гр. Бургас, 31 януари 2022 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на двадесет и шести януари, през
две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА
РАДИКОВА
При секретар С.А., като
разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА
РАДИКОВА АХД № 2656 по описа за 2021
година и за да се произнесе, съобрази:
Производството e по реда на чл. 26, ал.4 от Закона за гарантиране
вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя
(ЗГВРСНР) във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба, подадена
от А.В.И., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Я.К. против
Разпореждане № 4506-40-270/27.10.2021г., издадено от директор на Фонд
„Гарантирани вземания на работниците и служителите", с което на А.В.И. е
отказано изплащане на гарантирано вземане .
Жалбоподателката счита, че
разпореждането е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила- чл.35 и чл.36 от АПК. Поради това иска оспореният акт да бъде отменен,
а преписката върната на административния орган за ново разглеждане. Претендира
присъждане на разноски при хипотезата на чл.38, ал.2 във вр. с чл.36, ал.2 от
ЗА.
В съдебно заседание, не се явява
и не изпраща представител. На 24.01.22г. по делото е постъпила молба, подадена
от пълномощника на жалбоподателкята, с която същият заявява, че поддържа
жалбата и направените с нея, искания.
Ответникът по оспорването –
директор на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите", чрез
процесуалния си представител гл. юрисконсулт Ч., иска жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на възнаграждение за
юрисконсулт. В случай на уважаване на жалбата счита, че адвокатското
възнаграждение за представителство по делото на жалбоподателката следва да бъде
определено към минимума, предвиден с Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена е срещу административен
акт, подлежащ на съдебен контрол, от лице, с доказан правен интерес от
оспорването- адресат на акта, в предвидения от закона срок.
І. ФАКТИТЕ:
На 07.09.2021г. А.В.И. подала до
директора на ТП на НАП гр.Бургас заявление- декларация за отпускане на
гарантирано вземане вх.№ 4502-02-26.
В същото посочила, че е работила
в „Политур 2016“ ЕООД като технически сътрудник през периода 19.09.2019г.-
03.02.2020г., поради което поискала да й бъде отпуснато гарантирано вземане по
Закона за гарантиране вземания на работниците и служителите при несъстоятелност
на работодателя.
Със заявлението представила
справка изх. № 890519-І-ГВРС/29.07.2021г. за размера на начислените, но
неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от
работодателя по КТ и други нормативни актове, издадена от „Политур 2016“ ЕООД,
гр.Созопол, ЕИК *********.
Според справката, за периода на
заемане на длъжността „технически сътрудник“ 19.09.2019г.- 03.02.2020г., на И.
били начислени, но неизплатени брутни трудови възнаграждения, както следва: за
м. септември 2019г.- 206,32лв.; за м. октомври 2019г.- 750,00лв.; за м. ноември
2019г.- 750,00лв.; за м. декември 2019г.- 750,00лв.; за м. януари 2020г.-
750,00лв. За последният месец на осн. чл.224, ал.1 от КТ била начислена, но
неизплатена и сума в размер на 272,73лв.
След подаване на заявлението и въз основа на постъпил сигнал относно извършване на проверка на основание чл. 21, ал. 1 от Закона за
гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на
работодателя /ЗГВРСНР/, чл. 5, ал. 1 от Наредбата за реда и начина за
информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на
гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя /НРНИРСОИГВНР/
старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ гр.Варна извършил проверка по
разходите на държавно обществено осигуряване на „Политур 2016“ ЕООД.
За резултатите от проверката бил
съставен констативен протокол № КВ-5-03-01004085/15.09.2021г.
Според този документ, със
Задължителни предписания ЗД-1-03-00977924/12.08.2021г., връчени на 17.08.2021
г. от „Политур 2016“ ЕООД било поискано
представяне на документи във връзка с извършваната със Заповед №
ЗГ-5-03-00966955/23.07.2021 г. /връчена на 17.08.2021 г./ проверка на основание
чл. 21, ал. 1 от Закон за гарантираните вземания на работниците и служителите
при несъстоятелност на работодателя. На 23.08.2021г. на дружеството била
връчена Заповед за проверка №
ЗГ-5-03-00966955/23.07.2021 г. с променен /до 14.11.2021 г./ срок за извършване
на проверка за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и парични
обезщетения, дължими от работодателя по КТ и други нормативни актове. На 29.07.2021 г. осигурителят „Политур
2016“ ЕООД изготвил справки за размера на начислените, но неизплатени трудови
възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя по Кодекса на
труда и други нормативни актове /Приложение № 1/ към чл. 4, ал. 1 oт
НРНИРСОИГВНР, при нормативно определен срок за изготвяне на справката 21 дни от
вписване на съдебното решение по чл. 6 ЗГВРНР в търговския регистър, който срок
бил спазен.
Със Заявления вх. №
1029-02-17533/11.08.2021 г. и вх. № 1029-02-17534/11.08.2021г., С.Т.Т.- управител
на „Политур 2016“ ЕООД, чрез пълномощника си Г.И.С., представил справки
/Приложение № 1/ към чл. 4, ал, 1 от НРНИРСОИГВНР за 21 лица.
Декларация Приложение № 2 към чл.
5, ал. 2 от Наредба за реда и начина за информиране на работниците и служителите
и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на
работодателя от 23.07.2021 г. била подадена в ТП на НОИ - Бургас вх. №
1004-02-35/29.07.2021 г. от Г.И.С., представляващ „Политур 2016“ ЕООД, ЕИК
*********. Представителят декларирал, че „Политур 2016“ ЕООД е осъществявал
дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността -
14.07.2021г. за времето от 01.07.2019 г. до 31.05.2021 г.
Във връзка със Задължителни
предписания № ЗД-1-03-00977924/12.08.2021г., връчени на 17.08.2021 Г, от
дружеството било поискано представяне на следните документи: за информиране
/обява на подходящо място в предприятието или съобщение с обратна разписка на
всеки работник и служител/ на работниците и служителите за датата на вписване
на съдебното решение по чл. 6 от Закона за гарантираните вземания на
работниците и служителите, при несъстоятелност на работодателя /ЗГВРСНР/ в
търговския регистър и реда за получаване на гарантирани вземания по ЗГВРСНР; удостоверяващи упражняването на дейност
най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно на
свръхзадължеността - копие от данъчната декларация, счетоводни отчети, сключени
търговски сделки, удостоверение от банките за финансова активност; досиета на
работниците и служителите, имащи право на гарантирани вземания и РПВ/фишове/ за
начислените, но неизплатени възнаграждения; удостоверяващи последните плащания
на възнаграждения и обезщетения, оборотни ведомости, аналитичност на сметки:
разходи за персонал, каса, банка.
На 09.09.2021 г. били изпратени
трудовите досиета за 21 лица, съдържащи трудови договори, справки за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ и заповеди за прекратяване на
трудови правоотношения, фишове за начислени, но неизплатени възнаграждения
/разпечатки от програмата за РЗ/ и справка за актуалното състояние на всички
трудови договори.
Не били представени документи за
информиране на работниците и служителите за датата на вписване на съдебното
решение по чл. 6 от Закона за гарантираните вземания на работниците и
служителите при несъстоятелност на работодателя /ЗГВРСНР/ в търговския регистър
и реда за получаване на гарантирани вземания по ЗГВРСНР, документи,
удостоверяващи упражняването на дейност най-малко 12 месеца преди началната
дата на неплатежоспособността, съответно на свръхзадължеността - копие от
данъчната декларация, счетоводни отчети, сключени търговски сделки,
удостоверение от банките за финансова активност, документи удостоверяващи
последните плащания на възнаграждения и обезщетения, оборотни ведомости,
аналитичност на сметки: разходи за персонал, каса, банка.
С констативен протокол №
КВ-5-03-01004085/15.09.2021г. били отчетени и резултатите от извършена
проверка, удостоверена с констативен протокол № КП-5-03-00901703/30.03.2021г. С
последният било установено, че за 2019г. дружеството не е подало ГДД. Според
данни, предоставени от ТД на НАП гр.Варна за обобщени обороти на фискални
устройства, липсвали обороти за период .06.2019г. - .12.2020г.
С констативен протокол №
КВ-5-03-01004085/15.09.2021г. било прието и че „Политур 2016“ ЕООД е
упражнявало търговска дейност през периода 13.06.2016г. - 30.06.2019г, чрез
предоставяне на хотелиерски услуги в нает обект от „Синчец ММ“ ЕООД, ЕИК
*********, представляващо хотелски комплекс „Дана палас“ в к.к. Златни пясъци“.
Доказателсва за сочения факт по делото не са представени.
Съдът отбелязва, че констатациите
в протокол № КП-5-03-00901703/30.03.2021г. са базирани на справка, получена от
ТД на НАП гр.Варна и липсата на представени от осигурителя счетоводни и банкови
документи.
Въз основа на посочените факти и
поради липса на документи контролният орган на ТП на НОИ, съставил констативен
протокол № КВ-5-03-01004085/15.09.2021г. преценил, че не може да се установи
правото на гарантирани вземания на лица, работили в „Политур 2016“ ЕООД,
съгласно чл. 4 от Закон за гарантираните вземания на работниците и служителите
при несъстоятелност на работодателя.
Като взел предвид констатациите в
двата посочени протокола директорът на Фонд „Гарантирани вземания на
работниците и служителите" издал оспорения акт, с който отказал на
жалбоподателката изплащане на гарантирано вземане.
Приел, че с решение
№53/13.07.2021г. на Окръжен съд гр. Бургас било открито производство по
несъстоятелност на „Политур 2016“ ЕООД, гр.Созопол, ЕИК *********. Решението
било вписано на 14.07.2021г. При това положение 36 месечния период, за който се
гарантират начислените, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични
обезщетения е от 1.07.2018г. до 30.06.2021г.вкл.
Посочил, че на жалбоподателката
били начислени и неизплатени трудови възнаграждения за периода 19.09.2019г.-
31.01.2020г., но не можело да бъде удостоверена по безспорен начин извършвана
от дружеството дейност след 01.07.2019г. Затова и липсвало правно основание за
изплащане на гарантирано вземане.
Като доказателства по делото са
представени извлечения от регистъра на осгурените лица и регистъра за трудовите
договори, информацията от които потвърждава фактите, указани в подаденото от
жалбоподателката заявление- декларация за трудовия и осигурителния й статус.
Представени са и документи,
подадени от „Политур 2016“ ЕООД по т.д. № 200/2021г. по опис на Окръжен съд гр.
Бургас- молба за откриване на проивзодство по несъстоятелност, в която се сочи,
че дейността на дружеството е била фактически прекратена през 2020г.; баланс на
дружеството към 31.12.2020г.; отчет за приходите и разходите за 2020г.;
документи, удостоверяващи задължения на дружеството към НАП и към работници и
служители (за периода .07.2019г.- 01.2020г.); заключение на счетоводна
експертиза, при извършването на която вещото лице е взело предвид и движенията
на парични средства от 2019г.- 12.06.2021г.
ІІ. ПРАВОТО:
Оспореният акт е издаден от
компетентен орган по см. на чл. 26, ал. 3 ЗГВРСНР. Спазена е предвидената от
закона форма. В оспорения акт са посочени фактическите и правни основания за
издаването му.
Съдът намира, възраженията за
процесуална незаконосъобразност за основателни, тъй като не са изяснени и
доказани всички факти, въз основа на които да е възможно да се направи
законосъобразна преценка за липсата на предпоставките за изплащане на
гарантирано вземане.
Гарантираните вземания по ЗГВРСНР
се отпускат въз основа на заявление-декларация по образец, подадена от
работника или служителя до териториалното поделение на Националния осигурителен
институт по седалището на работодателя в тримесечен срок от датата на вписване
на решението по чл. 6 или от датата на информиране на работниците и служителите
от българския работодател за обстоятелството, че е открито производство по
несъстоятелност по реда на законодателството на другата държава – чл. 25
ЗГВРСНР.
Съгласно чл. 3 ЗГВРСНР,
гарантирани вземания на работниците и служителите са начислени и неизплатени
трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори,
както и парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен
акт.
Разпоредбата на чл. 4, ал. 1
ЗГВРСНР определя лицата, които имат право на гарантирани вземания по ЗГВРСНР -
работници и служители, които са или са били в трудово правоотношение с
работодателя по чл. 2, а втората алинея на чл. 4 ЗГВРСНР въвежда условие за
ползване на правото на гарантирани вземания права по този закон - работодателят
да е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на
неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението по
чл. 6.
ЗГВРС е приложим за всички
физически и юридически лица, които наемат лица по трудово правоотношение и
спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност по реда на
Търговския закон или по реда на специални закони – чл. 2 ЗГВРСНР.
Правото на гарантирани вземания
за работниците и служителите по чл. 4, ал. 1, според разпоредбата на чл. 6
ЗГВРСНР, възниква от датата на вписване в търговския регистър на съдебното
решение за: 1. откриване на производство по несъстоятелност; 2. откриване на
производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност; 3.
откриване на производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване
дейността на предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране
на производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на
разноските по производството.
На основание чл. 29 ЗГВРСНР е
приета Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и
за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на
работодателя.
Нормата на чл. 3, ал. 1 от
Наредбата регламентира задължение работодателят да информира работниците и
служителите си за датата на вписването в търговския регистър на съдебното
решение по чл. 6 ЗГВРСНР (във връзка с откритото производство по
несъстоятелността) и за реда за получаване на гарантираните вземания по ЗГВРСНР
и то в 14-дневен срок от вписване на съдебното решение по чл. 6 ЗГВРСНР в
търговския регистър. В случаите, в които трудовото правоотношение на работника
или служителят е прекратено през месеца на вписване в търговския регистър на
решението по чл. 6 от закона или през последните 36 предходни календарни
месеца, информирането се извършва чрез изпращане на съобщение с обратна
разписка на всеки работник и служител – чл. 3, ал. 2 от Наредбата.
Следващата разпоредба от
Наредбата – чл. 4, задължава работодателя да изготви за всяко правоимащо лице
справка по образец съгласно приложение № 1, в срок от 21 дни от вписване на
съдебното решение по чл. 6 ЗГВРСНР в ТР. Изисква се справката да се изготви в 3
екземпляра - за лицето, за ТП на НОИ и за работодателя, като екземплярът за правоимащия
работник или служител се връчва лично или се изпраща чрез лицензиран пощенски
оператор с обратна разписка. Наредбата предвижда и извършване на проверка от
страна на контролните органи на НОИ, по реда на Инструкция № 1 от 3 април 2015
г., както и възможност работниците и служителите да оспорят данните в справката
по чл. 4, като подадат възражение.
Част от изложените до тук
предпоставки за възникване на правото за изплащане на гарантирано вземане,
досежно наличието на вписано в търговския регистър решение за откриване на
производство по несъстоятелност, наличие на трудов договор, начислено и
неизплатено трудово възнаграждение и подадено заявление в срока по чл.25 от ЗГВРСН,
са доказани като издателят на оспорения акт приема за недоказана тази по чл. 4,
ал.2 от ЗГВРСНР.
По делото няма спор, че с решение
№53/13.07.2021г. на Окръжен съд гр. Бургас, постановено по т.д. № 200/2021г. по
отношение на „Политур 2016“ ЕООД,
гр.Созопол, ЕИК ********* е открито производство по несъстоятелност, което
решение е вписано в Търговския регистър 14.07.2021г.
Въпреки липсата на информация за
уведомяване на работниците и служителите за посочения факт, в предвидения от
наредбата срок дружеството е изготвило и представило справка по образец за
всеки един от работниците, вкл. и за жалбоподателката А.И..
Доказано е и че същата, по силата
сключен и регистриран трудов договор, е заемала в „Политур 2016“ ЕООД
длъжността „технически сътрудник“ за периода 19.09.2019г.- 03.02.2020г., за
който период и е начислено, но неизплатено трудово възнаграждение, както и че е
подала заявление- декларация в тримесечен срок от вписване на решението за
откриване на производство по несъстоятелност в Търговския регистър.
Доказано е, че дружеството е
подало декларация Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от Наредба за реда и начина
за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на
гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя, с която е
декларирано, че „Политур 2016“ ЕООД е осъществявало дейност най-малко 12 месеца
преди началната дата на неплатежоспособността - 14.07.2021г., за времето от
01.07.2019 г. до 31.05.2021 г.
Както вече бе посочено,
административният орган приема за недоказана предпоставката по ал.2 на чл.4 от ЗГВРСНР.
Според тази разпоредба, лицата по ал. 1 могат да ползват права по този закон, при условие че
работодателят е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата
на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението по
чл. 6.
Извода за липсата на
доказателства за осъществяване на дейност най-малко 12 месеца преди началната
дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в
решението по чл. 6, е направен въз основа на констатациите в констативни протоколи №КВ-5-03-01004085/15.09.2021г.
и № КП-5-03-00901703/30.03.2021г., като същите са базирани единствено върху
факта на непредставяне от „Политур 2016“ ЕООД на изискани документи. Изключение
прави само констатацията за липса на подадена ГДД за 2019г. и за липсващи
обороти за период .06.2019г. - .12.2020г.,
която информация е предоставена от ТД на НАП гр.Варна.
Същевременно индикация за
извършване на търговска дейност за периода .06.2019г. - .12.2020г. се съдържа в
документите, представени пред Окръжен съд гр.Бургас в хода на производството по
несъстоятелност и подадената декларация по приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от Наредбата
за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и
изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя.
Отделно от това, липсата на подадена ГДД за 2019г. и на обороти за период .06.2019г.
- .12.2020г., не предпоставя автоматичен извод за липса на извършвана търговска
дейност. Възможно е дружеството да не е извършвало дейност по непосредствено предоставяне
на хотелиерска услуга на конкретни лица, така че да реализира оборот чрез
регистрираните фискални устройства, но да не е преставало да търси възможности
за това, чрез водене на преговори с евентуални контрагенти или сключване на
търговски сделки за предоставяне на хотелиерски услуги.
Извод за липса на извършвана
дейност не може да се гради и само върху обстоятелството, че дружеството не е
представило изисканите от него документи.
Издателят на оспорения акт е следвало да положи необходимите усилия за
изясняване на релевантните за спора обстоятелства, каквото задължение има по
силата на чл. 35 и чл. 36 от АПК, но не
го е сторил.
От съответното поделение на НАП
биха могли да бъдат изискани всички, подавани от дружеството документи през
процесния период, касаещи дейността му, с изключение на съдържащите данъчна и осигурителна
информация или и такава, получена по реда на чл.74, ал.2, т.1 от ДОПК. Не
съществува пречка и за допускане в хода на административното производство на
съдебно икономическа експертиза.
Нещо повече, законодателят е
предвидил изрична възможност за спиране на производството- чл. 26, ал. 2, т.1
от ЗГВРСНР, когато са налице доказателства, които могат да доведат до издаване
на разпореждане за отказ.
В случая без съмнение са били
налице такива данни- получена информация за липса на подадена ГДД за 2019г. и
на реализирани обороти за период .06.2019г. - .12.2020г., тези данни обаче
предпоставят необходимост от събиране и на други доказателства.
Вместо да извърши предвиденото от
закона процесуално действие и да спре производството за събиране на достатъчно
доказателства, въз основа на които да е възможно да се направи обоснован извод
дали през процесния период дружеството е извършвало дейност, административният
орган е постановил отказ в нарушение на разпоредбите на чл.35 и 36 от АПК.
Отделно от това оспореният акт не
е съответен и на целта на закона- закрила на работниците и служителите в случай
на неплатежоспособност на работодателя, за да им се осигури минимално ниво на
защита, в частност за да се гарантира изплащането на дължимите им вземания.
Оспорваният акт не е съобразен и със социалната цел на Директива 2008/94/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година относно закрилата
на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния
работодател.
Предвид изложеното съдът намира,
че Разпореждане № 4506-40-270/27.10.2021г., издадено от директор на Фонд
„Гарантирани вземания на работниците и служителите" следва да бъде
отменено, а преписката върната на административния орган за прилагане на закона
съобразно дадените с това решение, указания за тълкуването и прилагането му.
Предвид изхода на спора и с оглед
изрично направеното искане, и представените доказателства, съдът намира, че са
налице предпоставките по чл. 38, ал. 2 от ЗА и на адвоката, оказал безплатна
правна помощ на жалбоподателката в настоящото производство, следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размера, определен в наредбата по чл. 36,
ал. 2 от ЗА така, както е поискано. На основание чл. 8, ал. 3 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения Агенция по вписванията
следва да бъде осъдена да заплати на адв. Я.Д.К. ***, сумата от 500.00
(петстотин) лева – минимален размер адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес.
Поради изложеното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Бургас, ІV-ти състав,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Разпореждане №
4506-40-270/27.10.2021г., издадено от директор на Фонд „Гарантирани вземания на
работниците и служителите", с което на А.В.И. е отказано изплащане на
гарантирано вземане .
ИЗПРАЩА административната преписка на
Директор на Фонд „ГВРС“ - София за постановяване на административен акт по
заявление с вх. № 4502-02-26/07.09.2021 г., подадено от А.В.И., съобразно дадените в мотивите на
настоящото съдебно решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт
да заплати на адв. Я.Д.К. *** сума в размер на 500лв.,
представляваща възнаграждение за адвокат.
Решението може да бъде обжалвано
с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: