№ 1531
гр. Пловдив, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
МИРЕЛА Г. ЧИПОВА
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20225300502836 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .
Образувано по въззивна жалба на И. Д. И., ЕГН **********, подадена
чрез пълномощника й адв.Б. П., против Решение № 260068/27.09.2022 г.
постановено по гр. д. № 1786/2020 г. по описа на РС-Асеновград, с което са
отхвърлени предявените от въззивницата против Средно училище „Свети
Княз Борис І“ ,гр. Асеновград , ул. „Захари Стоянов“ № 7, представлявано от
директора П.Ш., обективно съединени искове по чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 във
вр. с чл.225,ал.1 от КТ – за признаване за незаконно и отмяна на уволнението
извършено със Заповед на работодателя № 71/08.10.2020г. ; за
възстановяване на заемана преди уволнението длъжност „***“ и за
присъждане на обезщетение за оставане без работа в следствие на
уволнението за периода 09.10.2020г. до 09.04.2021г. в размер на 8946 лева.
Според изложеното в жалбата, решението е неправилно и
незаконосъобразно, а искането към въззивния съд е за неговата отмяна и
уважаване на исковите претенции с присъждане на направените по делото
разноски. В жалбата се твърди, че след като работодателят е отменил своята
предходна заповед №509/14.09.2020г. за прекратяване на трудовото
правоотношение , за ищцата и на основание чл. 344, ал. 2 от КТ във вр. с чл.
345 от КТ е възникнало правото за нейното възстановяване на работа в
двуседмичен срок, който е изтекъл на 13.10.2020 г. Преди да започне да тече
този срок , от работодателя са предприети действия по искане на разрешение
от Дирекция“Инспекция по труда“ за освобождаване от работа на ищцата,
като й е връчено предизвестие с изх. № 61/02.10.2020 г., а на 08.10.2020 г. и
1
Заповед № 71 от 08.102020г. за прекратяване на трудовото правоотношение,
законосъобразността, на която е оспорена в настоящето производство. Твърди
се в жалбата , че от работодателя е предприето едно последващо уволнение
на служителя в срока за възстановяване на работа, което според ищцата е
незаконно. Жалбоподателката поддържа, че тези свои оплаквания е
релевирала в изрична молба до съда за с.з. на 15.08.2022г., които не са били
коментирани по никакъв начин в решението на първоинстанционния съд.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемото Средно училище „Свети Княз Борис І“ ,гр Асеновград , чрез
пълномощника по делото адв. П. Щ., с който се взема становище за нейната
неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното
решение с присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК; изхождат
от легитимирано лице; касае неблагоприятното за него първоинстанционно
решение, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява
допустима.
От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в
тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.269 и сл. ГПК относно
правомощията на въззивната инстанция, Пловдивският окръжен съд прие
следното:
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени
искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ вр.чл. 225,
ал. 1 от КТ,предявени от И. Д. И., ЕГН ********** против Средно училище
„Свети Княз Борис І“ ,гр. Асеновград.
В исковата молба са изложени съображения, че ищцата е работила при
ответника на длъжност „***“, педагогически специалист. На 14.07.2020г. й е
връчено предизвестие от страна на работодателя, че след изтичане на
уговорения срок от два месеца по КТД трудовото й правоотношение ще бъде
прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ, или считано от 15.09.2020г.
ищцата е освободена и не се е явявала на работа. На 29.09.2020г. от
работодателя и била връчена Заповед № 508/14.09.2020г. за прекратяване на
трудовото правоотношение , а веднага след това й Заповед №
509/14.09.2020г., с която същата се отменя. Ищцата твърди, че издадената от
работодателя Заповед № 508/14.09.2020г. за прекратяване на трудовото
правоотношение има само констативно действие , а трудовото
правоотношение между страните е прекратено с изтичането на срока на
отправеното от работодателя предизвестие. Ищцата сочи, че на 05.10. 2020г.
й било връчено от работодателя ново 2-месечно предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение , а на 08.10.2020г. й била
връчена й заповед № 71/ 08.10. 2020 г., за прекратяване на трудовото
правоотношение, считано от 09.10.2020 г поради съкращаване на щата
Ищцата счита , че последно издадената заповед от работодателя е
незаконосъобразна, защото с нея се прекратява трудово правоотношение,
което вече е прекратено, считано от 15 септември 2020г. съгласно
отправеното от работодателя писмено предизвестие с изх. № 318/ 14.07 2020
г. Т.е. с процесната заповед се прекратява трудово правоотношение, което
вече не съществува.
2
Въз основа на така изложените съображения ищцата е отправила искане
до съда да постанови решение, с което да отмени извършеното със заповед
№ 71/08.10.2020г. уволнение, да бъде възстановена на заеманата преди
уволнението длъжност „***“ и да бъде осъден работодателя да й заплати
обезщетение за времето, през което е останала без работа поради
незаконното уволнение, за периода от 09.10.2020г. до 09.04.2021г. в размер
на 8946 лв.
Ответникът оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли
като неоснователни. Твърди,че уволнението на ищцата е законно и е въвел
евентуално възражение за прихващане с изплатеното на работника
обезщетение по чл. 220 ал.1 КТ в размер на 2983,80 лв.
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
Страните по делото не спорят, а и от приетите по делото
писмени доказателства е документално установено, че от 1991г. ищцата е
работила по трудов договор в ответното училище на последно заеманата
длъжност „***“.На 14.07.2020г. на ищцата е връчено писмено предизвестие,
изходящо от директора на ответното училище, с което й е отправено
двумесечно предизвестие за прекратяване на трудовия договор на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ-поради съкращаване на щата. На 29.09.2020г. на
ищцата са връчени Заповед №508/14.09.2020г., с която работодателят е
прекратил трудовото правоотношение между страните, считано от
15.09.2020г. на основание чл.328,ал.1,т.2 от КТ-поради съкращаване на щата
и Заповед №509/14.09.2020г., с която работодателят на основание чл.344,ал.2
от КТ е отменил предходната своя заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение.
На 05.10.2020г. на ищцата е връчено ново писмено предизвестие,
изходящо от директора на ответното училище, с което й е отправено
двумесечно предизвестие за прекратяване на трудовия договор на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ-поради съкращаване на щата, а със оспорената в
настоящето производство Заповед № 71/08.10.2020г., връчена на ищцата на
същата дата, работодателят е прекратил трудовото правоотношение на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ-поради съкращаване на щата.
От приложеното към настоящето дело гр.д.№1720/2020г. по описа на
РС-Асеновград е установено също, че ищцата е оспорила по съдебен ред, с
подадената на 07.10.2020г. искова молба, уволнението й извършено със
Заповед на работодателя № 508/14.09.2020г ., като е претендирала да бъде
възстановена от съда на заеманата преди уволнението длъжност и
присъждане на обезщетение за оставане без работа в следствие на
уволнението за периода 15.09.2020г до 15.03.2021г. в размер на 8946 лева.
Първоинстанционният съд е уважил предявените от ищцата искови
претенции с постановеното на 24.03.2021г. решение №26033, което по реда на
инстанционния контрол е обезсилено от ОС-Пловдив с решение
№418/15.10.2021г. постановено по в.гр.д.№1626/2021г., недопуснато до
касационно обжалване с определение №470/08.06.2020г. по гр.д.№153/2022г.
по описа на ВКС, IV гр.отд. За да обезсили първоинстанционното решение и
да прекрати производството по делото, въззивният съд е приел , че за ищцата
не съществува правен интерес от воденето на иск за отмяна на заповедта за
3
уволнение № 508/14.09.2020г. и възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност , защото трудовото й правоотношение с ответното
училище не е било прекратявано, тъй като преди да настъпи събитието-
изтичане на срока на предизвестието, заповедта за уволнение е била отменена
от самия работодател, а това е в неговите правомощия и за това обстоятелство
не се изисква съгласието на ищеца. Волеизявлението на работодателя е
достигнало до знанието на работника и същият е останал на работа, поради
което за него липсва правен интерес от воденето на иск за незаконно
уволнение,като освен това завеждането на исковата молба е станало на
07.10.2020г.,а отмяната на заповедта за уволнение е с дата 29.09.2020г. или
същата предхожда исковата молба.
С оглед на така събраните по делото доказателства с обжалваното
решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове като
неоснователни, по съображения, че ищцата е оспорила процесната Заповед
за уволнение № 71 от 08.10.2020г. с твърдения, че от работодателя се
прекратява трудово правоотношение, което вече е било прекратено. Приел
е,че въз основа на събраните и не оспорени от страните писмени
доказателства, по делото е установено, че към датата на издаване на
оспорената заповед - 08.10.2020г., трудовото правоотношение между страните
не е било прекратено, поради отмяната му от работодателя.Така поради
липса на незаконно уволнение, за неоснователни е приел и обусловените
искове за възстановяване ищцата на заеманата преди уволнението длъжност
и за заплащане на обезщетение по чл.225,ал.1 от КТ.
Така изложените съображения се споделят и от настоящия състав на
съда.
С исковата молба ищцата е изложила единствен довод, че уволнението
й извършено със Заповед на работодателя № 71/ 08.10. 2020 г. е незаконно,
тъй като към тази дата трудовото правоотношение между страните е било
вече прекратено на 14.09.2020г. с изтичането на срока на отправеното от
работодателя на 14.07.2020г. предизвестие и не може да се прекратява
трудово правоотношение, което вече не съществува.
Тези доводи не се споделят и от настоящия състав на съда, тъй като по
делото е безспорно установено, че трудовото правоотношение между
страните не е било прекратено както твърди ищцата на 14.09.2020г. с
изтичането на срока на отправеното й от работодателя на 14.07.2020г.
предизвестие, респективно с издадената от работодателя Заповед №
508/14.09.2020г., тъй като преди да настъпи събитието-изтичане на срока на
предизвестието,заповедта за уволнение е била отменена от самия
работодател,за което не се изисква съгласието на служителя.
Други доводи за незаконност на уволнението ищцата не е въвела в
исковата си молба.
Съгласно формираната трайна съдебна практика в решението си по иск
с правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ съдът се произнася само по
въведените от ищеца доводи за незаконност на уволнението. С предявения
иск за признаване на уволнението за незаконно ищецът отрича
потестативното право на работодателя да прекрати трудовото
правоотношение, поради което той трябва да посочи всички факти, които
4
опорочават, отлагат или погасяват оспорваното право на работодателя, а
ответникът- всички факти, които пораждат това право или имат значение за
надлежното му упражняване. Съдът не може да основе решението си на
факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно
право, но не са посочени от ищеца в исковата молба /в този смисъл Решение
№ 64 от 22.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1414/2018 г., III г. о.; Решение № 258
от 01.07.2015 г. по гр.д. № 909/2015 г., ІV г.о.; Решение № 555 от 09.02.2012 г.
по гр.д. № 1224/2010 г., ІV г.о; Решение № 665 от 01.11.2010 г. по гр.д. №
242/2009 г., ІV г.о.; решение № 149 от 13.06.2012 г. по гр.д. № 475/2011 г., ІV
г.о.; решение № 290 от 11.07.2012 г. по гр.д. № 882/2011 г. ІV г.о.; решение №
459 от 27.10.2011 г. по гр.д. № 1532/2010 г. ІV г.о. ВКС и др. /.
По изложените съображения извън пределите на въззивния контрол
следва да останат твърденията, изложени във въззивната жалба, а именно, че
след като работодателят е отменил своята предходна заповед
№509/14.09.2020г. за прекратяване на трудовото правоотношение , за ищцата
и на основание чл. 344 ал. 2 от КТ във вр. с чл. 345 от КТ е възникнало
правото за нейното възстановяване на работа в двуседмичен срок, изтекъл
на 13.10.2020 г. Тъй като оспорената Заповед №71/08.10.2020г. за
прекратяване на трудовото правоотношение е издадена от работодателя в
срока по чл.345 от КТ, то уволнението й е незаконно.
Такива възражения за незаконосъобразност на обжалваната заповед,
респ. срещу незаконното уволнение, не са били изложени от ищцата в
исковата й молба, поради което и не следва да бъдат разглеждани от съда,
тъй като са несвоевременно наведени от ищцата.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице
основания за отмяна на обжалваната заповед. При нейното издаване не са
допуснати нарушения на законово определени изисквания, посочени от
ищцата.
По изложените съображения предявеният от ищцата иск с правно
основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ - за признаване на уволнението за незаконно
и неговата отмяна, както и обусловените искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ - за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, са
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Предвид съвпадането на направените изводи с тези на
първоинстанционния съд, решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на правния спор жалбоподателката следва да бъде
осъдена да заплати на въззиваемата страна направените по делото разноски в
размер от 600 лева- за заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260068/27.09.2022 г. постановено по гр.
д. № 1786/2020 г. по описа на РС-Асеновград, IV гр. с-в.
ОСЪЖДА И. Д. И., ЕГН **********, да заплати на Средно училище
5
„Свети Княз Борис І“ ,гр. Асеновград ,ул. „Захари Стоянов“ № 7,
представлявано от директора П.Ш., сумата от 600 лева - разноски по делото
за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6