№ 67
гр. София, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20241110215970 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от С. И. Д., ЛНЧ *********
против наказателно постановление № 24-4332-021289 от 04.09.2024 г.,
издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което за
нарушение на чл.20, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20
лева на основание чл.185 от ЗДвП и за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „Б“ от
ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева
и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно. Жалбоподателят твърди, че били допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на
административнонаказателното производство. Сочи и липса на противоправно
поведение, тъй като нямало настъпил удар, а само леко докосване между
превозните средства, след което не бил напускал мястото на произшествието,
1
а с другия водач се разбрали, че нямат претенции един към друг и едва тогава
потеглил. Заявява, че имало и противоречие между фактическото описание на
нарушенията и дадената правна квалификация.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в нея аргументи за отмяна
на издаденото НП. Заявява, че жалбоподателят не е напускал мястото на
произшествието, а с другия водач се разбрали, че нямат претенции един към
друг и едва тогава потеглил. Претендира разноски. Представя писмени
бележки.
За АНО, редовно призован, не се явява представител в откритото
съдебно заседание. Депозирани са писмени бележки от юрк. ****, с които се
иска издаденото наказателното постановление да бъде потвърдено, а жалбата
да бъде оставена без уважение. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското
такова.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните
съображения: атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване
по реда на ЗАНН, жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа
необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред
РС-София.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 14.06.2024 г., около 17:40 часа, жалбоподателят С. И. Д. управлявал
лек автомобил марка „***“, модел „****“, с рег. № *******, като се движел в
град София, по ул. „******“, в посока към бул. „*****“. Пред него се движел
лек автомобил марка „****“, модел „***“ с рег. № *******, управляван от
свидетелката Д. Д.. В кръговото кръстовище на ул. „******“ срещу ул.
„*****“ автомобилът, управляван от свидетелката Д. Д. спрял рязко, понеже
автомобилът пред нея спрял, за да пропусне пешеходец и в този момент, тъй
като жалбоподателят С. И. Д. не се движил на достатъчна дистанция от рязко
спрелия пред него лек автомобил марка „****“, модел „***“ с рег. № *******,
не могъл да спре навреме и допуснал пътно транспортно произшествие с леки
материални щети по задната броня на ударения автомобил. След настъпване
на произшествието водачите на двата автомобила се изтеглили от кръговото
2
кръстовище, за да не затрудняват движението и спрели малко след това в
дясната част на бул. „*****“, за да огледат щетите. Оказало се, че нямало
сериозни щети. Свидетелката Д. видяла, че другият водач е чужденец, а
говорела само български и нямало как да се разберат, за да подпишат
двустранен протокол. Жалбоподателят С. И. Д. й казал на английски „ноу
проблем“, тя също му отвърнала „ноу проблем“, след което се качили в
автомобилите си и потеглили. Свидетелката Д. спряла малко по-надолу и
решила да се обади на телефон 112, за да й дадат номерче и така да може да си
заведа щетата към застрахователя. От телефон 112 й казали да остане на място
и да изчака „Пътна полиция“. Свидетелката звъняла пет, шест пъти, за да й
дадат номер, защото нямало голяма щета и за да не идва „Пътна полиция“, но
й казали да остане на мястото. Служителите на „Пътна полиция“ пристигнали
след шест часа и половина, снели сведения от нея и съставили протокол за
ПТП.
От масивите на КАТ и въз основа регистрационния номер на лек
автомобил марка „***“, модел „****“ бил установен водачът му, който бил
поканен да се яви в сградата на „Пътна полиция“. На 25.07.2024 г.
жалбоподателят С. И. Д. се явил в ОПП-СДВР, където попълнил декларация,
че на процесната дата действително е управлявал автомобила и е допуснал
описаното леко ПТП, но с другия водач се разбрали, че нямали претенции
един към друг, а вредите били минимални, след което си тръгнал.
Срещу С. И. Д. бил съставен АУАН № 0582928 от 25.07.2024 г., който му
бил връчен на същата дата и той го подписал без възражения. Посочените в
акта нарушения били квалифицирани по чл.20, ал.1 от ЗДвП и по чл.123, ал.1,
т.3, б. „В“ от ЗДвП. Актът бил подписан от актосъставителя и двама
свидетели.
Административнонаказващият орган приел изложената в акта
фактическа обстановка за категорично доказана и въз основа на него издал
обжалваното понастоящем наказателно постановление № 24-4332-021289 от
04.09.2024 г., с което за нарушение на чл.20, ал.1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП и за нарушение на
чл.123, ал.1, т.3, б. „Б“ от ЗДвП, му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
3
от 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен
начин от показанията на свидетелите С. Г., С. Д. и Д. Д., както и от
приложените по делото писмени доказателства.
Свидетелката Д. Д. е била не само очевидец, но и участник в
настъпилото произшествие. Тя подробно разказва как на процесната дата
управлявала лек автомобил марка „****“, модел „***“, когато в кръговото
кръстовище до магазин „***“ спряла рязко, понеже автомобилът пред нея
спрял, за да пропусне пешеходец и в този момент била ударена отзад от
автомобила на жалбоподателя. След настъпване на произшествието водачите
на двата автомобила се изтеглили от кръговото кръстовище, за да не
затрудняват движението и спрели малко след това в дясната част на бул.
„*****“, за да огледат щетите. Оказало се, че нямало сериозни щети.
Свидетелката Д. видяла, че другият водач е чужденец, а говорела само
български и нямало как да се разберат, за да подпишат двустранен протокол.
Жалбоподателят С. И. Д. й казал „ноу проблем“, тя също му отвърнала „ноу
проблем“, след което се качили в автомобилите си и потеглили. Свидетелката
Д. спряла малко по-надолу и решила да се обади на телефон 112, за да й дадат
номерче и така да може да си заведа щетата към застрахователя. От телефон
112 й казали да остане на място и да изчака „Пътна полиция“. Свидетелката
звъняла пет, шест пъти, за да й дадат номер, защото нямало голяма щета и за
да не идва „Пътна полиция“, но й казали да остане на мястото. Служителите
на „Пътна полиция“ пристигнали след шест часа и половина и съставили
протокол за ПТП.
Свидетелят С. Г. е полицейски служител в ОПП-СДВР, но той не е бил
очевидец на произшествието. Отзовал се е на подадения сигнал на телефон
112. На мястото установил свидетелката Д., снел обяснения от нея, съставил
протокол за ПТП и докладна. Реално този свидетел няма преки впечатления от
инцидента, а преразказва споделеното му от свидетелката Д., тоест
единствено Д. има преки впечатления от настъпилото произшествие и от
поведението на водача на другия автомобил след инцидента.
Свидетелят С. Д. единствено е съставил процесния АУАН, но това е
станало на 25.07.2024 г. в сградата на ОПП-СДВР. В тази връзка той също не е
бил очевидец на нарушенията, а е съставил акта впоследствие по изготвените
4
докладна, протокол за ПТП и другите документи.
Съставеният протокол за ПТП напълно подкрепя думите на свидетелите
за настъпилото произшествие и механизма на възникването му. Съдът изцяло
цени посочените доказателствени материали, тъй като същите са
непротиворечиви, кореспондират по между си и се допълват взаимно.
Събраните доказателства категорично установяват, че на процесната
дата 14.06.2024 г., жалбоподателят С. И. Д., поради неспазване на дистанция с
рязко спрелия пред него автомобил, допуснал ПТП с леки материални щети,
след което обаче водачите на двата автомобила се разбрали, че нямат
претенции един към друг и едва тогава са напуснали произшествието. Едва
впоследствие свидетелката Д. решила да подаде сигнал на телефон 112, за да
може да оправдае щетата пред застрахователя си.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението
си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло
правилността на наказателното постановление, независимо от
основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1
от ЗАНН, вр. чл.314, ал.1 от НПК, намира следното:
Относно нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП съдът счита, че АНО не е
дал правилна правна квалификация на деянието, тоест извършеното от
обективна страна нарушение не е било подведено под правилната законова
разпоредба, което е съществено нарушение и е основание за отмяна на
издаденото НП в тази му част. По делото категорично се установи, че
жалбоподателят С. И. Д., като водач на пътно превозно средство лек
автомобил марка „***“, модел „****“, с рег. № ******* не е изпълнил
задължението си да се движи на такова разстояние от движещото се пред него
друго превозно средство лек автомобил марка „****“, модел „***“ с рег. №
*******, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или
спре рязко, поради което не е нарушил общата разпоредба на чл.20, ал.1 от
ЗДвП, вменяваща задължение да контролира непрекъснато пътното превозно
средство, което управлява, а е нарушил специалната разпоредба на чл.23, ал.1
от ЗДвП. Съгласно чл.23, ал.1 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство е
длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго
превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
5
скоростта или спре рязко. Именно това е вмененото задължение, което не е
било изпълнено в настоящия случай, тоест нарушен е бил чл.23, ал.1 от ЗДвП,
а не чл.20, ал.1 от ЗДвП. Наказващият орган е приел недостатъчен контрол
върху превозното средство, но в случая не това е конкретната причината за
възникване на произшествието, а причината е била неспазване на достатъчна
дистанция от движещото се пред него друго превозно средство. Поради
изложеното съдът намира, че фактически осъщественото нарушение от
жалбоподателя не е било подведено под правилната законова разпоредба,
което от своя страна води до незаконосъобразност на издаденото НП в тази
част. От тук неправилно е приложена и санкционната разпоредба, която не
следва да е чл.185 от ЗДвП, а наказанието трябва да бъде наложено на
основание чл.179, ал.2, пред.2 от ЗДвП. Необходимо е да бъде отбелязано, че
такава неправилна квалификация на нарушението се забелязва и в съставения
АУАН, но вместо същата да бъде отстранена по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН,
то АНО машинално я е пренесъл в издаденото НП.
Относно нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б. „Б“ от ЗДвП, то в случая
има сериозно противоречие между фактическото описание на нарушението и
дадената му правна квалификация, което съществено ограничава правото на
защита на наказаното лице и възможността му да разбере за какво точно
нарушение е било наказано. Разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б. „Б“ от ЗДвП
гласи, че: „водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са
причинени само имуществени вреди, ако между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те
преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и
попълват своите данни в двустранен констативен протокол за
пътнотранспортното произшествие“. В същото време словесно е описано, че
жалбоподателят С. И. Д. напуснал мястото на произшествието без да уведоми
службата за контрол на МВР по територия, но в разпоредбата на чл.123, ал.1,
т.3, б. „Б“ от ЗДвП не е вменено такова задължение за уведомяване на
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието. В тази разпоредба е
вменено единствено задължение да се състави двустранен констативен
протокол за пътнотранспортното произшествие, ако между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него.
6
Задължението за уведомяване на съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието е предвидено в чл.123, ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП, когато между
участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него. Следователно, ако АНО твърди неизпълнение на
задължението за уведомяване на съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, то тогава трябва между участниците в произшествието да не
е имало съгласие относно обстоятелствата, свързани с него и квалификацията
трябва да е по чл.123, ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП. При квалификация по чл.123,
ал.1, т.3, б. „Б“ от ЗДвП няма как да се твърди неизпълнение на задължението
за уведомяване на съответната служба за контрол на Министерството на
вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието,
понеже по тази буква между участниците в произшествието има съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него и те единствено имат задължение да
попълнят своите данни в двустранен констативен протокол за
пътнотранспортното произшествие. Отделно от това, от доказателствата по
делото и конкретно от разпита на пострадалия водач Д. Д. стана ясно, как
водачите на двата автомобила се разбрали, че нямат претенции един към друг
и едва тогава са напуснали произшествието. Едва впоследствие свидетелката
Д. решила да подаде сигнал на телефон 112, за да може да оправдае щетата
пред застрахователя си. В тази връзка няма как на жалбоподателя С. И. Д. да
се вмени виновно напускане на мястото на произшествието, тъй като той е
потеглил след като с другия водач са се разбрали, че нямат претенции един
към друг и от субективна страна в неговото съзнание е била създадена
представа, че Д. няма възражения за причинените вреди, тоест той не е
напуснал мястото със съзнание, че нарушава закона и избягва
административнонаказателна отговорност за деянието си. По своя инициатива
впоследствие Д. все пак е решила да подаде сигнал, за да може да оправдае
щетата пред застрахователя си, но това е станало едва след като е заявила на
С. И. Д., че няма проблем и той е напуснал мястото, тоест тя не е
манифестирала в негово присъствие желание да се съставя двустранен
протокол и че той трябва да остане на място за съставянето му.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че атакуваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено
7
изцяло.
Предвид изхода на делото, то основателно е искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, а според ал.2 на същия член, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. В
писмените си бележки представителят на наказващия орган е направил
своевременно възражение за прекомерност на разноските на другата страна.
Според цитираната нормативна уредба - чл.36 от Закона за адвокатурата, вр.
чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, то възнаграждението на адвоката в
случая не може да е по-малко от 800 лева (две по 400 лева, определени върху
стойността на всяка от наложените две глоби). Въз основа на представените
доказателства става ясно, че жалбоподателят е заплатил по банков път на
адвокат М. Д. уговорената сума в договора за процесуална защита и
съдействие в размер на 1180 лева, като това е станало на 15.10.2024 г. Съдът
намира, че следва да се уважи възражението на юрисконсулта и да се
редуцира размерът на така заплатеното адвокатското възнаграждение до
минимума от 800 лева, тъй като делото не се отличава с правна и фактическа
сложност, като беше проведено само едно открито съдебно заседание. С оглед
изложеното до тук и предвид изхода на делото, на основание чл.143, ал.1 от
АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лева.
Мотивиран от горното, на основание чл.63, ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от
ЗАНН, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-4332-021289 от 04.09.2024
г., издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което
8
за нарушение на чл.20, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на
С. И. Д., ЛНЧ ********* е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДвП и за нарушение на
чл.123, ал.1, т.3, б. „Б“ от ЗДвП, му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 1 /един/ месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК
Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) да заплати на С. И. Д., ЛНЧ
********* сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляваща сторени от
жалбоподателя разноски в производството за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9