Решение по дело №751/2015 на Районен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е  

Номер І                                               22.01.2016 г.                                       гр.Разград                              

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р ОД А

 

Разградският районен съд                                                                            състав

На двадесет и трети декември                     две хиляди и  петнадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

 

секретар   П.Т.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№751 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е с правно основание чл.341 и сл. от ГПК във вр. с чл.34 от ЗС.

Депозирана е искова молба от М.И.С., с която е предявен иск за делба срещу С.М.А., Н.И.Т., Н.А.А. и С.А.А. на поземлен имот лозе в землището на гр.Разград, м.Обзор, , съставляващо имот с идентификатор *** с площ 1273 кв.м., заедно с изградените в него сграда с идентификатор *** – вилна сграда на 2 етажа със застроена площ 27 кв.м., сграда с идентификатор ***. – вилна сграда на  1 етаж със застроена площ 11 кв.м. и сграда с идентификетор *** – селскостопанска сграда със застроена площ 83 кв.м. при права 5/24 за ищцата, 8/24 за отв.М., 4/6 за ответницата Т. и по 1/6 за ответниците А. и А.. Сочи, че имотът е бил собственост на А. T. и М. T., които са го придобили въз основа на давностно владение, че с договор за доброволна делба от 30.12.1994 г. наследниците на М. T. са извършили делба, като 1/2 от имота бил получен в дял от ответника С.А., който е заплатил дяловете на майка си и сестра си със средства с брачен произход по време на брака между него и ищцата. Счита, че след това уравнение тя е станала собственик на половината от изплатените 5/6 идеални части.

В о.с.з. на 23.12.2015 г. ищцата чрез процесуалния си представител е поискала по реда на чл.344, ал.2 от ГПК до приключване на делбения процес да й бъде предоставено ползването на първия етаж от двуетажната жилищна сграда с идентификатор 4256.1, тъй като от прекратяването на брака тя нямала достъп до имота, а тъй се ползвал от останалите съсобственици.

            Ответникът С.А. счита иска за недопустим и неоснователен. Счита, че имотът, придобит с нотариалния акт не е идентичен с процесния, че сградите са неправилно заснети от АГКК – те са две, а са заснети като три. Сочи, че навеса с идентификатор 3 е изграден от чичо му А.Т. и е собственост на неговите наследници., както и че имотът е придобит от баща му и чичо му в режим на съпружеска имуществена общност. Счита, че договорът за делба не е породил правни последици, тъй като сумите за уравнение не са платени, а и при сключването на този договор не са участвали всички съсобственици. Счита, че съдът следва да прекрати производството по делото.

            По направеното искане за предоставяне ползването по време на процеса, процесуалния представител на ответника А. е заявила, че искането е недопустимо, че ищцата никога не е ползвала имота и преди делото не е искала осигуряване на такава възможност, както и че делът й в съсобствеността е твърде малък, за да й баде предоставено такова ползване. Твърди, че имота се ползва основно от ответницата Т., а в почивните дни и от ответника А.

            Ответниците Н.А.А., С.А.А. и Н.И.Т. са призовани по реда на чл. 47 от ГПК. Назначеният им от съда особен представител е представил отговор на исковата молба, в която прави искане ищцата да бъде задължена да представи нотариалния акт в оригинал предвид наличието на дописвания в представеното копие. Счита, че не е установена идентичността на лицата, посочени в този нотариален акт и в договора за доброволна делба. Оспорва идентичността на имота, описан в нотариалния акт и този в представената по делото скица.

            Ответницата Х.А.Т. в писмения си отговор счита иска за недопустим и неоснователен. Твърди липса на идентичност между имота по нотариалния акт и по представената скица, неправилно заснемане на постройките в кадастралната карта, че процесния имот е придобит в условията на съпружеска имуществена общност, поради което в обема на наследството на покойния й съпруг не се включват 1/2 идеални части от имота, че уговорените в договора за делба суми не са получени от нея, че с договора за делба на наследство не може да се прехвърли нейната 1/4 идеална част, а този договор не би могъл да бъде договор за делба на недвижим имот, тъй като в него не са участвали всички съсобственици на имота. По искането, заявено по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК твърди, че тя е поддържала имота и е извършвала необходимите ремонти.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства:  На 23.03.1971 г. братята А. А. T. /А. А. Т./ и М. А. Т. /М. А. T. са признати с нотариален акт №***, т.*** от 1971 г., издаден от съдия в РС Разград за собственици двамата по равно на лозе в землището на гр.Разград, м.”Сейряна” с площ 1,5 дка. при граници: П. Р., Т. В., Г. Г. и Й. П.

Към датата на издаване на нотариалния акт М. А. T. е бил в брак с Х. А. T.а. Бракът между двамата е сключен на 25.10.1970 г. В отговор на въпросите, зададени й по реда на чл.176 от ГПК в о.с.з. на 25.11.2015 г.ответницата Т. обяснява, че през 1970 г., когато сключили граждански брак с покойния й съпруг, мястото е било празно, след това си построили вилата. Тогава са й казали, че имота е купен от нейния свекър на двамата му сина. Това се е случило, когато М. T. е бил много малък. По същото време купил и къща в гр.Разград. Бащата на М. T. починал през 1984 г.

М. А. Т./М. А. T. е починал на 13.07.1989 г.  и е оставил за свои законни наследници Х.А.Т., С.М.А. и С. М. А. Между тримата е сключен  договор за доброволна делба на наследствени земи от 30.12.1994 г. с нотариална заверка на подписа на страните, в който е посочено, че извършват доброволна делба на наследството, останало от техния общ наследодател М. А. Т. В този договор е посочено, че С.А. получава ½ идеална част от лозе в землището на гр.Разград, м.”Сейряна”, цялото от 1,5 дка при граници П. Р., Т. В., Г. Г. и Й. П. с пазарна стойост 15 000 лв. и лек автомобил с пазарна стойност 6080 лв., като за уравнение на дяловете същият заплаща на двете съделителки по 5 000 лв.

Към датата на сключване на договора за делба С. М.А. е бил в брак с ищцата М.И.А. /акт за граждански брак № *** от 05.07.1992 г./, който брак е  прекратен с решение по бр.д.№ *** г. на РС Разград, влязло в сила на 10.05.2010 г. След прекратяването на брака между бившите съпрузи е извършена съдебна делба на недвижими и движими вещи с решения по гр.д.№*** г. на РС Разград, като по иска за допускане на делба на недвижимия имот лозе с идентификатор *** съдът е прекратил производството поради недопустимост с аргумента, че същият е съсобствен с трети за процеса лица.

Към настоящия момент имотът е с площ 1273 кв.м. и има идентификатор ***  по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед *** г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес м.”Обзор”, № по предходен план 124256, кв.0. В имота са построени сграда с идентификатор ***.1 със застроена площ 27 кв.м., брой етажи 2, предназначение: вилна сграда – еднофамилна, сграда ***.2 със застроена площ 11 кв.м., брой етажи 1, предназначение вилна сграда – еднофамилна, и сграда ***.3 със застроена площ 83 кв.м., брой етажи 1, предназначение селскостопанска сграда. Като собственици на този имот в кадастъра са посочени А. А. T. и С.М.А., като няма означение на идеалните части на всеки от двамата.

На 02.07.2007 г. е починал А.А.Т.. Същият е оставил като свои законни наследници ответниците Н.И.Т., Н.А.А. и С.А.А..

            Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск за делба е основателен.

            По отношение на имуществените отношения на съпрузите М. А. T. и Х.А.Т. следва да се приложат разпоредбите на СК от 1985 г. предвид текста на пар. 4 оп преходните разпоредби на същия, който предвижда, че правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите  се прилагат и за наличните имущества, придобити преди влизането му в сила от съпрузите по заварените бракове. Това е така, защото бракът на съпрузите Т. е бил заварен – същият е прекратен на 13.07.1989 г. със смъртта на единия съпруг.

            Така разпоредбата на чл.19, ал.1 от СК предвижда, че вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брка в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това, но чие име са придобити. Същевременно ал.3 на същата разпоредба предвижда, че съвместният принос се предполага до доказване на противното.

            В настоящия случай съпруга М.Т. е придобил имота пет месеца след сключването на брака. В нотариалния акт не е посочено изрично, че придобивният способ е давностно владение, но предвид заглавието на нотариалния акт – за право на собственост по обстоятелствена проверка и позоваването в същия на постановление на нотариуса, това очевидно е давностно владение. Съобразявайки изявлението на ответницата Т., че имота е купен от бащата на синовете си, съдът счита, че в случая няма съвместен принос на двамата съпрузи за придобиването на имота, поради което съответната идеална част на М.Т. е станала негова лична собстевност, а не съпружеска имуществена общност.

            Именно с оглед на обстоятелството, че ответницата Т. не е имала принос в придобиването на имота, тя не е заявила претенции при делбата на наследството и като наследствено е поделена ½ от имота. Възражението на ответниците, че имота, предмет на договора за делба не е идентичен с този, посочен в нотариалния акт е неоснователно, тъй като посочените граници в двата акта са напълно идентични.

            Няма законова пречка идеалната част от имота, която е част от наследството на М.Т. да бъде поделена между неговите наследници с договор с нотариална заверка на подписите. Разпоредбата на чл.345 от ГПК се отнася единствено и само за ивзършване на съдебна делба.

            След като въз основа на договора за делба ответника С.А. е заплатил на останалите сънаследници уравнения на дяловете, то за придобитите по този начин 2/6 идеални части /т.е. 1/6 на Х.Т. и 1/6 на С. А./ е възникнала съпружеска имуществена общност, тъй като не бяха представени доказателства за извънбрачен произход на платените за уравнения суми.

            Така след прекратяването на брака ищцата е станала съсобственик на 1/6 от имота. Другите 2/6 са собственост на ответника С. А. /1/6 придобита по наследство и 1/6 след прекратяването на съпружеската имуществена общност/.

            Съответно за другата ½ идеална част, придобита от наследодателя на ответниците Н.Т., Н.А. и С.А. липсват твърдения, респ. доказателства, които да сочат различни квоти от тези, определени съобразно чл.5 и чл.9 от Закона за наследството.

            Не бяха представени доказателства за учредено право на строеж в полза на някой от съсобствениците, респ. за установяване на индивидуална боственост по отношение на някоя от постройките.

            Така процесния недвижим имот към настоящия момент е съсобствен между ищцата М. И. С. и ответниците С.М.А., Н.Т., Н.А. и С.А. при права 1/6 идеална част за ищцата, 2/6 идеални части за ответника с.А.  и по 1/6 идеална част за останалите трима съделители.

            Искът за делба, предявен срещу Х. Г. се явява неоснователен, тъй като същата не е съсобственик на имота, тъй като е отчуждила своята получена по наследство идеална част с договора за доброволна делба. За отхвърлянето на иска не следва да се събира д.т., тъй като същият е предявен по указания на съда с оглед твърденията, изнесени от ответниците по делото и предвид необходимостта в делото за делба да се рашат всички спорове във връзка със съсобствеността.

            По отношение на искането на ищцата за предоставяне на ползването на част от имота при условията на чл.344, ал.2 от ГПК, съдът счита, че следва да се произнесе в началото на втората фаза от делбения процес след като бъде изяснено предназначението и самостоятелността на постройките, възможността да бъдат ползвани отделно, както и цената за ползването на същите.

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ДОПУСКА ДО ДЕЛБА поземлен имот с идентификатор ***  по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед *** г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ 1273 кв.м.с адрес м.”Обзор”, № по предходен план 124256, кв.0. ведно с построените в него сграда с идентификатор ***.1 със застроена площ 27 кв.м., брой етажи 2, предназначение: вилна сграда – еднофамилна, сграда ***.2 със застроена площ 11 кв.м., брой етажи 1, предназначение вилна сграда – еднофамилна, и сграда ***.3 със застроена площ 83 кв.м., брой етажи 1, предназначение селскостопанска сграда при граници имоти с идентификатори ***,  ***,  ***   ***7 между М.И.С., ЕГН ********** ***, С.М.А., ЕГН ********** с адрес *** , Н.И.Т., ЕГН ********** ***, Н.А.А., ЕГН ********** *** и С.А.А., ЕГН ********** *** при права 1/6 идеална част за първата, 2/6 идеални части за втория и по 1/6 идеална част за последните трима съделители.

          ОТХВЪРЛЯ ИСКА за делба, предявен от М.И.С., ЕГН ********** *** срещу Х.А.Т., ЕГТ ********** *** като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

            Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: