№ 203
гр. С., 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Янко В. Чавеев
при участието на секретаря Дарина Ив. Николова
като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Гражданско дело №
20251870100625 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от С. Р. М., действаща
като майка и законен представител на малолетния Н. Ю. Т. и от непълнолетния А. Ю.
Т., действащ лично и със съгласието на майка си С. Р. М., както са изпълнени
указанията на съда, дадени с разпореждане от 11.6.2025 г., с която срещу Ю. А. Т. са
предявени искове за изменение на издръжката, която ответникът е осъден да заплаща
на всяко от децата, чрез нейното увеличаване от 250 лв. месечно на 350 лв. месечно за
всяко дете, считано от предявяване на иска до настъпване на основание за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска по издръжката в увеличения й размер до окончателното й изплащане.
Твърди се в исковата молба, че А. Ю. Т. и Н. Ю. Т. са деца на ответника, родени
от съжителството му със С. Р. М.. С решение от 21.11.2022 г. на РС – И. по гр. д. №
258/2022 г. по описа на същия съд упражняването на родителските права по отношение
на децата било предоставено на тяхната майка и местоживеенето им било определено
при нея, а на бащата бил определен режим на лични отношения с децата и той бил
осъден да заплаща издръжка на всяко от тях в размер по 180 лв. месечно. С
неподлежащо на обжалване въззивно решение от 29.06.2023 г. на С. окръжен съд по в.
гр. д. № 302/2023 г. по описа на същия съд първоинстанционното решение на РС – И.
било отчасти отменено в частта относно размера на издръжките на децата и същата
била определена в размер по 250 лв. месечно за всяко от децата. Като нови
обстоятелства, настъпили след влизане в сила на това съдебно решение, се сочат
1
повишеното равнище на цените на стоките и услугите в страната, обуславящи
необходимостта от извършване на по-големи разходи за ежедневната грижа за децата,
както и посещаването на С.ни занимания от децата, налагащо закупуване на
допълнително облекло, а понякога и извършване на допълнителни медицински
изследвания. Изтъква се също така, че с оглед увеличаването на минималния размер на
месечната работна заплата за страната определеният размер на издръжките на децата е
понастоящем под нормативно установения минимален размер на издръжката на всяко
дете.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание ищците се представляват от майка им С. М. и от
упълномощения от нея адв. Л.Л., който заявява, че поддържа исковете и в хода на
устните състезания моли същите да бъдат уважени.
Пред съда ответникът заявява, че оспорва исковете и сочи, че от 01.09.2025 г. е
безработен. В хода на устните състезания изтъква, че поради влошено материално
положение и поради обстоятелството, че отглежда още едно свое дете, както и детето
на настоящата му съпруга, не е в състояние да заплаща издръжки в претендираните
размери.
Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 150 от СК.
Исковете са на общо основание допустими, а по същество са основателни.
Всеки родител дължи издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Не е спорно по делото, а и се установява от представените удостоверения за
раждане, че А. Ю. Т. е роден на 29.06.2010 г., а Н. Ю. Т. е роден на 26.01.2013 г., както
и че С. Р. М. е майка на децата, а Ю. А. Т. е техен баща.
С решение № 203 от 21.11.2022 г. на РС – И. по гр. д. № 258/2022 г. по описа на
същия съд упражняването на родителските права по отношение на децата е
предоставено на тяхната майка и местоживеенето им е определено при нея, а на
бащата е определен режим на лични отношения с децата и той е осъден да заплаща
издръжка на всяко от тях в размер по 180 лв. месечно. С неподлежащо на обжалване
въззивно решение № 389 от 29.06.2023 г. на С. окръжен съд (СОС) по в. гр. д. №
302/2023 г. по описа на същия съд първоинстанционното решение на РС – И. е
отменено в частта относно размера на издръжките на децата и същата е определена в
размер по 250 лв. месечно за всяко от децата.
Страните не спорят, че от влизане в сила на решението на СОС по
горепосоченото дело до настоящия момент не е променено обстоятелството, че за
2
отглеждането и възпитанието на децата продължава да се грижи майка им. Затова
предмет на обсъждане в настоящото производство е единствено размерът на
издръжката, която бащата следва да заплаща на децата си, считано от предявяване на
исковете.
От влизането в сила на неподлежащото на обжалване решение по в. гр. д. №
302/2023 г. на СОС до предявяване на исковете са изминали около две години. В този
период от време са настъпили нови обстоятелства относно нуждите на децата от
издръжка, при чието наличие се налага изменение на издръжката на всяко от тях чрез
увеличаването й по размер.
В момента детето А. е на 15 години, а детето Н. – на 12 години и спрямо 2023 г.
към настоящия момент е налице увеличение, което не може да се определи като
несъществено, на общото равнище на цените на стоките и услугите, чрез които се
осигурява отглеждането и възпитанието им, а това предопределя и увеличаване на
разходите, необходими за задоволяване на свързаните с това все по-разнообразни
потребности на децата.
При определяне на общата сума, необходима за месечна издръжка на всяко от
децата, която да осигурява условия на живот, необходими за правилното му развитие,
на основание чл. 143, ал. 1 от СК съдът изхожда както от нуждите на децата, така и от
възможностите на двамата им родители.
Ответникът не е оспорил твърдението в исковата молба, че децата посещават
С.ни занимания и че това налага закупуването на допълнително облекло, а понякога и
заплащане на допълнителни медицински изследвания. От представените по делото
доказателства не може да се направи категоричен извод за трайността на тези
занимания и за величината на разходите за определен период от време, които са
необходими във връзка с тях. твърдения за величината на тези разходи не са изложени
в исковата молба, така че не може поради непредставяне на отговор на исковата молба
от ответника тези месечни разходи да се приемат за безспорни. Представена е
квитанция от 04.09.2023 г., издадена от Сдружение „Б. клуб „К.““, която удостоверява
единствено получаване на сумата 27 лв. за заплащане на тренировки по баскетбол на
Н. Т. за м. август 2023 г. (л. 12 от делото); документът на л. 13 наподобява фискален
бон, но е напълно нечетлив; на л. 11 е наличен фискален бон за покупка на стоки на
обща стойност 247,70 лв. от магазин „С. В.“ в гр. П., но не е ясно на коя дата е издаден
той и за покупка на какви стоки; от фискалния бон на л. 14, издаден от „С. В.“ ЕАД не
става ясно каква стока на стойност 171,69 лв. е закупена на 29.10.2023 г. от магазин „С.
В.“ – гр. П.; същото важи и за фискалния бон на л. 10 от делото, издаден от „С. Т. ЕУ“
ЕООД за покупка на 08.05.2025 г. на стоки на обща стойност 345,90 лв. от магазин „N.
А. - М.“ – гр. С. – тези стоки са изписани с толкова много съкращения с латински
букви, че не може да се установи какви са стоките. Не се установява покупката на
3
мобилен телефон М. G51 5G на 05.01.2024 г. от магазин 5265 в гр. С. (вж. касов бон,
издаден от „В.Б.“ ЕАД – л. 9 от делото) да е свързана с нуждите на децата от издръжка,
а и стойността на покупката от 9,98 лв. след приспадане на отстъпка от 490,00 лв. не
може да обоснове значителност на такъв разход. Изложеното дотук обосновава извода
на съда, че по делото не се установява при условията на пълно и главно доказване
нуждите на децата от издръжка за процесния период от две години значително да
надхвърлят обичайните такива нужди на деца на тяхната възраст.
От друга страна възможностите общо на двамата родители на децата да им
осигуряват издръжка не са големи.
Видно е от неоспореното от ответника допълнително споразумение от 30.12.2024
г. към трудов договор № 16/28.02.2022 г., че майката на децата, работи като
рецепционист във Вилно селище „К.“ – Д. б. с основна заплата в размер 1077 лв., т. е. в
размер на минималната работна заплата за страната към настоящия момент. Това е
ориентир за ниски доходи на майката от трудово правоотношение, макар и да не са
ангажирани преки доказателства за получаваното от нея брутно и нетно трудово
възнаграждение.
Установява се от служебна бележка изх. № 60-18-05-19753/30.09.2025 г., издадена
от Дирекция „Бюро по труда“ – И., че считано от 10.09.2025 г. ответникът е
регистриран като безработен и това кореспондира със справката, приложена към писмо
изх. № 54-23-3495/19.09.2025 г. от директора на Офис С.-област в ТД на НАП – С.,
според която на тази дата е прекратен трудовият договор на ответника, сключен на
02.09.2025 г. с „Б. 20-23“ ЕООД, гр. К., ЕИК *********, а предходният му трудов
договор, сключен на 28.06.2021 г. с Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-
почивно дело“ – гр. С. с регистрирано основно месечно трудово възнаграждение в
размер 1750 лв., е прекратен на 01.09.2025 г. От съдържанието на решение №
389/29.06.2023 г. по в. гр. д. № 302/2023 г. по описа на СОС се установява, че
ответникът понастоящем е в брак с А.Е. Т.а и има още едно дете – Ю. Ю. Т., родено на
20.12.2021 г. От неоспореното от ищцовата страна удостоверение изх. № 2025-10-
001/03.10.2025 г., издадено от „Т.и 1“ ЕООД, гр. К., ЕИК ********* за доходите на А.
Т.а се установява, че за периода от м. януари 2025 г. до м. юни 2025 г. включително тя
не е получавала трудово възнаграждение, а за периода от м. юли 2025 г. до м.
септември 2025 г. включително средномесечното й нетно трудово възнаграждение е в
размер 706,68 лв.
С оглед съпоставката между нуждите на децата от издръжка и възможностите на
двамата им родители да им я осигуряват, съдът намира, че възможностите на
родителите позволяват осигуряване на издръжка в размер около 580 лв. месечно на
всяко дете. Ответникът като баща на децата следва да участва с половината от тази
сума – по 290 лв. за всяко дете, а другата половина (по 290 лв.), ведно с грижите за
4
цялостното отглеждане и възпитание на двете деца, следва да бъде осигурена от
тяхната майка, на която е предоставено упражняването на родителските права по
отношение на децата.
Ответникът е на 41 години и няма данни да е с намалена работоспособност. По
така изложените съображения относно възможностите на ответника да заплаща
издръжка на децата в увеличен размер, включително и относно задължението му да
издържа друго свое малолетно дете, съдът намира, че същият следва да може да
отделя допълнително по около 1,33 лв. за издръжката на всяко от тях над
първоначално определения й размер.
Ето защо съдът намира, че следва да увеличи размера на дължимата от ответника
месечна издръжка на всяко от децата му А. Т. и Н. Т. от 250 лв. месечно за всяко от тях
на 290 лв. месечно за всяко от тях, считано от предявяване на исковете на 10.06.2025 г.
до настъпване на нови основания за нейното изменяване или на основания за нейното
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до
окончателното й изплащане. За разликата над тези размери до претендираните
увеличения на издръжките на 350 лв. месечно за всяко дете исковете следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни. Размерът от 290 лв. на увеличената издръжка на всяко
от децата е с около 8 % по-висок от минималния й настоящ размер от 269,25 лв.,
представляващ съгласно чл. 142, ал. 2 от СК 1/4 от минималната работна заплата (тя е
в размер 1077 лв. от 1.1.2025 г. по силата на чл. единствен, ал. 1 от ПМС №
359/23.10.2024 г., обн. ДВ, бр. 90/2024 г.). Това увеличение компенсира увеличението
на разходите за отглеждане на децата и задоволяване на потребностите им, обусловено
от общите инфлационни процеси в страната за периода от влизане в сила на
решението по в. гр. д. № 302/2023 г. на СОС, но не може да бъде в по-висок размер
предвид ограничените материални възможности на ответника към настоящия момент.
Предвид обстоятелството, че с настоящото решение съдът присъжда увеличение
на издръжки, в тези негови части решението подлежи на предварително изпълнение на
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на делото и в съответствие с чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на РС – С. държавна такса за разглеждане на
делото в размер 115,20 лв. върху тригодишните платежи на увеличението на
издръжките. Тази разпоредба не изключва приложението на чл. 78, ал. 1 от ГПК
относно разпределението на тежестта на разноските за адвокатско възнаграждение
съобразно изхода на делото.
В хода на устните състезания пълномощникът на ищците е поискал присъждане
на разноски. С оглед предмета на делото и видно от съдържанието на представения
договор за правна защита и съдействие адв. Л. – пълномощник на ищците е
5
осъществил тяхното процесуално представителство по делото като им е оказал
безплатна правна помощ в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за адвокатурата
(ЗАдв). Затова на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв пълномощникът на ищците има
право на адвокатско възнаграждение, чийто минимален размер понастоящем е
ориентировъчно определен в 7, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа, а именно 500 лв. С оглед обема на действията на адвоката по
предоставяне на правна помощ и съдействие на ищците, този размер е адекватна
основа за определяне на възнаграждението на адв. Л., а с оглед изхода на делото и
съобразно съотношението между уважената част от исковете и предявения им размер
(2/5) на основание чл. 38, ал. 2, изр. второ от ЗАдв ответникът следва да бъде осъден
да заплати директно на адв. Л. сумата 200 лв. за адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ и съдействие на ищците по делото.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на издръжката, която Ю. А. Т. е осъден с решение №
389/29.06.2023 г. на С. окръжен съд по въззивно гражданско дело № 302/2023 г. по
описа на същия съд да заплаща на детето си А. Ю. Т., като я УВЕЛИЧАВА от 250,00
лв. месечно на 290,00 лв. месечно и ОСЪЖДА Ю. А. Т., ЕГН **********, с адрес гр.
К., ул. „В.” № 6, да заплаща на непълнолетното си дете А. Ю. Т., ЕГН **********, с
адрес гр. С., ул. „Ш.“ № 4, лично и със съгласието на неговата майка С. Р. М., ЕГН
**********, издръжка в увеличения й размер – 290,00 лв. месечно, считано от
предявяване на иска на 10.06.2025 г. до настъпване на нови основания за изменяване
или на основания за прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 150 от СК, предявен от А. Ю. Т. лично и със съгласието на
неговата майка С. Р. М. срещу Ю. А. Т. В ЧАСТТА МУ за увеличение на издръжката
за разликата над 290,00 лв. до пълния предявен размер от 350,00 лв. месечно.
ИЗМЕНЯ размера на издръжката, която Ю. А. Т. е осъден с решение №
389/29.06.2023 г. на С. окръжен съд по въззивно гражданско дело № 302/2023 г. по
описа на същия съд да заплаща на детето си Н. Ю. Т., като я УВЕЛИЧАВА от 250,00
лв. месечно на 290,00 лв. месечно и ОСЪЖДА Ю. А. Т., ЕГН **********, с адрес гр.
К., ул. „В.” № 6, да заплаща на малолетното си дете Н. Ю. Т., ЕГН **********, с адрес
гр. С., ул. „Ш.“ № 4, чрез неговата майка и законен представител С. Р. М., ЕГН
**********, издръжка в увеличения й размер – 290,00 лв. месечно, считано от
предявяване на иска на 10.06.2025 г. до настъпване на нови основания за изменяване
или на основания за прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
6
иска с правно основание чл. 150 от СК, предявен от Н. Ю. Т. чрез неговата майка и
законен представител С. Р. М. срещу Ю. А. Т. В ЧАСТТА МУ за увеличение на
издръжката за разликата над 290,00 лв. до пълния предявен размер от 350,00 лв.
месечно.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение
на решението относно присъдените увеличения на издръжките.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Ю. А. Т., ЕГН **********, с адрес
гр. К., ул. „В.” № 6, да заплати в полза на С.ския районен съд сумата 115,20 лв.,
представляваща дължима държавна такса за производството по делото върху сбора от
тригодишните платежи на увеличението на издръжките на А. Ю. Т. и Н. Ю. Т., както и
5,00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че присъдената сума не
бъде внесена доброволно.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2, изр. второ, вр. ал. 1 от Закона за
адвокатурата, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК, Ю. А. Т., ЕГН **********, с адрес гр. К., ул.
„В.” № 6, да заплати на адвокат Л. П. Л. от С. адвокатска колегия, с адрес на
практиката гр. С., бул. „Х.Б.“ № 59, ет. 4, ап. 11, сумата 200,00 лв. за адвокатско
възнаграждение за оказана на А. Ю. Т. и Н. Ю. Т. безплатна правна помощ и
съдействие по делото, съразмерно с уважената част на исковете.
За присъдените в полза на С.ския районен съд суми да се издаде служебно
изпълнителен лист след влизане на решението в сила.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред С. окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис, а в частта с характер на определение относно
предварителното му изпълнение – с частна жалба пред С. окръжен съд в едноседмичен
срок, считано от същия начален момент.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
7