Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 321 01.03.2021 г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, първи състав, в открито
заседание на първи март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: И.Г.
като разгледа докладваното от съдия Д.Гальов адм. дело
№ 502 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с
чл.111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по жалба на И.М.С., изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в ЗО „Дебелт“ на Затвора-Бургас, против Заповед № 56/19.02.2021г.
на Началника на сектор ЗО „Дебелт“ на Затвора гр.Бургас, с която му е наложено
дисциплинарно наказание „изолиране в
наказателна килия за срок от 3 /три/ денонощия”. Жалбоподателят изразява
становище за незаконосъобразност на обжалваната заповед, като твърди, че не е
извършил нарушението, а дадените срещу него обяснения са неверни. Заявява, че
страда и от белодробно заболяване, за което обаче началникът на общежитието не
знаел. В съдебно заседание се явява лично и поддържа жалбата. Не ангажира други
доказателства освен приложените по преписката.
Ответника – Началник
на сектор ЗО „Дебелт“ на Затвора гр.Бургас, представя административната
преписка. Оспорва жалбата, като неоснователна и моли заповедта да бъде потвърдена.
По отношение на заявеното от жалбоподателя, че имал заболяване на белите
дробове, за което не са представени доказателства от жалбоподателя, сочи, че
преди евентуално да бъде изпълнено дисциплинарното наказание, лицето се
преглежда от медицинско лице и ако здравословното му състояние не позволява то
да се изпълни към момента има процедура по отлагане на изпълнението, за срок до
3 месеца. Заявява, че и към настоящият момент наказанието не е изпълнено.
Административен
съд - Бургас, като взе предвид изложените от страните доводи и становища,
съобрази приетите по делото доказателства и въз основа разпоредбите на закона,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока за оспорване на заповедта,
визиран в самия административен акт /предпоследен абзац на заповедта/.
Въпреки липсата на изрично отбелязване за датата на получаване на заповедта,
тъй като същата е издадена на 19.02.2021г., а жалбата е входирана в съда на
26.02.2021г., обективно не би могъл да е изтекъл определеният в заповедта
7-дневен срок за обжалване /доколкото самият орган е определил такъв срок и
именно той е меродавен при отчитане срочността на оспорването/. Изхожда от
надлежна страна – адресат на заповедта, която има правен интерес от оспорването
по смисъла на чл.147, ал.1 АПК, срещу индивидуален административен акт, който засягаща
права и интереси на оспорващия. Жалбата съдържа необходимите реквизити и форма,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА,
поради следното:
Процесната заповед е издадена от началник на сектор ЗО
„Дебелт“ на Затвора гр.Бургас за това, че на 12.02.2021г., в 22.30 часа, като
постови на пост № 12 младши инспектор Д. чул викове и удряне по врата на спално
помещение в салона на 6-та група. След извършване на проверка е установено, че
в спално помещение № 309 е имало физическа саморазправа между лишените от
свобода И.С. /жалбоподателя/ и Я.Т. След пристигане на място на дежурния
надзирател и отваряне на спалното помещение се констатирало, че лишеният от
свобода С. е с „кръвонасядания в областта на лявото око“, а лишеният от свобода
Я.Т.- с „охлузвания в областта на гръдния кош“. Преведен е разговор с
присъствалите в съответното помещение и са снети техните писмени сведения,
приложени и по преписката. От анализа на приобщените по делото писмени
доказателства се установява, че жалбоподателя С. се е качил в леглото на другия
лишен от свобода- Я.Т., като предложил „да спят заедно“. След кратка разправия,
лишеният от свобода Тодоров изгонил от леглото си жалбоподателя, но същият
отказал да си тръгне и ударил съкилийника си в областта на гърдите. Фактът, че
първият удар е нанесен от жалбоподателя С. се потвърждава от приетите по делото
писмени доказателства, а именно писмените сведения на Ж.Д. и Б.Й., които са
приложени по преписката и са годни доказателства в процеса. Същите
кореспондират на заявеното и от лишения от свобода Янко Тодоров, че именно
жалбоподателят е предизвикал физическата саморазправа, като първи ударил
Тодоров, а след това е бил ударен в областта на лявото око.
В този смисъл са и изготвените две докладни записки на
служителите, придобили преки впечатления от случая непосредствено след
инцидента в спалното помещение. В този смисъл, писмените доказателства
еднопосочно установяват констатираното нарушение, извършено от жалбоподателя,
изразяващо се в извършване на физическа саморазправа. Независимо, че в
обясненията си той отрича да е извършил проявата останалите съвкупни
доказателства установяват този факт. Всъщност, от заявеното от страна на
жалбоподателя и от материалите по делото е видно, че не се спори относно факта,
че самият жалбоподател също е бил ударен и е бил обект на физическа
саморазправа от страна на лишения от свобода Я.Т.. Спорно е само
обстоятелството кой е предизвикал инцидента, но при така ангажираните в процеса
писмени доказателства се установява с категоричност, че случаят е бил
провокиран от поведението на жалбоподателя С.. Дори да се приеме неговата теза,
т.е. че другият лишен от свобода му е нанесъл удар първи, той е бил предизвикан
от поведението на жалбоподателя, който се е качил в леглото на л. св. Тодоров и
по този начин е бил първопричината за възникване на инцидента.
На 19.02.2021г. лишеният от свобода бил изслушан от
началника на общежитието във връзка с констатираното дисциплинарно нарушение,
за което бил съставен протокол, подписан от жалбоподателя.
На същата дата – 19.02.2021г. е издадена обжалваната
заповед на Началника на сектор ЗО „Дебелт“ на Затвора гр.Бургас, с която на жалбоподателя
е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 3
денонощия” на основание чл.101, т.7, вр. чл.100, ал.2, т.7 и чл.102, ал.2 от ЗИНЗС, за извършено нарушение на чл.97, т.4, вр. с чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС.
Недоволен от наложеното му дисциплинарно наказание С. го
обжалва пред Административен съд - Бургас.
Съгласно разпоредбата на чл.100, ал.1 от ЗИНЗС
дисциплинарно нарушение е деяние – действие или бездействие, извършено виновно
от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешния ред, уврежда се
имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към
служители или лишени от свобода.
Според чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС за дисциплинарно
нарушение се смята и физическата саморазправа с лишени от свобода или
служители, както и закана за такава.
От съвкупната преценка на доказателствата по делото се
установява, че при провеждане на дисциплинарното производство и издаването на
оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила от страна на дисциплинарно-наказващия орган, които да са довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Съдът намира, че приетата от административния орган
фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства,
събрани в процеса на извършената проверка, като споделя напълно направените въз
основа на нея правни изводи.
По същество на спора, съдът намира фактът на
извършеното нарушение и неговото авторство за доказани по категоричен начин от приетите
по делото писмени доказателства, които макар и да са оспорени от жалбоподателя,
не са налице други доказателства, които да опровергават истинността на така
установените факти. Нещо повече, писмените сведения на другите две лица, които
не са участвали във физическата саморазправа между С. и Тодоров също
установяват извършеното от жалбоподателя нарушение. Тези лица, както и самите
служители на общежитието не са заинтересовани от изхода на делото и липсва
причина, поради която заявеното от тях да не се кредитира с доверие. В този
смисъл, извършването на дисциплинарното нарушение от жалбоподателя се устонови
с категоричност, а неговото оспорване не е подкрепено с доказателства.
Колкото до заявеното от оспорващата страна относно
неговото здравословно състояние, както и жалбоподателят заяви, началникът на
общежитието не е запознат със здравословния му проблем, ана този етап изпълнението на наказанието не
е започнало. При така заявеното от ответника, че преди изпълнение на
дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ наказаното лице се
преглежда и при наличие на здравословни причини изпълнението може да се отложи,
доколкото към настоящият момент страните не са ангажирали в производството
подобни доказателства, наличието на такива причини за отлагане на наказанието
за упоменатия в закона срок не може да се обсъжда е е последващ въпрос, който
следва да се прецени след евентуално влизане на заповедта в законна сила.
Настоящият съдебен състав намира, че в издадената
заповед за налагане на дисциплинарно наказание е налице съответствие между
описаната фактическа обстановка и посочените за нарушени правни норми, тъй като
жалбоподателят не само не е спазил забраната на закона да не извършва физическа
саморазправа и осъществил такава с друг затворник. Видът и размерът на
наложеното дисциплинарно наказание съответстват на характера и тежестта на
извършеното нарушение. Спазен е и принципа на съразмерност, до колкото не е
спорно по делото, че и другото лице участващо в саморазправата е наказано с
отделна заповед.
С оглед изложеното съдът счита, че обжалваната заповед
е издадена от компетентен орган, с оглед предоставените правомощия на началника
на общежитието, съгласно чл.104, ал.2 от ЗИНЗС /за срок до 5 денонощия/, при
спазване на административно-производствените правила и в съответствие с
материалните разпоредби и целта на закона, поради което е законосъобразна и
следва да бъде потвърдена.
Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати
дължимата за производството държавна такса по сметка на съда в размер на 10.00
(десет) лева.
Ответникът по оспорването не претендира разноски и
съдът не дължи присъждането им.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.111, ал.5 и ал.6,
т.1 от ЗИНЗС, Административен съд - Бургас, първи състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Заповед № 56 от 19.02.2021г. на Началника на сектор ЗО
„Дебелт“ на Затвора гр.Бургас, с която на лишеният от свобода И.М.С. е наложено
дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 3 денонощия”.
ОСЪЖДА И.М.С., ЕГН **********, да заплати на Административен
съд - Бургас, адрес гр. Бургас, ул.Александровска № 101, сумата от 10.00
(десет) лева, представляваща държавна такса за образуване на настоящото дело.
Решението съд подлежи на касационно оспорване в
14-дневен срок от днес по реда на глава Дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен състав на Административен съд
- Бургас.
СЪДИЯ: