" модел „Октавия“ с peг. № ..., застрахован при ищеца по застрахователна
полица № 440219213005388, преминава през необозначена, несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба – 05.01.2024 г., до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ *********, с адрес гр. София, ул.
„Московска“ № 33, представлявана от Кмета В.Т. да заплати на „ДЗИ-Общо Застраховане“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89 Б,
представлявано от главния изпълнителен директор К.Ч. и от изпълнителния директор Б.В.,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 668 лв. (шестстотин шестдесет и осем лева),
представляваща сторените разноски в първоинстанционното исково производство за
заплащане на държавна такса, възнаграждение за вещо лице, разноски за свидетел и
адвокатски хонорар.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на ответника
„ГБС – Инфраструктурно строителство“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Витоша“, ул. Дамяница № 3-5, представлявано от Т.А.Г. и от Г.
И. К..
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6